Мисля, че визираш мен.
Обече не съм споменавал нищо за Исус. Колкото до използваните епитети това са си само думички.
Истината е, че всеки си върви по своя път и всеки гради свой начин на възприемане на вселената, това не можеш да го отречеш.
Е, ако ти мислиш, че на светът има само лоши неща, ако това е начинът ти на мислене, много жалко.
Колкото до помощта, едва ли някой се е опитал да ти натрапи такава, или поне не съм бил аз.
Иначе интересна тема си отворил. ;)
и аз си помислих, че искаш точно това, но после пък видях коментара ти преди да си чул отговорите. не е добре да се правят заключения преди да си чул ответната страна. пък после може и да неречеш някои от тях идиоти или сектанти ако имат нужда
Много хора ми говорят за бялата сила,за "Пътя", за любовта, за благодентсвие, за доброта, да обичаме, да се раздаваме... и т.н.
Който нищо не знае говори много, който много знае мълчи или казва малко, но на място, ясно и точно.
Това не важи само за тези неща.
И наистина делата са по-важни. Някой път обаче действие е и самото бездействие. Някой път действието е по-скоро вътрешно, отколкото външно, а то не се забелязва. Това не означава, че го няма.
Най-лесно ще познаеш хората по начинът им на живот и възприятие за света.
Успех!
Само едно цитатче за цялата ви любовна идилийка тука:
"... Well, I've seen love come
And I've seen it shot down
I've seen it die in vain ..."
от Bon Jovi - Blaze Of Glory
Gabaro, самият факт, че питаш що е Пътя, означава, че си с единия крак на него :) Ще дойде време, когато няма да питаш, а ще говориш за него като за нещо, което винаги си знаел. И тогава и ти ще изглеждаш смешно в очите на тези, които питат за "Пътя" и не разбират какво влагат някои хора в тази дума. Това е процес на вътрешна трансформация и от собствен опит знам, че е необратим и много вълнуващ . И за мен думичките - Сила, Любов, Светлина бяха просто думи/ аз им виках "префърцунени"/, но неусетно, вървейки по пътя се запълниха със смисъл и дойде моят ред да се питам "Защо хората не виждат Силата на Светлината, огряла Пътя им?" Но...всяко нещо с времето си :)
На добър Път :) :) :)
Само едно цитатче за цялата ви любовна идилийка тука:
"... Well, I've seen love come
And I've seen it shot down
I've seen it die in vain ..."
от Bon Jovi - Blaze Of Glory
Питам, защото се чудя как хората го приемат това... аз си се развивам вътрешно и не вярвам някога да използвам "префърцунени" думички относно това, което съм преживял, научил, разбрал и т.н. Не смятам, че съм с единия крак на вашия "път"(ясно ми е, че не е един и същ за всички), следвам си мой собствен без да се съобразявам с никого и нищо.
А цитата е за някои моменти от Пътя :)
Т'ва много ме накефи.Аз темата я пуснах точно за да видя за какво става въпрос в любовните идилийки. :D
Превод:"Е, виждал съм любовта да идва
и съм я виждал застреляна(или "сломена" е май, не знам)
Виждал съм я да умира напразно..."
E, нали това казах - ти си на своя ПЪТ :)
Почни така - какво е пътя, какво е сила, какво е любов и т.н. Отговори си сам, не може да очакваш, че ние ще ти отговорим, а ние да очакваме, че ти ще ни разбереш.
ЦитатНе смятам, че съм с единия крак на вашия "път"(ясно ми е, че не е един и същ за всички) , следвам си мой собствен без да се съобразявам с никого и нищо.Какъв НАШ път?
Щом си следваш твоя път, тогава защо питаш за какъв път ти се говори, както и ти сам използваш тази дума?
E, нали това казах - ти си на своя ПЪТ :)Да. Но както казах той няма нищо общо със "Светлината","Любовта" и т.н. Той е свързан с собственото ми съзнание, единствено с него, и аз от някаква гледна точка го разглеждам като доста егоистичен, ама пък така ми е най-готино.
Добре де, ти мислиш че няма общо с любов и светлина, но я помисли - самия факт, че имаш Живот, означава че има любов.Съвсем не съм съгласен. Докажи ми го това твърдение.
Добре де, тогава си "сивак" :DДобре де, ти мислиш че няма общо с любов и светлина, но я помисли - самия факт, че имаш Живот, означава че има любов.Съвсем не съм съгласен. Докажи ми го това твърдение.
Мир Вам.
Щом ти е готино и се чувстваш добре, какъв е проблема? Има пътища без Светлина, без Любов и т.н. Важното е, че се чувстваш добре от своя избор и си уверен, че е правилния. Понякога пътищата се пресичат и променят посоката си ;) Казвам го просто тъй, да го знаеш :):D
Добре де, тогава си "сивак" :D
И ми го казваш да съм подготвен ако съвсем случайно видя някаква "Светлина", нали?
Между другото, к'во е "сивак"?Айде сега, във форума има доста писано за тях, ако ти е интересно и сам ще разбереш.
Най-малкото, ако приемем началния ти старт - раждането, за точка А, а края на житейската ти посока, точка Б, то при всички случаи тръгвайки от т.А за да достигнеш до т.Б ти ще изминеш разстояние, което се нарича Път - житейски път. Това е. ;) :) А за това че не си направен от картон, а си създаден като уникално създание с изключителни творчески способности и самосъзнание, е достатъчен факт, че си сътворен с любов. Никой не създава уникати с безценна стойност, ако не влага любов. Това и децата от първи клас го знаят, Gabaro :)За любовта пак не съм убеден ама, карай да върви. Обаче за т.А и т.Б можем да поспорим! Имаше един филм с Лорънс Фишбърн мисля, че беше "Смъртоносен хоризонт". Та там един тип го питаха кой е най-късия път между две точки и той им отбеляза 2 точки върху една салфетка и ги свърза с линия. И им каза мислите си, че това е най-късия път-правата линия. И в следвващия момент той сгъна салфетката така, че двете точки се допряха. Така че, съвсем не е задължително да тръгваш от т.А.
противно на всякакви схоластични и мизологични разбирания за себеотрицание и надмогване на аза, дълбочината на всякакви духовни преживявания, които съм имал, е била съпътствана от (клетъчен) екстаз и радост на духа в мен. и обратното, периоди на съмнения и раздвоение просто са сочели към блокажи и области за освобождаване.
Иначе магистралата съм я хванал здраво, ама в момента май съм на стоп и всички в тази тема чакат да ме качат.Аууу, значи все пак не всичко е по мед и масло... :-\ Е, може и пеша, по-бавничко е, но пък и по-друг поглед по Пътя имаш. И да не се излъжеш да се качиш при някой , ей, че тогава ще тръгнеш по друг Път и...язък за Пътя. ;)
Моите наблюдения са, че повечето духовни преживявания трудно се вписват в лингвистични категории...Всичко, което се случва на човека първоначално е свързано с чисто индивидуално осъзнаване на ставащото и едва на един по-късен етап може да се говори с понятия.Така е. Обаче ако се опитвам да предавам нещо на останалите било то и много искрено, то информацията задължително ще се пречупи през моито възприятия към нещата. А това ще направи информацията (емоцията) чужда за тях... т.е. те няма да могат да я усвоят на 100% даже и на 50% няма да могат. Въпрос на възприятие. А това поражда различията между хората. Според мен де! :D
Като че ли най-важното е да се постигне баланс със света и вътрешна хармония, а ако се опитваме да го препредаваме като емоция на останалайте най-верният път е да бъдем просто много искрени.
... Няма по-лесно нещо от живота, когато се научиш да следваш сърцето си, тогава всичко върви по-план, без даже ти да си се замислял, че план има.
Ако сърцето ти (вътрешното ти аз, да го наречем по друг начин) ти казва, че всички тука ти говорим щуротии, така да бъде, явно нещата, които ти се предлагат тук трябва да научиш от друго място.
Успех.
Габаро, моето мнение е, че човешкото същество има нужда да слуша собствения си глас. :)
От опит знам, че БЕЗПРИКОСЛОВНОТО следване на чужди мнения не води до нищо добро!
Но и абсолютната откъснатост от тези съвети не води до добро...
На прав път си да се осланяш на себе си- от изказванията ти обаче разбрах, че нямаш достатъчно вяра в другите, а не трябва да е така... За пътя: магистралата ти е по- пряка; ти коментира как от точка А може да се премине до т.Б като се доближат- съответно това прилича на квантов скок- е, ако можеш добре е да го използваш! ;)Това е времето, това е мястото! ;)
Абе да обичам да пожелавам попътен вятър. А ти Мир ВАМ! Като някой поп...
...Прост пример, не ти ли се е случвало да се насилваш за нещо, да мислиш, че трябва да стане така, да дадеш всичко от себе си и накрая то да не стане - нещата да тръгнат в друга посока. После изведнъж виждаш, че тази посока всъщност е по-добра за теб, че ти е дала нови неща в живота, нови уроци....
...Тоест, допуснах в сърцето си идеята за божия план...
ако имаш предвид душа под човешко същество, да. но ако имаш предвид емоционално-менталния процесинг на долните три чакри, които определят съществото при 80% от любимите ни сестри и събратя, то си е много тъмна работа и обикновено не води до нищо добро. така че недей да се предоверяваш на всеки свои импулс и прищявка.
всъщност би могъл да приемеш, преди да си го докажеш, че ти самият си планирал това, планирал си какво да преживееш, как да го преживееш и какъв опит да извлечеш от него. някой наричат този аз, висш аз.Малко в стил, че душата си избира живота преди да с роди... нещо като резюме, либрето на последвалата опера.
Абе добро и зло са си чисто човешки измислици.Не е необходимо да ти е сбъркана ценностната система за да не виждаш разлика.
Зло ли ще е ако астероид се удари в Земята и избие всички.Зло ли е когато вълкът убива сърничката
... Какво Габаро, не правиш ли поне разлика между Добро и Зло. Ако не правиш, значи имаш някакъв проблем с ценностната система. ...Добро-Зло, Светлина-Мрак... ми всичко е въпрос на гледна точка. Аз лично не мога да поставя някаква рязка граница между тях. За мен има действие и последствие няма добро или зло. Всяко действие извършено от нас (било то мисловно,астрално или физическо) дава съответния ефект спрямо някаква отправна точка. Като се разглежда от позицията на тази точка вече могат да се дават някакви категории, но така или иначе те няма да важат в общия случай, защото такъв просто не съществува.
Прибегнах до такива термини като добро и зло, щото явно не Габаро не го кефят Светлина и Мрак.Не че не ме кефят Светлина и Мрак, просто не ме кефи идеята за такова полюсно разделяне... не е реално просто.
Няма да пиша вече в тая тема.
Но ще препрочитам какви сте ги мъдрели. Така като гледам най-големите мъдреци в този форум нямат особено отношение. Освен теб Гил.
ВСЯКО ЗЛО Е ПРОСТО НЕЕВОЛЮИРАЛО ДОБРО !!!
ВСЯКО ЗЛО Е ПРОСТО НЕЕВОЛЮИРАЛО ДОБРО!!!
Ох, айде моля ви стига с на Ваклуш Толев глупостите... ;)Човекът има право да си говори каквото си иска. :P( ;D) Просто се позовавам, което не значи че възприемам. 8)))
... Ама то Габаро много ни предизвиква. :PС това, че имам различна гледна точка ли?
просто фигуративни определения. Я ми го кажи това определение и да се свършва! ;)
ЦитатТука бъка от "войни на светлината", ама никой не се нави да ми каже к'во е тва "светлина".
Пътя - Исус Христос е светлина, Неговото дело е светло, Неговата Любов, Неговата справедливост, Неговата борба, Неговото учение. А тъмнината е онова, което противоречи на това, което описах - повечете хора, носят тъмнината в себе си (завист, алчност, ревност, омраза, гняв, жажда за убийство, жажда за мъст, удоволствие от това, че си наранил някой, лъжата и мноогоо други неща).
* * * Аз се стремя да следвам Пътя на Исус...но е трудно понякога :) * * *
Gabaro, с теб избягвам да пиша,Ако мога да попитам защо? Ако искаш кажи на ЛС. Наречи го любопитство.
Аз се стремя да следвам Пътя на Исус...но е трудно понякога :)Като се замисля аз не се стремя да го правя, защото не виждам смисъл. Едва ли ще е приятно да свърша ковнат за дървен кръст. ;D Въпрос на лична гледна точка. Повтарям се май. :-\
п.с. Избухването ти може да се определи като тъмната част от теб :)Ако се делях на тъмна и светла част да. Обаче аз не се деля, защото може да доведе до шизофрения. Аз съм си аз. Което ме навежда на мисълта, че не съжалявам за нищо, което съм направил, защото просто няма част от мен, която да съжалява. ;) "Избухване" може би е малко силно казано, защото тук не мога да избухна,а и освен това аз като избухна и започвам да мисля нетрезво. Затова избягвам да го правя. Хъ-хъ-хъ
ВСЯКО ЗЛО Е ПРОСТО НЕЕВОЛЮИРАЛО ДОБРОМисля, че се спекулира с понятията. И че те са дуалистични. Човешките души не са създадени по едно и също време, нито имат еднакъв времеви отрязък за инволюция/еволюция. Злото и доброто са взаимозаменяеми като понятия. За инволюиращата душа злото е добро - установява и закрепва егото си. За еволюиращата - точно обратното - стреми се да възвърне истинската функция на егото си (недоминираща и подпомагаща), да се "върне" "в къщи" - там където знае, че принадлежи. И инволюцията, и еволюцията са строго индивидуални за всяка душа - сходни, но никога неповтарящи се напълно.
Времето в случая няма абсолютно никакво значение. Да говориш за души и време е просто несъвместимо.ЦитатВСЯКО ЗЛО Е ПРОСТО НЕЕВОЛЮИРАЛО ДОБРОМисля, че се спекулира с понятията. И че те са дуалистични. Човешките души не са създадени по едно и също време, нито имат еднакъв времеви отрязък за инволюция/еволюция.
Злото и доброто са взаимозаменяеми като понятия. За инволюиращата душа злото е добро - установява и закрепва егото си. За еволюиращата - точно обратното - стреми се да възвърне истинската функция на егото си (недоминираща и подпомагаща), да се "върне" "в къщи" - там където знае, че принадлежи.Не е задължително. Това си е твоя гледна точка. Никъде не пише, че трябва да си пренебрегнеш егото за да еволюираш. Ако си оставиш егото настрана преставаш да си ти. Започваш да бъдеш едно с масата от хора. Губи се индивидуалността. Губи се смоличността. Ставаш така да се каже "обществен" инструмент.
Ако си оставиш егото настрана преставаш да си ти. Започваш да бъдеш едно с масата от хора. Губи се индивидуалността. Губи се смоличността.Първо, докато сме на Земята не можем да се отървем от егото си, такива са условията, че трябва да го имаш.
Албиони, не мислиш ли, че много хора вършат спонтанни неща, това не значи, че са лоши хора? Кой знае с какво трябва да те облъчат и как трябва да те обработи живота, че да извършиш нещо подобно и после да съжаляваш толкова, че да се стигне до самоубийство? Не ти ли се струва, че не трябва да съдиш така лесно, може би не е толкова просто? Утре и теб могат да те обработят или трудността на живота да те доведе до лудост и да убиеш децата си, това значи ли, че в същността си си зла. Ние пак ще си спопмним за добрата Албиони, макар по новините да кажат, че е била алкохоличка или наркоманка и затова се е стигнало до там. Това не те ли навежда на мисълта, че не трябва да се вярва на всичко, което се чуваш по телевизията или говорят хората за дадена случка? Извинявам се, че си позволявам да давам съвети под формата на въпроси. :D ;).
Вярно, че което е добро за един е лошо за друг, но все пак има едни общоприети граници, така да ги наречем, където за тези, които не са с изкривено съзнание е ясно, че някои неща прото не могат да бъдат добри.
Представете си следната ситуация... Дадено ви е огнестрелно оръжие, а срещу вас сърничка, даже нека не е сърничка, нека е по-страшно - дете. Казват ви да го убиете, независимо по какъв повод, примерно, че, ако не го направите ще ви застрелят вас. Колко души тука ще убият детето? Аз гарантирам за себе си, че няма да го направя независимо дали ме заплашват или не. Има хора, които ще го направят дори без заплаха, има такива, които ще го направят за удоволствие, срещу заплащане или просто така, щото им е скучно. Те няма да видят нищо нередно в това си действие, за тях то е нормално. Я ми кажете, за колко души в тоя форум това е нормално? Отнемането на човешки живот не е нормално, отнемането на какъвто и да е живот не е нормално, но понякога се налага примерно при самозащита, но дори в такива случаи човек изпитва вина и усещането, че е посстъпил зле. И отново има хора, които няма да им мигне окото. Визуализирайте си го това, и тогава ще разберете какви хора сте. Естествено повечето няма да имат нужда и да го визуализират, обаче опитайте. Само ще видите колко е огромна разликата между вас и чудовищата.
И тука идва един друг въпрос, който е занимавал някои от най-големите човешки умове - човек ражда ли се лош, в нашия случай тъмен, или постепенно става такъв. Ако е постепенно, тогава кое го превръща в такъв? Обществото, живота изобщо? Как човек попада под влияние на тъмните сили, на какво се дължи това, слаба воля или нещо друго?
Въпроси, въпроси, които са много по-важни според мен от това има ли добро, зло, светлина, тъмнина (които както казах са само определения, на един определен начин на вътрешно съществуване). На тези въпроси трябва да търсим отговорите, защото на горният въпрос вече всеки знае отговора за себе си, а реалността около нас доказва нашите разбирания.
Анализира всичко и събира чуждата мъдрост, но не без критика.Доста точно описание... да се чудиш и маеш брях! Не си бях мислил, че от някаква гледна точка правя точно това.
А, браво, Габаро, твърдоглав българин от най-добрите! За тва сме още на тоя свят и не могат да ни затрият щото сме такива по природа. Габора, ти каква зодия си??? Що ми се струва, че си козирог?Мне.. не съм козирог. То добре, че съм "твърдоглав" , ама не отказвам да пробвам да погледна през чуждата гледна точка. Старая се, когато не съм съгласен с нещо, да дам достатъчна обосновка защо не съм съгласен. Естествено някой път не се получава, но затова си има и втори опит. Не знам защо някои хора се дразнят като им оборвам твърденията или искам повече информация. То и аз се дразня някой като ми докаже, че не съм прав, но прекратявам оптитите си да докажа моето си. Всъщност си мисля, че съм доста гъвкав в мисленето си, ама това си е мое мнение.
Просто това са все определения, които се опитват да изразят нещо нематериано, нещо абстрактно. Често разбирането им зависи от гледната точка, понеже когато си с изкривено, тъмно, съзнание за теб това което правиш е добро, правилно, но това не е така за другите. Вярно, че което е добро за един е лошо за друг, но все пак има едни общоприети граници, така да ги наречем, където за тези, които не са с изкривено съзнание е ясно, че някои неща прото не могат да бъдат добри.Донякъде съм съгласен. "Изкривено съзнание" от твоя гледна точка нали? Наистина ми се струва, че има някакви общоприети граници, но те са наложени от обществото, от системата по която живеем. Примерно в едно първобитно общество това го е нямало. Там работата е била "убий, за да не те убият".
И тука идва един друг въпрос, който е занимавал някои от най-големите човешки умове - човек ражда ли се лош, в нашия случай тъмен, или постепенно става такъв. Ако е постепенно, тогава кое го превръща в такъв? Обществото, живота изобщо? Как човек попада под влияние на тъмните сили, на какво се дължи това, слаба воля или нещо друго?Според мен човек не се ражда добър или лош(ах как мразя да давам категории), ами си избира какъв да е. Изборът на отделния индивид е нещото, което определя това като какъв ще го виждат другите.
Мисля, че ти сам даваш отговорите - когато цензурата на съвестта е подтисната или направо умряла/независимо по какви причини/, тогава има най-простичко казано - зло.А задължително ли е да има такава цензура и ако "да", тогава защо?
Е да де, ама аз питам каква е причината, щото някой хора са зли и без да ги облъчват с апаратура.Ами така са си избрали. Тяхна си работа.
Класификацията ти е неправилна. Не може да се каже точно зли хора, просто е елементарно. Има зло, има извършване на действия, които се класифицират като зло, а хората имайки пробудена съвест /ако имат, бдят за нея и я развиват/, разбиране за категориите добро-зло, които се проумяват в най-ранно детство, сами избират как да живеят, как да осъществяват контрол над себичните, агресивни или каквито и да е отрицателни изблици или рецидивно поведение. Това е за мен отговора. Само хората с явни, действителни заболявания на психична основа, с отклонения породени по рождение или придобити, но умствено увредени, няма как да разбират, че носят отговорност.Напълно съм съгласен.
Класификацията ти е неправилна. Не може да се каже точно зли хора, просто е елементарно. Има зло, има извършване на действия, които се класифицират като зло, а хората имайки пробудена съвест /ако имат, бдят за нея и я развиват/, разбиране за категориите добро-зло, които се проумяват в най-ранно детство, сами избират как да живеят, как да осъществяват контрол над себичните, агресивни или каквито и да е отрицателни изблици или рецидивно поведение. Това е за мен отговора. Само хората с явни, действителни заболявания на психична основа, с отклонения породени по рождение или придобити, но умствено увредени, няма как да разбират, че носят отговорност.
Абе колко пъти да повтарям, че това е само термин, стига сте се забивали в думата.
Албиони, нещо не ти е подредена мисълта тука, да не кажа, че има и противоречия. Всичко започва с избора, щом хората сами избират как да живеят и някои живят по начин, който по общоприетите норми е лош, значи тея хора, щом сами са направили този избор, са всъщност лоши или зли. Обаче това пак си е игра с думите и нищо съществено по темата.
Искам да подчертая, че не ми е идеята да си говорим за това което е общоприето в обществото. Идеята е, че човек носи в себе си някаква същност още в момента на раждането си, която просто е или "светла" или "тъмна" като цяло. За това различни деца поставени при еднакви условия се развиват по различен начин. Едно ще прояви общителност, друго ще прояви завист, едно още от малко ще му личи че е готово да помага, друго, че мисли само за себе си. А условията уж са еднакви. Уж още не са усвоили почти никакви норми за правила и поведение. Разберете, че това за което си говорим тук е нещо което е на духовно ниво и е заложено във всеки от нас.
Изобщо "добрите" са тези които са безкористни и са готови да работят и в чужд интерес, без да очакват възвращаемост, а "лошите" същности са тези, които винаги гледат собствената изгода, собственият интерес.
Никой не е винаги в едната крайност, но по принцип всеки клони в една от двете като цяло през съществуването си.
И за това изразът, че няма зло, а само нееволюирало добро е донякъде точен, защото тези които са по-назад в тази скала могат да се предвижат напред по всяко време, стига да го пожелаят.Това не е вярно по причини цитирани вече...
Пак казвам тук говорим за Научете се да не изпитвате умраза, завист и всякакви други ниско вибрационни емоции. Даже към тези, които видимо вършат ужасни неща. Подобни емоции само ще ви свалят до тяхното ниво. Това не означава да не се борите срещу неправдите, но това трябва да става без тези емоции, дори да се наложи да спорите с някого, дори да се наложи физически да приложите сила, даже да убиете някого, не се наслаждавайте на това, не изпитвайте удоволствие от надмощието си. Научете се да обичате всичко около вас, това е ПЪТЯТ на СВЕТЛИНАТА. Всичко това няма нищо общо с някоя религия, не ви трябва да сте религиозни, а само осъзнати като духовни същности. Не ви трябва църква или друга институция, не ви трябва да вярвате даже, че Христос е бродил някога по земята, важни са христовите идеи на които се гради т.нар. "христово съзнание". Тези "идеи" ги носи в себе си всеки, даже никога да не е чувал за Христос. Това са просто божиите правила заложени във всяка душа, като част от самият Бог. Изборът по кой ПЪТ ще вървиш, дали напред или назад по скалата на духовната еволюция ти е изцяло предоставен от Бог като личен избор.
Сметям, че изложих достатъчно ясно вижданията си за ПЪТЯ и за СВЕТЛИНАТА, както и за противополжната ТЪМНИНА или МРАК.
Изобщо "добрите" са тези които са безкористни и са готови да работят и в чужд интерес, без да очакват възвращаемост, а "лошите" същности са тези, които винаги гледат собствената изгода, собственият интерес. Никой не е винаги в едната крайност, но по принцип всеки клони в една от двете като цяло през съществуването си. Ще кажете, че примерът с децата не е точен, защото като пораснат се променят. Естествено, че се променят. Нали за това го живеем тоя живот, да се насочим в някаква посока, да намерим своя път. И тук под път се разбира духовен път, който не се обхваща в един материален живот. Това е една духовна еволюция на същностите, но тя може лесно да стане и деградация. Една същност може да се движи напред назад по тази скала, но като цяло е ясно, че желателното движение е напред. И за това изразът, че няма зло, а само нееволюирало добро е донякъде точен, защото тези които са по-назад в тази скала могат да се предвижат напред по всяко време, стига да го пожелаят. Пак казвам тук говорим за духовни съшности. Естествено е логично да се допусне, че някъде назад по скалата има такова място откъдето връщане в движение напред няма. Вероятно това са тези които си заслужава да наричаме "чудовища", задълбани изцяло в себеобужание, стремеж за себеизгода и какво ли още не. Естествено хората около нас, не са чак толкова изпаднали, макар понякога да изглежда така. Други същества са на това ниво, до такава степен под влиняние на "луциферовото съзнание", макар, че със сигурност има един тесен кръг такива хорица на нашата планета. Разбира се съществува и другият край на скалата, където са същностите са изцяло приели "христовото съзнание", където е и самият Бог, а Бог е безкрайна Любов. Е ние сме и далече от там също. Макар и аз като Сейнт Денис Стайл да се опитвам да си изградя повече или по-малко основите на "христово съзнание".
дам, точно така. Даже мнения като това се прескачат без много замисляне.Много хора ми говорят за бялата сила,за "Пътя", за любовта, за благодентсвие, за доброта, да обичаме, да се раздаваме... и т.н.
Те хубаво говорят, но откъм дела как са? Защото и на мен много ми говорят... То едни сладки приказки, едни раздумки, като земат да ги редят едни слова като мъниста - едно до друго, едно до друго... Чак почваш да се чудиш дали не си попаднал в предаването "На гости на бяло сладко със стари градски песни" и ти идва да си отрежеш ушите и да ги натъпчеш в устата им, преди да си получил мозъчен кръвоизлив от накъртваща сладникавост. Да, ама недай си Боже на същите тези хора да им настъпиш опашката, глей кво става само :o Изведнъж се оказва, че забравят всичките си сладки приказки и са готови да те смачкат като бълха и за най-дребното недоразумение. А после културно си измиват ръчичките, слагат си пак маската и си влизат в ролята и си вярват, вярват...
Но ако познаваш от другите, онези, които ЖИВЕЯТ така, които, когато се усмихнат, денят сякаш става по-светъл и самият ти ставаш по-добър, тогава сигурно няма да се питаш дали са в ред или не. Аз познавам и такива. Те не говорят. Няма нужда да го правят. Но само една тяхна усмивка струва колкото тонове красиви приказки на онези другите :)
Щом се инатиш да не ги ползваш значи си още далеч в началото, и ще се изказваме покровителствено и напътствено (в духа на книгите, които четем)Хахахахахаххахаххаахахахахахахаххахахааааахахахахахахахахахахахахахахахахаахахахахах