Форум за конспирации, уфология и мистика.
Мистика и Мистерии => Древност и Изчезнали Цивилизации => Българската Цивилизация => Темата е започната от: Smilоdon Fatalis в Март 25, 2007, 14:38:42 pm
-
Свастиката е от старата църква в село Добърско “Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Много са загадките около построяването и изографисването на този храм, а също така и около самото село. Твърде много се спекулира с интерпретациите на някои стенописи като “Преображение Господно” и “Възкрасение Господно” както и с възраста на самата църква като не се споменават неща който според мен говорят много повече за произхода и значението и. Но първо ще ви представя някои факти от историята на селото защтото са в пряка връзка със загатките. Най- ранно датираните находки в землишето са пещ за строителни материали от 3-4 век сл.Хр и камена плоча на тракийски коник която обаче е изчезнала незнаино къде. За това , че траки са първите заселници говори най-вече топонимията. Високо над сегашното село има местност “Германица” – името идва от названието на тракийския бог Герман, в целия район са запазени многоброини топоними Герман, Джерман, Герма както и в песенния фолклор и в някои обреди(Герман градушкаря и др.). Има данни че са го наричали още Херман Ерми Джерман и прозвището му е Тривелий, като в наши дни е известен като Хермес Трисмегист. В египетската митология тракийския Хермес е известен като Тот,. Нещо повече, преди да се установи в Египет, според Апулей, Хермес- Тот пребивава на Балканите. Неговото тайно учение (херметизъм)е в основата на повечето по-късни дуалистични ереси като арианите, гностиците, манихеиците от който през 10 в. водят началото си богомилите, катарите и албигоиците и накрая пак като тайно учение розенкройцерте. Всички те по същноста си са христянски , но в остри противоречия с догмите на официялната църква приети на Никейския събор.В историческите анали има данни, че в землището на днешно Добърско се заселва такова богомилско братство, наречено от византийската власт Киндобрат, т.е лошо братство, трудно оправляемо място където трудно се събират данаци. Най-раният български извор където се споменава Добърско е Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. с която дарява на Рилския манастир земи, гори и села в които манастира има метоси едно от който е Гиндобратско – вече побългареният вариант на името, но разбираем с все същия смисъл за нещо не добро. През вековете името леко се изменя като до 1913 г. е Нидобарско и след указ на цар Фердинант по желание на жителите е сменено на днешното Добарско. За съжаление не ми позволиха да снимам в самата църква, но всеки може да я посети или да намери в интернет снимки на артефактите които ме впечатлиха. Та едно от нещата които пряко коренспондират с историята, а е малко известно е олтарният кръст в основата на който се издигат две змии, основен символ на Хермес и дуализма забранени от ортодоксалната църква и уникални с присъствието си. Другият кръст зад олтара също е много интересен представлява крослет съставен от четири други кръста за всяко от евангелията с изображение на авторите им като в централния кръг е разположен Исус Христос, но с показани вътрешности като при аутопсия. Освен, че е уникално като изображение навярно изпреварва Леонардо да Винчи в неговите експерименти с човешкото тяло. Интерес предизвиква също и свастиката която съм снимал и сама по себе си говори за нещо древно,тайно и изгубено. Ако направим и една по вниматела интерпретация на стенописа “Преображение Господно” на което ако ракетата е спорна , то изобразяването на на земята с атмосферата и дори да е от 1614 г. е революционна и доста интересна. Не са за пренебрегване и уникалната вентилациона система деистваща като естествен климатик , изключително рядко срещана но много ефективна. Голяма е вероятноста църквата да е построена върху друг по стар храм, намирани са останки на доста такива в района, също така и няколко оброчища остатък от който е останал последният вековен бор. Загатките са доста, имам още някой предположения, но оставям всеки сам да прецени за какво става въпрос на място.
-
За тази затворена свастика е писано и преди из форума, развиваше се (от мен) тезата, че е древнобългарски колобърски символ. Някой ако е по-запознат, да се изкаже.
За църквата: "Христос в ракета" ми се струва пресилено и манипулативно. Виж, останалите стенописи са доказателство, че "и ний сме дали нещо на светът". Ще ми се да и видя на живо.
-
Според мен трябва да се търси много по- назад. Например никой не свързва историческите българи с предходните цивилизации и най- вече атлантската култура на туранците(т.н планински китаици).
-
туранците(т.н планински китаици).
Туранци са наричани скотовъдски племена и народи, разположени на север и североизток от Иран.; народи от Средна Азия, сред които саките, кушаните, партите, ефталитите и т.н. Според "Шах наме", коренните земи на Туран се намирали на север от река Сър Даря.
Кой е източникът, обозначаващ туранците като китайци? Трябва да прицизираме, доколкото можем...
-
„Георги Бельов доказва, че сградата на тази църква е най-старата запазена цяла църква от 1122 г. Стенописите са от 1614 г. Конструирана е като бойна кула. Използвани са бои, изработени от минерали и суровати от околностите, изцяло на природна основа. Светлината не е прониквала през малките прозорци и така цветовете са се запазили свежи и до днес.
Има стенописи, които не могат да се видят никъде другаде по света. Исус в ракета, Богородица в капсула от червена светлина, цялото житие на Исус от рождението до Второто пришествие, египетски светец в скафандър, изображения на женски светици, каквито не се срещат в много християнски храмове.
За да докажат, че са наследници на древните българи, ктиторите оставят на източната фасада, на една от фугите своя древен печат – пречупения кръст (свастиката). Това е кръст, идващ от слънчевото колело, известно още като „Колело на закона“. Среща се в почти всички храмове на древния свят и е най-старият използван символ в света. Двата вида свастика се срещат по бронзови талисмани, знаци върху камъни, намерени в Плиска и Преслав, надгробни плочи във Велики Болгар (Волжка България), колони, аплици, обредни хлябове, използвани при кръщенета, сватби, коледарски обичаи, а също и в народните шевици (свастични елбетици). „
Цялата статия : http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1034/47/
(http://www.diplomatic-bg.com/c2/content/view/1034/47/)
-
"Четвъртата подраса на Атлантската раса, която наследила толтеките била тази на туранците. Те били жълтокожи. По-голяма част от тях емигрирали на изток, като бавно се придвижвали към централното море на Азия и Жълтата река, докато окончателно се установили в центъра на Китай. Високите китайци от днешно време са нейни представители, лесно различими от дребните китайци от седма подраса."
-
Нали знаеш, че от позоваването на Атлантида започват само низ от догатки с езотеричен привкус. Може би, за съжаление историята борави с факти... Все пак, ако оставим настарана тези подробности, не ми стана ясно кой е източникът ти; разбрах само твърдението на цитата..
-
Сега се сетих, че една от разликите в светоусещането на китайци и българи може да се открие в календарите им. Българският е слънчев, а китайският е лунен. Разбира се, слънчевият е най-прицизен... Така че китайските туранци няма да ни отведат до някаква истина, а само ще ни объркат. И да не забравяме, че никога не сме били жълти... някои историци доста се напъваха да ни го внушат с твърденията, че сме тюрки, хуни и т.н., а някои художници "дръпнаха" очите на Аспарух като историческа достоверност.
Предлагам да намерим културни паралели, като например други съществуващи паметници с подобна символика ... няма как да ни послужи Атлантида.
-
И да не забравяме, че никога не сме били жълти... някои историци доста се напъваха да ни го внушат с твърденията, че сме тюрки, хуни и т.н., а някои художници "дръпнаха" очите на Аспарух като историческа достоверност.
Ние сме 33% потомци на траките, 33% на славяните, 33% на прабългарите и 1% смесица
-
На мен ми е интересно първоначалното появяване на народите. Езотериката и окултизма са единствените които дават някакви отговори на въпроса. От къде българите са взели календара и много други неща. Явно е, че всичко отива отвъд днешните исторически познания. Например последната култура в която живеем и ние допреди 5 века вярваше, че земята е център на вселената. А в самата църква има много повече гностични елементи отколкото прабългарски.
-
Има стенописи, които не могат да се видят никъде другаде по света. Исус в ракета, Богородица в капсула от червена светлина
В неделя във филма за НЛО показаха подобни неща от някаква църква в Сърбия, ако не се лъжа, така че не е много сигурно, че само тук ги има ;)
-
Според един познат, който е бил там, Христос е бил изобразен в ракета -- един вид като космонавт. Вярно ли е? Колко са изображенията на Христос и всичките ли си ги видял?
-
Явно е, че всичко отива отвъд днешните исторически познания. Например последната култура в която живеем и ние допреди 5 века вярваше, че земята е център на вселената.
Българите пренасят от хилядолетията преди Христос една от най-съвършените системи за измерване продължителността на земната година. Движението на съзвездията, оприличени на животни, се отчита в 12-годишен цикъл в съответствие с пътя на Янкул (Юпитер) около Слънцето.
ЗНАКЪТ НА КАЛЕНДАРА представлява РАВНОРАМЕНЕН КРЪСТ с образите на Слънцето и Юпитер в горните междурамия на кръста.
КРЪСТЪТ е универсално изображение от най-дълбока древност, символизиращо връзката между небето и земята. То се получава по законите на календара. В дните на пролетното и есенното равноденствие (22 март и 22 септември) сенките върху земната повърхност, хвърлени от вертикална ос, са двете равни рамене на кръста (по хоризонтала). В дните на лятното и зимното слънцестоене (22 юни и 22 декември) сенките очертават късата и дългата част на кръста по вертикала.
НАЧАЛО НА ДРЕВНОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ
Известно е, че древните българи са знаели отлично основните закономерности на движението на планетите и Земята около Слънцето, и въз основа на тези свои познания са носители на знанието за един от най-съвършените и до днес календари. По начина на подреждането на дните и месеците, календарът на древните българи е превъзхождал индийските и китайските календарни системи. В съответствие с древнобългарския календар годината е имала 365 денонощия. Започвала е с най-късия зимен ден, който е бил празничен. Към всяка четвърта година се е отчитал един допълнителен ден, наречен "Ден на слънцето”.
Най-късият зимен ден и “денят на слънцето” не са били в неделя. Дванадесет месеца формирали четири тримесечия, като всеки месец на последното тримесечие имал 31 денонощия, а останалите два месеца – по 30 денонощия.
Така всеки член на древнобългарското общество можел самостоятелно да води отчет за изминалото време. В древнобългарското летоброене има периоди от време равни на 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 47, 50, 53, 300, 600, 4332, … древнобългарски години, срещащи се и като множители, и като интервали от време. Най-продължителният от тях се равнява на 6328 древнобългарски години.
Отбелязан е във фрагментарния надпис на кан Омуртаг и се отнася към 823-та година от новата ера. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Надписът е издълбан с хубави букви върху мрамор и по всяка вероятност произхожда от столицата Плиска*. Ето какво е записано в него:
“[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”
Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранните начала във времеизмерването по българския календар. Според изчисленията на големия български историк проф. Васил Златарски това начало се отнася към 5 505 г. преди новата ера. В този смисъл можем да пресметнем, че предстоящата 2001 година след рождението на Христа всъщност се явява 7 506 г. от началото на древнобългарското летоброене. Така Българите се нареждат сред народите с най-древно времеизмерване – показателен факт за тяхната изначална цивилизационна закваска. акад. Д. Мишев – БАН
от издателство “Тангра”
-
:-\
(http://bghotelite.com/images/bg100%20-%20monastery/church_teodor/dobarsko1.jpg)
(http://bghotelite.com/images/bg100%20-%20monastery/church_teodor/dobarsko2.jpg)
-
Според един познат, който е бил там, Христос е бил изобразен в ракета -- един вид като космонавт. Вярно ли е? Колко са изображенията на Христос и всичките ли си ги видял?
(http://www.4coolpics.com/forweb/d18.jpg)
Но не мисля, че това е вложено като смисъл, когато е рисувано от иконописеца .. :-\
-
http://www.4coolpics.com/article.php?id=24&php_sess=128d4103de799b5c494e8538a3d1704b
Село Добърско и неговата църква
-
Но не мисля, че това е вложено като смисъл, когато е рисувано от иконописеца .. :-\
Albinoni, подкрепям това, което казваш. И аз мисля, че иконописецът не е имал впредвид такъв умисъл - ракети, космонавти и т.н.. По-скоро обяснение може да се търси в гностичната, езотерична символика - това, в което е вписан образът на Исус, прилича на символът на мъжката енергия "острието", обратното - V - се знае, че е означение за женска енергия, женско начало - "потирът".
-
Ами да, символичността на първичната енергия обгръщаща Исус Христос, идеща от горе на долу, изобразена чрез конусовидния модел на образно представяне. Затова, според мен, горе е тясната част, основната точка - от там иде излъчването, от Източника - Бог, а широката част преминава в лъчи, които обгръщат всичко, все повече разширявайки се. Така символично в Християнството се изобразява символът на живота - Духа имащ цвят на огън- Диханието, третата единосъщна личност на Бога - Светия Дух, или третата от творящите същности на Единното Начало - Разум + Логос + Дихание / както и да се каже/, самоорганизиращо се и съществуващо преди началото. В това обгръщане на Христос има символизма на носител на този Дух и Светлина на земята.
-
Какво ще кажете за фона на стенописа "Преображение Господно" който напомня земната атмосфера и не говори ли за космическия дом на духа и слизането му на земята като светлина
-
Но не мисля, че това е вложено като смисъл, когато е рисувано от иконописеца .. :-\
На мен пък ми се види, че на иконописеца му е куцала доста перспективата и тва е един недодялан стол. ;)
-
Но не мисля, че това е вложено като смисъл, когато е рисувано от иконописеца .. :-\
На мен пък ми се види, че на иконописеца му е куцала доста перспективата и тва е един недодялан стол. ;)
Хехехе ;) ;D :), какво интересно виждане :) Обаче даже и стол да е, то тогава може да се приеме като много особен стол-трон, огнен; пак символа е все същия... :),
-
На мен пък ми се види, че на иконописеца му е куцала доста перспективата и тва е един недодялан стол. ;)
Нещичко за иконописта...
Иконописта е творчество съборно, канонът при него, както и при богослужението се е създавал в продължение на столетия и се е формирал в този вид, в който е дошъл до нас, някъде към ХІІ век. …..
Пропорции на фигурите
Известните от антично време пропорции на човешкото тяло съзнателно се нарушавали. Фигурите се устремявали нагоре, ставайки по-високи, по-тънки, раменете се стеснявали, палците на ръцете и ноктите се удължавали. Всичко освен лицата и ръцете се скривало под гънките на облеклото.
Лица. Овалът на лицата се удължавал, челото рисували високо, носът и устата - малки (носът - с гърбица), очите - големи, бадемовидни.
Поглед - строг и отнесен, светците гледат покрай зрителя или през него.
Външност и поза. Външността и позата на всички светци, дрехата, в която трябва да бъдат изобразявани, позите - са строго определени. Така например, апостол Йоан Златоуст трябва да бъде изобразяван рус и с къса брада, а Свети Василий - тъмнокос, с дълга заострена брада.
Иконата "Христос Пантократор" от манастира "Света Екатерина" (Синай) е създадена от неизвестен майстор през VІ век - много преди установяването на иконописния канон. Но вече 14 столетия именно така рисуват Христос Пантократор. Христос Пантократор - мозайка от ХІІ век в храма "Света София"
Похвати
Всяко придаване на обем е нежелателно, понеже привлича вниманието към телесната същност на изобразявания в ущърб на духовната. Фигурите стават двуизмерни. Със същата цел широко се използва сухата и строга темпера. Естествено, плоските фигури са неуместни на фона на пейзаж или архитектура, които предполагат перспектива и обем. В идеалния случай пейзажът изчезва и отстъпва място на фон, а празното пространство се запълва с надписи - името на светеца, думи от божественото Писание. Линейната перспектива на античността се изгубва. Мястото й се заема от т.нар. "обратна" перспектива (когато линиите се срещат не зад картината, в мнимата й дълбочина, а пред нея, като че ли в очите на зрителя). Художникът рисува сякаш не самия предмет, а идеята за него. Например един храм с пет купола се изобразява така, че всичките куполи се виждат в една линия, без да се отчита факта, че в реалността два купола биха били закрити от другите. Предметът в иконата се открива пред човека изцяло, такъв, какъвто той е достъпен за Божественото око.
Цветове
Фонът на иконата символизира една или друга божествена същност, регламентирана в трактата от VІ век "За небесната иерархия" (например, златното е Божествената светлина, Бялото е чистотата на Христос и сиянието на Неговата Божествена слава, зеленото е младост и бодрост, червеното - знак за императорски сан, а също так цветът на кръвта на Христос и на мъчениците). Същото се отнася и за облеклата и техните цветове: покривалото на Богородица рисували вишневочервено (понякога синьо или лилаво), роклята на Божията майка - синя. При Христос - обратно - наметката е синя, а хитонът - ризата - вишнева. Понеже фонът е равномерен, дори минимално допустимата обемност на фигурите не може да хвърли сянка. За да се изобрази изпъкнала точка на изображението, рисували я по-светла (например най-светли са носа, скулите).
Извадка от :
margaritta.dir.bg
Та мисълта ми е да не търсим тук похватите на светската живопис!!!
-
Според мен тълкувайки всеки от символите по отделно губим общия смисъл. Лесно могат да се правят интерпретации на това или онова. Но всичко взето заедно, а също така и самата история на селото говорят за нещо много повече. За мен много повече говорят кръстовете с преплетените змии и аутопсията на Исус, но пак казвам, че е уникално взето заедно.
-
Та мисълта ми е да не търсим тук похватите на светската живопис!!!
Именно.Иконописците са занаятчии, учат канони и правила, а не човешка анатомия и правилна перспектива.Така че ... това най-вероятно е зле нарисуван стол-трон, а не някакъв езотеричен символ, "острие" и т.н. ;)
-
аутопсията на Исус
:o :o :o laugh
-
На крослета с четирите евангелиа в средата е разположен Исус, но като при аутопсия с показани вътрешни органи. Това го видях лично. но не ми позволиха да го снимам детаилно. за съжаление снимките които има в интернет не представят близък план. Но изображението е нещо подобно на скиците по анатомия на Леонардо да Винчи.
-
Според един познат, който е бил там, Христос е бил изобразен в ракета -- един вид като космонавт. Вярно ли е? Колко са изображенията на Христос и всичките ли си ги видял?
Но не мисля, че това е вложено като смисъл, когато е рисувано от иконописеца .. :-\
Всъщност, вложеният тук смисъл е по Евангелие от Матей 17 гл. - ситуацията е популярна под названието -"Планината на преображението". Там Петър, Яков и Йоан стават свидетели на необикновенна картина, докато те са заспали, Исус Христос е е молил на Своя Отец за предстоящият тежък Път, който Му предстои. В резултат молитвата Му е чута и приета, като небето се отваря и цялата планина в този момент бива огряна от необикновена бляскава светлина. В този момент спящите ученици се събуждат и виждат своя Учител огрян от необичайната светлина, напълно променен, сам сияещ в Слава. Виждат отворените небесни пространства и Мойсей и Илия, слезли от други светове да разговарят с Исус Христос. Те са в своето неземно естество и окуражават Христос за предстоящата Му саможертвена мисия.
Именно тази картина се е опитал да представи иконописеца, обрисувайки Христос символично в огнена Слава, отразяваща неземния произход на сияйната светлина на която е Носител. От двете му страни са Мойсей и Илия, а в тревата уплашени и паднали в поклон са изобразени Петър, Йоан и Яков.