Вътрешният звяр

[voodoogoo]

Да когато подобни процеси започнат по добре да не се месим ,а само да наблюдаваме,което ме довежда до изводът ,че аз не съм нито тяло ,нито дух и се чудя кой тогава аджеба ги наблюдава тия двамата.
  Много добри наблюдения има професорът за процесите и връзките,не знаех ,че подобни описания вече са влезли в раммките на науката .Благодаря!Продължавай да не се бориш и да наблюдаваш а ако стигнеш до извода че ти липсва вътрешен мир има лек и за това.
  ООтдавна трябваше да са наясно ,че има и нещо повече и ние сме малки части от огромен процес ,но докато това влезе в науката като географията и биологията и двете отдавна ще са разбрали че погрешно са разбирали голяма част от процесите ставащи с нас и земята а тогава това може би няма да има значение.

[Nikola_Davidov]

Между другото, заради тази си теория и терапията с оргонни акумулатори и прочие, Вилхелм Райх е бил преследван, заклеймен и осъден, дори мисля, че е починал в затвора. Така че, тези процеси се изследват и използват и в официалната наука, но изглежда не се допуска да се масовизират и да добият популярността, която би донесла огромна полза за всички, или почти всички.  Официалната психология има множество страхотни попадения и достижения, но се акцентира върху по-повърхностните и безполезни неща, за съжаление. Случайно ли е, че в училище психологията само се маркира като предмет и почти не и се обръща внимание, а в живота е нужна постоянно? Този въпрос е между другото, извън темата. 

[Djijko]

Доста интересно...Дуалността е част от нас!
Мисля,че първо трябва да приемеш този факт,да обединиш себе си,не да разделяш...
Преди време четох книга на д-р Майкъл Нютън, регресивна хипноза,нисля че "Пътят на душите"се казваше.Та там няколко пациента разказват как душата им влиза в тялото,самият процес,който става между 6-8месец от бременността.Оказва се,че 'тялото'също има "съзнание",защото то е 'изплашено","бунтува се" в този момент и му трябва време,за да приеме душата.А тя го 'гали","успокоява','развлича',говори с него и т.н.От тогава доста мисля за това,аз също усещам разделителни линии в себе си,но различни.С удоволствие бих се подложила на регресивна хипноза/и то не заради предишни животи,а за времето между тях/.Книгата може и да е била 'Живот между преражданията",ох не понмя,прочети ги и двете!
Като прочетох твоят разказ,не зная защо,но точно за това се сетих,напомни ми на онова първично състояние на фетоса,при което той се бунтува срещу 'узурпатора' Душа

[Nikola_Davidov]

Сега чета Пиер Дако - "Тълкуване на сънищата", там пише доста неща, свързани с тази тема. Ще излезе, че звяра е Сянката, за която говори Юнг (още не съм стигнал дотам в книгата и не съм сигурен какво точно е Сянката). Някаква скрита, изтласквана част от психиката, която търси как да се прояви и всъщност не е опасна или вредна, а напротив, ще ми донесе вътрешно единение и чувство за цялостност. Дано!

[Daichi]

  Аз ще се върна пак на темата за вътрешния звяр и демоничното влияние описано по-горе.
  Вътрешния звяр в повечето случаи е самото ни съзнание. В една друга тема писах, че нашият ум и съзнание колкото и да си приличат са две много различни неща, постоянно са в конфликт за надмощие, но въпреки това не могат да съществуват самостоятелно. Затова в повечето случаи говорим за подсъзнание. Умът ни е физически представен с нашият мозък и извършва почти същите функции като съзнанието ни с тази разлика, че то работи само на нивото на физическия свят. Заради това то лесно може да се манипулира с енергия от духовния свят, защото най-често енергията е и информация и ума ни представя тази информация като наши мисли, въпреки че далеч не са наши.
  От друга страна съзнанието ни работи най-вече в духовния аспект. Най-общо то носи нашите усещания за света около нас. Но понеже епохата в която живеем го диктува ние сме най вече физически същества и затова третираме собственото си съзнание с термина подсъзнание.
  Сега от личен опит мога да споделя, че аз имах абсолютно същото преживяване. При определени ситуации ставах изключително агресивен губех контрол, по същия начин драсках и рисувах автоматично и имах чувството че тая огромна сила в себе си. Всичко обаче се оправи, когато успях да вкарам в синхрон тези две враждуващи части. Целта е да се елиминира надмощието на Ума, един вид да се дисциплинира, да работи в синхрон със съзнанието. По този начин всичко става много лесно и приятно. Нямам вече вътрешни конфликти, които преди ме раздираха вътрешно, знам кои са мои мисли и кои са външно индуцирани от други хора или от самата среда.
  Относно демоничното писане. Автора на темата споменава, че няма проблем да заключи този вътрешен звяр и освен че губи контрол той напълно съзнава какво става около него или поне какво върши. В повечето случаи на демонично или друго въздействие жертвата няма спомен от това какво е вършили наред с това че не е имала контрол над действията си. Това го казвам от собствен опит, защото аз самият съм бил не веднъж жертва на такова влияние и съм виждал и измъквал хора от подобни такива. Сега колко ще ми повярвате е друг въпрос.
  Благодаря...

[Nikola_Davidov]

Daichi,

Всичко обаче се оправи, когато успях да вкарам в синхрон тези две враждуващи части. Целта е да се елиминира надмощието на Ума, един вид да се дисциплинира, да работи в синхрон със съзнанието. По този начин всичко става много лесно и приятно. Нямам вече вътрешни конфликти, които преди ме раздираха вътрешно, знам кои са мои мисли и кои са външно индуцирани от други хора или от самата среда.

Как по-конкретно постигна това?

[Daichi]

  По принцип не е сложно, но е строго индивидуално как ще протече точно процеса. Всичко се започва от наблюдението. Трябва добре да изучиш това твое съзнание да разбереш къде се корени тази сила, която имаш. Дисциплинирането на ума е малко по сложно но всичко опира до един прост израз - правя своя избор и не съжалявам за него. Изглежда, че няма нищо общо със Ума, но най-честите мисли които затормозяват нашето съзнание са свързани със съмнението - съмнение как сме се справили в дадена ситуация, дали сме постъпили правилно, дали .... Трябва да убедиш Ума си, че няма смисъл да те тормози с излишни мисли, защото ти си доволен от своя избор.
  Другото което аз направих пак е свързано с наблюдението. Наблюдавах себе си, изучавах начина на протичане на енергия в тялото и намирах тези места, през които тя не може да протича. Когато успееш да отвориш седемте си чакри, ще започнеш да усещаш себе си много по добре и там някъде по-надълбоко се крие съзнанието. Ще го познаеш, защото от там извира голямата енергия. Когато го намериш и успееш да укротиш ума си те ще могат да работят заедно. Ума ти вече няма да се опитва да представи информацията от духовния свят като твои мисли. Ще успяваш чрез съзнанието да ги отделяш, а след това чрез Ума си да ги довеждаш до нивото на физическия свят.
  Общо взето просто трябва време и дисциплина. Трябва да се научиш да усещаш енергията около себе си, да я манипулираш и да се нагаждаш така, че да не ти влияе по нежелан от теб начин.
  Това е което мога да кажа. Малко е сложно за обяснение, но просто трябва да опознаеш себе си...