За Егото

[cassio]

Мен ли питаш? Аз от къде да знам бе. Аз, дори размера на мойто Его не знам, ти ме питаш ЩО? Ми защото така им харесва на хората. (само два пъти е написано "Аз"- налагаше се- защото май се влюбих в Егото си... - това дано не е много лошо, че не ми се изживяват драми, точно в момента.)

[алибаба]

З свойството размер. тока има ли размер, има сила и мощност. Ако пипнеш слабичък ток нищо не ти става, но ако пипнеш по-силен може и да се изпържиш.
И с егото е същото.
Но трябва да се разпознават нещата още в зародиш, а не когато са станали вече сериозна сила.
И "АЗ СЪМ ЕГОЦЕНТРИК" никак не е лошо като начало. Защото без това самопризнание не можеш да започнеш даже да работиш по осъзнаването. Ако отричаш егото си как ще го трансформираш. Ти ще бягаш от истината до тогава, докато то стане толкова мощно, че ....тогава вече ще си принуден. Или ще те кара на самоубийство или ще те кара на посегателства над околните.

[why now]

Но трябва да се разпознават нещата още в зародиш, а не когато са станали вече сериозна сила.
И "АЗ СЪМ ЕГОЦЕНТРИК" никак не е лошо като начало. Защото без това самопризнание не можеш да започнеш даже да работиш по осъзнаването. Ако отричаш егото си как ще го трансформираш. Ти ще бягаш от истината до тогава, докато то стане толкова мощно, че ....тогава вече ще си принуден. Или ще те кара на самоубийство или ще те кара на посегателства над околните.

Хм.
Казваш ли,че трябва да унищожаваме егото си в зародиш? 

И трябва ли да сме без его,по-добри ли ставаме така и за кого?

Сори,мен не ме бройте,на мен си ми харесва така.И осъзнаването понякога не води унищожаване на "лошите"неща у човек,може да ги осъзнаваш,но да не вземаш мерки.

Нещо като обичам шоколад,вреди ми,прави ме дебела,но не искам да се лишавам от него.

[cassio]

Следва логичният ми въпрос- каква е разликата между сила и мощност? Кое от двете може да те убие? И понеже е даден пример с "пипане"- защо му е на някой да ми пипа егото? Аз на никой не го пипам. Само включвам мрежата и си сварявам чай.

[алибаба]

Не казвам, че трябва да унищожаваме каквото и да било.
А само да РАЗЛИЧАВАМЕ кой и на къде ни води. Само толкоз.
Когато вървиш по един път ти се ще да си наясно горе долу дали ще стигнеш до пропаст и пещера с чудовища или до тучни ливади и прохладни гори с езерца и ручейчета...нещо подобно.
Иначе вървиш вървиш и...не си сигурен от къде и на къде.
Да осъзнаеш егото, значи да разбираш кога то ти говори и те подтиква към действие. Да се научиш да РАЗЛИЧАВАШ гласовете.
Пътя го избираш сам. но преди да избереш трябва да се научиш да резличаваш пътищата.
Ето това казвам само.

[ultrafutur]

Ето защо, хората са надарени с различаващото сърце - силата на интуитивното знание, която тече по странни, нелинейни пътища, и разумната, надробяваща машина на Ума няма приложение към нея.
Няма приложение и Егото, когато водач е сърцето - от двете сили по-голямата надделява над всичко!!!

[алибаба]

Следва логичният ми въпрос- каква е разликата между сила и мощност? Кое от двете може да те убие? И понеже е даден пример с "пипане"- защо му е на някой да ми пипа егото? Аз на никой не го пипам. Само включвам мрежата и си сварявам чай.

За разлика между сила и мощност моля справка в учебника по физика.
Не мога да изуча всички науки в съвършенство за да имам правото да ви кажа нещо нали?
Въпросът "защо ще ми пипат егото" е много добър.
Първо, защото не подозират за него и са непредпазливи. А не подозират за твоето защото хабер си нямат за своето. Осмен това егото има свойство да се чувства обидено без никой да го пипа. В примера с баницата - аз си ям, ничие его не пипам, но то си ВЪОБРАЗЯВА какво ли не.
Знам за следния действителен случай - млади момчета убиват друго младо момче..забележете...защото ги гледало лошо!!! това е истински случай.
Това дето е набедено, че ги гледа лошо просто си е вървяло, може да не му е било добре, може просто така да си гледа...  

[алибаба]

Ultra, прав си...но не всеки човек чува ясно гласът на сърцето си и в началото не знае, че има и друг, гласът на егото. А в света силите на егото са твърде организирани и твърде силен е гласът им.
Аз наблюдавам, че днес дацата направо като чели се раждат с его! Това е чудовищно. И е причината за нарастващата престъпност сред деца, в училище и пр.
На тази възраст е немислимо едно дете да различи гласът на егото като това, което е. Това просто не е възможно. То няма никакъв житейстки опит за да провери кой път накъде го води...за да може да съпостави и само да се ориентира....

[ultrafutur]

Ultra, прав си...но

  Пораженческото мислене в днешни времена е една от паразитните болести на ума - не си позволявай позицията на жертвата, и няма да бъдеш в изкупителната й роля.
Всъщност, интуицията е "вградена" във всеки - и тя е отвъд опита, човек си я има и се ражда с нея. При децата е много силна, и самонаблюдението на човек достига до големите си дълбини още в ранна възраст, когато мисленето не е още запечатано със щампите на безкрайните догми и механизмите за семантичен контрол..
Друг е въпросът, кой доколко слуша този огнен вътрешен глас на сърцето, доколко се доверява на предупрежденията му, и доколко се учи от грешките си в живота.. Тук е голямата трудност на осъзнаването - защото Егото гради цели барикади околко съкровената човешка същност и нейната грандиозна сила. Затова всяка крачка навътре - към този истински център на духа - води до непреодолими съмнения, емоционални разстройства, и дори физически неразположения. Така човек се научава да подвива опашка и да бяга надалеч, когато се стигне до интуитивните прозрения и виждането на Реалността такава, каквато е... Това е голямата болест на съвременния човек - предпочита удобния живот на дресираното кученце пред този на самотния бездомен вълк - и така сам си поставя намордник, каишка и желязна шина на мозъка...

[chehchy]

Здравейте. Тази тема е една от най интересните и много важни които трябва да се развиват, понеже преодоляването на егото е от най-трудните крачки, които човек трябва да направи по пътя на своето духовно развитие. Понеже темата е много голяма (31 стр.) и не можах да я изчета цялата бих искал да ме извините ако повторя някой, но намерих едни много интересни материали по тази тема http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=281. Надявам се да съм бил полезен 

[Iris]

Преодоляване на егото според мен има смисъл ако се разбира като излизане извън неговите ограничения, като освобождаване от зависимостта на човека от него. Самото его обаче продължава да си съществува като част от нас, но вече под контрола на едно по-висше съзнание (това на висшия аз). Просто ще се извърши една промяна в приоритетите, в стремежите, в ценостите и желанията ни. Много от желанията и зависимостите, които имаме в момента ще се окажат маловажни и несъществени когато се самоидентифицираме (реално, а не само на думи) с висшия аз. Именно тази трансформация в нашето съзнание според мене е преодоляването на егото.

[mitko]

"Егото  е  желанието  стремежа  към  определена  цел,  но  целта  се  определя  от  душата  и  контролира  от  СЪВЕСТА!   
        Когато  си  отидем  там  отвъд - в  къщи,  не  анализират  Егото,  а  душата,  по-точно  мотивите  за  едно  или  друго  решение!"  Паалла - Хоол 

 Re:За Егото
« Отговор #412 -: април 01, 2010, 02:52:43 »   

     Момичета,
     Що  е  то  его!!  Многото  теория  ви  обръква!  "Егото  е  желанието,  стремежа  да  се  постигне  целта  поставена  от  душата  така,  че  да  се  осигури  доминираца  роля  на  индивида  в  заобикалящата  го  реалност"  Паалла - Хоол   

     Напълно  съм  съгласен  с  Ирис!  Вместо  да  се  борим  с  Егото,  тоест  да  игнорираме  реалноста  е  по-добре  и  по-лесно  да  му  променяме  ценностите!

[алибаба]

Не, Ирис не казва това, не казва, че преодоляването на егото е да МУ променяме ценностите. Та това би означавало пак с него да се занимаваме, а ние искаме да излезем на свобода....отвъд него. Ценностите на едно същество се променят...едни са били докато съществото е било капсулирано изцяло в егото си, други са когато съществото е успяло да погледне на света отвъд границите на егото си.
Ние НЕ МУ променяме ценностите на егото, а отиваме отвъд него и поглеждаме света от друг ъгъл. Разработваме друго състояние на съзнанието. Това е като да откриваме нови, девствени земи, вътре в нас...което означава, че преодоляването на егото винаги е съпроводено с чувство на смъртна опасност и риск. С чувство на несигурност, с чувство на страх...
Егото не може да бъде преодоляно като само му променяме дрешките (ценностите). Пременил се Илия - пак в тия. По този начин няма да стане. Трябва да се преодолее огромен страх и съпротива за да скочиш в неизвестното...

[mitko]

      Хайде  вместо  да  се  дърляме  да  уточним  дефиницията:  Що  е  то  Его!!!

[алибаба]

Що е его ли? Представата ти за теб самия и на нейна база МНЕНИЕТО ти за теб самия. И доколкото то се формира на база на СРАВНЕНИЕ с другите, то следва, че тук се включва и представата ти и мнението ти и за другите и докалкато именно тези други като цяло формират основната част на света в който живеем то от тук следва, че и представата зи света и реда в него е до голяма част егоцентрична.
Става въпрос за ПРЕДСТАВА, за УМСТВЕН "еквивалент" на теб, другите, света...който ВИНАГИ без изключение НЕ СЪВПАДА с реалността при всеки един от нас, тъй като всеки един изгражда такава мисловна представа.