На мен пък ми се види, че на иконописеца му е куцала доста перспективата и тва е един недодялан стол. 
Нещичко за иконописта...Иконописта е творчество съборно, канонът при него, както и при богослужението се е създавал в продължение на столетия и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас, някъде към ХІІ век. …..
Пропорции на фигурите Известните от антично време пропорции на човешкото тяло съзнателно се нарушавали. Фигурите се устремявали нагоре, ставайки по-високи, по-тънки, раменете се стеснявали, палците на ръцете и ноктите се удължавали. Всичко освен лицата и ръцете се скривало под гънките на облеклото.
Лица. Овалът на лицата се удължавал, челото рисували високо, носът и устата - малки (носът - с гърбица), очите - големи, бадемовидни.
Поглед - строг и отнесен, светците гледат покрай зрителя или през него.
Външност и поза. Външността и позата на всички светци, дрехата, в която трябва да бъдат изобразявани, позите - са строго определени. Така например, апостол Йоан Златоуст трябва да бъде изобразяван рус и с къса брада, а Свети Василий - тъмнокос, с дълга заострена брада.
Иконата "Христос Пантократор" от манастира "Света Екатерина" (Синай) е създадена от неизвестен майстор през VІ век - много преди установяването на иконописния канон. Но вече 14 столетия именно така рисуват Христос Пантократор. Христос Пантократор - мозайка от ХІІ век в храма "Света София"
Похвати Всяко придаване на обем е нежелателно, понеже привлича вниманието към телесната същност на изобразявания в ущърб на духовната. Фигурите стават двуизмерни. Със същата цел широко се използва сухата и строга темпера. Естествено, плоските фигури са неуместни на фона на пейзаж или архитектура, които предполагат перспектива и обем. В идеалния случай пейзажът изчезва и отстъпва място на фон, а празното пространство се запълва с надписи - името на светеца, думи от божественото Писание. Линейната перспектива на античността се изгубва. Мястото й се заема от т.нар. "обратна" перспектива (когато линиите се срещат не зад картината, в мнимата й дълбочина, а пред нея, като че ли в очите на зрителя). Художникът рисува сякаш не самия предмет, а идеята за него. Например един храм с пет купола се изобразява така, че всичките куполи се виждат в една линия, без да се отчита факта, че в реалността два купола биха били закрити от другите. Предметът в иконата се открива пред човека изцяло, такъв, какъвто той е достъпен за Божественото око.
Цветове Фонът на иконата символизира една или друга божествена същност, регламентирана в трактата от VІ век "За небесната иерархия" (например, златното е Божествената светлина, Бялото е чистотата на Христос и сиянието на Неговата Божествена слава, зеленото е младост и бодрост, червеното - знак за императорски сан, а също так цветът на кръвта на Христос и на мъчениците). Същото се отнася и за облеклата и техните цветове: покривалото на Богородица рисували вишневочервено (понякога синьо или лилаво), роклята на Божията майка - синя. При Христос - обратно - наметката е синя, а хитонът - ризата - вишнева. Понеже фонът е равномерен, дори минимално допустимата обемност на фигурите не може да хвърли сянка. За да се изобрази изпъкнала точка на изображението, рисували я по-светла (например най-светли са носа, скулите).
Извадка от :
margaritta.dir.bg
Та мисълта ми е да не търсим тук похватите на светската живопис!!!
