Автор Тема: За Егото  (Прочетена 174452 пъти)

0 Потребители и 6 Гости преглежда(т) тази тема.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:За Егото
« Отговор #375 -: Март 28, 2010, 11:27:16 am »
Айде пак Фройд, Фройд та Фройд, все едно всичко в психологията на личността започва и свършва с него. Е кажете нещо и за Юнг поне. Дайте някой цитат от Юнг, заслужава го, защото е човек развивал идеите си на собствен гръб. В своите търсения е стигал до бездната на душата си, до състояния, граничещи с лудостта, само и само да извлече истина от там. И е успявал да се върне и да поднесе на света откритията си. Странно защо никой не говори за него, а само за Фройд?!
Митко, искаш да си представиш човек без его? Това е много просто! Просто си спомни моменти от живота си, когато си бил радостен, спокоен, умиротворен, свързан с всичко, без ни една причина за това, без мисли...просто дишаш, усмихваш се и се радваш. Ето тогава си бил човек без его  :), не зависимо, че може да е продължило само 5 минути. После си спомни гледката на дете, което така се е заиграло, че нищо друго не съществува. Това също е човек без его. После си спомни себе си или друг човек, който напълно се е концентрирал в това, което върши до степен напълно да се слее с нея. Пак човек без его.
Искам просто да кажа, че няма такова нещо като човекът със его и човек без его, Защото егото не е нещо закачено за теб, както ти е косата например и като си я махнеш ставаш без коса. Егото е по-скоро състояние в което пребивава съзнанието ти. БЕЗ ЕГО състояние можем да кажем.
Егото не се маха, реже или убива, то се осъзнава и лека полека започваш са се движиш към онова чисто състояния на без-его характерно за детето.
Исус е казал "докато не станете като децата няма да влезете в царството небесно". За всички които ще гракнат "Ама как в този сложен живот, ако сме като деца как ще се оправим?!" ще кажа той не е казал "ако си ОСТАНЕТЕ деца", той е говорел за осъзнато връщане на детското без-его състояние. Дзен е именно това. Дао е това. И много други духовни методи имат тази цел.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:За Егото
« Отговор #376 -: Март 28, 2010, 12:26:29 pm »
И още нещо...в думите "да станете като децата" ясно си личи че човекът първо ще загуби детското състояние и после може да се върне към него, но това няма да е връщане в еволюцията или регрес, а ще бъде еволюция на съзнанието. Егото нормално и естествено ще развие у детето, ще узрее, някъде в пубертета то ще е в своят апогей. До този момент детето вече е научило за света горе долу всичко, което му е необходимо за оцеляването. От този момент нататък егото започва да действа като ограничител. Особено когато на сцената се появи негово величество сексуален нагон. ИНСТИНКТЪТ за размножаване. Тук се заформя конфликтът, който ще стане ключов фактор в осъзнаването на егото като ограничител и като нещо отделно от нас. Тогава става. Инстинктът тласка мъжът и жената един към друг за един невъобразим танц на мъжката и женската енергия, който танц ще генерира енергиен заряд, необходим за бъдещето дете.Мощна, огромна сила, най-голямата сила в природата. И тогава ...нещо започва да осуетява този танц, нещо неприятно досадно започва да се проявява с глупости като "не съм достатъчно мускулест, тя няма да ме хареса", "носът ми е крив, циците са ми малки и той ще се разочарова", "Ами ако....не се получи", " жените са неверни, тя ще разбие сърцето ми и ще ме зареже", "мъжете мислят само за секс, ще се възползва и ще ме зареже", "той няма работа и доходи...", "тя е доста дебеличка и не е достатъчно умна", "сега с този/тази само ще изтренирам какво е секс за да съм готов/готова за истинският", "сега само ще се забавлявам, пък има време да мисля за СЕРИОЗНИ неща" и още хиляди подобни условности...които съсипват танцът мажду мъжът и жената. Ако не бяха те...още при първият такъв осъществен чист танц (предпочитам да го наричам така вместо секс, защото секс е абсолютно комерсиализирано понятие вече)мъжът и жената биха могли да възвърнат чистото си детско състояние завинаги.
Това обаче не се случва никога. Защото встъпват в танца обременени с егото си. Особено пък по отношение на секса това обременяване е ХИПЕР (порноиднустрия от една страна и морализиране и догми и табута от друга). От една страна те удрят с камшика и викат "ДИЙЙЙЙ" (усилвата естественият нагон до червено), от друга дърпат поводите и викат БРРР!СТОЙЙЙ мамка ти курвенска!!! (извинявам се за цветущия израз). И естествено е, че първият сериозен конфлект ще е свърдан със секса, гениалното откритие на Фройд, който обаче от там не е и помдърнал.
Тук обаче на тази почва има огромно поле за работа за всеки един човек, който може да отсее глупостите ограничаващи го от преживяването на секса, като прекрасен танц на енергии (това е Тантра)...не да заяви "любовта наранява" и отричайки се да се зарине в ежедневие, работа и не знам си какво само и само да заглуши нагона си....а да поведе битка за изчистване на любовта от простотиите...любовта и секса се превръщат във вълшебна врата (Сезам отвори се). Но това не е единствената врата. Има и други....както се казва в Дзен - всяко едно действие може да се превърне във врата. Смъртта също. Но Любовта е толкова естествена, зящото работи с подкрепата на самата природа....използващ инстинкта като гориво и двигател, като трамплин....използваш сексуалната енергия като най-мощната трасформираща сила...за това се смята, че Тантра е най-прекият път. Но и битката е с много мощен интензитет.
Темите за егото, секса, любовта, съзнанието са преплетени, разделянето им е изкуствено, защото е само г умовете ни.

Неактивен Visitor

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 350
Re:За Егото
« Отговор #377 -: Март 28, 2010, 13:40:11 pm »
Айде пак Фройд, Фройд та Фройд, все едно всичко в психологията на личността започва и свършва с него.


Алибаба, нали се разбрахме нещо за нервните изблици, пак ли да започвам да ти обяснявам, че тон в темата няма да се дава и всеки ще си говори каквото знае, като не е нужно друг да изпада в нервна криза, щото не му хареса?! Все пак между Юнг и Фройд има доста различия, така че някои от нас, специално за Егото, може би повече харесват Фройд, а в други отношения пък Юнг. Цитирай ти Юнг, ок?
Ако нещо не ти харесва в психоанализата на Фройд, можеш съвсем спокойно да изложиш аргументите си и да го оспориш, а ние четящите, ще преценим кое звучи по-правдоподобно.

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:За Егото
« Отговор #378 -: Март 28, 2010, 13:49:21 pm »
Приемам критиката.  :hi:
Не изпадам в нервни кризи, а се вълнувам докато пиша  :)
Освен това времето ми за писане е ограничено и някак бързам да кажа всичко, което напира да бъде казано
Съжалявам ако съм се поувлякла повечко  :)

Модерирано от администратор: сарказмът е напълно излишен!
« Последна редакция: Март 28, 2010, 13:52:02 pm от Invisible World »

Неактивен TeddyBear

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
Re:За Егото
« Отговор #379 -: Март 28, 2010, 15:04:20 pm »
 :blum1:
Много сте сладки ;D
 :flag_of_truce:
« Последна редакция: Март 28, 2010, 15:09:16 pm от Invisible World »

Неактивен TeddyBear

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 2
Re:За Егото
« Отговор #380 -: Март 28, 2010, 15:21:42 pm »
Освободих се от егото  :yahoo: Още преди няколко години. Беше трудно и свързано с много лутане, депресии.Сега съм щастлив човек.
Желая успех и на вас, но мисля, че ви трябва още доста време, за да осъзнаете нещата и да преодоеете гнева, който ви яде отвътре. Ако имате нужда от съвет - насреща съм. :praising:
« Последна редакция: Март 28, 2010, 18:46:31 pm от TeddyBear »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:За Егото
« Отговор #381 -: Март 28, 2010, 16:59:21 pm »
      Алибаба  опиши  ми  хипотетична  личност  без  его!  
       Аз  не  мога  да  си  изградя  такъв  образ,  макар,  че  имам  доста  развинтена  фантазия!  

Това е causa perduta.

Личност и его са по -скоро синоними.
Определението за его е само едно и то е самоосъзнаване (осъзнаваш се като отделна личност).
Но доста хора тук имат желание да се борят с егото си, т.е. нещо не се харесват като самоосъзнати.
Това е парадокс...толкова добре се справят с изразяването на личното си мнение.
      Напълно  съм  съгласен  с  ThreeFaces
       Алибаба  МНОГО  харесвам  отговорите  ти  особено  последните  два!  В  тях  обаче  изпускаш  много  важна  компонента,  а  именно  реалността,  онази  безкомпромисна  сила  която  ни  моделира  въпреки.....
  
Тангра, точно това е! Себе си си, когато не си егото си.
А искам да ви попитам дали сте мислили на понятиего "съдене" , "не съди, за да не бъдеш съден"? Кой си ти та ще преценяваш кой е готин или не е? Човекът не е експонат, той е процес, развитие, възможност за разгръщане...той трябва да има правото да бъде във всеки миг свободен да твори себе си! Дори когато му казваш най-страхотния комплимент ти го ограбваш! Ей това се опитайте да разберете.
И после си помислете колко сте способни да гледате нещата и хората всеки ден около вас без подобни преценки
      Да  не  съдим  не  е  ли  по-различно  от  констатация?  Не  е  ли  това  констатация  когато  казваме  този  е  по-добър,  този  по-умен  с  това  не  определяме  ли  къде  сме  ние,  не  може  ли  да  се  приеме  като  сравнение!  Ето  ти  отричаш  Фройд,  не  си  съгласна  с  този  или  онзи  участник  в  дискусията,  е  питам  с  твоите  думи  "Коя  си  ти,  че  да  изказваш  мнение"  С  какво  например  ограбвам  розата  когато  и  се  възхищавам  и  споделям  възхищението  си!  
       Изказването  на  мнение  не  е  съдене,  съдене  е  действие  с  което  целиш  да  унифицираш  другите  спрямо  себе  си!  
          
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:За Егото
« Отговор #382 -: Март 28, 2010, 17:03:13 pm »
Освободих се от егото  Още преди няколко години. Беше трудно и свързано с много лутане, депресии.Сега съм щастлив човек.
 Ако имате нужда от съвет - насреща съм. :praising:
      Аз  съм  първия!
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен insomnia1304

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 314
Re:За Егото
« Отговор #383 -: Март 28, 2010, 17:20:21 pm »
Надявам се алибаба да се поуспокои малко... :)след като Карл Густав Юнг заеме подобаващото му се место в дискусията... :)

Карл Густав Юнг
Карл Густав Юнг (на немски: Karl Gustav Jung) е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища  и др. Личността на Юнг е една от най-големите енигми на 20-ти век и буди големи противоречия. Провъзгласяван от много като един от най-големите и дълбоки мислители не само на времето си, той е ненавиждан от други, отхвърлящи писанията му като наукоподобен мистицизъм и чиста фантазия. Последното се дължи най-вече на работата на Юнг с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите опоненти на германеца обаче не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранният му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетипите, сянката, индивидуацията и др.
Биография
Роден на 26 юли 1875 г. в Кесвил, Швейцария, в семейството на евангелистки пастор. Учи медицина в Базелския университет, след което специализира психиатрия. След завършването си започва работа в психиатрична клиника в Цюрих. Юнг е определян като самотно и интровертно дете, чийто спомени от детството оставят огромен отпечатък върху по-късния му живот. През 1907 г. се запознава със Зигмунд Фройд и започва да посещава седмичните му семинари и така Юнг става част от влиятелния виенски психоаналитичен кръг. Контактите с Фройд продължават до октомври 1914 г., когато Юнг подава оставка като председател на Международната психоаналитична асоциация. Една от изтъкваните причини от защитниците на Юнг за разрива помежду им е неспособността на Фройд да приеме, че човешката психика може да бъде различна от тази, постулирана от Фройдианската психоанализа. Така Юнг се разделя с учителя си и поставя началото на „аналитичната психология“. През 1948 г. основава в Цюрих института „Юнг“, който ръководи до самата си смърт.

Идеи
Швейцарският изследовател на психикита прави редица открития, които днес са дълбоко вкоренени в модерната култура. Юнг първи използва термините екстраверт  и интроверт. Той разработва асоциативния тест в психологията и открива констелацията от несъзнавани мотиви, които оказват влияние върху личността, които той нарича психически комплекс. Заедно с Фройд, Юнг е сред първите, които заговарят за странния свят на несъзнаваното. Също така Юнг изковава значението на думи като: персона - маската, която крие истинската личност и синхроничност - изпълнени със смисъл съвпадания.

Аналитичната психология на Юнг
Юнг дълго време се радва на благоразположението на Фройд. Постепенно обаче работата му става все по-отдалечена от традиционната психоанализа, а идеите му напускат орбитата, начертана от Фройд. Едно от основните различия между теориите на Фройд и Юнг е по отношение на либидото: Фройд е убеден в неговата сексуална енергия, докато' Юнг го разглежда като генерализирана жизнена енергия. Друго различие между двамата е в детерминистичното гледище на Фройд относно влиянието на детството върху личността. Юнг е убеден, че личността е много по-пластична и може да се променя в по-късни етапи на живота.
Една от основните идеи на Юнг е тази за колективното несъзнавано. Той е убеден, че съществува нещо като универсален фонд, който генерира архетипни образи и символи, манифестиращи се в различни точки на време-пространството. Така Юнг обяснява голямото символно и митологично сходство между различни култури, които не са били в достъп една с друга.

Разбирането на Юнг за личността включва:

   1. Съзнателното или Аз, което е само малка частичка от огромния океан на несъзнаваното;
   2. Лично несъзнавано или Сянка – обикновено подтиснати преживявания и спомени, неприемливи за Аз-а;
   3. Колективно несъзнавано, съдържащо кумулативния опит на предишните поколения.

В колективното несъзнавано Юнг отличава присъствието на архетипове. Архетипните образи от колективното несъзнавано, които оказват мощно влияни върху динамиката на личността. Техни манифестации са образи и фигури, които понякога могат да нахлуят в съзнанието под формата на сънища, фантазии, халюцинации или да бъдат проектирани върху външни обекти.

Юнг диференцира четири психологически функции – мислене, чувство, усещане и интуиция (Интуиция-Усещане/Мислене-Чувство), от които винаги една е доминираща, а друга спомагателна. Развитието на всички функции според Юнг е телеологичният път и прогрес на душата, въпреки че пълната завършеност е непостижима. Това, заедно с интегрирането на Сянката в съзнателния живот, води до индивидуация и сътворението на по-пълната личност (Selbst), която е по-добре интегрирана от Аз-а. Цялостната личност е символизирана за Юнг в сънищата и различните култури от образът на мандалата.

Аналитична психология

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

http://liternet.bg/publish13/m_vylkova/chuvstvoto/3.htm

http://olekkk.hit.bg/C.G.Jung_Modern.htm

http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=1678.msg17382#msg17382

http://www.mastilo.info/content/view/237/32/

http://webspace.ship.edu/cgboer/jung.html

Ема Юнг
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BC%D0%B0_%D0%AE%D0%BD%D0%B3




« Последна редакция: Март 28, 2010, 17:26:26 pm от Invisible World »

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:За Егото
« Отговор #384 -: Март 28, 2010, 17:42:26 pm »
Митко, не отричам Фройд! Просто е ограничаващо да зациклим на някого, който е открил нещо преди 100 години (не знам точно колко в интерес на истината).
Непрекъснато подтиквам хората да търсят примери от живота си, от свои собствени наблюдения, свои собствени въпроси, чито отговори сами са търсили, неща над които са си блъскали сами главата, които сами са прозряли....от собствения си житейски опит...ето това е реалността, за която говориш.
Нека дискутираме неща над които сме се трудили...това имах предвид. Не можем да спрем на Фройд. Не можем да спрем и на Юнг, не можем да спрем изобщо, нещата се развиват и трябва да се търсят адекватни начини нещата да бъдат изразени спрямо положението в момента. Нека откриваме тези неща, за които те са писали и говорили в нашето ежедневие, в нашите лични битки и проблеми. Само това е което исках да кажа. Не е верно, че не съм съгласна с Фройд.
За розата - пропускаш тъкия нюанс на казаното от мен (и не е само от мен, специално примера с розата е описан от Ошо ако се не лъжа) - ти не ограбваш розата когато и се възхищаваш, т.е. в процеса на преживяването, на възприятетието...а я ограбваш едва когата и сложиш етикета и следващият път ти ще минеш покрай нея вече с отношение, "аха, това го знам.това е роза. тя е такава и такава на цвят, мирише така и така. Мирисал съм вече роза, виждал съм вече роза. Сега напред към нещо ново. И на н-тия път ти ще минеш покрай розата без дори да я забележиш, без да и обърнеш никакво внимание". Това става с розата, става и с много неща едно след друго, става и с любовта...ти вече си предубеден, затворил си възприятието си и то не може да изригне с тази първична и истинска възхита, с която се е случило при първото ти виждане на розата. Загубил си невинността си, защото това е невинността. Чистото възприятие, без очакване и предубеждение.
Но това е неизбежно....ние опознаваме света като назоваваме и определяме компонентите им и търсим връзките между тях. Така се ориентираме..но губим свежестта, губим силата на възприятието заради удобството да знаем какво е това или онова и какво да очакваме от него, стесняваме си възприятийното поле, вместо да го разширяваме, мислим, че ставаме по-знаещи, но ние ставаме по-ограничени.
Знаем за много неща, но можем да възприемаме все по-малко. Сетивата ни започват да се приучват вместо да възприемат и преживяват спонтанно света, да го описват и да го бутат в описа (в картотеката), а когато се наложи да вадим от там заготовки.
Оригиналността изчезва, защото оригиналността се случва в момента на чистото въприятие, но няма нищо оригинално да бъркаш в "шкафа" и да вадиш готови описания, изрази, начини на реагиране.

Неактивен Visitor

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 350
Re:За Егото
« Отговор #385 -: Март 28, 2010, 18:00:49 pm »
Това значи ли, че не може да цитираме Цицерон, Платон, Аристотел, Сенека, Иисус, Ведите и т.н.?  :) И последна вметка за Фройд  - той също говори от личен опит,има автобиографичен самоанализ.


Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:За Егото
« Отговор #386 -: Март 28, 2010, 18:02:06 pm »
Благодаря инсомния! Това, което обаче не пише в този откъс и което прави Юнг нещо изключително по рода си е именно това, че е заложил себе си, живота си за тези открития.
Който се интересува може да прочете автобиографията на Юнг. Неговият начин на откривателство е приличал повече на дълбока метитация, отколкото на интелектуална дейност.
Той е изпадал в опасни състояния, както писах вече, доброволно се е спускал в безните на съществото си, като всеки път е рискувал да не се завърне, или да загуби разсъдът си. След подобни спускания той е боледувал, прекратявал е лекциите си и са му трябвали месеци за да се възстанови. Сам казва, че е имал огромен късмет със здравото си семейство, което винаги го е подкрепяло и му е помагало. Някои хора не могат да се похвалят с такова нещо.
За мен човек, който е готов да влезе в огъня заради познанието без гаранция че ще излезе жив е нещо изключително.
И съвсем няма да е преувеличено ако се каже, че това е и единственият път по който можеш да завоюваш знание. Именно да го завоюваш, рискувайки живота си.
В тази точка религия и наука се срещат. Бог и човек също.

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re:За Егото
« Отговор #387 -: Март 28, 2010, 23:44:46 pm »

Знаем за много неща, но можем да възприемаме все по-малко. Сетивата ни започват да се приучват вместо да възприемат и преживяват спонтанно света, да го описват и да го бутат в описа (в картотеката), а когато се наложи да вадим от там заготовки.
Оригиналността изчезва, защото оригиналността се случва в момента на чистото въприятие, но няма нищо оригинално да бъркаш в "шкафа" и да вадиш готови описания, изрази, начини на реагиране.

        Ако  знаеше  колко  бъркаш  и  в  какво  дълбоко  неведение  си  ще  се  изплашиш!! 
        Преди  много  години  когато  бяхме  млади  половинката  с  един  поглед   ми  сваляше  пантолоните,  сига  когато  зъбите  са  ни  профсъюзни,  телата - мачкан  лак,  но  същият  поглед  и  реакцията  същата! 
        Не  Алибаба  истинските  преживявания  и  усещания  никога  не  се  превръщат  в  заготовки,  трепена  винаги  е  истински!!!!! 
       
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен алибаба

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 794
Re:За Егото
« Отговор #388 -: Март 29, 2010, 10:09:40 am »
Възможно е и да си прав,възмоно е в заготовки да си превръщат само нещата до които не си успял истински да се докоснеш.
Идеята ми беше, че умствената преценка, бързо следваща след възприятието се вклинява между теб и възприемания обект и пречи да се слееш, да се докоснеш истински с него.
За това любовта се случва, когато някак успееш да се промъкнеш незабалузано от ума и преди той да се е усетил ти вече да си направил връзката. Любовта премахва границите. Умът ги поддържа (егото е атрибут на ума). За това се казва, че любовта е мост.
Тука ставаше въпрос за любовта между мъжа и жената, кога и дали е егоистична. Това са несъвместими понятия. Както не можеш да видиш едновременно "ези" и "тура", така и не може любовта да е егоистична, защото ако е любов, егото го няма и обратното.
Това, което казах горе, че любовта може да се случи само когато умът е позаспал и случката вземе та се случи в този момент на умствена дрямка (докато умът е буден, активен и нащрек е много трудно) е причината поради която хората се влюбват чак когато вече са се отказали да се надяват и да очакват това да им се случи.
Познато ли ви е? Много млади хора страдат, че си нямат приятел/приятелка, търсят, надяват се, тъгуват, депресират се....искат, ама само как искат да обичат и не става и не става. Накрая се уморят, предадат се и се залисат с нещо друго и точно тогава ХОП! и то се случва.
И не само с влюбванията е така ами с абсолютно всичко. Защото докато активно се стремиш към нещо, умът ти е като ловец, като хрътка, дебне....а именно той е пречката. В мига в който го отклониш (а това значи да престанеш да се напъваш да постигаш) тогава чудото се случва.
В резюме - отказваш се от всичко и постигаш всичко. Невероятно просто е, трудността е само в отказването. Да приучиш умът да отпуска хватката си е трудна задача. Той е като маймуната, дето бръкнала в капана да си вземе храна и не искала да си отвори ръката и да я пусне, така, че сти стояла докато дошли да я хванат, а тя продължавала да стиска храната.
С егото е същата работа. Просто трябва да се научиш да се пускаш, да се отказваш....изкушението на Исус в пустинята от дявола показва именно това. Когато дяволът (тук можем вместо дявол да кажем его) разбрал, че си има работа с костелив орех, решил да смени тактиката и да премине към изкушаване. 40 дни е изкушавал Исус в пустинята. 40 дни! Защо толкова дълго?! Ами защото се е надявал на моментите на слабост, обезверяване,в които понякога изпада човекът. При това Исус е трябвало да избира между цялата сила и власт, които му обещавал дяволът и разпването, което го чакало в противен случай.
Ето това се нарича отказване. Исус е дал примера.


Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re:За Егото
« Отговор #389 -: Март 29, 2010, 12:50:28 pm »
Всъщност Егото е една психологическа матрица, която рано или късно довежда човека до криза на идентификацията. Именно затова понятието "комплекс" често върви ръка за ръка с "Егоизъм" или "его-конформизъм" :) За да не изневерят на своята фалшива идентичност, хората вършат безбройни и всевъзможни глупости. Докато в един момент умът наистина ги пуска от мъртвата си хватка, и в моменти на просветление, любов или сън, мнозина разбират колко светла е тяхната детски чиста душица...  
Тук излиза на преден план мигът на избора, защото малцина избират завинаги този трънлив път - на пълния отказ от категоризиране, кариеризиране и йерархизиране - един свят на чистата радост от живота, изначална и вездесъща хармония между тяло и дух.
Нито преданоотдадените монаси, нито вмирисаните философи, нито продажните психолози, нито най-безхаберните разгулници са отдали живота си на този съкровен миг, защото и тях ги е страх да не загубят себе си - онова себе си, което непрекъснато ги кара да се съмняват, самоизпитват и самоунижават...вътрешно.
Трънливия път избират хора, които не можеш да отличиш в тълпата - маскирани до съвършенство в осветяващото си смирение - освен ако не гледаш с подобни на техните очи - тогава можеш да ги разпознаваш лесно, с един поглед само.



...в думите "да станете като децата" ясно си личи че човекът първо ще загуби детското състояние и после може да се върне към него, но това няма да е връщане в еволюцията или регрес, а ще бъде еволюция на съзнанието.

Мощна, огромна сила, най-голямата сила в природата. И тогава ...нещо започва да осуетява този танц, нещо неприятно досадно започва да се проявява с глупости като "не съм достатъчно мускулест, тя няма да ме хареса", "носът ми е крив, циците са ми малки и той ще се разочарова", "Ами ако....не се получи", " жените са неверни, тя ще разбие сърцето ми и ще ме зареже", "мъжете мислят само за секс, ще се възползва и ще ме зареже", "той няма работа и доходи...", "тя е доста дебеличка и не е достатъчно умна", "сега с този/тази само ще изтренирам какво е секс за да съм готов/готова за истинският", "сега само ще се забавлявам, пък има време да мисля за СЕРИОЗНИ неща" и още хиляди подобни условности...които съсипват танцът мажду мъжът и жената. Ако не бяха те...още при първият такъв осъществен чист танц мъжът и жената биха могли да възвърнат чистото си детско състояние завинаги.

...

И естествено е, че първият сериозен конфлект ще е свърдан със секса, гениалното откритие на Фройд, който обаче от там не е и помдърнал.
Тук обаче на тази почва има огромно поле за работа за всеки един човек, който може да отсее глупостите ограничаващи го от преживяването на секса, като прекрасен танц на енергии (това е Тантра)...не да заяви "любовта наранява" и отричайки се да се зарине в ежедневие, работа и не знам си какво само и само да заглуши нагона си....а да поведе битка за изчистване на любовта от простотиите...любовта и секса се превръщат във вълшебна врата (Сезам отвори се). Но това не е единствената врата. Има и други....както се казва в Дзен - всяко едно действие може да се превърне във врата. Смъртта също. Но Любовта е толкова естествена, зящото работи с подкрепата на самата природа....използващ инстинкта като гориво и двигател, като трамплин....използваш сексуалната енергия като най-мощната трасформираща сила...за това се смята, че Тантра е най-прекият път. Но и битката е с много мощен интензитет.
Темите за егото, секса, любовта, съзнанието са преплетени, разделянето им е изкуствено, защото е само в умовете ни.
« Последна редакция: Март 29, 2010, 12:56:22 pm от ultrafutur »
musica universalis

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27