Иван МИТЕВ
* Осем разновидности на кварца, дарени с божествена сила според Библията, се срещат в поречието на Арда
Кърджалийският край е един от най-богатите в Европа на кварцови разновидности. В поречието на река Арда техният брой достига над двадесет. При добър късмет тук могат да се срещнат ахат, млечен кварц, аметист, яспис, розов, сапфиров и авантюринов кварц, оникс, хризопраз, карнеол, сардоникс, халцедон, сардер, флинт, церагат, восъчен и огнен опал, плазма, както и различни видове коралити. За всички нас - ходещите по-рядко или по-често край, а понякога и върху тези невероятни творения на природата, е особено важно да знаем защо кварцът е най-изучаваното нещо на планетата.
Стотици са институтите, които освен многообразието на външните му форми проучват и неговите енергийни възможности. Само в Германия тяхното число е петдесет. Изследователите допускат, че ако човек успее да се пренесе във времето напред или назад, то това ще бъде именно с помощта на този уникален минерал.
И за разгаданите, и за неразгаданите тайни на кварца може да се говори много. Не е случайно, че осем от кварцовите разновидности фигурират в Библията като вложени в основите на Божествения град. Това са аметист, хризопраз, сардер, сардоникс, яспис, халцедон, ахат, оникс. Познати са 25 кварцови разновидности. Безспорно най-голям интерес сред учените предизвиква
ПЛАНИНСКИЯТ КРИСТАЛ
В библейската символика той символизира непорочното зачатие. Това е прозрачната, подобна на лед разновидност на кварца. Неговите качества още през 1666 г. изумяват Нилс Стено, който благодарение на тях открива един от основните закони в минералогията, а именно - закона за постоянството на ръбните ъгли. Въпреки “опитомяването” им чрез този закон, кварцовите ъгли комбинират над 170 форми на съществуване на минерала. Планинският кристал притежава симетрична, енергийно заредена кристална решетка с възможности за лъче-
пречупване и наелектризиране, т. е. за съхраняване на информация. Вероятно тези и други, граничещи с фантастиката свойства, са накарали Ернст Мулдашев да възкликне: “Ако искате да видите времето, погледнете в кварцов кристал!”
За
ВРЪЗКАТА НА КВАРЦА С ВРЕМЕТО
са знаели и древните. Египтяните са били убедени, че лъчът от планинския кристал посочва на душата пътя към мястото на нейния по-нататъшен живот. Още отпреди 6000 години съществува техният ритуал веднага след смъртта на човек да се постави кварцов кристал на третото око. Вероятно са смятали, че душата, в зависимост от заслугите си, може да бъде заведена напред или назад във времето. Затова при погребенията са обграждали тялото с различни атрибути, от които душата, въплътена вече в ново тяло, би могла да се ползва - оръжия - да се защитава, скъпоценни камъни - да се откупи.
Не само египтяните, и коренните жители на Азия и Америка, и африканците са се прекланяли пред възможностите на планинския кристал. Старите гърци са отправяли своите молитви към боговете с планински кристал в ръка, за да бъдат чути по-лесно. Още преди две хиляди години те са знаели това, което днес науката преоткрива - че звуковите вълни индуктират в кварца електромагнитни трептения, които той ретранслира в пространството.
Според тибетската митология оста на света е от планински кристал - т. е. всичко се върти около енергията на кристала, тя е центърът, основата, върху която е подреден хаосът при възникването на света, тя е божията мярка. И северноамериканските, и южноамериканските индианци са използвали планински кристал в своите ритуали при общуване с боговете. В Европа още преди хиляда години е станал известен методът за възстановяване на душевните сили с помощта на медитация върху планински кристал или аметист.
Кварцовият кристал, използван за различни въздействия /при лечение/ или за връзка с висши светове /гадания, молитви/, трябва да бъде обработен по съответен начин. Най-често се използва сферичната му форма.
КВАРЦОВИ КЪЛБА
се използват за постигане на прозрения в Китай, Япония и Тибет още преди хиляди години. При подходяща обстановка, наличие на съответните познания и овладяна до съвършенство техника за проникване в дълбината на кристала не са един и двама тези, които са се убеждавали във възможностите му. Разбира се, при ученика посланията ще бъдат извадени от подсъзнанието му, но учителят ще успее да направи връзка с информацията от торсионните полета и по този начин ще осъществи пътуването си във времето. Точно електричеството, което се заражда в кристала при въздействие върху него, носи информацията - кристалната решетка е едновременно и микрофон, и тонколона. Засега се разчита на сензорите за улавяне на посланията в мозъка на владеещия техниката за медитиране. Но когато науката успее да конструира усилвател на тези трептения, тогава човечеството ще чуе отговорите на въпроси, които сега само гадае. Тогава ще разбере истината за своето присъствие на Земята и ще осмисли какво означава да сме “във времето и то да е в нас.”
Изброените възможности на кварца и вероятно други, за които не подозираме, са накарали неизвестни засега майстори от миналото или от бъдещето да сътворят и оставят на човечеството
ПОРТАТИВНИ МАШИНИ НА ВРЕМЕТО
Те не биха могли да бъдат от друго, освен от чист планински кристал. Имат формата на човешки череп, в който са вградени две големи, заемащи мястото на мозъка сфери, няколко по-малки - над слепоочията и на тила, както и множество увеличаващи и намаляващи лещи. Защо точно такава зловеща форма - би запитал всеки. Целта е била да се покаже и на невежия, че става дума за вечност и за познание на това измерение.
Тези уникални творения са изследвани от десетки учени - археолози, научни сътрудници, гемолози, писатели, музейни работници. Сред тях са Джордж Кунц, Франц Нокерино, Ричард Гарланд, Норман Хамънд и много други. Някои от тях издават цели книги, посветени на загадката. От българските учени обстойно с тях се занимава проф. Руслан И. Костов, автор на изключително интересно изследване за приложението на кварца в нашата цивилизация.
Най-ранноизвестният
КРИСТАЛЕН ЧЕРЕП
е открит през 1927 г. в Британски Хондурас, известен днес като държавата Белиз. Белиз е малка държавица с формата на краставица, притисната от три страни от Гватемала и Мексико. Целият й източен бряг се мие от вълните на Карибско море. По това време в сърцето й, в джунглата, самоукият, но безкрайно амбициозен археолог Майк Митчел-Хеджис се опитва да намери следи от съществуването на Атлантида. Той разчиства погълнатия от растителност град на маите Лубаантун и седем години се рови в останките му. Черепът е намерен от осиновената му дъщеря Анна, която тогава е на деветнадесет години. Подвижната долна челюст е открита три месеца по-късно близо до мястото на първата находка. Изработен е от изключително чист къс планински кристал и тежи малко повече от пет килограма.
Тук няма да се спираме на коментарите за произхода на черепа, в днешно време техният брой е хиляди страници. Едни смятат, че е творение на маите, други - че е изработен в Тибет, трети - че е донесен от Япония. Тези твърдения едва ли са толкова важни, като се има предвид, че където и да е изработен, за да се постигне тази форма и това качество на изработката - дори и под електронен микроскоп не се забелязва следа от използвания инструмент, са нужни ни повече, ни по-малко от триста години. При положение, разбира се, че е изработен на Земята. Митчел-Хеджис отнася със себе си черепа в Англия.
В Англия се намира и вторият кварцов череп, почти близнак на първия, за който се твърди, че произхожда от Мексико. Неговата изработка също е изящна, тежината му е пет килограма и двеста грама. Смята се, че е изнесен от Мексико в края на деветнайсти век.
Друг череп, чиято тежина е наполовина от теглото на първите два, се пази в парижки музей. За да не останат назад от англичаните и французите, американците съобщават, че са получили от анонимен дарител кристален череп с тежина близо 14 килограма, който са изложили в Смитсъновия институт във Вашингтон.
За огромно съжаление не само този, но и повечето от дузината известни днес черепи се намират в музейни експозиции и всички проучвания по тях се правят или от учени- схоластици, или от хора, търсещи евтини сензации. Но дори при една или друга степен на тенденциозност на коментарите за възможностите на черепите, никой не отрича наличието на
“ЖИВИ КАРТИНИ”
В ТЯХ
придружени от гласове и шумове - т. е. лица с екстрасензорни възможности виждат като на кино епизоди от определени исторически събития. Фактът, че при наличието на огромен научен потенциал и невероятните възможности на електрониката днес не може да се намери отговор на въпросите кой и защо е направил черепите, каква е тяхната възраст и предназначение, говори красноречиво, че
НЕ СМЕ ДОРАСЛИ
да работим с техните параметри. В тълкуването за присъствието на тези кристални творения на земята може би трябва да се тръгне от въпроса защо все пак имат формата на черепи. Отговорът трябва да се търси във възможностите, които дава тази форма за разполагане в нея на сферични конструкции. Редно е и да се запитаме доколко черепът има връзка със смъртта и дали там, където на пръв поглед такава символика е уж очевадна, не се крие нещо друго.
Спомням си една мозайка от Помпей от първи век, сега съхранявана в Националния музей на Неапол. Според надписа това е емблема на внушението “Memento mori” - “Помни смъртта”. Художникът е изобразил череп, над него - пергел, отдолу - колело с крила. Не ви ли прилича на написаното от египтяните в “Тяхната книга на мъртвите” за пътя на душата? Че тя поема натам, накъдето я поведат делата й до момента на отделяне от тялото и оттам нататък или ликува, или страда, но е факт - независимо от едното или другото, тя съществува, безсмъртна е. Защо тогава считаме прераждането за източен “патент”? И не би ли трябвало черепът да бъде възприеман за символ на вечността, на “Мементо вивере” - “Помни живота”?
Едно е сигурно - когато сме достойни ще получим отговорите на всички въпроси, които сега ни измъчват. Сега не ни остава друго, освен да развиваме сетивата и добродетелите си - кварцовите кристали ги очакват.
http://www.rodopipress.com/2007/09/22/%D0%9F%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D1%8A%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE/
