Тангра, книгата наистина си я бива. Определено след прочита и ми се наместиха някои нещо, особено що се отнася до инстинктите.
Що се отнася до примера, който даваш и това, че егоцентрикът не може да се поставя на мястото на другите - не съм съгласна. И ето защо. Както е ясно за всички (поне по това няма спор)егоцентрикът непрекъснато се съпоставя с другите за да поддържа своята представа за себе си. Тук нямаме спор нали? За да се чувства примерно умен и способен той се съпоставя с другите. Това предполага, че той доста се вглежда в другите. Бих казала той има нюх за другите, та нали трябва да затвърди себе си чрез тях. Той буквално ги проучва за да знае къде са сложи себе си спрямо тях. Това "внимание", което отделя на другите често го прави добър психолог дори, той може да предвиди дори чуждите реакции, та това е важно за него, нали трябва да реагира спрямо тях. Да каже или направи точно това, което на другият ще направи добро впечатление, а как би могъл да го направи ако той не знае какво на другия би направило добро впечатление, ако не може да се постави на мястото на другия? Обратното е.Той е почти детектив що се отнася до другите. Друг е въпросът, че познанията му и "вниманието" му към другите няма нищо общо с ИНТЕРЕС към тях, а има една единствена цел - да послужи за закрепване на собствения му образ и да знае къде да се постави - дали над или под, съответно и отношението му ще е различно. Към тези, които е поставил над ще се държи по един начин, към тези, които е поставил под - по коренно различен. По тази причина егоцентрикът не обича да е сред моного хора, тогава му е трудно защото в кюпа ще има както "над", така и "под" а той си е изградил специално отношения с тях и то е различно.
На един крадец ще му е доста трудно да открадне нещо от един егоцентрик.
Не е това (егото) причината на жените да им крадат портмонетата по автобусите, по-скоро жените (разбира се не всички) след една определена възраст с намаляването на половите хормони, обикновено свързани с понижаване на щитовидните (от щитовидната жлеза) стават малко блейки, меко казано.
Вероятността на един егоист, който е обзет от предчувствие и мисли за предстоящият див купон, където яко ще се накефи, да му откарднат портмонето е далеч по-голяма. За егоистът "другите" не са обект на внимание и за това често те му поднасят изненади.
Значи в резюме: егоцентрикът е този, който се "интересува" от другите но с нездрав интерес, подчинен на собственото му его, егоистът не се интересува от другите защото е зает да се интересува от себе си.
Това е много важно да се разбере. Много, много важно. За всеки един човек.
Защото повечето хора страдат от липса на внимание към себе си (никой не ме обича, никой не ме разбира, никой не го е еня за мен). Те изобщо не разбират, че това е най-здравословното за тях, най-естественото. Когато някой се "заинетерсува" от тях макар в началото да изпитват еуфория от подобно "внимание" рано или късно, и често драматично те ще трябва да разберат, че този "интерес" е ПСЕВДО, той не е истински. Това може да ги срути, да ги обезвери и направи цинични и недоволни хора. За това е по-добре да го разберат.И за това ще го напиша с главни бекви - ТАКОВА НЕЩО КАТО ИНТЕРЕС КЪМ ДРУГИТЕ ЗАРАДИ САМИТЕ ТЯХ НЕ СЪЩЕСТВУВА.
Най-доброто, което може да направи един човек за другите е да им остави пространство да бъдат себе си, като пази собствената си територия.
Когато един духовен наставник се раздава на учениците си (примерно) изглежда сякаш го прави от доброта и любов към тях, но това изобщо не е вярно. Прави го защото хората си влияят едни на други. Всеки иска да е сред здрави хора нали, не сред вирусоносители. Никой не иска да си има работа с някой заразно болен нали?
Така, че ако аз искам (примерно)хората около мен да са здрави аз го искам първо заради себе си, но в случая моите интереси съвпадат с тези на другите. И за тях е добре да са здрави. И за мен. Моят личен интерес съвпада с техният.
Това е най-доброто, което човешкие същества могат да направят едни за други.
