За Егото

[old4]

Религията се компроменира,науката също и хората няма за какво да се хванат.

С другото съм съгласен , но обясни ми какво се е очаквало от религията и науката че са се компрометирали , обясни !

[Tangrata_]

 
       Ето  просто  и  ясно - трябва  да  бъдем  СЕБЕ  СИ!  Да  не  си  въобразяваме,  че  можем  да  се  освободим  от  Егото,  то  ни  е  вродено  (защо  ли).  Егото  ще  стане  незабележимо  когато  изчезне  дуалноста,  а  кога  ще  стане  това  щом  Бог  е  създал  нашият  дуалистичен  свят?    
                

Напротив, "да бъдеш себе си" се има предвид да действаш без его. Без да съдиш самия себе си, или да си мислиш другите как те съдят. Съденето е Егото. Но може би имаме различни определения за "Его".


Затова и много често на някой егоистичен интроверт, който има трудности с момичетата, срам го е, страх го е и тн.
Му се дава съвета "Бъди себе си"
Но хората (главно момичета, които са извлекли тоя съвет от практиката, не са се замисляли по-дълбоко какво означава това)
По-дълбоко означава именно това: "Без его", без страх, срам, без да се самосъдиш и без да се страхуваш как те съдят другите.

Лесно е да се каже, но повечето хора имат много комплекси по тоя въпрос, които са трудни за преодоляване.

[алибаба]

Ами в същия този форум ставаше въпрос за изопачаване на данните за глобалното затопляне от водещи учени, които дезинформират поради някакви икономически интереси на тези, които им спонсорират науката. За науката толкоз.
За религията - било е време когато там хората са намирали някаква твърда почва под краката си, имали са вяра. Днес стана по-скоро мода, курсове по йога, курсове по рейки и по тантра, курсове по медитация за по-голяма успешност в живота, от дрега страна се хванали гуша за гуша тези дето вярват в Мохамед, с другите дето вярват в ...не знам си кого, готови да се унищожат взаимно, спорове до безобразие коя е ПРАВИЛНАТА религия и кой е правилният бог, трети ходят с някакви екзалтирани физиономии, припяват и ти натикват някакви дебели книги в ръцете, та трябва да се спасяваш с бягство, някакъв дето имал публичен дом ли, стриптийз бар ли, какво беше, стана архонт и не знам си докъде стигна по политическата стълбица...още обяснения ?  

[old4]

Ами в същия този форум ставаше въпрос за изопачаване на данните за глобалното затопляне от водещи учени, които дезинформират поради някакви икономически интереси на тези, които им спонсорират науката. За науката толкоз.
За религията - било е време когато там хората са намирали някаква твърда почва под краката си, имали са вяра. Днес стана по-скоро мода, курсове по йога, курсове по рейки и по тантра, курсове по медитация за по-голяма успешност в живота, от дрега страна се хванали гуша за гуша тези дето вярват в Мохамед, с другите дето вярват в ...не знам си кого, готови да се унищожат взаимно, спорове до безобразие коя е ПРАВИЛНАТА религия и кой е правилният бог, трети ходят с някакви екзалтирани физиономии, припяват и ти натикват някакви дебели книги в ръцете, та трябва да се спасяваш с бягство, някакъв дето имал публичен дом ли, стриптийз бар ли, какво беше, стана архонт и не знам си докъде стигна по политическата стълбица...още обяснения ?  

Ами виж сега , ако бях на 20-30 години отговора ти щеше да ме удовлетвори , но сега за съжаление , не !

[алибаба]

Тангра, точно това е! Себе си си, когато не си егото си.
А искам да ви попитам дали сте мислили на понятиего "съдене" , "не съди, за да не бъдеш съден"? Не сте ли мислили, че става въпрос за съдене в смисъл осъждане, критикуване? Аз дълго време така си мислих, но съдене трябва да се разбира в по-широк смисъл. Ако кажеш на някого "ти си много готин пич" това също е съдене. Т.е. окачествяване. Друг е въпроса, че вероятно доста хора биха мечтали да ги осъдят по този начин  ;D, но това винаги носи и другата страна страна на медала.
Например има хора, които си мислят, че като възхваляват, като изтъкват положителни черти на някого, това е обратното на съдене, това е хубаво...нищо подобно. Същото е. Трябва да се стигне до корена на нещата. До самото приписване на качества, до окачествяването. Кой си ти та ще преценяваш кой е готин или не е? Кой си та ще лепваш на човекът, който по същество е безграничен потенциал, някакво си качество, етикет? Човекът не е експонат, той е процес, развитие, възможност за разгръщане...той трябва да има правото да бъде във всеки миг свободен да твори себе си! Дори когато му казваш най-страхотния комплимент ти го ограбваш! Ей това се опитайте да разберете.
И после си помислете колко сте способни да гледате нещата и хората всеки ден около вас без подобни преценки "тоя как се е зализал", "тая как се е облякла", "тоя па на къв се прави" и така нон стоп....пробвайте да видите дали можете да възприемате без веднага след това да лепвате етикет, почти автоматично. Може ли изобщо да говорите и мислите без прилагателни и епитети.....струва си да опитате.

[алибаба]

Бая народ са под 30 години и именно за тях е най-големия проблем, защото не могат да се оправят в тая каша, в тая неразбория.....в момента 20 годишни получават панически разстройства и страдат от параноя и какво ли не и раждат децата си в тая възраст. Някои от по-възрастните може и да са успяли да преминат между капките и да са намерили ориентир, но това става и ЩЕ става все по-трудно, защото хаосът се увеличава.

[Visitor]

 Но може би имаме различни определения за "Его".

  Точно това се опитах да обясня на Алибаба, че имаме различни определения за его. Предпочитам понятията от психологията и по-точно Фройд и тях използвам. Затова и не можем да се разберем. Съденето би следвало да идва от Свръх Аз.

[Tangrata_]

Разбира се, че става въпрос именно за това "не съди" в смисъл да не оценяш другите, и себе си. Аз това колко го писах тука, белким някой прихване.


А това "ти си много готин пич" и подобните му върши работа като искаш да се поставиш над някой (конкурент за мадама, например). Но разбира се трябва да е казано с подходящ тон и нагласа.

Ето, тука критикуваме съденето, но една от игрите между мъжете и жените е именно съдене. Но и също така има друга част "несъдене"
Например може да я "съдиш", че е умна, добра, енергична и тн.
В редки случаи може да я "съдиш" за външна красота, лице, тяло, очи и тн.
(колкото е по-красива, толкова по-редки)
Но пък не бива да я съдиш, че обича момчета, че обича секс, че е курва и тн.
Също може да "съдиш" някой опонент  или някоя мадама.(термина е "квалифицираш"), като по тоя начин показваш, че ти си по-голям шеф
Освен това не трябва да позволяваш други да те квалифицират.

Ето, че това е например разлика с теорията за Егото, защото според нея не трябва да ти пука какво казват другите. То всъщност наистина не трябва да ти пука, но без да ти пука ти ще трябва да реагираш адекватно: с шега, контракоментар и тн.

Във всички случаи какво е характерно?
Съдиш умерено и с мярка.
Съдиш тогава, когато се налага / или когато ти се доще. (реакция на НеЕгото).
Съдиш без да влагаш емоционално излъчване. Т.е. без да влагаш его.

Което ме навежда на мисълта, нещо което и преди съм казвал.
Има 2 нива.
Можеш външно на съдиш, но вътрешно не.
Можеш външно да си агресивен, но вътрешно не.
и тн.

[алибаба]

"Да съдиш умерено и с мярка" - пак отиваме при компромисите. Човекът който може да съди, но може и да не съди, е всъщност човек, който съди, но не винаги го казва.
Човекът, който не съди просто не забелязва, ни вижда качествата или недостатъците които друг ще види и ще отсъди независимо в ума си или гласно.
Има хора, които нищо няма да ти кажат, но ти усещаш отсъждащият им поглед. Това е един особен, остър, проникващ поглед, от който ти се иска да се скриеш...
Има хора, които те гледат и ти усещаш, че в тях просто го няма кантарът. С тези хора можеш да си позволиш да се отпуснеш, чувстваш се спокойно и естествено.
Няма тука компромисен вариант, междинно положение. Ако си се уловил, че си от хората, които отсъждат...много е трудно да преодолееш това. Много трудно.

[mitko]

 Но може би имаме различни определения за "Его".

  Точно това се опитах да обясня на Алибаба, че имаме различни определения за его. Предпочитам понятията от психологията и по-точно Фройд и тях използвам. Затова и не можем да се разберем. Съденето би следвало да идва от Свръх Аз.

 
        "Егото  е  желанието  стремежа  към  определена  цел,  но  целта  се  определя  от  душата  и  контролира  от  СЪВЕСТА!   
        Когато  си  отидем  там  отвъд - в  къщи,  не  анализират  Егото,  а  душата,  по-точно  мотивите  за  едно  или  друго  решение!"  Паалла  и  Хоол 

[mitko]

       Алибаба  опиши  ми  хипотетична  личност  без  его! 
       Аз  не  мога  да  си  изградя  такъв  образ,  макар,  че  имам  доста  развинтена  фантазия! 

[dragonn]

Егото винаги за мен е било като черната дупка в Галактиката, и всичко е устремено към мен с думите "Аз,аз,аз,аз...така до безкрайност".
Искам да попитам любовта между мъж и жена вид егоизъм ли е? Не е ли истинската любов да се радваш на човека до теб, и когато той се чувства щастлив - независимо дали е с теб или с някой друг в момента да споделяш неговото щастие? 

[Tangrata_]

Ако беше тоя човек 5 пъти по-стар, 5 пъти по-грозен и 5 пъти по-дебел, освен това безволев, безгръбначен, нерешителен, безпринципен, без самочувствие и без амбиции, щеше ли да го обичаш по точно същия начин?
Ако не, тогава любовта ти е от егото.

НеЕгото не би се смущавало от такива дреболии.


В любовта между мъжете и жените има намесено и сексуално привличане. Не споря колко, като количество, но го има. А това сексуално привличане е на база сексуални инстинкти, които пък са 100% егоистични.

[ThreeFaces]

      Алибаба  опиши  ми  хипотетична  личност  без  его!  
       Аз  не  мога  да  си  изградя  такъв  образ,  макар,  че  имам  доста  развинтена  фантазия!  

Това е causa perduta.

Личност и его са по -скоро синоними.
Определението за его е само едно и то е самоосъзнаване (осъзнаваш се като отделна личност).

Но доста хора тук имат желание да се борят с егото си, т.е. нещо не се харесват като самоосъзнати.

Това е парадокс...толкова добре се справят с изразяването на личното си мнение.

[insomnia1304]

Малко помощ /логистична подкрепа / по темата:
 

личност

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

Синоними

човек, особа, лице, персона, индивид, индивидуалност, същество

..........................

Его психология

Его психологията е школа на психоанализата, чиито идеи са вкоренени в идеите на Зигмунд Фройд за структурния модел психиката - То-Аз-Свръхаз.

Индивида взаимодейства с външния свят, както и реагира на вътрешните сили. Много психоаналитици използват теоретичния конструкт наречен Его (Аз), за да обяснят как това е станало чрез различни его функции. Привържениците на его психологията се фокусират върху нормалното и патологичното развитие на егото, неговото справяне с либидалните и агресивните импулси и адаптацията му към реалността.

Его функции

Тестване на реалността:.........

Контрол на импулса:...........

Регулация на афекта:............

Съждение:......................

Обектни отношения:..............

Процеси на мислене:...............

Функционираща защита:............

Синтез:..........................

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F

Его състояние

Его състояние е термин от транзакционният анализ, измислен от Ерик Бърн. То представлява психологическа същност, която е устроена като набор от чувства и идеи, които се проявяват в определени модели на поведение, тоест като сбор от поведенчески реакции[1].

Его състоянията са несъзнавани по своята същност, но може да се осъзнаят в процеса на развитие на индивида, когато едно от тях - Възрастния вземе контрола над другите две състояния Родител и Дете. Възможно е наведнъж да са включени две или повече его състояния и тогава говорим за контаминиране или още казано заразяване[2]. Примерно, даден човек твърди че е във Възрастния, когато говори по дадена тема, но по интонацията и други характерни белези (невербално поведение, мимики, жестове и други) се вижда емоционалност, която е по присъща на его състояние Дете. Това второ състояние остава скрито, тоест несъзнавано.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B3%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5

Алтер его

Алтер его (на латински: alter ego — „другото Аз“) е втора наша същност, втора личност или персона вътре в личността. Терминът е измислен в началото на 19 век, когато е била описана шизофренията за първи път от ранните психолози. [1]  Казва се, че човек с алтер его води „двойствен живот“.

Терминът алтер его е често използван в литературни анализи и сравнения, за да опише герои, които са психологически идентични или герои, които се явяват един вид алтер его на автора и чиито обноски, реч и мисли умишлено изразяват тези на автора.

Терминът може да се използва и в ситуации, при които актьор се превъплъщава в роля и възприема друга идентичност (тази на героя).

Персонажите доктор Джекил и мистър Хайд в трилъра на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ представляват изучаване на концепцията, според която доброто и злото могат да съществуват едновременно в един човек, често в борба едно с друго. Едуард Хайд буквално представлява „другата личност“ на доктор Джекил. Хайд е психопат без задръжки спрямо нормите на цивилизованото общество, споделящ едно и също тяло с доктора.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80_%D0%B5%D0%B3%D0%BE

Възрастен (его състояние)

Възрастен е термин от транзакционният анализ и едно от трите его състояния, постулирани от Ерик Бърн. Нарича се още неопсихика  (от гръцки нео - нов и психе - психика, тоест нова психика). Бърн смята че Възрастния е "самостоятелен набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са адаптирани към текущата действителност"[1]. Според Томас Харис Възрастния е "записване на данни, придобити и обработени чрез изследване и изпробване"[2]. Его състоянието Възрастен е противопоставено на его състояние Дете[3].

Принципно Възрастния няма структурно и функционално деление за разлика от другите Родителя и Детето, но учени като Съмъртън се опитват да направят поне функционално разделение на Фотографиращ Възрастен и Комбиниращ Възрастен[4]. Това разделение обаче не е възприето. Според Сузана Темпъл у Възрастния са налични Контролиращ Родител, Грижовен Родител, Адаптирано Дете и Естествено Дете[5].

И тук, както при другите две его състояния има физически и словесни белези[6]:

    * Физически белези: прям лицеизраз, непрекъснато движение на лицето, очите и тялото, премигване на окото на 3-4 секунди и други.
    * Словесни белези: Задаване на въпроси "Защо", "какво", "къде", "кога", "как", кой", а също така и колко, по какъв начин, сравнително, верен, фалшив, вероятен, възможен, непознат, обективен, "аз мисля", "аз разбирам", "моето мнение"[7].
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD_%28%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5%29

Родител (его състояние)

Родител е термин от транзакционният анализ и едно от его състояния, постулирани от Ерик Бърн. Родителя още се нарича екстеропсихика (от гръцки език екстеро - външен и психе - психика, тоест въшна психика)[1]. Той е набор от записи в мозъка на външни събития, които са неоспорвани и наложени. Според Р. Ерксин това състояние не е идентично с даден родител, а е негова детска интернализация, погледа на малкото дете за своя родител[2]. Възрастния трябва в даден период от живота да преразгледа записите в Родителя и Детето[3].

Тук също има деление от структурна и функционална гледна точка: Структурна:

    * Дете в Родителя
    * Родител в Родителя
    * Възрастен в Родителя

Функционална:

    * Критичен Родител - Има своята конструктивна и деструктивна част. При конструктивната той контролира и поставя правилата, а при деструктивната наказва, забранява, дори и без причина.
    * Грижовен Родител - Той подкрепя, защитава, притеснява се и други.

Според Томас Харис Родителя се различа по словесни и физически белези[4]:

    * Словесни белези: "веднъж завинаги", "никога", "трябва", "глупост" и прозводни изрази на тази дума, "нахален", "отвратителен", "тъп", "миличко", "синко", "длъжен си"[5].
    * Физически белези: "тропане на крака, ръце на кръста, клатене на глава, "ужасен на вид", скръстени на гърдите ръце, кършене на ръце, цъкане, въздишане, погалване на някого, сбръчкано лице, свити устни, назидателно вдигнат пръст и други.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB_%28%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5%29

Дете (его състояние)

Дете е термин от транзакционният анализ и е едно от трите его състояния, които постулира Ерик Бърн. Според него Дете е "тази част от личността, която се е съхранила в детството...и всеки човек, на всяка възраст може да има чувства, мисли и поведение като в детството"[1]. Според друго определение то е "набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са отживелици от собственото детство на индивида"[2]. Ерик Бърн нарича още това его състояние Археопсихика (от гръцки най-стара психика/душа)[3].

В структурен план его състоянието Дете се дели на три:

    * Дете в Детето - Това е първичното усещане да си малък
    * Възрастен в Детето - Това е тази част, която е творческа, интуитивна и даротива. Ерик Бърн я нарича "Малкия Професор".
    * Родител в Детето - Това е тази част, в която са формите на поведение и чувстване, усвоени от родителите.

В функционален план се подразделя на две:

    * Естествено Дете, за което са присъщи спонтанност, независимост, импулсивност, творчество и егоцентричност.
    * Адаптирано Дете - То е ограничено от Родителя. Движещи елементи са страха, чувството за вина, стремежа към нагласа.

В Адаптираното дете има две основни нагласи - Съгласяващо се дете и Бунтуващо се дете. И двете нагласи се проявяват в отговор на въздействията на Родителя.

За Адаптираното и Естественото Дете Ерик Бърн казва:
„    Адаптираното Дете действа под влияние на Родителя и изменя своето естествено поведение - с жалби и уклончивост. Естественото Дете е по-двободно, по-импулсивно и повече проявява своите слабости. Детето в много отношения е най-ценният аспект на личността и ако намира нормални и здравословни начини за себеизразяване и наслаждение, то дава плодотворен принос в жизнеността и щастието на индивида    “

—[4]

Детето може да се познае по два вида белези:

    * Физически белези, които се състоят в сълзи, трепереща устна, цупене, свиване на рамене, сведен поглед, дразнене, възхищение, смях, гризене на нокти, кикотене и други.
    * Словесни белези като например "искам", "не знам", "не ме интересува", "по-голям", "най-голям", "по-добър", "най-добър"[5][6]
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%82%D0%B5_%28%D0%B5%D0%B3%D0%BE_%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%B8%D0%B5%29

Свръх аз

Свръх аз или още като алтернативно изписване свърх-аз, а много рядко като русизъм супер-его е термин въведен от Зигмунд Фройд в психоанализата. С него се означават всички норми на поведение, табута, ограничения, които регулират поведението, на което придава импулс Ид (То/Безсъзнателното). Свръх азът е носител на социалната компонента от човешкото поведение и изпълнява основно рестриктивни функции.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%85_%D0%B0%D0%B7

Криза на идентичността

Кризата на идентичността е понятие от психологията и най-вече от психоанализата на Ерик Ериксън. Тя се появява, когато индивида изгуби чувството си за тъждественост със себе си и историческа продължителност. Терминът е измислен от Ерик Ериксън.

Описание

Идентичността е "субективно чувство, както и наблюдаемо качество на лична тъждественост и продължителност, съчетани с вяра в тъждествеността и продължителността на някаква споделена картина за света. Като качество на несамостоятелен съзнателен живот, това може да бъде изключително видно у млад човек, който е намерил себе си, както е намерил и своето общество. В него виждаме да изплува уникална унификация (обединение) на това, което е неотменно дадено - това е, вид на тялото и темпарамента, надареността и уязвимостта, инфантилните модели и придобитите идеали - с отворени избори доставени в налични роли, професионални възможности, предложени ценности, срещане на ментори, правене на приятелства и първи сексуални срещи. (Erikson, 1970)."
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

ощипана девойка
 
Нашумял термин за определянето на личност с високо его, която не понася критики от други хора. Важно е да се подчертае, че за да се уточнят качествата на тази личност трябва да се използват допълнителни прилагателно-значещи единици, защото тази личност може да е както много умна, така и много "не-умна".

Румънеца и Енчев всеизвестните Български рапъри пък възпяват този така високонравствен акт (ощипването) с песента си "Пипни ме тук...", т.е. "Щип-Щип...", "ох, ощипаха ма".
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BE%D1%89%D0%B8%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BA%D0%B0

сублимирам
В психоанализата сублимирането е защитен механизъм за намаляване на психичното напрежение, породено от натиска на Ид-а върху Его-то, чрез социално-приемливи форми на поведение: занимаване със спорт или с изкуство.
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D1%81%D1%83%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC

........................................................................
http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=view&id=18&Itemid=9

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0

http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=3&id=29&Itemid=52

Колко “неочаквано” е неочакваното насилие?

http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=view&id=48&Itemid=52

Неочаквано насилие

http://www.bulsite.com/index.php?option=com_content&task=view&id=47&Itemid=52