Миротоворецо,както може дао е надуване, така може да и свиване.
Егото може да работи и в двете посоки.
Ако някой СЕ МИСЛИ за нищожество е точно толкова в егото, колкото и някой дето СЕ МИСЛИ за велик.
МИТКО, - странна реакция, да възприемаш като "тежка обида" това, че някой е видял противоречие в думите ти?!
Няма лошо в противоречията, нали си говорехме, че именно там някъде ,между противоречивите неща е скрито божественото...ти сам даде онези колонки с противоположните неща, спомняш ли си?
По повод на учителят и доверието на учениците - Един учител се поздразбира, че живее на ниво, което учениците му още не са достигнали (иначе не би бил учител). Учениците (но за мен това не са истински ученици)се опитват да интерпретират действията, поведението и изобщо делата на Учителя по СВОИТЕ критерии. Но действията, поведението, делата на Учителя са на ДРУГО ниво. Докато те САМИ не го достигнат те не могат да разберат много неща. Ако са истинки ученици те трябва да имат доверие на своя учител и да признаят, че не всичко ще разбират.
Доколкото знам Ошо никого не е задължил да го следва.
Всеки ученик е свободен да си тръгне, да напусне, да се откаже, когато желае.
Един учител не може да носи отговорността за всеки, неговата задача не е да се нагърби с чуждите отговорности, като магаре под дисаги.
Отговорността си е на учениците - щом намират, че нещо не им отърва - прав им път.
Ако някой учител се опитва насила да задържи, да примами, да убеждава някого да остане и пр., то тогава вече това не е УЧИТЕЛ.
При учителят учинкът идва и си тръгва по своя воля.
По това ще познаете кой наистина може да ви бъде учител (и в живота), този, който ще дава всичко от себе си независимо дали вие решавате да си тръгнете или да останете. Той ще остане непроменен от това, делата му ще бъдат неповлияни.
Мотивът на Учителя не е дори да учи хората, а да сподели това, което сам знае (поне така аз мисля)
