Потърсих инфо за етимологията на думата "съвест"...На български не открих нищо..Но се замислих..би ли могло "със вестта"във времето да се е трансформирало в "съвестта"?..Май да...
Ето на гръцки..
sineidesis...свързваща приставка+"eidisis"..вести.новини..
http://lexicon.katabiblon.com/index.php?lemma=%CF%83%CF%85%CE%BD%CE%B5%E1%BD%B7%CE%B4%CE%B7%CF%83%CE%B9%CF%82На френски...
conscience...свързваща приставка+"science"..знание..
А кой"праща" "вестите"?
МФ2,първа крачка към онова което говорите,е осъзнаването,че всеки"гледа през своите очи"..И нямам само предвид чисто физическите ни възприятия..Всеки е различен и отразява/респективно,възприема света/реалността,по различен индивидуален начин.Съществувайки с тази нагласа,комплексите лека по-лека отпадат...
За примерите кога да различим гласа на съвестта от този на егото...Съвестта не се страхува,за разлика от егото!Например..отнасяла съм се некоректно към близките си.И всеки път когато си го помисля,така ме свива в слънчевият сплит,че имам чувството,че ще откача..И онова което правя е веднага да сменя"канала".. ъъ..мисълта..
Правя всичко възможно да се разсея..Успявам.Тук в материята има с какво да заглушиш съвестта.Горе душата е..как каза Митко..като"оголен нерв"..
За дремещата съвест дето викаш,или"истинската"...Съвестта не е Уиндоус7,че да си го инсталираш..Няма истинска или фалшива..Има индивидуалното развитие на монадата/душата/съзнанието..От там и степента на"сензитивност"на съвестта..
Ако все още си в степен на фанатична обвързаност с каквото и да било,то много ясно,че ще защитаваш и неговото естество.Оттам и нарушаването му под всяка форма,води до чувство на"вина"..И те гризе съвестта..за глупости..Ма понеже за теб тези глупости са от колосално значение към момента и..ето..картинката се нарежда..
Да ти дам ли още примери за"глупости"...Една фанатична кърмачка(прекалена ориентираност към материята)поради Х обстоятелства не успява да си накърми детето,то стои 3 часа гладно и се дере от рев,а после майката се съдира от още по-голям рев,изпада в депресията чувстовото на вина,че е лоша майка,и й спира кърмата ...И после оооще по-голямо чувство за вина

...
Или пък..вършиш"лоши"неща,но докато не ги осъзнаеш и не ги категоризираш като лоши,съвестта може пак да"дреме"..или па може изобщо още да не се е"родила"..и тепърва да се"сформира"у индивида..