И още нещо..Душата се учи където и да се намира,не само на земята..Цялото битие е едно голямо училище..
Абсолютно съм съгласна!
Бог не е личност а енергия, съзнание което създава всичко!
Относно Нас ние сме реално Дух който е част от Божествената енергия. Нашите тела са просто дрехата която обитава ме. Мисля че това всеки го знае. Най важното е нашето съзнание да го разбере, тогава смятам че ние може да имаме контрол върху живота си. Видимо и не видимо.
Относно опит преди смърта не знам дали мога да характеризирам препадъкът като част от него?Но съм имала един път в живота си това блаженство.Нямаше абсолютно никакъв проблем при излизането на духът ми от тялото.Усетих че ще припадна в автобуса но се срамувах да помоля хората да ми направият място за да седна, защото бях млада и просто чаках да падна на пода.Бях невероятно спокойна и наблюдавах просто хората около мен как испаднаха в паника и се оптваха да ме събудят.Видях тялото си от горе,усетих лекота без никакъв страх или напрежение, чувството беше невероятно блаженство. Без претиснение или каквото и друго чувство да било. Още тогава си спомням че ако времето ми беше дошло щях да напусна този свят с невероятна лекота.
Никога не съм испитвала страх от смъртта, и дори е нещо съвсем обикновенно за мен и когато и да стане не бих се претиснявала изобщо! Казвам го не като безодговорен човек, напротив с пълна одговорност. Всичко е въпрос на време тук и сега и винаги където и да било. Незнам как ще ви прозвучи но аз чувствам живота си като нещо което вече съм го минавала и преди и нищо не ме изненадва вече.
Когато чета относно Душите ни след като изоставим физическото тяло тук и отидем там където сме били и от където идваме смятм че ще бъдем по спокойни и винаги казвам какъвто е бил животът ти който сте живяли такава ще бъде и смърта ви. В зависимост колко сте се превързали към физическото или материалното тук? Това е въпросът дали ще ви бъде трудно да изоставите този свят и хора близки и познати?
Някой питаше във форомът далил има ад?
Смятм че няма АД. Четох го вече в две книги коренно различни като афтори и години. Склонна съм да вярвам на обяснението им.
Въпросът е до колко сте приели вината или негативната енергия дълбоко в себе си във вашият живот тук. Ако се самообвинявате много и чувства те невероиатно голяма вина за някого или нещо което сте направили или сте наранили или сте може ли да промените ситуацията и вие се чувства те виновни и одговорни тогава точно вие наказвате себе си.
Когато умрете вие ще носите тази вина и ще накажете себе си тоест душата си като се оедините сами докато всичко премине. Тогава е въпрос как ще разбере те вината си и какво решение ще предприемете. Защото може да изберете да останете в междинното ниво междy пространственно или кактп се казва нито на земята нито на небето.
За това аз следвам не самонаказанието и самообвинението е решението а мира и първопричината или това да разберете грешката си сами и да можете да я промените с времето като нов шанс който ще трябва да дойде един ден пак. Според мен най голямото самобичуване,е болката която идва от вашето собствено самообвинението. Това е една невероятна човешка грешка.
