За Егото

[fishbone]

Хватката на умът не е шега работа. Тя може да погуби човек. Може да го докара до пълно обезличаване без значение съзнателно или несъзнателно с цел или без цел.
Много точни и силни думи на ultrafutur, особенно последното изречение. Напълно съм съгласен с матричността на умът. Обаче относно мигът на избора е много важна целта. Хубаво е да се стремим и искаме да постигнем нещо или да получим било то и съвършенство. Но дали това е правилния(праведния) път и цел на човешкото съшество:

един свят на чистата радост от живота, изначална и вездесъща хармония между тяло и дух.

Пак си мисля, че зависи от целта. За някои хора това е може би е раят.

Нито преданоотдадените монаси, нито вмирисаните философи, нито продажните психолози, нито най-безхаберните разгулници са отдали живота си на този съкровен миг, защото и тях ги е страх да не загубят себе си - онова себе си, което непрекъснато ги кара да се съмняват

Вярно е но това неможе да се каже за всички и на 100% поне до края на миналия век. Всичко произтича от безверието и безлюбието, както и зародишът да грехът които неможе на практика да да бъде отстранен.

самоизпитват и самоунижават...вътрешно

Тук целта може да е смирението което е носещ камък от стената с крайъгълният камък, а не страхът, че ще загубят себе си.

Поздравявам алибаба за последният пост с резюмето. Много ми допадна.

[алибаба]

Благодаря fishbone, радвам се когато съм намерила подходящите думи да предам нещата  .
За целта - не забравяй кой поставя целите! Умът (и егото разбира се). Тук нещата са тънки и неуловими и до някъде проивручиви.
Докато нещо е цел ти се стремиш активно. Може целта да е най-прекрасно изглеждащата, но тя си остава пак атрибут на егото.
Съвършенството не може да е цел.
Любовта не може да е цел, дори без-его състоянието отпада като цел. Целта отпада.
Ти се отричаш. Отказваш се. Цел не съществува. Ти си свободен едва тогава.
Отказването също може да е подвеждащо. Едно е да се откажеш от гроздето, когато е високо, друго е да се откажеш, когато гроздето е лъксаво и примамвливо, напълно в твоите възможности, но ти въпреки това се отказваш.При това не се отказваш защото очакваш награда, царството небесно или каквото и да било...отказваш се без никакви очаквания, без никакви надежди и без никакви желания за нещо в замяна...само защото в някакъв миг си осъзнал, че само коато си се отказал от всичко ти живееш истински.Тук няма бъдеще време, всичко сатав в мига на отказване. Не се отказвам ЗА ДА.....а отказвам се - живея.
Това отказване за ума е направо обидно. ;D

[fishbone]

Така е да е но защо тогава за много хора е цел?
Наистина много неща не трябва и немогат да бъдат цел.
Методът на отричането е всепризнат разбира се, на не-правенето също. Но човек може  и от инат да не прави нещо.
 Затова като те кръщават в църквата свещенникът те пита три пъти отрече ли се от Сатаната и ти казваш отрекох се.
Дори да няма цел има причина.

Не се отказвам ЗА ДА.....а отказвам се - живея.

Ааа.. сега се сетих това ще е рецептата за вечният живот.
Нищо не става ей така щрак с пръсти и айде. Дето има една приказка от пра*ня боя.

[алибаба]

Fishbone,
напълно си прав! Увлякох се с тази "рецепта за вечен живот" 
Всичко си става естествено когато си трябва за всеки индивидуално и по най-съвършения начин! Стъпка по стъпка.
Никой не тръгва да се отрича и отказва доброволно от каквото и да е поради някакви свои качества, а става на принципа проба-грешка и то тогава, когато си му дойде времето. Когато тръгва по този път човек изобщо не знае, че върви по този път...и изобщо какъв е тоя път по който върви.
За това наистина е страшно нелепо някой да разказва стъпки на някой друг.
Единственият експерт, до когото всеки може да се допитва е вътре в него самия.
Навън е страхотна пролет, а! 
 

[mitko]

За целта - не забравяй кой поставя целите! Умът (и егото разбира се).
Съвършенството не може да е цел.
Любовта не може да е цел, дори без-его състоянието отпада като цел. Целта отпада.
Ти се отричаш. Отказваш се. Цел не съществува. Ти си свободен едва тогава. - ..... когато си се отказал от всичко ти живееш истински.

     Цитат
     Той критикува Фройд и Юнг, пуска шеги по повод Папата във Ватикана и Шанкарачария в Пури, главата на индуизма. "Аз уча на чувствена религия. Човекът е единството тяло-душа. И двете части трябва да бъдат удовлетворени."
     Той разрешава на своите ученици да достигнат по-надълбоко и тотално във всички преживявания в живота. Той разпространява тази свобода над секса, така както на ментални състояния като ярост, ревност, собственичество, алчност, ненавист и други, за да се попълни целия спектър от човешките емоции.
      Преодоляването никога не може да бъде достигнато посредством отрицанието или подтискането, казва той. Тай повтаря постоянно, че вратата към освобождението или мокша, се намира от другата страна на преживяването и разбирането на нашите страсти.

Бхагван цитира Махатма Ганди като пример за това, колко погрешен може да бъде пътя на безбрачието и аскетизма. "Ганди отричаше секса и го подтискаше цял живот", обяснява той. "Едва в последните години на своя живот, той е осъзнал потиснатостта, защото неговите сексуални фантазии продължавали. Тогава той е започнал да експериментира с тантрата, но вече е било прекалено късно".

   Той налага най-строго ограничение на увлечението по съвършенната свобода: "Аз ви давам тоталната свобода да изживявате, само с едно условие, бъдете бдителни, бъдете наблюдателни, бъдете съзнателни".  Бхагван   Щри  Раджниш
      
      1) Цел - приспособяване  на  активниат  ум  към  динамиката  на  вътрешната  и  външна  реалност  чрез  мисли  и  логически  съждения  водещи  до  такива  действия,  че  да  осигури  доминираща  позиция  на  индивида  в  дадената  реалност!
      2) Мислите,  това  са  отговорите  на  въпросите  които  задава  действителноста  на  активният  ни  ум!
      3) Емоциите,  това  са  отраженията  на  действителноста  върху  активният  ни  ум!
      Следователно,  за  да  се  освободим  от  Егото  си  ние  трябва  да  игнорираме  реалноста - дали  ще  можем  и  дали  тя  ще  ни  позволи  това!    
      Да  живееш  по  начина  на  Алибаба  не  знам  дали  е  добро  или  лошо  лично  на  мен  ми  харесва  да  се  боричкаме  с  егото,  да  се  присмивам  на  глупостите  родени  в  ума  ми  и  да  си  поставям  цели  даже  неосъцествими!  
      "Живота  бурен  аз  обичам
      по  ниго  аз  копнея,
      защото  в  него  чуствам,
      че  истински  живея!"
      И  още  нещо  когато  предлагате  отказ  от  реалноста,  знаете  ли  що  е  скука!  От  личен  опит  знам,  че  няма  нищо  по-страшно  нея!    

[marhs]

  след тези интересни теории по психология и философия, ще каже ли някой, как Фройд, Юнг и различните аспекти та егото ни, ще ни помогнат да се справим с кризата, безработицата, и т.н.  сега.
Какво е теорията без практиката.

[fishbone]

   Теорията без практика е все едно войник без пушка или пушка без мушка... ;D
С две думи вятър работа.
По лошо е обаче по практика да имаш 6.00, а на теория  мършава 3-ка или слаб 2.00.

   Нито Фройд, Юнг и компания, нито Ганди или който и да е псевдоучител ще ни изкарат от безработицата или кризата, била тя икономическа или духовна, но биха могли да да дадът един тласък, един стимул или да "ударят едно рамо" на тъсещия спасение да има по ясна представа за живота и за собственното си същество или да промени своята ценностна система и мироглед за добро или лошо.

[marhs]

Съгласен съм с това.

Интересно гърците какви ли книги са чели, за да успяват ?   

[fishbone]

Те са природно надарени. Нали са преки потомци на "Боговете" какво да ги мислим тяхната лесна.

[Visitor]

Народопсихология, а ние като гледам се справяме отлично с всякакви кризи. Не смятам, че сме слаби духом, така че една криза нема да ни убие. Искам да ви споделя нещо, тук и за егото се говори.

[алибаба]

Да не би и това да е написано от някой ПОСВЕТЕН? ;D ;D ;D
Да оставим на страна, че е написано неграмотно с купища правописни грешки, съдържанието ако може да се резюмира ще гласи " егоцентризмът - национална черна на българина, която обаче му е помогнала в оцеляването" е изключително подвеждащо. ;D ;D ;D
Поговорката за вълка никога не съм я чувала в такъв вариант а в такъв "На вълкът за това му е дебел врата защото си върши работата сам".
Никаква национална черта не е егоцентризмът. На егоцентризмът на българина е помогното от чужди (пет века робство) и наши (комунизъм) сили. Както каза ultrafuture в последния си пост по тази тема, егоцентризмът (егото)е криза на идентичността. Тази криза просто е изкуствено наложена над българите. Нека вземем само комунизма - спомнете си в каква измишльотина беше поставен българанът по време на комунистическия режим. Желязна завеса, неведение за реалностите в останалия свят, съответно създаване на една изкуствена, фалшива "реалност" с напомпани идеали, нямащи нищо общо с реалния живот. При подобни условия няма как да няма криза на идентичността, човекът изобщо не се е развивал при нормални, естествени условия за да развие идентичността си. Неговият егоцентризъм е бил (повтарям) НАЛОЖЕН. Защо? Много просто. Защото докато не си развил своята естествена идентичност (докато си капсулиран в егото) ти си в позицията на роб.
Слагайки прът в колелата на личностоното израстване ти държиш тези хора, цял един народ в подчинено положение.
И сега някой си иска да ме убеди, че това било национална черта на българина?!
Как ли пък не!!!!
Това направиха с българите комунистите. Спряха им развитието. И сега българите са в положението на мечките дето циганите ги водят за носа. Не си знаят силата.

[Visitor]

Алибаба, вярно е, че има доста грешки, но има и доста интересни точки.И не се зaяждам, но кажи ми какво означава, според теб, егоцентризъм, за да те разбера напълно, че дотук ми е пълна мъгла какво говориш.

На егоцентризмът на българина е помогното от чужди

Неговият егоцентризъм е бил (повтарям) НАЛОЖЕН

Иначе, ако искаш мога да редактирам този файл и да видим?Ще махна препратката.

[алибаба]

Невидим свят, и аз не се заяждам, но вече 2 седмици в тази тема дъвчем какво е его, егоцентризъм, егоизъм и пр. и сега какво, да почваме отначало ли?
Аз се уморих.

[Visitor]

Можеш да опишеш точно с 3-4 думи какво е егоцентризъм. Нищо, аз мисля, че бъркаш значението му с егоизма.

[алибаба]

Добре Невидим свят, ще пробвам отново. Много хора не правят разлика между двете понятия. Но разликата трябва да се направи защото ако не се строи заедно със сухото гори и мокрото,т.е. хората се объркват.
Най-общо казано ЕГОЦЕНТРИЗЪМ имаме когато човек е обсебен от ПРЕДСТАВАТА за себе си. Какъв съм аз, какви качества имам, добър, лош, красив, умен, грозен, тъп, силен, смел....разбира се всичко това се прави на базата на сравнение с другите. Егоцентрикът има относително мерило за качествата, винаги спрямо някой друг "аз съм по-красив от едикого си", "аз съм по-способен" или пък "аз за нищо не ставам". Без значение дали със знак + или -. Съответно действията, мотивите на егоцентрика са ориентирани към поддържане, укрепване на този мисловен образ за себе си в случай ако е положителен, и скриване, опит да не те разобличат, ако образуът е отрицателен.
ЕГОИЗЪМ - един егоист не му пука особено какъв е, и какво мислят за него хората, но той е готов да живее ЗА СОБСТВЕН интерес. Той иска на него да му е добре. Ако на човекът срещу него не е добре егоистът много няма да се трогне (то си е негова работа)важното е на мен да ми е добре. За егоиста не важи поговорката "не сакам на мен да е добре, а на Вуте да е зле". Това важи за егоцентрика, но за егоиста важи "Не ме е грижа на Вуте какво му е, важното на мен да ми е добре". Егоистът не се интересува и занимава с другите а със себе си. Прави всичко заради себе си.
В този смисъл егоизмът е нещо естествено и здравословно, стига да е спазено едно условие - да не пречиш на другите. Един вид ДА, грижи се за себе си, така трябва да е, НО НЕ ЗА СМЕТКА НА ДРУГИТЕ!
Ако е спазено това условие егоизмът си е съвсем на място.
В резюме егоцентрикът е вреден за себе си защото поддържа някаква илюзорна представа за себе си (ЕГО) и живее и действа заради НЕЯ, т.е. не живее за себе си а за егото си.
Егоистът не се занимава с представи и живее ЗА СЕБЕ СИ.
Егоизмът и егоцентризмът не само, че не са синоними, а са точно обратни едно на друго и приравняването им е една заблуда, довела до много проблеми, най-вече отново до замаскирване на егото и оплитане на понятията.
За това е много важно тези две неща да се разделят.