Колкото нещо сте изписали

за Егото,та ето и моето изложение в стихотворна форма
Его
Човешкото его е лошо за всеки,
неосъзнато стои,то във астралния свят,
всички възможни оръжия ползува,
враг на човека,до сетния дъх.
Егото тежък товар е в живота,
все ни подканя,да вършим злини,
макар съжаления,после да има,
ние го следваме,по всички пътища,
негови скрити.
Душата бунтува се,за тези неща,
но егото,могъщо се чувства,
забулва душата,със мрак омотава,
злините си върши,то със мерак.
Егото,може да се смаже,така,
като не му даваш,хляб и вода,
не го храниш със нищо,
оставяш го,бавно да съхне във огън.
Подхранваш душата със
вяра,надежда,любов,
храниш я с искрени чувства,
отдаден на хората,нищо не търсиш,
нищо не вземаш за себе си.
Тогава Егото,ще хленчи,като бебе,
за обич и прочие.
Запомни,не храни този звяр,
вселен във всеки човек,
защото в забравата,пак ще стоиш.
Там,материя тежка повлича,
надоло,надоло,към дъното чак,
давиш се вече,в помия човешка,
помощ от никаде няма,помни.
Борбата в казана,жестока е знай,
там никой на никого,помощ не дава,
всеки се мъчи,нагоре да плува,
да излезе от този казан.
Живей си живота,кротко и благо,
хвани под ръка,твоята душа,
преплувай,океани безкрайни,
брегът,щом достигнеш
усмихнат слез там.
Елен
Бъдете здрави