За "Пътя" и защо хората говорят за това

[WhiteRider]

всъщност са създадено точно по едно и също време. индивидуализирани са точно по едно и също време. но всички сме осъзнали, че сме нещо излязло от източника по различно време. периодът между тези два момента е като сън, затова има усещането, че някои изглеждат по-млади от други, т.е. с по-малко опит, защото са започнали да се проявяват-трупат опит-съществуват самостоятелно по различно време. май е трудно да се откъснеш от космическата утроба

[Gabaro]

ВСЯКО  ЗЛО  Е  ПРОСТО  НЕЕВОЛЮИРАЛО  ДОБРО

Мисля, че се спекулира с понятията. И че те са дуалистични. Човешките души не са създадени по едно и също време, нито имат еднакъв времеви отрязък за инволюция/еволюция.

Времето в случая няма абсолютно никакво значение.  Да говориш за души и време е просто несъвместимо.

Злото и доброто са взаимозаменяеми като понятия. За инволюиращата душа злото е добро - установява и закрепва егото си. За еволюиращата - точно обратното - стреми се да възвърне истинската функция на егото си (недоминираща и подпомагаща), да се "върне" "в къщи" - там където знае, че принадлежи.

Не е задължително. Това си е твоя гледна точка. Никъде не пише, че трябва да си пренебрегнеш егото за да еволюираш. Ако си оставиш егото настрана преставаш да си ти. Започваш да бъдеш едно с масата от хора. Губи се индивидуалността. Губи се смоличността. Ставаш така да се каже "обществен" инструмент.

И в заключение ще кажа, че и ти спекулираш с понятията. Както искаш го разбирай.

[Mirotvorec]

Ако си оставиш егото настрана преставаш да си ти. Започваш да бъдеш едно с масата от хора. Губи се индивидуалността. Губи се смоличността.

Първо, докато сме на Земята не можем да се отървем от егото си, такива са условията, че трябва да го имаш.
От там следва, второ, че няма да бъдеш "едно с масата от хора", защото когато се отървеш от него няма да бъдеш сред хора.
Трето, без его ще загубиш самоличността си, защото ще си Единен с Онзи, който те е създал.
Четвърто...разсъждавам си само, нищо по-вече 

[DreamCatcher]

Габаро като Сократ! Това го обсъждаше с мен Сейне Сейнт Денис Стайл и аз се съгласих. Обаче трябва да се признае, че е даже по-инат и от Сократ, няма убеждаване, а това между другото е хубаво. Анализира всичко и събира чуждата мъдрост, но не без критика.

А, браво, Габаро, твърдоглав българин от най-добрите! За тва сме още на тоя свят и не могат да ни затрият щото сме такива по природа. Габора, ти каква зодия си??? Що ми се струва, че си козирог?

Когато казвах, че светлина и тъмнина са просто фигуративни описания имах точно това предвид. Това са два епитета, които описват съответно поведение, личност, начин на мислене и въобще каквото там се сетиш. По-назад ти ги обвързах с добро и зло, но и тогава не беше напълно удовлетворен. Просто това са все определения, които се опитват да изразят нещо нематериано, нещо абстрактно. Често разбирането им зависи от гледната точка, понеже когато си с изкривено, тъмно, съзнание за теб това което правиш е добро, правилно, но това не е така за другите. Вярно, че което е добро за един е лошо за друг, но все пак има едни общоприети граници, така да ги наречем, където за тези, които не са с изкривено съзнание е ясно, че някои неща прото не могат да бъдат добри.

Представете си следната ситуация... Дадено ви е огнестрелно оръжие, а срещу вас сърничка, даже нека не е сърничка, нека е по-страшно - дете. Казват ви да го убиете, независимо по какъв повод, примерно, че, ако не го направите ще ви застрелят вас. Колко души тука ще убият детето? Аз гарантирам за себе си, че няма да го направя независимо дали ме заплашват или не. Има хора, които ще го направят дори без заплаха, има такива, които ще го направят за удоволствие, срещу заплащане или просто така, щото им е скучно. Те няма да видят нищо нередно в това си действие, за тях то е нормално. Я ми кажете, за колко души в тоя форум това е нормално? Отнемането на човешки живот не е нормално, отнемането на какъвто и да е живот не е нормално, но понякога се налага примерно при самозащита, но дори в такива случаи човек изпитва вина и усещането, че е посстъпил зле. И отново има хора, които няма да им мигне окото. Визуализирайте си го това, и тогава ще разберете какви хора сте. Естествено повечето няма да имат нужда и да го визуализират, обаче опитайте. Само ще видите колко е огромна разликата между вас и чудовищата.

И тука идва един друг въпрос, който е занимавал някои от най-големите човешки умове - човек ражда ли се лош, в нашия случай тъмен, или постепенно става такъв. Ако е постепенно, тогава кое го превръща в такъв? Обществото, живота изобщо? Как човек попада под влияние на тъмните сили, на какво се дължи това, слаба воля или нещо друго?

Въпроси, въпроси, които са много по-важни според мен от това има ли добро, зло, светлина, тъмнина (които както казах са само определения, на един определен начин на вътрешно съществуване). На тези въпроси трябва да търсим отговорите, защото на горният въпрос вече всеки знае отговора за себе си, а реалността около нас доказва нашите разбирания.

[Albinoni]

Албиони, не мислиш ли, че много хора вършат спонтанни неща, това не значи, че са лоши хора?  Кой знае с какво трябва да те облъчат и как трябва да те обработи живота, че да извършиш нещо подобно и после да съжаляваш толкова, че да се стигне до самоубийство? Не ти ли се струва, че не трябва да съдиш така лесно, може би не е толкова просто? Утре и теб могат да те обработят или трудността на живота да те доведе до лудост и да убиеш децата си, това значи ли, че в същността си си зла. Ние пак ще си спопмним за добрата Албиони, макар по новините да кажат, че е била алкохоличка или наркоманка и затова се е стигнало до там. Това не те ли навежда на мисълта, че не трябва да се вярва на всичко, което се чуваш по телевизията или говорят хората за дадена случка? Извинявам се, че си позволявам да давам съвети под формата на въпроси.  .

Добре, но ето че ти сам сега ги наричаш чудовища, да го считам ли за противоречие в мисленето ти?

 Вярно, че което е добро за един е лошо за друг, но все пак има едни общоприети граници, така да ги наречем, където за тези, които не са с изкривено съзнание е ясно, че някои неща прото не могат да бъдат добри.

Представете си следната ситуация... Дадено ви е огнестрелно оръжие, а срещу вас сърничка, даже нека не е сърничка, нека е по-страшно - дете. Казват ви да го убиете, независимо по какъв повод, примерно, че, ако не го направите ще ви застрелят вас. Колко души тука ще убият детето? Аз гарантирам за себе си, че няма да го направя независимо дали ме заплашват или не. Има хора, които ще го направят дори без заплаха, има такива, които ще го направят за удоволствие, срещу заплащане или просто така, щото им е скучно. Те няма да видят нищо нередно в това си действие, за тях то е нормално. Я ми кажете, за колко души в тоя форум това е нормално? Отнемането на човешки живот не е нормално, отнемането на какъвто и да е живот не е нормално, но понякога се налага примерно при самозащита, но дори в такива случаи човек изпитва вина и усещането, че е посстъпил зле. И отново има хора, които няма да им мигне окото. Визуализирайте си го това, и тогава ще разберете какви хора сте. Естествено повечето няма да имат нужда и да го визуализират, обаче опитайте. Само ще видите колко е огромна разликата между вас и чудовищата.

И тука идва един друг въпрос, който е занимавал някои от най-големите човешки умове - човек ражда ли се лош, в нашия случай тъмен, или постепенно става такъв. Ако е постепенно, тогава кое го превръща в такъв? Обществото, живота изобщо? Как човек попада под влияние на тъмните сили, на какво се дължи това, слаба воля или нещо друго?

Въпроси, въпроси, които са много по-важни според мен от това има ли добро, зло, светлина, тъмнина (които както казах са само определения, на един определен начин на вътрешно съществуване). На тези въпроси трябва да търсим отговорите, защото на горният въпрос вече всеки знае отговора за себе си, а реалността около нас доказва нашите разбирания.

Мисля, че ти сам даваш отговорите - когато цензурата на съвестта е подтисната или направо умряла/независимо по какви причини/, тогава има най-простичко казано -  зло.

Албинони

[DreamCatcher]

Е да де, ама аз питам каква е причината, щото някой хора са зли и без да ги облъчват с апаратура. Някои хора са зли и без обществото да ги е смазало, те са "чудовища". Но масовите случаи за които ти говориш се извършват от до скоро нормални хора, които съвсем явно са жертви, разбираш ли къде е разликата?

[Albinoni]

Класификацията ти е неправилна. Не може да се каже точно зли хора, просто е елементарно.  Има зло, има извършване на действия, които се класифицират като зло,  а хората  имайки пробудена съвест /ако имат, бдят за нея и я развиват/, разбиране за категориите добро-зло,  които се проумяват в най-ранно детство, сами избират как да живеят, как да осъществяват контрол над себичните, агресивни или каквито и да е отрицателни изблици или рецидивно поведение. Това е за мен отговора. Само хората с явни, действителни заболявания на психична основа, с отклонения породени по рождение или придобити, но умствено увредени, няма как да разбират, че носят отговорност.

[Gabaro]

Анализира всичко и събира чуждата мъдрост, но не без критика.

Доста точно описание... да се чудиш и маеш брях! Не си бях мислил, че от някаква гледна точка правя точно това.

А, браво, Габаро, твърдоглав българин от най-добрите! За тва сме още на тоя свят и не могат да ни затрият щото сме такива по природа. Габора, ти каква зодия си??? Що ми се струва, че си козирог?

Мне.. не съм козирог. То добре, че съм "твърдоглав" , ама не отказвам да пробвам да погледна през чуждата гледна точка. Старая се, когато не съм съгласен с нещо, да дам достатъчна обосновка защо не съм съгласен. Естествено някой път не се получава, но затова си има и втори опит. Не знам защо някои хора се дразнят като им оборвам твърденията или искам повече информация. То и аз се дразня някой като ми докаже, че не съм прав, но прекратявам оптитите си да докажа моето си. Всъщност си мисля, че съм доста гъвкав в мисленето си, ама това си е мое мнение.

Просто това са все определения, които се опитват да изразят нещо нематериано, нещо абстрактно. Често разбирането им зависи от гледната точка, понеже когато си с изкривено, тъмно, съзнание за теб това което правиш е добро, правилно, но това не е така за другите. Вярно, че което е добро за един е лошо за друг, но все пак има едни общоприети граници, така да ги наречем, където за тези, които не са с изкривено съзнание е ясно, че някои неща прото не могат да бъдат добри.

Донякъде съм съгласен. "Изкривено съзнание" от твоя гледна точка нали? Наистина ми се струва, че има някакви общоприети граници, но те са наложени от обществото, от системата по която живеем. Примерно в едно първобитно общество това го е нямало. Там работата е била "убий, за да не те убият".

Относно въпроса за детето... ами зависи от конкретната ситуация. Ще ми стане гадно, но не бих се поколебал ако аз завися от това. Избор на приоритети. Нищо повече.

И тука идва един друг въпрос, който е занимавал някои от най-големите човешки умове - човек ражда ли се лош, в нашия случай тъмен, или постепенно става такъв. Ако е постепенно, тогава кое го превръща в такъв? Обществото, живота изобщо? Как човек попада под влияние на тъмните сили, на какво се дължи това, слаба воля или нещо друго?

Според мен човек не се ражда добър или лош(ах как мразя да давам категории), ами си избира какъв да е. Изборът на отделния индивид е нещото, което определя това като какъв ще го виждат другите.

Мисля, че ти сам даваш отговорите - когато цензурата на съвестта е подтисната или направо умряла/независимо по какви причини/, тогава има най-простичко казано -  зло.

А задължително ли е да има такава цензура и ако "да", тогава защо?

Е да де, ама аз питам каква е причината, щото някой хора са зли и без да ги облъчват с апаратура.

Ами така са си избрали. Тяхна си работа.

Класификацията ти е неправилна. Не може да се каже точно зли хора, просто е елементарно.  Има зло, има извършване на действия, които се класифицират като зло,  а хората  имайки пробудена съвест /ако имат, бдят за нея и я развиват/, разбиране за категориите добро-зло,  които се проумяват в най-ранно детство, сами избират как да живеят, как да осъществяват контрол над себичните, агресивни или каквито и да е отрицателни изблици или рецидивно поведение. Това е за мен отговора. Само хората с явни, действителни заболявания на психична основа, с отклонения породени по рождение или придобити, но умствено увредени, няма как да разбират, че носят отговорност.

Напълно съм съгласен.

[DreamCatcher]

Класификацията ти е неправилна. Не може да се каже точно зли хора, просто е елементарно.  Има зло, има извършване на действия, които се класифицират като зло,  а хората  имайки пробудена съвест /ако имат, бдят за нея и я развиват/, разбиране за категориите добро-зло,  които се проумяват в най-ранно детство, сами избират как да живеят, как да осъществяват контрол над себичните, агресивни или каквито и да е отрицателни изблици или рецидивно поведение. Това е за мен отговора. Само хората с явни, действителни заболявания на психична основа, с отклонения породени по рождение или придобити, но умствено увредени, няма как да разбират, че носят отговорност.

Абе колко пъти да повтарям, че това е само термин, стига сте се забивали в думата.
Албиони, нещо не ти е подредена мисълта тука, да не кажа, че има и противоречия. Всичко започва с избора, щом хората сами избират как да живеят и някои живят по начин, който по общоприетите норми е лош, значи тея хора, щом сами са направили този избор, са всъщност лоши или зли. Обаче това пак си е игра с думите и нищо съществено по темата.

Искам да подчертая, че не ми е идеята да си говорим за това което е общоприето в обществото. Идеята е, че човек носи в себе си някаква същност още в момента на раждането си, която просто е или "светла" или "тъмна" като цяло. За това различни деца поставени при еднакви условия се развиват по различен начин. Едно ще прояви общителност, друго ще прояви завист, едно още от малко ще му личи че е готово да помага, друго, че мисли само за себе си. А условията уж са еднакви. Уж още не са усвоили почти никакви норми за правила и поведение. Разберете, че това за което си говорим тук е нещо което е на духовно ниво и е заложено във всеки от нас.
Изобщо "добрите" са тези които са безкористни и са готови да работят и в чужд интерес, без да очакват възвращаемост, а "лошите" същности са тези, които винаги гледат собствената изгода, собственият интерес. Никой не е винаги в едната крайност, но по принцип всеки клони в една от двете като цяло през съществуването си. Ще кажете, че примерът с децата не е точен, защото като пораснат се променят. Естествено, че се променят. Нали за това го живеем тоя живот, да се насочим в някаква посока, да намерим своя път. И тук под път се разбира духовен път, който не се обхваща в един материален живот. Това е една духовна еволюция на същностите, но тя може лесно да стане и деградация. Една същност може да се движи напред назад по тази скала, но като цяло е ясно, че желателното движение е напред. И за това изразът, че няма зло, а само нееволюирало добро е донякъде точен, защото тези които са по-назад в тази скала могат да се предвижат напред по всяко време, стига да го пожелаят. Пак казвам тук говорим за духовни съшности. Естествено е логично да се допусне, че някъде назад по скалата има такова място откъдето връщане в движение напред няма. Вероятно това са тези които си заслужава да наричаме "чудовища", задълбани изцяло в себеобужание, стремеж за себеизгода и какво ли още не. Естествено хората около нас, не са чак толкова изпаднали, макар понякога да изглежда така.  Други същества са на това ниво, до такава степен под влиняние на "луциферовото съзнание", макар, че със сигурност има един тесен кръг такива хорица на нашата планета. Разбира се съществува и другият край на скалата, където са същностите са изцяло приели "христовото съзнание", където е и самият Бог, а Бог е безкрайна Любов. Е ние сме и далече от там също. Макар и аз като Сейнт Денис Стайл да се опитвам да си изградя повече или по-малко основите на "христово съзнание".

Научете се да не изпитвате умраза, завист и всякакви други ниско вибрационни емоции. Даже към тези, които видимо вършат ужасни неща. Подобни емоции само ще ви свалят до тяхното ниво. Това не означава да не се борите срещу неправдите, но това трябва да става без тези емоции, дори да се наложи да спорите с някого, дори да се наложи физически да приложите сила, даже да убиете някого, не се наслаждавайте на това, не изпитвайте удоволствие от надмощието си.  Научете се да обичате всичко около вас, това е ПЪТЯТ на СВЕТЛИНАТА. Всичко това няма нищо общо с някоя религия, не ви трябва да сте религиозни, а само осъзнати като духовни същности. Не ви трябва църква или друга институция, не ви трябва да вярвате даже, че Христос е бродил някога по земята, важни са христовите идеи на които се гради т.нар. "христово съзнание". Тези "идеи" ги носи в себе си всеки, даже никога да не е чувал за Христос. Това са просто божиите правила заложени във всяка душа, като част от самият Бог. Изборът по кой ПЪТ ще вървиш, дали напред или назад по скалата на духовната еволюция ти е изцяло предоставен от Бог като личен избор. Никой не е задължен да върви по ПЪТЯ на духовната СВЕТЛИНА.

Сметям, че изложих достатъчно ясно вижданията си за ПЪТЯ и за СВЕТЛИНАТА, както и за противополжната ТЪМНИНА или МРАК. Габаро, дано си доволен. За себе си винаги съм смятал тази тема за излишна, защото не сме длъжни да се обясняваме нито кой какво разбира под път или светлина, нито пък кой по кой път е поел.Това си е част от личният духовен път на всеки. За това  може би тук не дадоха обяснения хора, които според моите лични впечатления са много по-навътре в тази материя от мен. Например Христос Михаил или Флай Драгон. Така, че, сбогом, Габаро, ще се видим в други теми.

ПС Габаро, ти убивал ли си някога животно дори? Не говоря за хлебарка или друго насекомо. Ако не си, тогава какво те кара да мислиш, че каквато и да е ситуацията можеш да застреляш обикновено човешко дете. Каквато и да е ситуацията ти гарантирам, че ще се колебаееш и то не защото някакви правила и норми са ти казали, че това не е хубаво, а защото някъде дълбоко в себе си знаеш, че не е. И даже в случай, че инстинкта за самосъхранение наделее у теб, сам казваш, че ще ти е цитирам - "кофти". Значи имало нещо "светличко" и "добро" в теб бе, Габаро! Браво! Все пак човек се оказа, не машина за задаване на въпроси.

[Albinoni]

E, DreamCatcher, какво било СЪВЕСТ...... Това не е сложен въпрос, досега трябваше да си си отговорил, особено щом твърдиш, че изграждаш Христово съзнание.
Съвестта - това е Божествената искра, Божественият глас вътре у нас. Гласът на безпристрастността, на правдивата дистанцирана преценка на всичко, на Онзи който е първопричината на всички енергии и е сам разумната вездесъща енергия даряваща и съдържаща в себе си всичко и то съвършено. И така това Чудо, щото то си е направо такова, наречено съвест, работи в дълбините на човешката личност и колкото повече бива подтискана за да се извършват действия неотговарящи на този съвършен духовен механизъм на етичен кодекс, вложен у нас, толкова по тази съвест заглъхва постепенно, за да се превърне човек в чудовище, както ти наричаш хората, които нямат вече този вътрешен възпиращ глас. Но той съществува във всеки, просто има много, ама ппрекалено много хора, които не  искат да го "чуват", да се вслушват в него. Не ми се водят безсмислени спорове. Аз се изказвам ясно без много дълги и за мен напълно излишни размишления в нищене и игри на думи. Не обичам това. Софизмите ме дразнят защото са нищо на квадрат. За сериозните неща не са нужни думи, а разбиране.

Абе колко пъти да повтарям, че това е само термин, стига сте се забивали в думата.
Албиони, нещо не ти е подредена мисълта тука, да не кажа, че има и противоречия. Всичко започва с избора, щом хората сами избират как да живеят и някои живят по начин, който по общоприетите норми е лош, значи тея хора, щом сами са направили този избор, са всъщност лоши или зли. Обаче това пак си е игра с думите и нищо съществено по темата.

Искам да подчертая, че не ми е идеята да си говорим за това което е общоприето в обществото. Идеята е, че човек носи в себе си някаква същност още в момента на раждането си, която просто е или "светла" или "тъмна" като цяло. За това различни деца поставени при еднакви условия се развиват по различен начин. Едно ще прояви общителност, друго ще прояви завист, едно още от малко ще му личи че е готово да помага, друго, че мисли само за себе си. А условията уж са еднакви. Уж още не са усвоили почти никакви норми за правила и поведение. Разберете, че това за което си говорим тук е нещо което е на духовно ниво и е заложено във всеки от нас.

Това подчертаното по-горе, без да се обиждаш, но са глупости.

Изобщо "добрите" са тези които са безкористни и са готови да работят и в чужд интерес, без да очакват възвращаемост, а "лошите" същности са тези, които винаги гледат собствената изгода, собственият интерес.

Никой не е винаги в едната крайност, но по принцип всеки клони в една от двете като цяло през съществуването си.

Тези два израза в два цвята са в пълно протоворечие Pриемам второто като вярното.

И за това изразът, че няма зло, а само нееволюирало добро е донякъде точен, защото тези които са по-назад в тази скала могат да се предвижат напред по всяко време, стига да го пожелаят.

Това не е вярно по причини цитирани вече...

Пак казвам тук говорим за Научете се да не изпитвате умраза, завист и всякакви други ниско вибрационни емоции. Даже към тези, които видимо вършат ужасни неща. Подобни емоции само ще ви свалят до тяхното ниво. Това не означава да не се борите срещу неправдите, но това трябва да става без тези емоции, дори да се наложи да спорите с някого, дори да се наложи физически да приложите сила, даже да убиете някого, не се наслаждавайте на това, не изпитвайте удоволствие от надмощието си.  Научете се да обичате всичко около вас, това е ПЪТЯТ на СВЕТЛИНАТА. Всичко това няма нищо общо с някоя религия, не ви трябва да сте религиозни, а само осъзнати като духовни същности. Не ви трябва църква или друга институция, не ви трябва да вярвате даже, че Христос е бродил някога по земята, важни са христовите идеи на които се гради т.нар. "христово съзнание". Тези "идеи" ги носи в себе си всеки, даже никога да не е чувал за Христос. Това са просто божиите правила заложени във всяка душа, като част от самият Бог. Изборът по кой ПЪТ ще вървиш, дали напред или назад по скалата на духовната еволюция ти е изцяло предоставен от Бог като личен избор.

Сметям, че изложих достатъчно ясно вижданията си за ПЪТЯ и за СВЕТЛИНАТА, както и за противополжната ТЪМНИНА или МРАК.

Моят съвет тук е, нека да не  съветваме от позиция ГУРУ, а да не забравяме, че споделяйки разбиранията си и вижданията си с другите, ние всъщност израстваме  - това е  - всички се развиваме>>>мислим, осъзнаваме, разбираме го и го живеем...

Албинони

[ultrafutur]

Именно. Точно поради тази причина Пътят не може да бъде дефиниран, определен по стандартен начин, той се усеща с други сетива и настройки извън понятийното. Голият скептицизъм е полезен единствено в оборването или запазването на утвърдените "истини" - хипотезите на реалността, с които тя борави ежедневно... В съседни измерения този линеен разум, който търси 'готово обяснение на всичко' е обречен на неуспех, и дори е вреден, тъй като елиминира и подтиска дори и беглите опити за опознаване на Света...
 
Dream Catcher, поздравления за блестящия текст !!

 

Изобщо "добрите" са тези които са безкористни и са готови да работят и в чужд интерес, без да очакват възвращаемост, а "лошите" същности са тези, които винаги гледат собствената изгода, собственият интерес. Никой не е винаги в едната крайност, но по принцип всеки клони в една от двете като цяло през съществуването си. Ще кажете, че примерът с децата не е точен, защото като пораснат се променят. Естествено, че се променят. Нали за това го живеем тоя живот, да се насочим в някаква посока, да намерим своя път. И тук под път се разбира духовен път, който не се обхваща в един материален живот. Това е една духовна еволюция на същностите, но тя може лесно да стане и деградация. Една същност може да се движи напред назад по тази скала, но като цяло е ясно, че желателното движение е напред. И за това изразът, че няма зло, а само нееволюирало добро е донякъде точен, защото тези които са по-назад в тази скала могат да се предвижат напред по всяко време, стига да го пожелаят. Пак казвам тук говорим за духовни съшности. Естествено е логично да се допусне, че някъде назад по скалата има такова място откъдето връщане в движение напред няма. Вероятно това са тези които си заслужава да наричаме "чудовища", задълбани изцяло в себеобужание, стремеж за себеизгода и какво ли още не. Естествено хората около нас, не са чак толкова изпаднали, макар понякога да изглежда така.  Други същества са на това ниво, до такава степен под влиняние на "луциферовото съзнание", макар, че със сигурност има един тесен кръг такива хорица на нашата планета. Разбира се съществува и другият край на скалата, където са същностите са изцяло приели "христовото съзнание", където е и самият Бог, а Бог е безкрайна Любов. Е ние сме и далече от там също. Макар и аз като Сейнт Денис Стайл да се опитвам да си изградя повече или по-малко основите на "христово съзнание".

[Gil-Galadh]

Габаро,малко изпадаш в софистика....


Дрийм,отнемането на живот е едно от най-нормалните неща на света.Дори в пацифистичното ни общество е нещо нормално(което не значи че е хубаво де)

А голият скептицизъм наистина не е хубаво нещо,трябва да се облече в нянкакви познания

[DreamCatcher]

Гил испада в софистика, Албиони се лови за думи, които повтарям ли повтарям, че са само думи, хваща се и за риторичните ми въпроси на които се стреми да дава отговор. Изобщо весела дискусия. 

Благодаря за комплимента, Ултра. Извинявай, пропуснах да те сложа при авторитетите по горе.   
Гил, честит ти аватара, направо е златен.  Ще режеш глави явно, по дискусиите.

[Tangrata_]

Много хора ми говорят за бялата сила,за "Пътя", за любовта, за благодентсвие, за доброта, да обичаме, да се раздаваме... и т.н.

Те хубаво говорят, но откъм дела как са? Защото и на мен много ми говорят... То едни сладки приказки, едни раздумки, като земат да ги редят едни слова като мъниста - едно до друго, едно до друго... Чак почваш да се чудиш дали не си попаднал в предаването "На гости на бяло сладко със стари градски песни" и ти идва да си отрежеш ушите и да ги натъпчеш в устата им, преди да си получил мозъчен кръвоизлив от накъртваща сладникавост.  Да, ама недай си Боже на същите тези хора да им настъпиш опашката, глей кво става само  Изведнъж се оказва, че забравят всичките си сладки приказки и са готови да те смачкат като бълха и за най-дребното недоразумение. А после културно си измиват ръчичките, слагат си пак маската и си влизат в ролята и си вярват, вярват...

Но ако познаваш от другите, онези, които ЖИВЕЯТ така, които, когато се усмихнат, денят сякаш става по-светъл и самият ти ставаш по-добър, тогава сигурно няма да се питаш дали са в ред или не. Аз познавам и такива. Те не говорят. Няма нужда да го правят. Но само една тяхна усмивка струва колкото тонове красиви приказки на онези другите 

дам, точно така. Даже мнения като това се прескачат без много замисляне.

Гъбаро, разбра ли сега отговорите на въпросите си. Аз май доколкото разбрах трябва да си подадеш първо едното ухо да се поопъне, после другото, че да слушаш повече, и да питаш по-малко. После цял форум с разбирачи ще се изреди да ти ги опъне (ушите), и да ти обясни къде си сбъркал и къде да се поучиш. И че няма нищо лошо да се интересуваш от тези неща, но с времето ще станеш специалист (като повечето)  ;D laugh
Ако не си разбрал все още, кой къде е по пътя се мери с количеството "мир" и "любов" думички в мненията.  >
Щом се инатиш да не ги ползваш значи си още далеч в началото, и ще се изказваме покровителствено и напътствено (в духа на книгите, които четем)

Мир (Вам) и повече усмивки 

[Gabaro]

Щом се инатиш да не ги ползваш значи си още далеч в началото, и ще се изказваме покровителствено и напътствено (в духа на книгите, които четем)

Хахахахахаххахаххаахахахахахахаххахахааааахахахахахахахахахахахахахахахахаахахахахах
ахахахахахахххааххахахахахахахаахахахахахахахаахахахха Ееее не! Направо ме заби в земята от смях. Никога... ама абсолютно никога не смятам да използвам тези думи в този смисъл. Вие се изказвайте покровителствено и напътствено, а пък аз ще ви казвам къде грешите! И все пак не си ти този, който ще казва дали съм далеч в началото или просто съм едно ниво по-нагоре. Аз съм. А аз няма да кажа, защото си е моя работа, а пък и няма база за сравнение.