За "Пътя" и защо хората говорят за това

[WhiteRider]

da, някои планове на съществуване могат да бъда описани само с това какво не са. или не-съществуване.

[Gabaro]

Най-малкото, ако приемем началния ти старт - раждането, за точка А, а края на житейската ти посока, точка Б, то при всички случаи тръгвайки от т.А  за да достигнеш до т.Б ти ще изминеш разстояние, което се нарича Път - житейски път. Това е. А за това че не си направен от картон, а си създаден като уникално създание с изключителни творчески способности и самосъзнание, е достатъчен факт, че си сътворен с любов. Никой не създава уникати с безценна стойност, ако не влага любов. Това и децата от първи клас го знаят, Gabaro 

За любовта пак не съм убеден ама, карай да върви. Обаче за т.А и т.Б можем да поспорим! Имаше един филм с Лорънс Фишбърн мисля, че беше "Смъртоносен хоризонт". Та там един тип го питаха кой е най-късия път между две точки и той им отбеляза 2 точки върху една салфетка и ги свърза с линия. И им каза мислите си, че това е най-късия път-правата линия. И в следвващия момент той сгъна салфетката така, че двете точки се допряха. Така че, съвсем не е задължително да тръгваш от т.А.

Това за Тао нещо и аз не можах да го схвана сега. Много съм забил в момента. Ще ппрбовам после.
Иначе магистралата съм я хванал здраво, ама в момента май съм на стоп и всички в тази тема чакат да ме качат.

противно на всякакви схоластични и мизологични разбирания за себеотрицание и надмогване на аза, дълбочината на всякакви духовни преживявания, които съм имал, е била съпътствана от (клетъчен) екстаз и радост на духа в мен. и обратното, периоди на съмнения и раздвоение просто са сочели към блокажи и области за освобождаване.

Демек не пренебрегваш себе си нали?

[Mirotvorec]

Иначе магистралата съм я хванал здраво, ама в момента май съм на стоп и всички в тази тема чакат да ме качат.

Аууу, значи все пак не всичко е по мед и масло...     Е, може и пеша, по-бавничко е, но пък и по-друг поглед по Пътя имаш. И да не се излъжеш да се качиш при някой , ей, че тогава ще тръгнеш по друг Път и...язък за Пътя. 

[WhiteRider]

Ще си позволя да вменя няколко мисли и идеи на габаро, може да не е съгласен с тях, но аз така разбрах позицията му. Според мен той мисли, че приказките за Пътя, Светлината и Всичко Останало са насочени към него и всъщност тези, които ги говорят искат да конвертират свободната му душа и да я привлекат към някакво сладникаво учение. Докато по мои наблюдения, като изключим някои сантиментални или носталгични личности, подобен тип хора имат нужда да споделят какво става с тях (1), да затвърдят станалите промени и реализации в тях (2) и да се опитат да провокират подобни промени, заради самото израстване, а не заради нечия личност, в другите (3). Някои наричат това the popcorn effect, други твърдим не без основание, че всяка промяна в нас помага и на системата, в която живеем, Земята например, а щом прави това, значи по някакъв начин променя и другите й обитатели.
Един прост пример, разчистването на споделената илюзия, че има страдание, освен, че олекотява собствените енергийни полета, разтваря и силовото поле, към което ние също сме добавяли енергия през хилядолетията с мисълта и нагласата, че страдаме, а това от своя страна отслабва същите тези енергии в личен план в други хора. Е как да не споделиш подобно нещо, ако си го преживял и участвал в него?

[Gabaro]

Донякъде си прав. Но и аз не знам докъде. Не мога да преценя на този етап. Това за ефекта на пуканките  много ми хареса. Обаче ще мога да го коментирам след като го осмисля. Все пак и на мен ми трябва малко време да разбера какво мисля .

[WhiteRider]

Естествено, а и затова са форумите, да провокират различни гледни точки 

[portentosum_mare]

Моите наблюдения са, че повечето духовни преживявания трудно се вписват в лингвистични категории...Всичко, което се случва на човека първоначално е свързано с чисто индивидуално осъзнаване на ставащото и едва на един по-късен етап може да се говори с понятия.
Като че ли най-важното е да се постигне баланс със света  и вътрешна хармония, а ако се опитваме да го препредаваме като емоция на останалайте  най-верният път е да бъдем просто много искрени.

[DreamCatcher]

Работа в тази тема доста е напреднала. Още малко и някой ще го качи на стоп Габаро.  
Обаче прави ли ви впечатление колко народ тука изхаби сили, за да го убеди, че никой в нищо не иска да го убеждава, че никой не иска да го покръства в някаква вяра.
Върви си по пътя или магистралата габаро и не се притеснявай, това е. Няма по-лесно нещо от живота, когато се научиш да следваш сърцето си, тогава всичко върви по-план, без даже ти да си се замислял, че план има.
Ако сърцето ти (вътрешното ти аз, да го наречем по друг начин) ти казва, че всички тука ти говорим щуротии, така да бъде, явно нещата, които ти се предлагат тук трябва да научиш от друго място.
Успех.

[Gabaro]

Моите наблюдения са, че повечето духовни преживявания трудно се вписват в лингвистични категории...Всичко, което се случва на човека първоначално е свързано с чисто индивидуално осъзнаване на ставащото и едва на един по-късен етап може да се говори с понятия.
Като че ли най-важното е да се постигне баланс със света  и вътрешна хармония, а ако се опитваме да го препредаваме като емоция на останалайте  най-верният път е да бъдем просто много искрени.

Така е. Обаче ако се опитвам да предавам нещо на останалите било то и много искрено, то информацията задължително ще се пречупи през моито възприятия към нещата. А това ще направи информацията (емоцията) чужда за тях... т.е. те няма да могат да я усвоят на 100% даже и на 50% няма да могат. Въпрос на възприятие. А това поражда различията между хората. Според мен де!

Мир Вам.

[portentosum_mare]

Вярно е на този етап (и в настоящата форма) на комуникация между хората всичко е адски субективно и  изкривено.
Все пак има мъдри хора, които са надарени да предават усещанията си в слова.
Аз лично предпочтам да чета източна философия и  вече на няколко пъти забелязвам цитиране на Лао Дзъ.

[Gabaro]

... Няма по-лесно нещо от живота, когато се научиш да следваш сърцето си, тогава всичко върви по-план, без даже ти да си се замислял, че план има.
Ако сърцето ти (вътрешното ти аз, да го наречем по друг начин) ти казва, че всички тука ти говорим щуротии, така да бъде, явно нещата, които ти се предлагат тук трябва да научиш от друго място.
Успех.

Това за плана можеш ли да го докажеш ? Всъщност съм се замислял и ама хич не ме кефи идеята някой/нещо да ми е планирал живота. Ами къде тогава ми остава правото на свободен избор ?!?! Аз ли живея или нещо живее чрез мен а?!? Гадна работа. И
абсолютно никой не може да докаже или отрече това напълно. Това е още по-гадно.

А ти май имаш навика да пожелаваш попътен вятър а?

Мир Вам.

[WhiteRider]

всъщност би могъл да приемеш, преди да си го докажеш, че ти самият си планирал това, планирал си какво да преживееш, как да го преживееш и какъв опит да извлечеш от него. някой наричат този аз, висш аз.

[DreamCatcher]

Абе да обичам да пожелавам попътен вятър. А ти Мир ВАМ! Като някой поп. 
Аз, така щото обичам всички хора, без значение за какъв ме мислят.
Между другото това мога да ти го докажа само по един начин, моите субективни преживявания, ама няма как да ти ги представя, всъщност мога да ти разкажа, но случките са толкова много, а не ми се пише.

Прост пример, не ти ли се е случвало да се насилваш за нещо, да мислиш, че трябва да стане така, да дадеш всичко от себе си и накрая то да не стане - нещата да тръгнат в друга посока. После изведнъж виждаш, че тази посока всъщност е по-добра за теб, че ти е дала нови неща в живота, нови уроци.

Като стане един път, случайност, като стане втори път, ок, ама като ми се случва постойнно, реших, че ще живея както намеря за добре, ще правя това, което считам за добре и ще давам всичко от себе си, но няма да бързам да се тюхкам когато нещата вземат странен обрат въпреки моите желания, защото това може и да е в моя полза. Тоест, допуснах в сърцето си идеята за божия план, което обаче не означава, че сме лишени от собствен избор напълно.

[anna]

  Габаро, моето  мнение  е, че  човешкото  същество  има  нужда  да  слуша  собствения  си  глас.
От  опит  знам, че  БЕЗПРИКОСЛОВНОТО  следване  на  чужди  мнения  не  води  до  нищо  добро!
Но  и  абсолютната  откъснатост  от  тези  съвети  не  води  до  добро...
На  прав  път  си  да  се  осланяш  на  себе  си- от  изказванията  ти  обаче  разбрах, че  нямаш  достатъчно  вяра  в  другите, а  не  трябва  да  е  така... За  пътя: магистралата  ти  е  по- пряка; ти  коментира  как  от  точка  А  може  да  се  премине  до  т.Б  като  се  доближат- съответно  това  прилича  на  квантов  скок- е, ако  можеш   добре  е  да  го  използваш! ;)Това  е  времето, това  е  мястото!

[WhiteRider]

ако имаш предвид душа под човешко същество, да. но ако имаш предвид емоционално-менталния процесинг на долните три чакри, които определят съществото при 80% от любимите ни сестри и събратя, то си е много тъмна работа и обикновено не води до нищо добро. така че недей да се предоверяваш на всеки свои импулс и прищявка.