Ще си позволя да се вмъкна в темата тъй като разбирам от бойни изкуства и време и напълно разбирам за какво говори човека.
Факт е, че времето е изкуствено измерение(Поне за мен). В един такъв критичен момент всеки човек, който е тренирал поне няколко години някакво бойно изкуство би реагирал по абсолютно същия начин, но разликата в случая е, че пича се е абстрахирал временно от закостенялата си представа за време. Осъзнал е, че времето не тече или поне подсъзнателно се е усетил. Изключил си е част от бариерите в съзнанието, които ние(хората) така усилено поддържаме само и само, за да можем да възприемем света,както ни се иска, а не какъвто е. Проблема в цялата ситуация е, че после идва момента на дисбаланс - завръщането на бариерите. В такъв момент обикновено на мен(а и на повечето хора вероятно) ми се гади адски много, тъй като се боря с противоречието на спомена ми за това, което се е случило и възвърнатата ми представа за времето. Много е неприятно. Но ща, не ща свикнах!
Голяма галимация е това с врмето и ми е доста трудно да го напиша, така че извинявам се ако поста ми е малко невъзприемаем на моменти. В близко бъдеще пак ще има включване, защото темата е една от любимите ми.
