За "заемките от турския" аз съм чувал друго - че те са заети от Стара Велика България. По него време тюрките са граничели с нея откъм север. Паралелно, от българска страна, същите думи са донесени на Балканите като наследство от старите български деди. Турците пък ги имат като тяхно наследство от езиците на тюркските народи, заели ги по-рано от старите българи на север...
По принцип днес в България много лесно се съгласяваме, че всичко, което го има и при нас, и при друг народ, е чужбинско Това може би не е без връзка с цялостната антибългарска политика, водеща се от векове насам...
Поклон пред дедите!
Тук е прикачена картинка, която обаче не се показва. Не му е за първи път! >
Това е така, нормално е да се предположи, че посоката е двупосочна. В турския е фрашкано с персийски думи. И много от заемките са точно от този вид. Но освен това, има остатъци, които ги има в българския, няма ги в турския, но ги има в персийския. Има една песен Дилмано Дилберо. С корена дил, който означава сърце. И в тая песен се пее за любимата.
Иначе въобще индоевропейският корен е общ. И тъй като най-древният език с който разполагаме е шумерски, то значи шумеро-акадския е в основата им.
Интересно е, че шумерите са пришълци от запад.
В тия древни езици, наслуки да вземеш да търсиш се откриват общи думи. Под общи думи имам предвид само такива, които се покриват фонетично и смислово.
Например научното мнение е, че цар, произлиза от цезар, обаче има и едни други теории за персийска връзка, и м/у другото в акадския думата за владетел е сару, цару, или шару. Което вероятно е заемка от шумерски, както е често срещано. На шумерски вариацията дума за цар е сагх, от където произлиза и по-късната "шах (владетел)", има и друг претендент, на шумерски сар - и значението съвършен, абсолютен, безусловен.
Или пък нещо друго интересно - на старовавилонски "Мада" означава земя, страна. Възможно е е да присъства в нашето Мадара.
От тия древни езици, вероятно са пренесени чрез транслитерация и думи за баща и майка. Например адда, за татко. daddy на енг. тати на бг. Или "пап"- друга шумерска за баща.
Пък от ирансксите езици май беше бадша, което означава баща. И т.н.
У нас и по тоя въпрос няма изследвание както трябва. Доколкото знам англичаните и даже унгарците са направили такива и са извели хиляди думи в езиците си от древношумерски.
Защо се отплеснах? Щото трябва да се разбере, че тука нешата съвсем не са ясни. И че връзката м/у езиците е много стара, затова като говорим само за заемки от турски към български, явно е, че не говорим точни неща.