Джереми Кларксън за английските пътешественици:
"Започва да изглежда, че Австралия поддържа модерните си военно-морски сили само за да спасява безпомощни британци от преобърнатите им лодки. Миналата седмица озитата минаха хиляди мили за да спасят двама юнака, които се опитваха да гребат през целия Индийски океан. Не - аз също не знам защо, но единия получил главоболие от капризна вълничка и решил да се откаже... Австралийските данъкоплатци започват да се нервират и аз не ги обвинявам. Даже военно-морските им сили наското спасиха някакви индонезийци, които плували 14 години в океана на мукава без нищо да ядат освен ноктите си. И за капак всеки 15 минуте те трябвало да летят хиляди мили да спясят някакъв странен брадясал английски пътешественик, който закъсал за цигари...
Когато лодката на Шакълтон била смачката от лед, той не се сети да повика военните "Унищожители", а си изяде кучетата, попя няколко песнички, греба като смахнат и го обявиха национален герой...
Аз имам предложение до всички английски пътешественици, които са щастливи само когато имат гангрена и се чувстват живи само когато са на крачка от смъртта:
Каквото и да правите - правете го в Америка! Ако стане грешка, ще ви спасяват Американските Военно-Морски сили. И ако Американските морски военни сили са заети да измъкват Мр Скот Шакълтон, който се е опитал да преплува под вода от Сан Франциско до Токио, те няма да могат да изстрелят снаряди срещу някоя нещастна страна, за която Мр Буш е чул предната седмица!
И в двата случаи Мр Шакълтон печели - ако спечели, печели той, ако загуби - печели целия свят!"