Автор Тема: Царството на Минералите  (Прочетена 44265 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Bell

  • Гост
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #15 -: Януари 25, 2008, 22:42:21 pm »
Според мен камъните имат свойства и умеят да въздействат на човека, но не мисля, че могат да го правят така бързо и окончателно, както примера с твоя хемороид - за една нощ.

Мисля, че такова явление може да се дължи по-скоро на автосугестия и работа с мисловната енергия. Използвал си камъка за посредник и катализатор, който да отключи нужната нагласа и вяра, с кояот да насочиш силата на мисълта в дадена посока, защото иначе не можеш да го правиш волево и избирателно сам. Камъкът в случая отразява мисловната ти енергия както огледалото отразява и насочва лъч светлина. Мисля си, че по-скоро така си успял да си оправиш хемороида, отколкото камъка. На камъка би му отнело повече време... :) Лично мнение.

« Последна редакция: Януари 25, 2008, 22:43:45 pm от Bell »

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #16 -: Януари 25, 2008, 22:42:44 pm »
Браво за темата - водя си записки и чакам да стигнеш до граната и оливина. Ако греша със името на оливина тука му е снимката:



П.П. А защо си с два ника или така си си - биполярен?

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #17 -: Януари 26, 2008, 21:31:33 pm »
Предипис:
С два ника съм,защото отначало "Спорт-Здраве2" не работеше съвсем.Направих си втори,но и той имаше същите проблеми.Направих го като да е нов и разнообразен(в известен смисъл),но докато му оправя проблема,админите оправиха проблемите на пъвия ник - "Спорт-Здраве2".Влязох със "Спорт-Здраве2",за да напиша с черевни букви "неактивен",но след това не успях да вляза с втория - "Ново-Тяло" :) До сега също не мога,поради нелогична причина.Затова се върнах към "Спорт-Здраве2",който вече няма проблеми и не искам да занимавам админите с капризи :)



Смятам да пиша за Граната заедно с Рубина и Сапфира,защото последните две същества са най-близки "кръвни" роднини,а Рубинът има любопитна връзка,макар и слаба,с Граната чрез една легенда :) Но нека първо напиша за Кехлибара и Корала ;)
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #18 -: Януари 26, 2008, 21:51:00 pm »
Смятам да пиша за Граната заедно с Рубина и Сапфира,защото последните две същества са най-близки "кръвни" роднини,а Рубинът има любопитна връзка,макар и слаба,с Граната чрез една легенда :) Но нека първо напиша за Кехлибара и Корала ;)


Моля те побързай! И граната и рубина са ми рожденни камъни... :)

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #19 -: Януари 26, 2008, 23:12:53 pm »
Коралът се среща във всички топли морета,всички крайбрежни рифове са изградени от Корали.По химическият си състав представлява органични вещества и калциев карбонат.Това определя твърдостта му по Мос,която е между 3 и 4.
Най-честите цветове са розов,червен,бял и черен.

Плътта на тези отпечатъци на Духа се основава на органичен произход и органични отлагания.Представлява по-големи или по-малки клончета,изграждат острови и рифове,които са високи стотици и дълги хиляди километри.Образували са се в продължение на милиони години и изпълняват важни екологични функции.Според мен всички минерали са тук,за да помагат и учат останалите  съзнания със своя опит и съм съгласен,че за да вземеш късче минерално съзнание,трябва да възстановиш липсата на мястото,поне като посадиш дръвче или подариш нещо от себе си :) В това отношение смятам,Съзнанието,въплътило се в Корал има едни от най-широкоспектърните отговорности в нашия сректър на вибрация :)

Коралът е надарен с магически свойства по всички краища на Земята,откакто е познат на човечеството.За старите египтяни той е камъкът пазител на мъртвите,който ги защитава от мощта на злите сили чрез съдържанието на божествени капки кръв в себе си.В гръцката митология се казва,че когато Персей отсича главата на Горгона,нейните капки кръв прокапват в морето и застиват в корали.Днес с името Горгонарии се наричат 16 вида Корали,приемани за благородни.Освен тях съществуват още над 6 000 вида.Заратустра (ирански религиозен "реформатор",основоположник на зороастризма,националната религия на Персия) нарича корала магичен камък пазител на здравето на човека,което твърди и Парацелз(или с истинско име Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм,немски лекар,естественик и философ).

Това е копи-пейст на лечебни свойства на Корала,които съответният източник и автор са забелязали,нека всеки прави своята оценка обективно(лично за себе си използвам такива оценки,като ги обобщавам в цялостна представа за единност,без конкретни разделения):
"Лечебни свойства: Подобно на естествения Кехлибар и Опала,Коралът е много силен лечебен минерал,използван за различни цели.Когато се носи,въздейства подсилващо при изтощеност,както и при оздравителни процеси.При терапия с него допълнително се пие диамантена вода.Кораловите украшения помагат за туширане на оплаквания по време на климактериума.Минералът засилва възможностите на организма за предотвратяване опасността от остеопороза,когато се пие стрит на прах - по половин чаена лъжичка на ден.Носенето на украшения от корали стимулира организма за преодоляване на проблеми с имунната система.Всички видове корали пазят от негативни енергии,засилват любовното чувство и необходимостта от партньорство.Освен това не позволяват човек да бъде обладан от завист и недоброжелателство."

За жалост,пазарът е пълен с копия и фалшификации на корали,не само поради нормални причини,но и поради това,че е защитен със специални закони във всички държави,които са го омотали в пунктирната си линия по цветната карта на света.

П.П.В копи-пейста се среща абсурдното според мен "отрицателни енергии" :) Може би по-скоро "ненужни форми на енергията",доколкото "ненужно" трябва да замести "вредно".Отсявайте!
« Последна редакция: Януари 26, 2008, 23:14:16 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #20 -: Февруари 02, 2008, 15:19:41 pm »
Кехлибарът според мен е нещо невероятно  :-* Представете си дървесна кръв,от преди милиони години...Представете си да съдържа мехурче с въздух от преди няколко ери,или мушица или мравка,която е била свидетел на събитията преди няколко цивилизации! Според мен Кехлибарът носи най-голяма буквалност(ако въобще мога така да се изразя) за понятието "памет".В България не е открит Кехлибар  :'( или поне това е медиината версия.Лично аз не вярвам,че в Родопите или Стара планина не може ад се намери.Твърдостта му по Мос е 2 - 2.5


По-конкретно,Кехлибарът е дървесна смола с аморфна структура,вкаменявала се в продължение на 50 000 000 години.От съдържимите в него неща(артефакти  :) ) са регистрирани над 3 000 вида - паяци,мравки,мухи, гущери, жабчета,както и водни капки.
За владетелите от Античността са приготвяни дълги нанизи от дребни парченца кехлибар,които са можели да носят незабелязано под дрехите си.От 7 000 години той се употребява срещу различни проблеми, свързани с обмяната на веществата.При употребата му не трябва да се забравя,че успех може да осигури дългосрочният контакт с него.Гърците са го наричали "електрон"- слънчево злато.От него произлиза и думата електричество - при триене акумулира енергия.Още Теофраст описва това мукачество.Но свойствата,както и произходът му,дълго време остават необясними за хората,въпреки че на много места той е почитан като божество.

Ето копи-пейст на лечебните му свойства,лично аз намирам всички за ВЕРНИ,при положение,че Кехлибарът акумулира енергия в себе си...от това има твърде много следствия,не само в лекуването  ;)  :
"Кехлибарът е един от важните и силни лечебни минерали.От хилядолетия се употребява срещу упорити кожни заболявания.Помага при абсцеси: през нощта се залепя с левкопласт върху болното място и това се повтаря до пълното оздравяване.При ранички в устата тя се изплаква със спиртна наетойка от Кехлибар*.Минералът помага при краста и лишеи - както за лечение,така и за бързото възстановяване на кожата след тези заболявания.Прави се смес от стрит кехлибар и мас в съотношение 1:1 и се мажат засегнатите места*.Този мехлем се използва при псориазис и витилиго заедно с подходяща диета.Носен като гердан или амулет, предпазва от главоболие.
Положен върху пъпната чакра,помага при проблеми с кръвното оросяване,действа и температуросвалящо. Ненадминат като лечебно средство за предпазване и лечение на бронхит,простудни заболявания,дихателни алергии,сенна хрема,фарингит,възпаление на венците и херпеси: късче кехлибар престоява в 200 г мека водка една седмица,след което се изважда.От получения елексир се пие по определена схема в зависимост от проблема и здравословното състояние на болния. Същата терапия укрепва имунната система и предпазва от грип.Тя се употребява и при виене на свят,горещи вълни от нервни проблеми,често притъмняване пред очите и проблеми с равновесието.Въздейства добре при мускулни и ставни възпаления,при киселини в стомаха и болки в корема*.
Кехлибарът е един от най-подходящите минерали за лечение на хронична мигрена - голям къс кехлибар се поставя за 15 минути върху челния енергиен център - сутрин и вечер задължително.Държан върху сърдечния енергиен център поне три пъти дневно по за 15 минути,подпомага дейността на сърцето при сърдечна недостатъчност.При хепатит като допълваща терапия къс необработен кехлибар се полага сутрин и вечер върху областта на черния дроб за по 20 минути.Освен лечебно въздействие,кехлибарът дарява жизнерадост на притежателите си."


За да има ефект от работата и общуването с Кехлибара,трябва да има постоянен и интензивен контакт,тоест да се носи продължително време и да има по възможност директен допир с кожата.В звездичката,която отбелязвам с червено,ще обясня защо това е така според мен.

Има доста имитации на Кехлибара,а когато става дума за този вид съзнание,това е още по-важен въпрос(виж звездичката).Кехлибарът лесно се имитира като по химичен път се застари смола или се вкамени по особен термичен процес...също така от отпадъчни късчета смола при дървообработка и дърбоубиването се прави така нареченият "пресован" Кехлибар - образуван от късчетата,слели се под високо налягане.
При купуване на Кехлибар в наши дни,за съжаление,трябва да се направи консултация с добросъвестен специалист.Според личното ми мнение,много трудно ще може да се имитира Кехлибар с артефакт в него(освен водната капка и въздушното мехурче).Но...това е просто надежда.

*ВМЕТКА:
Кехлибарът най-малко може да се нарече Минерал,защото съвсем фактически принадлежи към друго царство - Растителното.Той в действителност е форма на съзнание,много лесно възприемана от нашето човешко тяло,затова поглъщането му чрез храносмилателна система,чрез кожата,разтворен във вода или по друг начин,със сигурност дава ефект.Мога да направя много силна аналогия с Етеричните масла,за които скоро смятам да отворя съвсем отделна тема,относно ролята им като втечнена плътска форма на чисто живо съзнание от Растителното Царство.
Тъй като Кехлибарът има особени способности по акумулирането на енергия,според мен до известна степен може да се направи аналогия в начина му на опотреба с Магнетита - дългосрочният контакт дава резултати,също като всяко дългосрочно общуване с енергоносител.
« Последна редакция: Февруари 02, 2008, 15:27:17 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #21 -: Февруари 02, 2008, 18:01:31 pm »
Гранат се нарича голяма група Минерали,с много цветове,роднински връзки и разновидности.Из съзнанията на Граната могат да се забележат два главни рода:
Алмандинов род  -  Алмандин-кафявочервен,Пороп и Спесартин - червени и тн...
Андрадитов род  -  Андрадит - жълтозелен,Гросулар - от жълт до кафяв,Уваровит - изумрудено зелен и тн...

Ето някои примерни разновидности,като имената на някои от тях могат да подведат купувача(например към Топаз или Диамант):
Пироп - Бохемски рубин(яркочервен),Родолит(розов) и тн...
Гросулар - Хесонит(меднооранжев),Румянцевит(червенокафяв),Циазит(тревнозелен),Африкански Жад(жадеитово зелен) и тн...
Андрадит - Демантоид(зеленикаво-прозрачен),Топазолит(златистожълт),Меланит(черен) и тн...

Всички те са Гранати,както всички коренни Европейци са бели,но има и погрешно разбрани от науката,както не всички черни са негри.

Родствеността може да се забележи по "ДНК"то на тези същества - например Розолита е разновидност на Гросулара,който е от Андрадитовия род:
Ca3Al2(SiO4)3(разновидност на Гросулар,Розолит)
Ca3Fe2(SiO4)3(Андрадит)
Но "ДНК"то(както аз го наричам) на Спесартина,който е от Алмандиновия род,е:
Mn3Al2(SiO4)3(Спесартин)

Ние,аматьорите,наричаме Гранат всеки представител от тези групи


Твърдостта на Граната по Мос е 7 - 7.5,химичната му решетка е кубична.Варира от непрозрачен до прозрачен,винаги с блясък.
Гранатът е един от познатите на човечеството от дълбока древност минерали и се счита,че притежава голяма магическа сила и лично за мен е изключително интересен езотеричен обект.
Много е любопитен фактът,че в Талмуда е записано,че има свещени Гранати,които светят сами отвътре...говори се,че камъкът на Свещения Граал е точно такъв.Фактът на самосветене,на излъчване на светлина от самото съзнание,въплътено в камъка,заслужава много винамине.Индийската митология пък дарява граната с Огъня на Кундалини - огъня на вечното обновление.За будизма гранатът е свещен камък,
който прояснява душата и дарява мъдрост.Много воини в античността са пожелавали да го имат вграден в оръжията си(това е и откоряващ се елемент във филма "Царство Небесно","Kingdom of Heaven"),а
жените са го носели зашит в подгъва на дрехите за предпазване от чужди лоши мисли,насочени към семейното огнище.

В текста,който пускам като копи-пейст,се говори поотделно за членове на Гранатовата кръвна линия,но според мен няма толкова голяма значение,защото смятам,че всеки Гранат притежава всички характерни за линията свойства,но някои просто са с различен интензитет:
"Положен върху челния енергиен център,Алмандинът помага при проблеми с кръвното оросяване и дарява сили при силно изтощени организми.
Държани продължително време върху гръдната кост,Демантоидът и уваровитьт въздействат благоприятно при сърдечна недостатъчност.
Пиропът дарява сексуална енергия.За тази цел трябвада се държи всяка вечер в продължение на 20 минути върху Базисната чакра.
Носенето на бижу независимо от кой вид Гранат стимулира мисленето.Особено добър ефект се постига с гердан.При избора му е задължителен съветът на специалист,тъй като Гранатът е един от най-синтезираните минерали."


Всични минерали(освен Магнетита) след лечебни занимания е добре да се държат под студена,в по-малко случаи се препоръчва топла,вода,за да се отърват от поетите ненужни енергийни разновидности и форми.Хубаво е да изсъхнат на Слънце,без да се бършат.Не мога да подкрепя тези процедури с факти или аргументи,но мога да засвидетелствам пред вас интуицията си,която обикновено ме подтиква да се отнасям с минералните си партньори тъкмо по този начин.



П.П.В Античността хората твърде често съпоставяли Граната с Рубина(за който ще пиша в следващия си поуст).Една от легендите гласи,че камъчето,върху което е паднала капка от кръвта на Христос,се превърнало в Гранат.Други казват,че се превъранло в Рубин.Все пак фактът от легендата е,че камъчето не е останало същото  ;)  Тази легенда,добавена към по-горните,които споменах в поуста,наистина възбуждат любопитството ми към Граната и все още събирам сведения за него,дай Боже някой ден да срещна и истински Гранат  ;)
« Последна редакция: Февруари 02, 2008, 18:10:04 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #22 -: Февруари 02, 2008, 22:48:26 pm »
Спорт-Здраве2,

как общуваш с минералите и кристалите? Защо някой привлича неудържимо, а някой, който би трябвало да е "твоя" тип може и да те отблъсква?

Виждал ли си ги да променят формата си и в каква насока? А структурата? А цвета?

Откривал ли си негативна / позитивна енергия от предишни собственици и какво изпита?

topteglo

  • Гост
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #23 -: Февруари 03, 2008, 13:34:27 pm »
Това за кехлибара си е така- той е вид смола и затова мой по-лесно се енергизира. Нямам много знания по темата , но ми се струва че колкото едно вещество е по-подвижно толкова по-лесно запомня. Обаче принципно и по-лесно е да се препрограмира с нова информация. Това програмиране на веществата май си има научна обосновка. Когато гледах филма "Великата тайна на водата" там учените обясниха че молекулите на водата правили образувания наречени клъстери. Именно тези клъстери са информацията. Мислех си че само водата образува такива клъстери , но се оказа че май доста(по-вероятно всички) вешества ги образуват. През 1985г. един английски учен успял да наблудава клъстери при графита. Науката официално го признава и това състояние(фаза) на графита е наречено Бъкминистерфулерин. Графита е Въглерод- диамант.
Та съзнанието на минералите май вече е обяснено научно . И все пак ако мислите за минерала дето го носите като за приятел ,то вие ще го зареждате с положителни емоции и това ще ви влияе благотворно. Но пък да мислим че са същества дето аха аха да ни проговорят!

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #24 -: Февруари 03, 2008, 22:51:14 pm »
Спорт-Здраве2,

как общуваш с минералите и кристалите? Защо някой привлича неудържимо, а някой, който би трябвало да е "твоя" тип може и да те отблъсква?

Виждал ли си ги да променят формата си и в каква насока? А структурата? А цвета?

Откривал ли си негативна / позитивна енергия от предишни собственици и какво изпита?

Не зная защо някои привличат неудържимо,а някои отблъскват,зная само,че е така,защото го зная :)
Не съм виждал минерал да променя формата си,нито структурата си,нито цвета(освен Тюркоаза,чиито цвят е много неустойчив).

/Ако това се брои като смяна на формата - един мой Хематит просто проби пространството и вече не е тук,в стаята ми.Няма го физически или се е прикрил,сменяйки ефира на материята си,на факт е,че го няма,а няма къде другаде да е :) нямам с какво да се оправдая пред критиката на скептиците.../

Не съм откривал подходяща или неподходяща енергия от предишни собственици и не съм я чувствал/изпитвал,но съм знаел за нея :)


Тина,въпросите ти са целенасочени и ми харесват,само че ме разпитваш за друг начин на общуване с минерали,който аз не провеждам :) Предполагам ме питаш дали съм развил сетиво за минералите,или по-скоро,дали това е следствие от развиването на чувствителността и сетивата за финното като цяло.Да,това е така,това е един от начините за общуване с минералите,само че аз съм доста грубоватичък в сетивата си  ;)

Онова,което изпитвам към минералите,може да се нарече интуиция...но може и да не може.То представлява просто едно знаене.Някои чувстват минералите като силни вълни,дори изтръпване на ръката,или лазене нагоре по нея...аз съм много далеч от такава чувствителност.В мен просто се проектират сведения.

Ето как се запознах със сферата си от Яспис-Хематит:
Разглеждах на щанда минералите един по един.Струваха ми се като безжизнени предмети - слончета,котки и други фигурки...полица,затлачена с вещи.Погледът ми пробяга през сферата и продължи с фигурките,докато по едно време не се улових,че аз вече не оглеждах фигурките,аз движех погледа си,но си представях сферата,спомнях си я и си мислех за нея,защото ми се стори любопитна.Тогава върнах погледа си на нея - стори ми се различна от предния момент.Сякаш гледах друга сфера.
Отместих поглед,само че започнах да си мисля как би изглеждала по-добре...на ум си я представях с друга поставка,в друг цвят,в друга форма но в същия цвят...Върнах се пак на нея и стигнах до извода,че точно с тази поставка,цвят и форма,тя изглежда като едно оптимално естетическо постижение.Сякаш ако само едно нещо беше различно,нямаше да ми е интересна.
Отидох си от магазина и след като се отдалечих на разстояние,реших да се върна,защото отново си представях сферата,но в паметта ми липсваше детайл от поставката и исках да попълня представата.Това пак се повтори,докато на третия път вече мислено обсъждах въпроса "да си я взема ли или не".

Върнах се,взех я и я държах в ръка докато ходех.Пусках я в джоба си,за да мога да използвам и двете си ръце по пътя към вкъщи,само че всеки път не ми беше удобно...чувствах се неестествено,когато не беше в ръката ми.Като онези пъти,когато искаш да си бръкнеш в джоба и не го направиш - не се чувстваш завършен.
От друга страна,когато я хвана в ръка,я чувствам като нещо немое...като нещо назаем или като нещо чуждо,което временно държа вместо някой друг като услуга.

Разкъсван в това противоречие,ту пускащ сферата в джоба си,ту държейки я в ръка,се прибрах вкъщи.Потърсих място където да я сложа.Тоест,огледах спокойно стаята си,насторих се на естетическа преценка и се опитах да освободя място за интуцията си във възпирятията си,но всичко ми се струваше криво.Където и да я сложех,не вървеше,не ми харесваше...докато не намерих едно място,съвършено място.Линиите му пасваха на стаята,местоположението му пасваше на усета ми,плюс онова чувство на знаене отникъде,според което "така трябваше да бъде,това беше мястото".
Поставих я там,но нещо ме глождеше.Някаква особена...немирност на съзнанието.Сякаш да си облечен в любимите си и най-удобни дрехи,но да те боде някакъв етикет от някой ръб на някоя дреха.Сякаш бях облечен във въздух и сферата беше този ръбест етикет.
Тогава ми хрумна да я измия както се прави с всяко ново нещо,с всяка нова дреха,и както се прави със собствените ръце след като се прибереш.Отидох,пуснах чешмата...но се появи ново глождене,че ръцете ми са мръсни...нещо като фобия,въпреки,че ги бях мил вече.Измих ги отново,след това измих сферата.Без да я суша или бърша я поставих на онова място и вече се чувствах отлично.До преди малко до известна степен се чувствах гостенин в стаята си,не можех да се отпусна в самотата...

Замислих се,дали това не е някакво автопрограмиране,автогол от моя страна...дали не параноясвам,в следствие на постоянното четене,че минералите трябва да се мият.Върнах се в спомените си,когато още бях навън.Представих си,че мисълта за миенето ми хрумва тогава,че се прибирам със сферата у нас с тази мисъл,и веднага загубих чувството на комфорт и уют,които до сега имах.Цялата редица от събития ми се стори изкуствена и преднамерена...сякаш цялото пътешествие до магазина и обратно олекна като преживяване...



П.П.
Обикновено,когато към мен се отправи предложение,или се озова в ситуация,първоначанло отхвърлям случващото се и казвам "не".Но после си представям какво би станало в други реализации на ситуацията...тоест не как биха се развили събитията,а си представям,че ВЕЧЕ са се развили по еди кой си начин и се старая да уловя емоцията от този въображаем момент.

Например когато моят приятел много хареса предишният ми Яспис и започна да го хвали разпалено,аз някак се сепнах.Погледнах го учудено и той също млъкна за момент,сякаш се смути.Ако си спомня,може да разкаже :)
Представих си,че не отвръщам нищо.Обвзе ме чувството за голяма грешка,за нещо сбъркано.Имах чувството(говоря от името на онзи Спорт-Здраве2,който се поставя в ситуацията,в която не отвръща нищо),че през всички останали и последвали събития,ще ме е обвзела мисълта за Ясписа...сякаш чувството беше "разсеяност".После си представих,че излизам някъде с този Яспис - същото чувство,сякаш ме боде етикет и все се сещам за думите на пирятеля ми.
Затова след онзи миг мълчание,казах най-подходящото нещо.Избрах онази ситуация,която ме освобождава от Ясписа и оставя съзнанието ми намира."Ами вземи го" казах.

Сякаш бях убеден,че така трябваше да стане.Тоест,ако мога да намеся една друга тема за "Времето",така вече беше станало...и вероятно щях да се набутам в по-неприятен времеви поток,на една от моите алтерантивни реализации.




Та общуването ми с минералите е нещо такова  :)  Не е на ниво развити усещания,а на ниво развити възпирятия,доколкото "усещания" включва в себе си "финни сетива" и доколкото "възприятия" включва в себе си "интуиция".
« Последна редакция: Февруари 03, 2008, 23:04:07 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #25 -: Февруари 03, 2008, 22:58:19 pm »
Това за кехлибара си е така- той е вид смола и затова мой по-лесно се енергизира. Нямам много знания по темата , но ми се струва че колкото едно вещество е по-подвижно толкова по-лесно запомня. Обаче принципно и по-лесно е да се препрограмира с нова информация. Това програмиране на веществата май си има научна обосновка. Когато гледах филма "Великата тайна на водата" там учените обясниха че молекулите на водата правили образувания наречени клъстери. Именно тези клъстери са информацията. Мислех си че само водата образува такива клъстери , но се оказа че май доста(по-вероятно всички) вешества ги образуват. През 1985г. един английски учен успял да наблудава клъстери при графита. Науката официално го признава и това състояние(фаза) на графита е наречено Бъкминистерфулерин. Графита е Въглерод- диамант.
Та съзнанието на минералите май вече е обяснено научно . И все пак ако мислите за минерала дето го носите като за приятел ,то вие ще го зареждате с положителни емоции и това ще ви влияе благотворно. Но пък да мислим че са същества дето аха аха да ни проговорят!


Да,всяко нещо може да се "програмира",тоест да се "напои" с твоята вибрация(програмирането е целенасочено,а това е по-скоро резултатност от дългосрочен контакт).

Например,когато забравиш някоя своя вещ,с която никога не се разделяш,като ключовете например.Просто знаеш,макар и като фон,че нещо не е наред.Тук някои ще намесят психологията,като нарушаване на някакъв навик може би...Да,това и според мен е така,но не е главното,а главното е,че липсва не просто твоята вибрация,а самото съчетание на твоите ключове,проникнати от твоята вибрация...

Например някои хора винаги могат да познаят кога някой е пипал вещите им в тяхно отсъстиве,дори да няма доказателства и обвинението за "самовнушение" да е напълно основателно :) Дори и обвинението да е вярно,то може би е вярно за определена ситуация,изваедна от контекста на Вселенската Едновременност,но споед мен несвоята вибрация винаги се усеща,за разлика от източника й и времето на "прихващането" й от предмета :) Което не опрадвада обвинението в самовнушение,а тъкмо обратното.

Всъщност това го може всеки човек,стига да се замисли и да се осъзнае в такива ситуации ;) Тъкмо този начин за общуване ползвам,когато общувам със съзнанията от минералите.
« Последна редакция: Февруари 03, 2008, 23:01:23 pm от Спорт-Здраве2 »
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #26 -: Февруари 03, 2008, 23:23:44 pm »
Не зная защо някои привличат неудържимо,а някои отблъскват,зная само,че е така,защото го зная :)

Ами това е най-чистосърдечното обяснение,което съм виждала през живота си. През 1997 почина един голям приятел геолог - в Южна Африка - той ме запали по камъните - докосваше всеки като дете и ме научи на принципа на тирбушона и как диамантите излизат на повърхността на Южна Африка и плажовете на Намибия. Той самия имаше съшия подход като тебе - че всеки камък е "приятел" и индивидуална "личност". 10 години по-късно, когато държах изпити по лечение с кристали едва не ги изгърмях, защото не бях съгласна с това което ме учеха по книжките (както и ароматерапията).

Не съм виждал минерал да променя формата си,нито структурата си,нито цвета(освен Тюркоаза,чиито цвят е много неустойчив).

А аз го забелязах при моите и което е по-важно си въобразявах, че просто рефлектират лошото ми настроение, но се оказа, че проектират бъдещето.

Не съм откривал подходяща или неподходяща енергия от предишни собственици и не съм я чувствал/изпитвал,но съм знаел за нея :)

Ще я откриеш вярвай ми - не си купувал стари неща.  ;)

Да,това е така,това е един от начините за общуване с минералите,само че аз съм доста грубоватичък в сетивата си  ;) Онова,което изпитвам към минералите,може да се нарече интуиция...но може и да не може.То представлява просто едно знаене.Някои чувстват минералите като силни вълни,дори изтръпване на ръката,или лазене нагоре по нея...аз съм много далеч от такава чувствителност.В мен просто се проектират сведения.

Хе - и ти търсиш ПОВЕЧЕ?! Тези които чувстват физически неща като бодене, лазене и т.н. не ги трансформират в МИСЛИ - телепатичната връзка със камъка.

Може и да е налудничаво, ама... А свързвал ли си камъни с животни и как? И да почна: Имаш ли любими животни и кои?

Неактивен Спорт-Здраве3

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 385
  • ако четеш това,значи един сириусец те хапе по гъза
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #27 -: Февруари 03, 2008, 23:45:04 pm »
Да,свързвал съм,и то съвсем наскоро,дори вече писах за това - свързвам жълт Топаз с птица,само че не заня какъв вид точно.С екзотична птица,обичаща топъл климат.Донякъде изискана птица,не много кокетна,но все пак изписана с шарки,както даден грим подхожда жена.Усмихната птица,дори може да се каже,че е ехидно усмихната до лека глуповатост.С широко ококорени очи,гледащи с дързък,но не нахален,насмешлив,но не подигравателен поглед.И смятам,че тази птица е такава,защото сякаш...няма какво да губи.Все едно доброжелателно(но на границата на язвително,без да я преминава)се надсмива над познатия ми свят,защото може да си го позволи.Винаги,когато си представям тази птица,си я представям на фона на Египет.

Обичам всички животни,те са друго мое позабравено хоби :) Но най ми харесват кучетата.Няма куче,дори най-раздърпания и безхарактерен пумяр,което да не ме грабне с някакъв чар  :D 

В момента усилено се информирам за Етеричинте масла,защото мисля,че могат да имат много силна връзка с камъните.Не мисля,а зная,че е така.Вече зная и каква е,само че въобще не мога да дам обяснение откъде зная това.Като предположение,което съм сигурен,че е вярно и грешка би се получила само,ако не го предам с правилните думи.Само че докато не изпитам тази връзка като събитие,това си остава само знание и сигурност,без осъзнаване.
"Where am I" is the usual question... In this case "when" might be more apt.

Неактивен Tina

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 696
Относно: Царството на Минералите
« Отговор #28 -: Февруари 03, 2008, 23:51:10 pm »
Супер  :)!

Никъде не съм го срещала - в никакви материали, но винаги съм свързвала камъните (минералното царство) с животните (е добре - с животинското царство) и хората!

Както и заминалия си приятел - той винаги откриваше елементи на животни и хора в минералите.

Неактивен Тук и сега

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 253
Тайната на кристалите
« Отговор #29 -: Март 17, 2008, 12:04:01 pm »
Иван МИТЕВ

    * Осем разновидности на кварца, дарени с божествена сила според Библията, се срещат в поречието на Арда

Кърджалийският край е един от най-богатите в Европа на кварцови разновидности. В поречието на река Арда техният брой достига над двадесет. При добър късмет тук могат да се срещнат ахат, млечен кварц, аметист, яспис, розов, сапфиров и авантюринов кварц, оникс, хризопраз, карнеол, сардоникс, халцедон, сардер, флинт, церагат, восъчен и огнен опал, плазма, както и различни видове коралити. За всички нас - ходещите по-рядко или по-често край, а понякога и върху тези невероятни творения на природата, е особено важно да знаем защо кварцът е най-изучаваното нещо на планетата.
Стотици са институтите, които освен многообразието на външните му форми проучват и неговите енергийни възможности. Само в Германия тяхното число е петдесет. Изследователите допускат, че ако човек успее да се пренесе във времето напред или назад, то това ще бъде именно с помощта на този уникален минерал.
И за разгаданите, и за неразгаданите тайни на кварца може да се говори много. Не е случайно, че осем от кварцовите разновидности фигурират в Библията като вложени в основите на Божествения град. Това са аметист, хризопраз, сардер, сардоникс, яспис, халцедон, ахат, оникс. Познати са 25 кварцови разновидности. Безспорно най-голям интерес сред учените предизвиква
ПЛАНИНСКИЯТ КРИСТАЛ
В библейската символика той символизира непорочното зачатие. Това е прозрачната, подобна на лед разновидност на кварца. Неговите качества още през 1666 г. изумяват Нилс Стено, който благодарение на тях открива един от основните закони в минералогията, а именно - закона за постоянството на ръбните ъгли. Въпреки “опитомяването” им чрез този закон, кварцовите ъгли комбинират над 170 форми на съществуване на минерала. Планинският кристал притежава симетрична, енергийно заредена кристална решетка с възможности за лъче-
пречупване и наелектризиране, т. е. за съхраняване на информация. Вероятно тези и други, граничещи с фантастиката свойства, са накарали Ернст Мулдашев да възкликне: “Ако искате да видите времето, погледнете в кварцов кристал!”
За
ВРЪЗКАТА НА КВАРЦА С ВРЕМЕТО
са знаели и древните. Египтяните са били убедени, че лъчът от планинския кристал посочва на душата пътя към мястото на нейния по-нататъшен живот. Още отпреди 6000 години съществува техният ритуал веднага след смъртта на човек да се постави кварцов кристал на третото око. Вероятно са смятали, че душата, в зависимост от заслугите си, може да бъде заведена напред или назад във времето. Затова при погребенията са обграждали тялото с различни атрибути, от които душата, въплътена вече в ново тяло, би могла да се ползва - оръжия - да се защитава, скъпоценни камъни - да се откупи.
Не само египтяните, и коренните жители на Азия и Америка, и африканците са се прекланяли пред възможностите на планинския кристал. Старите гърци са отправяли своите молитви към боговете с планински кристал в ръка, за да бъдат чути по-лесно. Още преди две хиляди години те са знаели това, което днес науката преоткрива - че звуковите вълни индуктират в кварца електромагнитни трептения, които той ретранслира в пространството.
Според тибетската митология оста на света е от планински кристал - т. е. всичко се върти около енергията на кристала, тя е центърът, основата, върху която е подреден хаосът при възникването на света, тя е божията мярка. И северноамериканските, и южноамериканските индианци са използвали планински кристал в своите ритуали при общуване с боговете. В Европа още преди хиляда години е станал известен методът за възстановяване на душевните сили с помощта на медитация върху планински кристал или аметист.
Кварцовият кристал, използван за различни въздействия /при лечение/ или за връзка с висши светове /гадания, молитви/, трябва да бъде обработен по съответен начин. Най-често се използва сферичната му форма.
КВАРЦОВИ КЪЛБА
се използват за постигане на прозрения в Китай, Япония и Тибет още преди хиляди години. При подходяща обстановка, наличие на съответните познания и овладяна до съвършенство техника за проникване в дълбината на кристала не са един и двама тези, които са се убеждавали във възможностите му. Разбира се, при ученика посланията ще бъдат извадени от подсъзнанието му, но учителят ще успее да направи връзка с информацията от торсионните полета и по този начин ще осъществи пътуването си във времето. Точно електричеството, което се заражда в кристала при въздействие върху него, носи информацията - кристалната решетка е едновременно и микрофон, и тонколона. Засега се разчита на сензорите за улавяне на посланията в мозъка на владеещия техниката за медитиране. Но когато науката успее да конструира усилвател на тези трептения, тогава човечеството ще чуе отговорите на въпроси, които сега само гадае. Тогава ще разбере истината за своето присъствие на Земята и ще осмисли какво означава да сме “във времето и то да е в нас.”
Изброените възможности на кварца и вероятно други, за които не подозираме, са накарали неизвестни засега майстори от миналото или от бъдещето да сътворят и оставят на човечеството
ПОРТАТИВНИ МАШИНИ НА ВРЕМЕТО
Те не биха могли да бъдат от друго, освен от чист планински кристал. Имат формата на човешки череп, в който са вградени две големи, заемащи мястото на мозъка сфери, няколко по-малки - над слепоочията и на тила, както и множество увеличаващи и намаляващи лещи. Защо точно такава зловеща форма - би запитал всеки. Целта е била да се покаже и на невежия, че става дума за вечност и за познание на това измерение.
Тези уникални творения са изследвани от десетки учени - археолози, научни сътрудници, гемолози, писатели, музейни работници. Сред тях са Джордж Кунц, Франц Нокерино, Ричард Гарланд, Норман Хамънд и много други. Някои от тях издават цели книги, посветени на загадката. От българските учени обстойно с тях се занимава проф. Руслан И. Костов, автор на изключително интересно изследване за приложението на кварца в нашата цивилизация.
Най-ранноизвестният
КРИСТАЛЕН ЧЕРЕП
е открит през 1927 г. в Британски Хондурас, известен днес като държавата Белиз. Белиз е малка държавица с формата на краставица, притисната от три страни от Гватемала и Мексико. Целият й източен бряг се мие от вълните на Карибско море. По това време в сърцето й, в джунглата, самоукият, но безкрайно амбициозен археолог Майк Митчел-Хеджис се опитва да намери следи от съществуването на Атлантида. Той разчиства погълнатия от растителност град на маите Лубаантун и седем години се рови в останките му. Черепът е намерен от осиновената му дъщеря Анна, която тогава е на деветнадесет години. Подвижната долна челюст е открита три месеца по-късно близо до мястото на първата находка. Изработен е от изключително чист къс планински кристал и тежи малко повече от пет килограма.
Тук няма да се спираме на коментарите за произхода на черепа, в днешно време техният брой е хиляди страници. Едни смятат, че е творение на маите, други - че е изработен в Тибет, трети - че е донесен от Япония. Тези твърдения едва ли са толкова важни, като се има предвид, че където и да е изработен, за да се постигне тази форма и това качество на изработката - дори и под електронен микроскоп не се забелязва следа от използвания инструмент, са нужни ни повече, ни по-малко от триста години. При положение, разбира се, че е изработен на Земята. Митчел-Хеджис отнася със себе си черепа в Англия.
В Англия се намира и вторият кварцов череп, почти близнак на първия, за който се твърди, че произхожда от Мексико. Неговата изработка също е изящна, тежината му е пет килограма и двеста грама. Смята се, че е изнесен от Мексико в края на деветнайсти век.
Друг череп, чиято тежина е наполовина от теглото на първите два, се пази в парижки музей. За да не останат назад от англичаните и французите, американците съобщават, че са получили от анонимен дарител кристален череп с тежина близо 14 килограма, който са изложили в Смитсъновия институт във Вашингтон.
За огромно съжаление не само този, но и повечето от дузината известни днес черепи се намират в музейни експозиции и всички проучвания по тях се правят или от учени- схоластици, или от хора, търсещи евтини сензации. Но дори при една или друга степен на тенденциозност на коментарите за възможностите на черепите, никой не отрича наличието на
“ЖИВИ КАРТИНИ”
В ТЯХ
придружени от гласове и шумове - т. е. лица с екстрасензорни възможности виждат като на кино епизоди от определени исторически събития. Фактът, че при наличието на огромен научен потенциал и невероятните възможности на електрониката днес не може да се намери отговор на въпросите кой и защо е направил черепите, каква е тяхната възраст и предназначение, говори красноречиво, че
НЕ СМЕ ДОРАСЛИ
да работим с техните параметри. В тълкуването за присъствието на тези кристални творения на земята може би трябва да се тръгне от въпроса защо все пак имат формата на черепи. Отговорът трябва да се търси във възможностите, които дава тази форма за разполагане в нея на сферични конструкции. Редно е и да се запитаме доколко черепът има връзка със смъртта и дали там, където на пръв поглед такава символика е уж очевадна, не се крие нещо друго.
Спомням си една мозайка от Помпей от първи век, сега съхранявана в Националния музей на Неапол. Според надписа това е емблема на внушението “Memento mori” - “Помни смъртта”. Художникът е изобразил череп, над него - пергел, отдолу - колело с крила. Не ви ли прилича на написаното от египтяните в “Тяхната книга на мъртвите” за пътя на душата? Че тя поема натам, накъдето я поведат делата й до момента на отделяне от тялото и оттам нататък или ликува, или страда, но е факт - независимо от едното или другото, тя съществува, безсмъртна е. Защо тогава считаме прераждането за източен “патент”? И не би ли трябвало черепът да бъде възприеман за символ на вечността, на “Мементо вивере” - “Помни живота”?
Едно е сигурно - когато сме достойни ще получим отговорите на всички въпроси, които сега ни измъчват. Сега не ни остава друго, освен да развиваме сетивата и добродетелите си - кварцовите кристали ги очакват.

http://www.rodopipress.com/2007/09/22/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27