"През 1985 г. учени от Изследованелския център в Еймс съобщили, че глината има уникалната способност да трансформира енергия. Освен това физикохимикът Ърмин Уейс от Мюнхенския университет наблюдавал по време на експерименти ефект на РАЗМНОЖАВАНЕ НА КРИСТАЛИ на глина от "родителски кристал" и доре тяхната "еволюция".
От този експеримент ясно се вижда, че кристалът живее! "да вземем например кристалната броня на Земята - олицетворение на закостенялост, инертност и неподвижност. Нима не са достойни за учудване нарастването на минералния кристал за сметка на елементи на средата, неговата способност за регенерация? Това не е просто увеличаване броя на свързаните атоми, а такъв геометричен и по същество самоорганизиращ се процес, който трябва да включва условието за постоянна репродукция на зададен тип структурно построение. Студени и безчувствени на вид, кристалите се раждат, живеят и умират. Водят борба за съществуване, усвояват пространство, изместват се и се изяждат взаимно. Те се изморяват и почиват, като при това издават звуци. Присъщи са им процесите на размножаване, хранене (поглъщане), съзидаване и разрушаване, обмяна на вещества, чувствителност и раздразнителност, които са така характерни за живи организми. Това означава, че във функционирането на кристала е въплътен първообразът на механизма на информационното управление4 ("Природа и человек", 2001, №10).
Акад. Ферсмат, голям авторитет в областта на кристалите, винаги говори за тях като за живи същества! Като потвърждение, може да се приведе следният факт - геолог случайно наранява с чукчето си кристал каменна сол, а когато след няколко години го вади от колекцията си, не открива нищо такова. Кристалът се е самоизлекувал!
"Служителят на известната компютърна фирма Ай Би Ем Марсел Фогел посвещава около 30 год. от живота си на изследването на кристалите луминофори, използвани в цветните телевизори. Наблюдавайки течни луминофори, той открива поразително явление. Само ученият да помисли за някакъв конкретен предмет и да проектира мисълта си върху кристала, и той приема замислената форма! Фогел смята, че енергията на мислите е в състояние да предизвиква трептения, които въздействат върху материалния обект. Според екстрасенси кристалите могат да възприемат и ...музикални произведения!
Известната американска изследователка Лиз Симпсън в книгата си "Лечение с кристали" (Москва, 1998) споменава за нещо известно на древните:"...Някои учени твърдят, че неорганичните кристали, луминосиликатите, които повтарят самите себе си, били модел, шаблон, по който се формирали молекулите на РНК и ДНК". Тук тя прави немаловажният извод: "За трите изминали столетия на господство на механистичната наука, ние сме свикнали да пренебрегваме всичко непобиращо се в общоприетите представи, които сомо отчасти обясняват човешкото съществуване. За щастие, наричаното някога езотерично - тайно, мистично, постепенно намира признание сред новото поколение учени". По нататък Симпсън говори за уникалната нанотехнология. С нейна помощ учените в бъдеще се готвят да конструират кристални решетки, като се придържат към строго разположение на всеки атом. "Това води до такава точност при производството на някои изделия, която преди е била немислима.
Нанотехнологиите откриват широки перспективи пред много производства, включително създаването на самолети. Един от проектите е да се изработи самолет от материали, подобни на диаманта. Той ще се окаже сто пъти по-лек и едновременно сто пъти по-здрав от съвременния...Началото на новото хилядолетие е възможно да даде простор на диамантения век!".
Удивителното е, че нашите древни предци... са владеели нанотехнологията! "В Източен Урал има една малка река - Нарада. В нач. на 90-те дошли геолози, за да търсят находища на злато. На дълбочина от 3 до 15 метра открили необичайни предмети. Предимно спираловидни, най-големите достигали 3 см., а най-малките - 0,003 мм.! След като предметите са намерени в слоеве, отнасящи се към периода отпреди 20 000 до 320 000 год., предположили, че са създадени не по-късно от преди 20 000 г.
Спираловидните находки представлявали уникални съчетания на волфрам и молибден. Тези метали се отличават с високи здравина и температура на топене и днес се използват като добавки към сплави, използвани за обработване на особено онговорни детайли. след точни измервания под микрискип станало ясво, че микроскопичните спирали са създадени с отчитане на златното сечение, на което се приписва божествен произход... Не по-малко поразителна била и отличната запазеност на находките, макар да били престояли в земята много хилядолетия" ("НЛО", 1998, №6).
Слебристият летателен обект (с надписи на санскрит), открит от археолога В. Хвойко през 1917 г. по време на разкопки в Киев, е създаден от древните с използване на нанотехнология.
"Швейцарският психоаналитик Карл Юнг вярва, че върху подсазнанието влияят определени участъци от земната повърхност, като той нарича това явление "психична локализация".
Тази своего рода матрица на космическа енергия през 1973 г. става обект на изучаване от трима руски изследователи - историк, строителен инженер и специалист в областта на електрониката. Върху изображение на земното кълбо е наложена решетка от линии на електромагнитни полета, деляща повърхността на Земята на два типа геометрични тела - икосаедър и додекаедър. Те са открити в природни кристали и влизат сред Платоновите тела, смятани в Древна Гърция за ключ към разбирането на природата на универсума. Разположението на енергийните линии би могло да обясни природни явления, като зона на високо и ниско налягане, магнитни аномалии, миграционни пътища на животните.
АКО СЕ НАЛОЖИ ЕНЕРГИЙНАТА МРЕЖА НА ИКОСАЕДЪРА-ДОДЕКАЕДЪРА ВЪРХУ ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТЯ, ЩЕ СТАНЕ ЯСНО, ЧЕ ЪГЛИТЕ НА ТОВО ГЕОМЕТРИЧНО ТЯЛО СЪВПАДАТ С МЕСТАТА НА РАЖДАНЕ НА ДРЕВНИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ И ИЗГРАЖДАНЕТО НА ПАМЕУТНИЦИ КАТО ГОЛЕМИТЕ ПИРАМИДИ В ГИЗА, КАМЕННИТЕ ГЛАВИ НА ОСТРОВ ПАСХА И КРЕПОСТТА МАЧУ ПИКЧУ В ПЕРУ.
В някои публикации тези точки, тези силови центрове се уподобяват на чакрите в човешкото тяло, местата на съсредоточаване на фина енергия, точките, в които се кръстосват (пресичат) каналите (енергиите) Ци".
Кристална структура имат не само човекът и Земята, но и ...Слънцето! К. Леонтиев в статията си "Лъчезарният кристал на Атлантида" отбелязва: "Пример за екологично чист, високоефективен и неизменно сияещ електронен кристал е нашето Слънце". Достоверността на слънчевия кристал се потвърждава от цяла съвкупност ясни и лесно проверими факти, които създават чудна музикална хармония. Теоретичните публикации по въпроса са извънредно сложни, но благодарение на откритата от Айнщайн аналогия между фотони и фонони (светлина и звук) е възможно и много по-просто излагане на тази музикална електронна теория.
През 1990 г. в Амстердам на Осмата обща конференция на Европейското дружество на физиците е направено съобщението "Прилагане принципите на класическата физика и на теорията на потлинното поглъщане и топлинното излъчване". Формулировката е разбираема само за специалистите, но изводите от това съобщение са прости и много интересни. Оказва се, че разстоянието между съседните частички на слънчевата субстанция е равно на учетворената стойност на дължината на вълната на електрона! И на това разстояние "не се разполага" нито един от химическите елементи - водород, хелий, желязо, сребро - нищо. Това означава, че "тялото" на Слънцето не е газово кълбо ("Наука и религия", 2001, №2).
Попаднах на публикация, в която се съобщаваше, че астрономите били открили в Космоса... пееща звезда, но не й повярвах. А е трябвало! Кристалната структура на звездите изцяло обяснява тяхната музикалност. Неслучайно древните хиперборейци и египтяни пеят химни, обърнати към Слънцето, което почитат като бог Ра. Мисля, че Слънцето ги е "чувало", понеже предаването на звук и текст вървяло едновременно, посредством мисълта, която се разпространява митновено в пространството! То не само ги чувало, но и отговаряло! С помощта на Слънцето те можели да управляват оста на Земята, времето и да отклоняват бедата, идваща от Космоса.
На Московските Зигелевски четения през ноември 2000 г. един от учените демонстрира видеоснимки от 11 август 1999 г., правени в момент на слънчевото затъмнение. Видеозаписът доста ясно фиксира излитане от недрата на Слънцето на вретеобразен НЛО. Когато докладчикът коментира тези кадри, без сянка на съмнение констатира: "На Слънцето съществува живот...". Ако на Слънцето действително съществува живот, той, естествено, няма биологична, а по-скоро плазмена форма.
Интересното е, че под диктовките в книгата "Тайната на Храма на Хануман" най-често стои подписът "слънчеви хора". В края на юли 2000 г. група морски поклонници близо до Окуньово успяват два пъти да фотографират (невидим за окото) енергиен елипсоид (плазмоид?) с ярсо изразена клетъчна (кристална) структура.
Животът на Земята изцяло зависи от Слънцето. Помислете си какво бихте правили без него. Затова е крайно необходимо да се възстанови връзката между човечеството и Слънцето! Още повече, че на него в последно време стават някои промени, които не са отбелязани преди. А. Дмитриев в книгата си "Промените в Слънчевата система и на планетата Земя" не без тревога казва, че "на повърхността на Слънцето започват да се развиват необичайни процеси, наречени "торнадо на Слънцето", започват да се получават хелиосеизмични явления (слънцетресения!).
На 11-12 май 1999 г. Слънцето прекратява корпусколарния поток от своята повърхност и слънчевият вятър намалява с 98% (!). Това предизвиква редица нови състояния в магнитосферата на Земята - изчезва радиационният слой, тъй като границите на магнитосферата "отскачат" от Земята на 380 000 км. (вместо на 50 000 - 60 000); електронният поток откъм Слънцето предизвиква в Северното полукълбо не само огромно полярно сияние, но и мощно рентгеново излъчване. Много физици започват да се опасяват, че Слънцето може да осъществи суперизбухване, което да доведе до йонизация на цялата атмосфера и преобразуване на магнитосферата. Характерна е "начупеността" на протичането нана 23 слънчев цикъл, при който почти спокойните дни се сменят с рекордни стойности на образуване на петна, избухвания и т.н.".
До какво може да доведе това, не е трудно да се досетим (до глобална катастрофа). Трябва винаги да се помни, че "катастрофата" не е толкова вследствие на протичащите процеси, колкото на пълното разбиране от човечеството на собствената му роля и на влиянието му върху слънчево-земните и слънчево-планетарните връзки, а следователно и върху състоянието на собствената планета...". Тъй като "Земята придобива допълнителна неустойчивост за сметка на отромния техногенен натиск, преди всичко върху електромагнитния й скелет, посредством влиянието върху електромагнитната съставяща на Земята човечеството фактически влияе върху цялата Слънчева система. Ако това влияние не е осъзнато, то е неконтролируемо и крайно опасно".