Знам, че моят отговор идва още по-късно, но...чак сега прочетох книгата.
В нея има два съвета: Да се уединиш за 15 минути в размисъл. И другият: Да кажеш , сега, на момента какво мислиш. Понеже така, както съм си подредила живота, аз живея в постоянно уединение и размисъл , ще се възползвам от втория съвет за сега.
Не разбирам, честно да си призная, критиците на този труд. Къде става въпрос за няакаква претенция, че да питаме автора: “Ма ти това преживял ли си го лично?” Как се преживява осъзнаването? То не става като упражнение по гимнастика, а постепенно, минават години, ти четеш, отсяваш, едно помниш, друго забравяш, трето иснтинктът оставя в теб като искра. Да те подсеща, да не заспиваш. Какво има да се обяснява личен опит тук! Навярно личният опит е целият му досегашен живот. Той просто бие камбаната за спящите. Макар да съм песимист, че ще ги събуди. Не се буди мечка през зимата.
Не случайно авторът е използвал непретенциозно излагане на факти. Не си е позволил да твърди, че това, което пише е плод само и единствено на неговия ум. Станал един ден и казал:” Еврика!” и почнал да пише. Трудът му е лишен от фалшивата, лепкава емоционалност, с която много автори примамват техните почитатели като мухи на мед. “Ах, той пише толкова човешки и с толкова топлина!” .. аз ще продължа това изречение: “....че аз съм готов да му повярвам сляпо, като овца,само заради емоцията, без да ме интересува, дали той ми предлага истински факти или измизлици. И аз му ставам сляп последовател “ - Хоп и ето ми го егрегорчетоооо...И в този дух съм съгласна с казаното за Езотеричното его. Много, ама много народ страда от него, толкова, че напълно са се самозабравили... преписват вече написаното, сеят думи като госпели и вселенски закони и са блаженно невежи каква вреда причиняват на онези, които ги четат и следват.
Хареса ми и аналогът между “ ТРЯБВА” и “ ИСКАМ”... Колко от нас осъзнават, че никога не правят това, което искат , а това, което трябва? Съгласна съм и с тезата за довършването на тази нация – тя вече е в ЕС, нали? Европейското а, после и Световното семейство... каква идилия.
Не ли? А всъщност е Световната мелница за затриване на идентичност и промиване на мозъци. Те ( щото аз не спадам към тях) гледат “Биг брадър” и се радват, че гледатс сеир. Ама , як сеир, ти казвам! Само дето не съзнават, че те самите живеят в “The Biggest Big brother”. Съгласна и с образванието като един фарс. Също с мнението за Екстрасенсите. Безплатното е принципа! Ако някой ви кара да извадите пари от джоба си, даже и да е скромното “кой каквото иска и може да остави” той не е никакъв сенс , камо ли Екстра.
Още - пълната манипулация за всичко, което може да се сетим; и в това авторът е прав. Създават “правилните” модели на поведение и отричат “неправилните” а е точно обратното. Внушават ти, че едно нещо е такова и ти вярваш. Или по-скоро, като овца се доверяваш. Затова следвам принципа в латинската поговорка : Credo quia absurdum. Вярвам в нещо точно защото звучи абсурдно. Някой може да ми каже: Ма т’ва е абсурд. Ами, нищо, нека съм тъпа... Мисленето с “ако”, пък винаги ми е напомняло за просташкия виц: “Ако баща му на бай Toшo имаше презерватив..” Ако, ако...Споделям също НЕанализирането и от там некритикуването на хората. Едно време исках да оправям света и критикувах “лошите хора”. Сега съм толерантна към тях щото знам защо са каквито са, не са лоши, просто са слаби, без дух.
Знам, че всичкото това, синтезирано в книгата е необходимо да бъде разбрано масово, но съм ужасна циничка, че е възможно. По-скоро масите ме плашат.С риск да стана банална с латинските сентенции.....
Belua multorum es capitum! Казва Хораций. Тълпата е многоглав звяр. Затова си мисля, че по-вроятно ще растем на индивидуално ниво. Всеки сам ще разбира първо себе си и от там, ще почне да разбира Космоса. Нали и Иисус ни казва, че всичко каквото ни трябва, ние вече го имаме.
Скоро гледах филм за градините на Киото и страшно ми хареса цялата атмосфера в града. Тези манстирски дворове с каменните градини са за мен връх на умението да се каже толкова много с няколко камъка и купчина пясък. Няма цветенца, няма шарки, няма нищо, което да гъделичка, забавлява и отвлича ума. Убедена съм, че на такова място усещането е просто неописуемо. Дори водещият на програмата, беше помолил да го пуснат преди да почнат да пускат туристи, за да може максимално да почувства тишината и чрез него и ние. Незабравимо! Това за 15 камък е апотеоз на всичко, за което си говорим в тия форуми. То е толкова вярно, колкото, че утре слънцето ще изгрее. Който ти каже, че знае всичко, той не знае нищо!
Е, привет към автора за смелостта, и нали знаеш, критика винаги ще има, не бива да те дразни, притеснява, афектира или натъжава. Приемай я, както сам съветваш, с радост, както се приема тежък живот. Винаги на нещо те учи.
Сега, ще последвам първия съвет и ще поседна на дивана с книжка и ще си пусна... предполагам става ясно, не “Бял мерцедес ме преследва” (нещо не ми вибрира в честотата) , а “Gelida manina” непосредсвено следвана от “Soave fanciulla” от Bohemi на Пучини.
Н. не се отказвай!
Тема: Януари-Февруари - 2007: За състоянието на планетата и какво можем да направ (Прочетена 48826 пъти)
Януари 01, 2007, 00:54:20 am
