Съжалявам, но автора който ми препоръча... се е опитал да построи къща върху свлачище:
Теорията на Дарвин, въпреки продължаващите (поради същата тази неприязън) и до днес опити за опровергаване, като че ли трайно и безвъзвратно е приета от научната общност и голяма част от образованите хора приемат напълно естествено теорията за това, че водят произхода си от маймуните.
И въпреки това, мисълта, че едно или друго чувство по съществото си е инстинктивен повик, предизвиква така както и преди бурни протести, голяма част от които нямат рационално обяснение. При което коренът на тази неприязън е в подсъзнателното неприемане на родството ни с маймуните.
Оттам нататък всички изводи базирани на наследството ни от маймуните се обезмислят.
Еволюционната теория изобилства от пробойни, които никой не може да запълни... и това дори водещи еволюционисти като Ноам Чомски, Роджър Пенроуз и Стивън Джей Гулд го признават... А това, че масово се изучава в училищата - не я прави по-вярна!
Самият Дарвин е бил странно мълчалив по въпроса за прилагането на еволюционната теория спрямо човека /да не говорим, че човечеството почти не се споменава в неговата трактовка/, но неговият съоткривател Алфред Уолас по-охотно изразявал мнението си. Когато за първи път Дарвин е изложил на показ теорията за еволюцията чрез естествен подбор, той въобще не е знаел механизма, по който това е ставало. Почти сто години по-късно през 1953 г. Джеймс Уотсън и Френсис Крик стават откриватели на този механизъм - ДНК и генетичното наследство. А още първата клетка е притежавала ДНК - така еволюционната теория за да обясни еволюцията на едно нещо, тя трябва ПЪРВО да приеме неговото съществуване!
А еволюционната теория не може да даде обяснение, как неживата природа ражда жива!Друго - чувал ли си за
Камбрийската експлозия? Първите клетки се появили преди около 4 млрд. години и в течение на 3.5 млрд. години си живуркат кротко и без някакви видими изменения... и изведнъж преди 530 млн. год - БУМ! - "Най-колоритния възход в разнообразието, запомнен някога на нашата планета". По онова време изведнъж се появил широк спектър от сложни многоклетъчни организми,
без каквито и да било предшественици! Как еволюцията обяснява това?
А какво да кажем за МОЗЪКЪТ на човека! Другата пробойна на ЕТ. Антрополозите неуспешно се стараят да доставят изкопаеми доказателства от "липсващата брънка" с маймуните и се стигна до нарастващо признаване на сложността на човешкия мозък. Сякаш науката приключва завършен цикъл до точката, където мнозина чувстват пълен дискомфорт, когато еволюционната теория се прилага към Хомо сапиенс.
Ето - можеш да видиш и сам
обема на краниума! Много по-лесно е да се "навържат" нещата от маймуните до Хомо еректус, но Хомо еректус, от който произлизаме, и който е живял от 1.8 млн. год. до около 200 - 250 хил. год. се вижда, че е просъществувал 1.6 млн. год. без НИКАКВА ЕВОЛЮЦИЯ... и изведнъж преди около 200 хил. год. ... една вечер заспива и на другата сутрин - О, чудо!!! се събужда и мозъкът му е нараснал с цели 50%!!! - от 950 - 1100 cm3 до 1450 cm3!!! Това е МАКРО-МУТАЦИЯ - при това както се оказва ПОВСЕМЕСТНО РАЗПРОСТРАНЕНА! А знаеш ли какво казват за макро-мутациите експертите: "
Голям еволюционен скок, известен като макромутация, е напълно невъзможно да бъде успешен, тъй като вероятно ще бъде болезнен за оцеляването на живите същества, които вече добре са се приспособили към своята околна среда!" Самият Алфред Уолас е признавал противоречието, когато е писал: "Един инструмент (човешкият мозък) е бил усъвършенстван, ПРЕДИ да има такива нужди от страна на притежателя му."
Точно тук еволюцията проскърцва, защото колкото и ефективен да е мозъкът, средноинтелигентното човешко същество не го използва дори близо до пълния му капацитет. Как може да се обясни такова
масивно свръхинженерство на човешкия мозък?
Другият пирон в ковчега на еволюционистите е този: къде е състезателят, причинил еволюцията на мозъка на Хомо сапиенс до толкова екстремално ниво на размер и сложност? Кой съперник накара интелектуалната способност да бъде толкова съществено развита заради оцеляването? Кого се мъчим да направим глупак? Със сигурност не е неандерталецът, тъй като събитията /прим. пещерата Сен Се-зар, Франция/ са доказали, че неандерталецът и кроманьонецът са съжителствали мирно и тихо.
В отсъствието на интелектуален съперник, съвпадащо с този период от време, еволюционният сценарий за човешкия мозък е напълно немислим.А какво да кажем за говорната способност? Според Дарвиновата теория само няколко простички гъргорения щяха да са напълно достатъчни за ежедневното съществуване, а ето ни нас с 30 азбучни звука и среден речник от 25 000 думи. Нещо повече, говорната способност не е била толкова простичка или очевидна цел на естествения подбор. Човешката способност за говор се е отразила едновременно на формата и структурата на устата и гърлото, както и на мозъка. При възрастните хора ларинксът (гласовата кутия) е разположена доста по-ниско, отколкото при останалите млекопитаещи, а небцето (висящата част от хрущяла над корена на езика) не е способна да достигне горната част на покрива на устата. Ето защо не можем да дишаме и гълтаме едновременно и сме уникално подложени на риск от задавяне! Тази единствена по рода си комбинация от характерни черти може да има само една цел - да направи възможен човешкия говор.
Във всеки друг смисъл това е еволюционен недостатък.Съжалявам, че толкова се впуснах в ЕТ - но тя категорично НЕ МОЖЕ да обясни произхода на човека... и все пак той е тук!
А книгата на руснака - ще продължа да я преглеждам, но пак ти казвам - всички изводи базирани на погрешна основа няма да те отведат до истината.
п.с.
Това, че лъскавото привлича свраката - и оттам да съдиш за наличие на его...
А и не знам защо си мислиш, че его и инстинкт са едно и също нещо?
п.п.с.
Авторът обаче е упорит:
Например, гените на човека и гените на шимпанзето съвпадат повече от 95%. При това става въпрос за видообразуващите признаци — не само да особеностите на структурата на органите, но и за поведението и навиците (начини за лов, методи на защита, брачни ритуали и много други).
През 1911 г. антропологът сър Артър Кийт прави списък на анатомичните характеристики, свойствени за всеки от приматите, наричайки ги "родови белези", които различават всеки вид от останалите. Резултатите му са, както следва: горила - 75; шимпанзе 109; орангутан 113; гибон 116, човек 312.4. Кийт по този начин показва, че човешкият род е три пъти
по-усъвършенстван от всяка друга маймуна.
Как може да се съгласува изследването на сър Артър Кийт с научното доказателство, което показва дори 98% (а не 95%, както пише руснака) генетично сходство между човека и шимпанзето? Как 2% разлика в ДНК може да повлияе върху учудващите различия между човек и неговите "братовчеди" - приматите? В края на краищата едно куче споделя 98% от своите гени с лисицата и в същото време двете животни доста си приличат.
Как незначителните 2% генетични различия могат да дадат отчет за толкова много "стойностно прибавени" характеристики при човека - мозък, говорната способност и т.н. Още нещо, странен факт е, че Хомо сапиенс притежава само 46 хромозома в сравнение с 48-те у шимпанзето и горилата. Теорията за естествения подбор е неспособна да обясни и как сливането на два хромозома - основна структурна промяна - все пак се е осъществило. Може ли естественият подбор чрез случаен алгоритмичен процес да концентрира нашите 2% генетични мутации в най-съвършените области? Идеята е повече от нелепа.
И пак:
Инстинктите на маймуните ще живеят в нас, дотогава, докато ние с вас се числим към подвид примати, защото те трайно са записани в нашата генетична памет.
А после имаме:
Инстинктът, който кара жената да се гримира, например, изобщо не й дава обяснение защо тя трябва да прави това.
1. "Инстинктът за гримиране" наследство от маймуните ли е???
2. Честно казано мисля, че авторът ИЗОБЩО не е наясно какво е инстинкт!
Всички инстинктивни функции са вродени и няма нужда да се учат, докато нито един от двигателните не е вроден и трябва да бъде научен - ходене, говорене, писане, рисуване... дори улавянето на падащ предмет, който често се приписва на инстинктивната функция. Инстинктивната включва няколко класа в себе си - единия е свързан с вътрешната работа на организма - дишане, преработка на храната, кръвообращението и т.н. Другия е свързан със сетивата, третия с физическите осезания /или телесните емоции/, четвърти - с по-сложни рефлекси като физическата памет за вкус, болка и т.н.
И последно:
С известно обобщение може да се каже следното: всички жени харесват едни и същи мъже...
Дрън-дрън-та пляс!
... Ако на вас ви харесва един мъж, то вероятността той да се харесва не само на вас е много голяма. Ако ли пък не харесвате един мъж, то е много вероятно той да не се харесва на нито една жена, никога.
Съжалявам, че му отделих толкова време на въпросния автор.
