"Свободният избор" - съществува ли такъв?

[An!]

Не го приемайте като заяждане или нещо друго като дразнещо отношение. Но по-горе сте употребилИ Тавтология, с която всъщност, не е ясно как точно по-малкият процент от едно цяло е самото цяло...ако ме разбирате.
Не съм съгласна и с употребата на "личен избор", вместо "Свободен". Както се отбеляза по-горе, при свободния избор водеща е Волята, а при личния, може да се намесят доста странични фактори, които да определят избора ти и ти да си в правото си да се съобразиш с тях.

1) Не го примем като заяждане, защото всеки има своята истина, всеки вижда нещата по различен начин и никой не е в състояние да измести очната му ябълка;
2) Определенията, които давате за "личен" и "свободен избор" много ясно са отбелязани в Тълковния речник и повторени отново звучат като клишета.

"На душата е присъщ логос, който сам се разраства." Стобей 

[mitko]

       Бих  префразирал: Настоящата  инкарнация  може  да  се  приеме,  че  е:  една  (по-малката)  част  са  кармични  задължения,  а  другата  по-голямата  част  е  възможност  за  изява  на  свободната  ни  воля! 
       Не  бива  обаче  да  смятаме,  че  процентите  се  определят  така  общо!     

[cassio]

Не го приемайте като заяждане или нещо друго като дразнещо отношение. Но по-горе сте употребилИ Тавтология, с която всъщност, не е ясно как точно по-малкият процент от едно цяло е самото цяло...ако ме разбирате.
Не съм съгласна и с употребата на "личен избор", вместо "Свободен". Както се отбеляза по-горе, при свободния избор водеща е Волята, а при личния, може да се намесят доста странични фактори, които да определят избора ти и ти да си в правото си да се съобразиш с тях.

1) Не го примем като заяждане, защото всеки има своята истина, всеки вижда нещата по различен начин и никой не е в състояние да измести очната му ябълка;
2) Определенията, които давате за "личен" и "свободен избор" много ясно са отбелязани в Тълковния речник и повторени отново звучат като клишета.

"На душата е присъщ логос, който сам се разраства." Стобей 

Какво общо има Логосът със свободният избор?
По времето на Стобей дали е имало тълковни речници? И кой тълковен речник Ви е най-удобен да си четете, когато Ви се разраства Логосът? 

Волята Ви ... така уважавате ли я, или само Душ (иц)ата?

[m2f]

Законът за привличането /с всичките техники по волевото му използване!/е само механизмът, но не и гаранцията за наличието на свобода на избора. Кармата също се осъществява чрез ЗЗП, /както и свободата на избора ни/, само, че настройката на вибрациите, с които се случва предопределеното е направена от духа, душата /или каквото там е нашата индивидуалност/ преди инкарнацията ни. Направено е посредством настройване на чакрите. Аз /моята индивидуалност/ не мога да стана никой друг в същността си, както и обратното, ако ще да се скъсам да управлявам изборите си и реакциите си – вибрацията на същността ми не идва само от действието. Така, че стигам до извода, че кармата /предопределеността/ се свежда технически до наличие на зони в човека, до които той няма достъп за да ги промени волево. /Нещо като права на администратор в компютъра – там не можеш да бърникаш./ Предполагам, че тези зони търпят промяна, но плавна, с течение на живота, благодарение именно на преживяванията над които нямаме контрол? Не знам само къде тук се вписват т.нар.”проработване” на чакрите? /Принудително отваряне на същите чрез визуализации и т.н./ Това ми мяза на силов метод за постигане на духовен ръст, т.е.на избягване на изживяването на определени предопределености, на хакване на определени програми с администраторски достъп. Не знам даже дали изобщо работи или е пързалка....

[Спорт-Здраве4]

"Кармата" принадлежи към егото, не към другата ти област.

Кармата може да бъде видоизменяна, чистена и заличавана по поне няколко начина.


За да изследваш кармата си, изследвай името си. А за да изследваш същността си, изследвай рожденната си дата.
За осведомяване относно част от техниките за заличаване и справяне с кармата, прегледай трудовете на Верищагин.

[m2f]

О.К., Спорт-Здраве4, Кармата се поражда благодарение на съществуването на егото, но не мислиш ли, че точно его е необходимо на ...индивидуалността ни /душата, духа/ за да си постигне целите заради които е тук. Чистейки по подобен принудителен /силов/ начин кармата си, не прецаквам ли намеренията на ...индивидуалността си да изстрада определени случки, да събере определен емоционален опит и да постигне познанието заради което се е инкарнирала?
Името, датата, това са честоти при които съм влязла в пространство - времето, разбирам го. По някакъв подобен начин работят и чакрите - те са хардуера. Ако имаш някой подходящ линк за изследване на името и рожденната си дата - ще съм благодарна да ми го посочиш.
Верещагин съм чела, но съм стигнала до първата му книга - не съм покрила още даже и нейното ниво, може би това за което говориш е в следващите му книги.

[Спорт-Здраве4]

Какво аз мисля няма никакво значение. Нека да говорим за това, което се случва въпреки нашите мнения.

Както се сменя име, така се сменя и карма. Ама защо, ама как, ама дали - това вече не ни засяга нас с теб, ако си говорим сериозно.


Замисли се над следното. Не е нужно да го формулираш интелектуално или да го осъзнаваш напълно, а просто да усетиш на интуивно ниво, по досещащ се начин, отношението между его, душа и същност.

Егото, това е името. Ползвай номерология.
Душата, това е рожденната дата. Ползвай Цолкин календара на маите (тук има две свързани теми за това).
Същността е друго, което не е тези двете.


На човек му се прави номерологичен анализ по име. Този анализ е невероятно верен.
Прави му се астрологичен анализ по дата на раждане, и този анализ също е невероятно верен.
После човекът сменя името си. Прави му се нов номерологичен анализ, който отново е невероятно верен, но няма нищо общо с първия. А астрологичния анализ си остава същия.

Замисли се над това - по какъв начин и кое именно е нещото, свръзката, между един астрологичен анализ и множество номерологични анализи по име? Именно то ще е връзката между душата и егото.


Душата всъщност е его, но над него нямаш власт и трае за рамките на един живот. Името е его, над което имаш власт и трае колкото ти прецениш.

Двете се отнасят към сощността като филтри, просто егото е по-външен вилтър от душата, която е филтър между егото и същността.



Премахни името си и всичко ще е наред, докато не ти се наложи да комуникираш с други хора. Тогава ще отбележиш присъствие в техните представи и вече ще бъдеш свързана с представа. Това означава, че ти ще получиш прякор. А това вече е име, което носи своята карма.

Получаваш карма заради комуникацията си с останалите.


Така че виждаш, че кармата е свързана със социалната роля и комуникацията. Във философски мисли, в "За Егото" пуснах един коментар на края за комуникацията.


Така излиза, че кармата е свързана с изясняването на различията ти с околните (а не със създаването на чувство за единство с тях). И това е всичко, което има да се знае за кармата.


П.П.
Интересно е също така да се отбележи, че не само маите, но и други древни народи са се кръщавали на рожденната си дата. И всички деца, родени в една година, един месец и един ден, се наричат с едно и също име цял живот.

Това е много интересно като ефект, но за да се уточни ефекта, трябва да се уточни връзката между филтрите его-душа, тоест име-дата на раждане.

И след това може да се разбере светогледа на тези народи, да се види защо са избрали такова отношение към нещата.

[Iris]

Аз /моята индивидуалност/ не мога да стана никой друг в същността си, както и обратното, ако ще да се скъсам да управлявам изборите си и реакциите си – вибрацията на същността ми не идва само от действието. Така, че стигам до извода, че кармата /предопределеността/ се свежда технически до наличие на зони в човека, до които той няма достъп за да ги промени волево.

Въпросът е да различиш това, което наистина си от наслоените навици, модели на мислене, модели на емоционална реакция, страхове... Кармата е последствие от наше минало действие. Не е нужно да се бяга от или да се преследва кармата (положително или отрицателна), а просто човек да я приеме по правилния начин, т.е. освободен от предразсъдъци, емоционално оцветяване и др. под. Когато човек осъзнае, че нищо случващо се в материалния свят не може да го засегне реално по какъвто и да е начин, той е свободен от кармата си, въпреки всичко, което му се случва. Последното се случва, но то не се случва на него. Той може да усеща радостите и болките на тялото, но не е обвързан с тях. Това в последните изречения разбира се е една по-далечна перспектива, но за да стигнем до нея трябва да я познаваме.

Иначе добре е когато се говори за кармата да се отбележи, че всяко действие създава последствие точно на плана на който е създадено. Физическото действие създава последствие в грубо-материалния свят; емоционалното действие – в емоционалния; умственото – в умствения. По принцип човек създава последствия в няколко свята (сфери) едновременно. Това дава поле за множество разсъждения и изводи. Можем да имаме добра мотивация и лош резултат примерно или пък погрешна мотивация и добър резултат. В първия случай последствията във физическия план ще са отрицателни, но в умствения план ще имаме положителни последствия, които ще изпитаме в девачан. Във втория случай положителните резултати ще бъдат изразени само на физически план, но ние реално няма да имаме никакви духовни натрупвания. Човек не може да израства духовно със случайни действия, пък дори и носещи на пръв поглед положителни резултати.

[mitko]

Кармата може да бъде видоизменяна, чистена и заличавана по поне няколко начина.

    Кармата, Спорте  може  да  бъде  чистена  и  видоизменяна,  само  когато  си  отидем!  В  дадената  инкарнация  кармата  можем  само  да  я  изживеем.  Тоест,  упражнявайки  правото  си  на  свободна  воля  ние  изживяваме  дадени  ситуации  и  ги  превърщаме  в  опитности,  но  що  се  отнася  до  това  до  колко  сме  успяли  да  усвоим  урока  не  преценяваме  тук, а  горе  когато  се  запознаем  с  цялостният  план  за  дадената  инкарнация.  
    Карма  не  може  да  бъде  заличавана,  докато  не  си  изсърбаме  попарката,  всичко  друго  е  приказки  за  наивници.

На човек му се прави номерологичен анализ по име. Този анализ е невероятно верен.
Прави му се астрологичен анализ по дата на раждане, и този анализ също е невероятно верен.
После човекът сменя името си. Прави му се нов номерологичен анализ, който отново е невероятно верен, но няма нищо общо с първия. А астрологичния анализ си остава същия.
Премахни името си и всичко ще е наред, докато не ти се наложи да комуникираш с други хора. Тогава ще отбележиш присъствие в техните представи и вече ще бъдеш свързана с представа. Това означава, че ти ще получиш прякор. А това вече е име, което носи своята карма.

Получаваш карма заради комуникацията си с останалите.
Така излиза, че кармата е свързана с изясняването на различията ти с околните (а не със създаването на чувство за единство с тях). И това е всичко, което има да се знае за кармата.

      Яяяяяяяяя,   колко  лесно  било,  сменяш  името  си  и готово!!!  "Пременил  се  Илия,  погледнал  се,  па  у  тия"
      Виж  за  второто  си  прав  
      

[Спорт-Здраве4]

Митко просто го приеми - с възрастта по-кадърните от теб се увеличават на брой.

[m2f]

„Душата всъщност е его, но над него нямаш власт и трае за рамките на един живот. Името е его, над което имаш власт и трае колкото ти прецениш. Двете се отнасят към същността като филтри, просто егото е по-външен филтър от душата, която е филтър между егото и същността.”
Брилянтно казано, Спорт - Здраве4!
За това говорех, когато казвам, че има зони в човека, до които той няма достъп, защото „достъпа е администраторски”.
Прав си, че смяната на името променя един от филтрите, чрез различните вибрации, които новото име поражда. Обаче името не е същността, а тя също си има своите вибрации и предполагам, че има йерархия – програмите са от вибрациите на същността, а подпрограмите – от името...И аз като Митко не мисля, че ей така лесно можеш да изтриеш нещо, което е заработено на по – същностно ниво. Явно, че сменяйки името си /рождената дата не става да я смени човек/ променяме нещо от кармата, безспорно, но може би нещо от детайлите и, знам ли. Доколкото знам, основната карма се съхранява в чакрите на астралното ни тяло и в чакрите на причинното тяло...Така се нагласяват базовите вибрации за конкретната инкарнация. Затова аз не мога да стана ти или ти да станеш мен. Дори и да сме родени един до друг в родилното и да си сменим с едно и също име нашите имена – не вярвам да докараме прилика в кармите си. А, че кармата е функция на условността – прав си. Ние не сме от този свят и /както казва Ирис/ – нищо не ни засяга истински, нищо не ни е нужно истински, това е театър, учебен театър...Мисля си – дали посредством описаните от теб методи, като прибавя към тях и онези с принудителното отваряне на чакрите, за които споменах по – горе, не се постига отлагане на кармата, а не изчистване на кармата? Все едно да избягаш от час. За момента си спасил положението, обаче нали все някога пак ще дойдеш...и тогава...
И още нещо: по - горе sedere пише: "Душите се превръщат в мафлоци."
Четох за тези. Не може да е истина това, нали? След смъртта индивидуалността се отърсва от колкото обвивки може - и ако остане в астралното си тяло до следващата си инкарнация, това не я прави ...мафлок, нали?

[m2f]

Когато човек осъзнае, че нищо случващо се в материалния свят не може да го засегне реално по какъвто и да е начин, той е свободен от кармата си, въпреки всичко, което му се случва. Последното се случва, но то не се случва на него. Той може да усеща радостите и болките на тялото, но не е обвързан с тях. Това в последните изречения разбира се е една по-далечна перспектива, но за да стигнем до нея трябва да я познаваме.

Ирис, мисля си, ако спрем да реагираме на случващото ни се /вследствие на кармата ни/, тя ще престане да определя бъдещите ни постъпки и чувства, т.е. ще сме нещо като "претръпнали" към живота и от нищо няма истински да ни заболява. Следователно кармата ни ще се обезсмисли като нещо, което цели да ни създаде емоционална опитност...и тогава сигурно ще спрем да се прераждаме, защото ще се обезсмисли цялото действие...Нещо като да ти блъскат двойки и забележки в училище, а ти да си се усмихнал блажено насреща им...Накрая ще се откажат...и ще те помолят да не идваш вече... ;D

[m2f]

Току - що погледнах в съседната тема - за егото - там Митко вчера много по - подредено от мен е изказал моето подозрение...:
"Самсар;  Нирвана;  (то  на  български  се  казва  край  на  преражданията,  единение  с  Бога... достигнем  ли  тези  състояния,  то  тогава   ние  преставаме да  бъдем  човешки  същества."
Приемам го за отговор на моят въпрос.

[aldonea]

Като говорим за свободната воля, всъщност за чия свободна воля говорим? На духа? На душата? На животното в нас? Волята всъщност на кого принадлежи? Или си сменя притежателя според случая и отива при която от гореизброените ни части надделее?

  Всяка същност познава пътя си, но същностите имат много обвивки(тела), но именно физическото тяло=животното има варианти на избор. Може да избира да остане много дълго в ниските честоти, а може да избере и съответстващия път на същността, и да повишава познанието си! Смятам, че това наричаме свода на избора. 

[konstantin2007]

Току - що погледнах в съседната тема - за егото - там Митко вчера много по - подредено от мен е изказал моето подозрение...:
"Самсар;  Нирвана;  (то  на  български  се  казва  край  на  преражданията,  единение  с  Бога... достигнем  ли  тези  състояния,  то  тогава   ние  преставаме да  бъдем  човешки  същества."
Приемам го за отговор на моят въпрос.

Аз пък все по-често се питам..Възможно ли е такова нещо като"нирваната"?
Ако цялото Единно Съзнание е в постоянна промяна и еволюция,то как бихме го достигнали?В смисъл,че колкото и да се разширява собственото ни индивидуално съзнание(респективно отъждествяването с"Бог"/Единното Съзнание),толкова по широкоспектърно и мащабно(изв.за изразните средста,но в момента не се сещам за други,а не съм убедена,че и тези са най-подходящ,ма карай..)би следвало да бъде Единното Съзнание/Бог,след като съдържа в себе си всички останали такива,под всяка една форма.И от там..след като "Бог"еволюира,променя се,себеопознава се и т.н.чрез всяка своя монада/съзнателна единица/то как индивидуалната монада,би го "настигнала"..Каквато и степен на отъждествяване с Всьо и Вся да постигнем,това"Всьо и Вся"ще са винаги едни гърди напред,поради факта,че съдържайки в себе си,безбройните индивидуалности,"еволюцията"е несравнимо "по-бърза"от индивидуалната.И ако това нещо дето му викаме"бог"се променя постоянно,паралелно с всяка една промяна на макро и микро ниво,то какъв е шансът на монадата?За да"достигнем"нющо което е далеч от нас,или предиспозирано преди нас,трябва да стигнем неговото ниво.Е как да"стигнеш"нещо което никога не"спира"Колкото и да еволюираме индивидуално,Цялото винаги ще е с едни гърди напред.Не виждам как бихме го стигнали?Освен ако не е в застой де..
Иначе(ше цитирам друг човек)..все едно да се возиш във купето на влак,и да искаш да стигнеш локомотива
Не,че не искам и аз нирванка де..ама ей на..кви мисли ми се въртят в главата ;D