Автор Тема: Защо продължаваш?...  (Прочетена 5170 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен H.

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 8 658
  • In Lies We Trust...
Защо продължаваш?...
« -: Април 26, 2007, 00:54:41 am »
Защо? Ден след ден? Защо ставаш? Защо се бориш? Защо отиваш на работа? Защо всеки ден правиш едно и също? Кое ти дава сили да продължиш? Кое те кара да се чувстваш истински? Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек? Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА? Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА? Сигурен ли си, че принципите, които мислиш, че спазваш, ще бъдат спазени от теб самия, ако попаднеш в ситуация, в която избора ти ще бъде труден?

Хората вярват, в каквото искат да вярват. Намират "Смисълът", където могат и се придъжат към него. Накрая, наистина няма значение, кое е лъжа и кое е истина. Важното е, че хората вярват.

Хей ти! Защо?

milenski

  • Гост
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #1 -: Април 26, 2007, 08:54:35 am »
Защо си повярвал в най-голямата илюзия - че онова, което виждаш в огледалото, си ти? Че онова, което вечно мисли и премисля "дали - или" и "какво, ако..." си ти? Че онова, което "хората познават" и харесват или не харесват, одобряват или порицават, си ти...
Това ли си ти?

Ами ако утре отвориш очи и се окаже, че си единственият човек на света?
Кое ще бъде смисълът на живота ти тогава?
В кои "огледала" ще се оглеждаш тогава?
И кое ще наречеш добро или зло?
И колко време ще ти е нужно, преди да разбереш, че "време" е само понятие? И колко ще се скиташ, преди да разбереш, че няма "тук" и "там", защото ти си винаги тук...
Докато замлъкнат думите в главата ти и отвориш очи... истински. За да видиш със сърцето си, че ти си само тук и само сега и че животът ти е само миг от вечността в късче от безкрая и никога не ще се повтори.
Затова просто БЪДИ.

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #2 -: Април 26, 2007, 09:05:30 am »
Защо?
А защо не?

Ден след ден?
Процесът е с натрупване. Не става от раз.

Защо ставаш?
За да опитам отново, да видя какво още има нататък.

Защо се бориш?
Не се боря, няма смисъл. Ако имаш нагласа за борба и светът ще ти я предостави. Ако се настроиш за игра и светът ще заиграе с теб. Ти предизвикваш, той реагира.

Защо отиваш на работа?
Защото съм се съгласил да вляза в такъв модел, при такива условия, с такива норми и правила. Никой не ме е насилвал да го правя, сам съм избрал.

Защо всеки ден правиш едно и също?
Не правя едно и също или ако пък правя се опитвам да не е по същия начин като предния път.

Кое ти дава сили да продължиш?
Онова, което ме е изпратило тук и ми е дало възможността да опитам.

Кое те кара да се чувстваш истински?
Докосването до Онова, което ме е изпратило тук и ми е дало възможността да опитам. А то е навсякъде и във всичко, непрестанно.

Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек?
Няма такова нещо, нищо не ме кара да мисля така и аз не го мисля. Целта евентуално ще ме направи по-малко незавършен.

Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА?
И такова нещо няма и аз не знам кой всъщност иска. А това дали е толкова важно?

Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА?
Сигурен съм, че не съм/го искам аз. Аз съм се съгласил Някой да иска чрез мен. Аз съм единия от многото инструменти на Някой.

Сигурен ли си, че принципите, които мислиш, че спазваш, ще бъдат спазени от теб самия, ако попаднеш в ситуация, в която избора ти ще бъде труден?
Опитвам се да не следвам принципи, поради дадения пример с трудните ситуации. Всичко се разглежда само по себе си, а не според принципи.

Хората вярват, в каквото искат да вярват. Намират "Смисълът", където могат и се придъжат към него. Накрая, наистина няма значение, кое е лъжа и кое е истина. Важното е, че хората вярват.
А според мен е по-важно, че хората правят избор дали да търсят “Смисъл” или не, не че вярват и не че нещо намират. По-често се прави избор и без да имаш вяра.

Хей ти! Защо?
Защото ми е дадена възможност да бъда, макар и за малко, макар и нещо незначително, макар и нещо егоистично, ограничено, противоречиво, невзрачно, недорасло, противно! Тук съм, за да бъда, не да се чудя, не да питам, не да се оплаквам, не да искам, не да взимам и не да давам. Тук съм, за да възприемам, да наблюдавам, да осъзнавам, да бъда, не да правя оценки, не да разсъждавам, не да сравнявам, не да анализирам и не да се опитвам да обясня действителността с езика на някоя наука като да опиша движението на морска вълна с диференциално уравнение. Не съм дошъл тук за това. Тук съм, за да изследвам действителността, макар и едностранчиво, макар и ограничено и за кратко – да отида на морския бряг и да видя формата на вълната, да чуя звука й, да усетя движението й. Да изследвам въпреки неспособността си да възприема всичко. Моето изследване ще се добави към твоето, към неговото, към нейното, към тяхното и ще се добави към Изследването на Някой. Това ще остане като резултат от моето, твоето, неговото, нейното изследване и то ще има някаква стойност за Някой, а не за мен, не за теб, не за него и не за нея. От гледна точка на аза “Смисълът” се търси с някаква определена цел, а от гледна точка на не-аза няма “Смисъл” и съответно цел. Идеята за “Смисъл” и цел е на аза.
Изборът е твой!

Неактивен moridin

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 69
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #3 -: Април 26, 2007, 09:26:10 am »

       Тия дни си мислех, че животните или пък защо не и растенията, никога не са били обременени от тежестта на такива въпроси...Ние макар и по съвършенни, сме излезли от "потока" , който те все още са благословени да докосват   :)

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #4 -: Април 26, 2007, 09:46:03 am »
Защо продължавам?
Защото ми хареесва! Защото съм ТУК и СЕГА! Защото съм АЗ! А коя съм АЗ? Просто една Спирала! Не кръг, а Спирала :)
Но не проста, а благодарна Спирала
от нечие дихание скорост набрала.
Де е мойто начало? И види ли се края?
Продължавам, за да видя края на безкрая
И тогаз ще отговаря на тез въпроси
които Тук и Сега х Хnet-форума  носи :) :) :)
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен P.E.A.C.E.

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 500
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #5 -: Април 26, 2007, 15:10:28 pm »
Цитат
Защо?
Нямам друг избор ! Просто се случва...
Цитат
Ден след ден?
Дори секунда след секунда ;)
Цитат
Защо ставаш?
За да мога един ден да намеря отговора на този въпрос
Цитат
Защо се бориш?
По ското само наблюдавам, борбата е обречена на поражение ! Който иска сам намира отговори, насила хубост не става !
Цитат
Защо отиваш на работа?
Реден съм в тази матрица и немога да я променя сам.
Цитат
Защо всеки ден правиш едно и също?
Старая се да избегна този затворен кръг :)
Цитат
Кое ти дава сили да продължиш?
Надеждата умира последна
Цитат
Кое те кара да се чувстваш истински?
Любовта и приятелите
Цитат
Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек?
Все още не съм си поставил "върховна цел" за преследване, ако направиш това не си ли поставяш граници ?  ;)
Цитат
Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА?
Доста пъти съм осъзнавал, че много от нещата които желая не са от моите мисли ;)
Цитат
Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА?
Да ! Дори и с лек примес на страх в моя отговор... ДА !
Цитат
Сигурен ли си, че принципите, които мислиш, че спазваш, ще бъдат спазени от теб самия, ако попаднеш в ситуация, в която избора ти ще бъде труден?
Точно в такива ситуации хората се променят, не съществуват "принципи" които да са универсални, дори и тези които сме създали и които ни управляват, много често рухват и дори не оставят следа след себе си...

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #6 -: Април 27, 2007, 01:29:23 am »
Защо продължаваш? Че имаш ли друг избор? 

Животът попринцип си е хубаво нещо. Ако е станал гаден, хората търсят нещо за което да се закачат. Малко толкова дълго търсят, защото виждат само част от него, тази която искат да видят. И както казва Lampyridus photuris - да се огледат в нея. И ще облекат малкото, дребното, нищожното за което са се закачили, в една огрооомна представа за своята вярта. Но истината е... колкото повече виждаш, толкова вярата ти трябва наистина да е толкова огромна.... не само тази в представите ти.

Карат ме да се чувствам истински единствено дърветата, животните, небето. Не и хората които се мислят за истински и с които е пълен живота. Прозират, много прозират. Не може всеки ден да ставаш, да ходиш на работа, да извършваш еднообразните действия които някой те задължава, да се нагърбваш с хилядите задължения които изискват от теб еднотипини и тривиални движения - независимо дали са те умствени или физически. И после да твърдиш - аз съм свободен, аз съм истински, аз вярвам, аз се боря. Не, познавам тази борба, тя те изтощава най-накрая и виждаш, че в нея си загубил истинския себе си, че във вярването, си загубил истинската си вяра. Но повечето хора разбират това, чак като остареят, чак като видят всичките си усилия сринати, унизени, забравени или още по-лошо - използвани. Обръщат се назад и се питат - за това ли се борих, за това ли живях, за това ли вложих толкова усилия, надежди, очаквания... 

И чак после, ако поумнеят, а не изгубят вярата си (тогава вече се проличава дали наистина я имат) разбират, че в крайна сметка животът е това и в него се преплитат истината и лъжата, красивото и грозното, тъгата и радостта. И това никога няма да се промени. Е... понякога едното надделява, но никога задълго.

А лично аз обичам да съм най-различен, но най-вече да съм никой.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #7 -: Април 29, 2007, 10:43:11 am »
Цитат
Защо? Ден след ден? Защо ставаш? Защо се бориш? Защо отиваш на работа? Защо всеки ден правиш едно и също? Кое ти дава сили да продължиш? Кое те кара да се чувстваш истински? Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек? Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА? Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА? Сигурен ли си, че принципите, които мислиш, че спазваш, ще бъдат спазени от теб самия, ако попаднеш в ситуация, в която избора ти ще бъде труден?

Хората вярват, в каквото искат да вярват. Намират "Смисълът", където могат и се придъжат към него. Накрая, наистина няма значение, кое е лъжа и кое е истина. Важното е, че хората вярват.

Хей ти! Защо?
Aз съм Откривател :)
Откривам собствения си живот - ден след ден... Откривам слънчевите лъчи, дъжда и радостта, или тъга, несгоди и размисъл; всеки ден е нов живот, ново приключение, ново начало, нови стимули, нови стремежи на преосмислени стари преживявания и натрупване на опит. Има борба, но тя не е с никого, а вътре в мен, има неща, които не разбирам, които не харесвам в себе си, но има висши ценности, които са изградени в мен и зная към какво се стремя, това ми дава сили и надежда да се опитвам да победя незрялото у мен, да го ;)"преборя" и да му дам ново развитие - за да израстне.

 Търсенето, въпросите, обичта, доброто, красотата, приятелството, съзиданието, мечтите, полезността, целите, падането - ставането, страданието, болката, щастието....всичко това ми дава усещането за динамиката на моя живот и ме кара да се чувствам истинска, такава, каквато съм в себе си  да съм за всички и всичко, което ме заобикаля. Просто да бъда това, което наистина съм, без "грима" на егото, това, което съм - понякога точна и устремена, а понякога неуспешна и объркана, търсеща...

Вярвам, че се развиваме, вярвам, че и аз се развивам и раста - вътрешният  нов Човек расте у всеки от нас, но трябва да го обичаме и да му даваме кураж, да вярваме в целта на съвършенството, на преобразяването на човечеството. Тази цел не е поставена от мен, тя е зова, който усещам от "другаде", това е непрестанният и теглещ сърцето път към една друга реалност, по-красива, вероятно не по-лека, но по-висша и вечна...

Там.. напред, някъде там..., някога там ме има и тази вяра ми дава сили за всеки нов ден, тя ме окрилява и ме прави да ИСКАМ да съм по-добра, да искам да обичам всичко и всички,и особено  онези, които не ме обичат или  харесват; тази прекрасна цел, този призив към душата ми ми дава силите от Небето да се преборя с мътилките на ежедневието и да запазвам усмивката на моето лице въпреки злото и тревогите, да имам усмивка и добра дума за този свят и Тези хора - днес, хората от МОЯ свят, моя прекрасен днешен свят! :)
Това са принципите ми и е единствената мярка, която ми дава криле - днес, за да живея с вътрешно равновесие: Да следвам Доброто, добрият път знае посоката на душата и духа, той сам се разстила и води, води ... натам.. напред и нагоре. ;)
Животът е Дар - ценен и прекрасен, аз Съм и това е дар, ценя го и съм безкрайно благодарна - всеки ден, ден след ден... :)

Дааа, аз ВЯРВАМ:)

***

В труда, в живота, в обичта - цени това, което имаш!
Останалото е мечта - цени това, което имаш!
Предишното го няма вече, а идното не е дошло,
ти нямаш много на света. Цени това, което имаш!

Андрей Германов
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен Gabaro

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 245
  • Джангър тайфа "Тенеке ханъм"
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #8 -: Април 30, 2007, 10:46:49 am »
Имаше една тема... не ми се търси в момента, в която питах дали си задавате тези въпроси(поне част от тях) и... отговора беше "Абе Gabaro, ти вярваш ли, че съществуваш?" или нещо от тоя сорт. Аз отговор на тези въпроси няма да дам, защото на част от тях нямам, а на другите си е лично мой. Така или иначе отговора на въпроса "Защо?" е :
- Защото мога.
Няма смисъл да обяснявам защо се боря... просто не е сигурно дали се боря. Аз лично не го възприемам като борба. Това само утежнява ситуацията. От своето раждане хората сами си налагат ограничения и ако аз се боря за нещо(по-скоро се стремя),то това е да премахна тези си ограничения. Например ако нямах сегашната си представа за маса(като мебел), аз щях да мога да прекарам ръката си през нея, както и ръката на някой друг(от което щеше да му се догади доста сериозно).
Аз не вярвам. Вярата е наивна. Аз гледам и си избирам цел, към която се стремя до постигането и. След това следващата и т.н. Дали вярвам в постигането и? Ами не! Няма смисъл да вярвам.
Какъв е смисълът от вярата? Защо хората имат нужда да вярват в нещо? Моето скромно мнение е, че се опитват да свикнат със самоналожените си ограничения чрез вярата, като изместват фокуса на мислите си върху нея.
От нещата, които написах сигурно следва този въпрос:
Цитат
Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек?
Нищо не ме кара да мисля така. Аз не се стремя да сана завършен човек. Завършените хора са просто едни машини, черупки. Самия факт, че се мислят за завършени говори достатъчно. И какво по-точно е завършен чоевек? А не мога да дам дефиниция, а не се и опитвам. Нямам това за цел. Целта ми е да сваля собствените си ограничения. Да разширя лимита си.
[/U

discorder

  • Гост
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #9 -: Май 01, 2007, 21:24:23 pm »
 Ще цитирам герой от един от любимите ми филми:


        NEVER BE PERFECT ,NEVER BE COMPLETE

                                                                           Tylor Dourdon


     За тези които не разбраха , гледайта Боен клуб
« Последна редакция: Май 01, 2007, 21:26:38 pm от discorder »

Неактивен Sikozu®

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 144
  • Resistance is futile. You will be assimilated.
    • Aur0ra
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #10 -: Май 29, 2007, 15:04:11 pm »
Защо? Ден след ден? Защо ставаш?
 Защото ми се налага. Понякога дори не ставам.
Защо се бориш?
 Защото е по-трудно да се предам.
Защо отиваш на работа?
 Ми не ходя ;D
Защо всеки ден правиш едно и също?
 Правя каквото си поискам било то едно и също или различно.
Кое ти дава сили да продължиш?
 Любопитството. Трябва да видя какво има зад следващия завой.
Кое те кара да се чувстваш истински?
 Лъчите на слънцето.
Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек?
 Не гоня никаква цел.

За останалите въпроси мога да кажа само, че съм отворен "тефтер" - винаги може да се напише нещо.

Хей ти! Защо?
За да разбера защо.
« Последна редакция: Май 30, 2007, 00:04:01 am от H. »
Тъп съм не ме слушайте.

Неактивен Gil-Galadh

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 983
  • V to the A to the D-E-R
    • chigot.blogspot.com
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #11 -: Май 29, 2007, 18:36:32 pm »
Айде и аз да се разпиша

Защо? Ден след ден? Защо ставаш?
'щото е много лесно цял ден да лежиш в леглото и да мързелуваш....Всъщност ставането е много важен процес-показва че имаш воля и сила да се изправиш срещу несгодите,че можеш и да си останеш на топло,но имаш смелостта да излезнеш във виелицата навън и да свършиш нещо
Защо се бориш? Защо отиваш на работа?
Различни са причините да се боря..променливи-понякога те са много,а понякога остава само борбата.Но именно тя ме кара и да ходя на работа.Верно-тъпа е,заробва ти свободното време...но в нашия конспиративен свят засега зависим от пари...пари...и още от тях...често казват че не трябва да ти стават самоцел тея банкнотки,но колко ли го спазват.На първо място трябва да имаш за какво да ги изхарчиш тея пари,къде да ги дадеш и това да допринесе за пътя ти напред,или поне за удовлетворението ти.Парите трябва да работят за теб,за изграждане на мечтите ти,но и ти самият не трябва да ги забравяш,за да не се осъзнаеш един ден на 40 с плешиво теме,млаък сиув апартамент,в някои сив блок в още по-сив квартал и да се питаш "Аз аджеба,кво диря тука" и да се чудиш къде са отишли детските мечти ( а те са много важни..дори като пораснали се стремете да ги изпълните,колкото и детски да са)..или още по-лошо-да не се чудиш,дори да не се замисляш ами да си продължаваш съществуването на батерия от волт и половина..

Защо всеки ден правиш едно и също?
Защото се усъвършенствам...За да стане добър човек в едно нещо той трябва да се упражнява,а и има и неща,които трябва да прави за да съществува физически.Важното е,обаче,какво ТОЧНО правиш-и как то допринася за теб и за развитието ти...Има хора,които са усъвършенствали до невъзможни висоти някоев умение,като попълване на бланки за сметки,изготвяне на отчети или скатаване на работа-и продължават да се усъвършенстват с всяко едно действие,което те влагат. Макар и неосъзнато те се развиват в една посока,развиват умения,трупат знания...друг е въпроса доколко осъзнато и доклко тея знания ще са  полезни.И да-човек трябва д аосъзнава какво и защо прави отново и отново.А и понякога да победиш навиците е просто прекалено трудно и липсва воля.

Кое ти дава сили да продължиш? Кое те кара да се чувстваш истински?
Именно целите,които си поставям,нещата,които искам да постигна.И постигането на всяка от тях ме кара да се чувствам истински

Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек?
НЯма да ме направи завършен човек,но ще допринесе за това...Такава е човешката природа,и дори Боговете ще се съгласят,че не може д абъде напълно завършена,винаги има път напред и над какво да се работи...Не..всъщност може-тогава когато изоставиш себе си,когато станеш едно безлично,когато се превърнеш в част от кошера и цялата ти личност,всички копнежи и желания отстъпят място на приммирение и робство..Е тогава си завършен...или по-точно свършен

Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА? Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА?
Това че съм мислил над него,че съм го осъзнал,че съм осъзнал кой съм и че работя над себе си.Ще бъде клиширано,но вс епак ще спомена че трябва да си следваме собствените желания,да мислим над тях,а не да се оставяме на някой друг да ни диктува какви да сме,в какво да сме облечени и какво да искаме. Драги хора,зае*ете го тоя конформизъм-вреден е. Решете сами какво искате и защо


Сигурен ли си, че принципите, които мислиш, че спазваш, ще бъдат спазени от теб самия, ако попаднеш в ситуация, в която избора ти ще бъде труден?
Естествено че не.Никой не може да бъде сигурен в това,а който твърди обратното е лъжец



Хората вярват, в каквото искат да вярват. Намират "Смисълът", където могат и се придъжат към него. Накрая, наистина няма значение, кое е лъжа и кое е истина. Важното е, че хората вярват.
Хей ти! Защо?
Вярата е много стрранна човешка черта,и без нея някакси нямаше да са хора...именно вярата рани такива хубави илюзии като любов,надежда,състрадание...Да важното е че хората вярват

Амин
-Какво е дзен?  -Fire-water burn на Bloodhound gang chigot.blogspot.

Неактивен apolon

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 62
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #12 -: Юни 06, 2007, 13:00:55 pm »
Защо? Ден след ден?Защо ставаш? Защо се бориш? Защо отиваш на работа? Защо всеки ден правиш едно и също? Кое ти дава сили да продължиш? Кое те кара да се чувстваш истински? Кое те кара да мислиш, че целта, която гониш ще те направи завършен човек? Кое ти казва, че именно ТИ искаш ТОЧНО ТОВА? Сигурен ли си, че ТИ си/искаш да бъдеш ТОВА?
Отговора на всичките тези въпроси е един: заради любовта. Доста време търсих любовта и винаги съм знаела, че ме чака някъде, т.е. чакаме точния човек за мен и като го видя ще го позная. Когато, най-малко очаквах, се случи. Любов, от първия поглед, от първото: "Здравей, аз се казвам...." Хубавото е, че беше и от двете страни, т.е. тресна ни взаимно.
За това сега живея, работя, боря се, защото има кого да обичам и кой да ме обича. След работния ден, като се прибера и видя усмивката й, или нацупената й физиономия, знам, че си заслужава.
Да, искам ТОЧНО ТОВА: спокоен живот с жената, която обичам и която ме обича. Да градим планове за бъдеще и да ги следваме, да се борим за нас.
За мен, смисъла на живота е любовта. Иначе, човек без любов е половин човек.
Единственото, което ми лиспва е дете, но смятам, че един ден и това ще имам.



Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re: Защо продължаваш?...
« Отговор #13 -: Юни 06, 2007, 16:08:28 pm »
Мисля, че Хоръс трябва да заключи темата. Последния пост на apolon, отговори много добре на зададените от него въпроси :) Само не разбрах apolon жена ли е, или не? Защото някак си се обърках...докато четях поста  :-\
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27