Здравейте нова съм в форума ,но искам да споделя с вас един натрапчив сън който ме преследва вече 3 години.Сънувам , че роднините ми си мислят че съм починала,съответно сякаш някак си отгоре виждам всички приготовления за моето погребение, но де факто аз съм жива- искам да им го кажа, но не мога сякаш съм парализирана .В следващия момент вече лежа в ковчег и присъствам на опелото си в параклиса на централни гробища всичко е много последователно и цветно когато и последният от присъстващите там е минал и е сложил цветя в-у мен аз вече съм изпаднала в паника в параклиса е тъмно искам да крещя ,че съм жива но не мога,усещам мириса на тамян и свещи,тогава изведнъж от двете страни на ковчега и над главата ми седят три бабички в черно и черни забрадки-някак си зная че са опевачки и знаят. че съм жива ,седят и просто ме наблюдават,една по една тръгват към вратата отново искам да крещя,но само сълза се стича по бузата и тогава тази която ми беше над главата се навежда над мен поставила е показалеца си пред устата и чувам едно много злокобно шъткане все едно иска да ми каже да мълча.В следващия момент поглеждам как вратата на параклиса е открехната и сноп слънчеви лъчи се процежда вътре виждам ясно прашинките и в този момент се събуждам обикновено или с вик или плачейки.Сънувам го обикновено 2-3 годишно и всеки път е едно и също.Ако има други с подобни сънища ще се радвам да споделят.Ако може някой да ми го обясни ще съм му благодарна.Най-вече искам да спра да го сънувам!