Хендъл,приеми за миг,че самата столица на Атлантида е била на остров в центъра на сладководното езеро,сегашно "Черно море".Това имах предвид като казах,че потопът започва именно от тук
Приеми за миг,в стремежа си да обхванеш всички възможни гледни точки с цел достигане на обективност,че българите като най-издръжливи на психическо влияние и най-способни сред воините на замята са били избрания народ да защитава най-ценното знание на Атлантида както и Вселенския портал
Ако си склонен да разгледаш горното като възможна версия,то сглоби го с идеята,че българите са изтласкани от невиждано напредналата технология на неземни същества,сравнявани днес с гущери.Намерили убежище в планината Балкан,където били недосегаеми за техните машини.След като тези същества се добрали да Вселенската порта,най-висшите сили на Атлантида решили да унищожат своето знание и своята цивилизация,преди съществата да се възползват от него.Пратили своите най-посветени на друга планета,малка част от знанието поверили на българите и им заръчали след като потопа унищожи всичко,да посеят семето на познанието отново на Земята.Както и станало.
А относно египет...Идеята за
единствен бог,на слънцето, - Атон,е дадена от една фараонска съпруга,идваща от Азия,принадлежаща на конен народ
Ето малко от википедията:
Атон ("слънчев диск", "тялото на Ра") е древноегипетски бог, свързван с първия монотеистичен култ в човешката история. Особено е бил почитан от фараона - реформатор Ехнатон и съпругата му Нефертити, които го провъзгласяват за върховно божество,въпреки несъгласието на другите жреци по време на египетската 18 династия. Смята се, че това е прототипът на трите основни монотеистични религии: юдаизъм, християнство и ислям. Атон се е изобразявал като слънчев диск с лъчи. След смъртта на Ехнатон прекомерното почитание на Атон се отменя и този фараон е бил смятан за еретик.Атон е бог на слънцето,чиито лъчи завършвали с разтворени длани.
Нефертити е царица на Древен Египет от XVІІІ-та династия, съпруга на египетския фараон Аменхотеп ІV (по-късно Ехнатон) и вероятно мащеха на фараона Тутанкамон. В превод името й означава „идващата красота“.
Нефертити става известна с бюста си, сега съхраняван в Берлинския музей.
Името на Нефертити означава „Красавицата, която идва от там“. Тя е принцеса-чужденка от Азиатска държава, омъжена първоначално за Аменхотеп III, баща на Аменхотеп IV-Ехнатон. Бракът й с бащата бил краткотраен поради смъртта му. Тя, заедно с Аменхотеп IV, основава Града на слънцето.
Името на азиатската принцеса било Тадохепа, дъщеря на царя на Митани. Тя била поискана от Аменхотеп III за втора съпруга (първата му съпруга била Тайе). Нефертити ражда само дъщери (5 на брой). Една от тези дъщери (Анахсенамон) по-късно става съпруга на своя полубрат Тутанкамон.
Според някои източници след смъртта на Аменхотеп ІV, Нефертити приема името Сменхкара и управлява еднолично като фараон, след което предава престола на деветгодишния Тутанкамон.