За Егото

[WhiteRider]

То с повтаряне не става. Менталните концепции и последвалите емоции не водят до разцъфване на съзнанието, а са само още храна за мислене. Всеки е на пътя си и в крайна сметка ще стигне до себе си, няма къде другаде да отидем всъщност. Егото е игра и когато ни омръзне, тогава го оставяме, защото опитите да го направим преди това са пак част от играта/егото.

[marhs]

От един спор до друг, от една представа до друга, която отрича първата и пр. И тогава ще се предадем. Когато се предадем....тогава може би започва истинското пътуване.Затова все повтарям, когато стигнете до тотален срив не бързайте да се отписвате.Интересното тепърва предстои.

В тази връзка, сигурно намекваш, че кризата (въпреки, че я мразя, както повечето хора) е време за изпитание на всички човешки качества, в комплект.
Но не е препоръчително човек да се предава, щото егото пък ще се противи, мисля.

[алибаба]

Знаеш ли какво прави егото, когато човек е на път да капитулира, да се предедае? Това е моментът на най-голямата заплаха за него. Защото "да се предаде" човек означава да се откаже от всичко, за което егото до сега е твърдяло че е много важно и ТРЯБВА да се преследва, постига и пр. И пред тази заплаха за себе си, егото е готово да жертва целия чавек и започват внушения от типа "животът няма смисъл", "хората са лоши и по-добре всички да измрем", "по-добре да свърша с живота си веднъж за винаги" и т.н. Човекът започва да страда от депресия, апатия, паническо разтройство, и какво ли още не, като за всичко обвинява какво ли не, само не подозира собственото си его. И това е целта разбира се. Ако този човек си пръсне черепа, егото ще си остане неразкрито. Ако има прераждане (казват, че има,аз нямам лични наблюдения)този човек ще дойде отново с его-още по-силно от преди. Може би това е и причината вече в малки деца да се наблюдава силно развито его. Ако обаче човекът се предаде (въпреки всички неприятни изживявания, които съпровождат това), аз го наричам - его абстиненция, и ако просто продължи да живее въпреки всичко, в един прекрасен ден ще установи, че нещо се е случи в него, една промяна, ще започне да открива неподозирани неща, радост там, където преди изобщо не му е хрумвало че я има...
Така, че що се отнася до кризата - смятам, че тя е неизбижда, но се опасявам, че както на лично, така и на колективно ниво егото е готово да жертва живота на хората, но самото то да остане в сянка.

[ultrafutur]

Егото е подбраният и сортиран от ума опит, ретушираното Откровение - едно огромно огледало, пред което стоим, и на което се любуваме в захлас. Залъгваме се по цели животи, че това огледало е най-голямото ни съкровище...
Това фалшиво самосъзнание винаги търси задоволяване на своето въжделение - една далечна представа за идеала, която никога няма да бъде постигната в 'достатъчна степен'..
За да се насити Егото, човек действа - разделя, разпределя и накъсва, отрича - и така унищожава всичко онова, с което се храни, и от което живее.
Базисните човешки отношения днес са чисто престижни - непрекъсната борба за взаимно признание - борба не на живот, а на смърт.
Тази жажда за повсеместно унищожение връща Егото в началната точка - само по себе си едно единствено Его не е валидно, тъй като не взаимодейства, не се съревновава...
Затова, то отново и отново започва битката, размахва меча, и... цикълът се затваря.

[алибаба]

Сега ще каже наещо, което може би ще предизвика у доста хора възмущение.
Но аз все пак ще го напиша - всички ние хората сме в една или друга степен его-наркомани. Няма какво да наричаме "истинските" наркомани боклуци и отрепки, след като всички сме такива. Само че при тях ("отрепките") нещата са в явен, изчистен вид. При тях наркотика е ясен, няма 2 мнения по въпроса, няма спорове за понятия, няма нищо неясно и неосъзнато.
Его-наркоманът обаче не осъзнава своя собствен наркотик и това прави наркотика много по-опасен, а его-наркоманът в дори по-лоша позиция от явните наркомани.
Освен това  извистните наркотици са химически ващаества, те нямат интелигентност и не могат да те манипулират, преследват и заблуждават. От теб си зависи. Ако твърдо решиш можеш , възможно е, да сперш. И можеш да си сигурен, че наркотикът на може да те проследи и сам да ти влезе в къщата или в устата.
Егото като наркотик...се е вградило в ума, в инструмента на интелекта. Не казвам, че то е интелигентно и не знам дали зад него стоят някакви същности, макар да има такива наблюдения описани в някои книги. Но за нещо, което лично не съм установила не мога да говоря. Въпросът е че егото,бидейки в собственият ум, не се възприема като нещо чуждо, вредно и опасно. И понякога, когато все пак успееш да локализираш виновника в себе си има опасност да стане както при автоимунните заболявания. Или казано по друг начин покрай сухото да изгори и суровото.
Ето защо егото е най-опасният наркотик, от който страда човечеството. Всички без изключение в развитите страни.
Може би някъде по някой остров или някъде в дълбоката провинция то все още не е успяло да се развилнее, но цивилизования свят е тотално наркоманизиран.

[алибаба]

Ultrafuture, пълниш ми душата!!!
Надявам се това признание да не гъделичка егото ти, но като те чета мисля, че няма такава опасност  .

[mitko]

  Цитат
  Силата  на  настоящето -  Толе  
  "Ето една аналогия. Предсатавете си, че се съберат група учени и ви засипят с безброй научни доказателства, че бананите са горчиви. Но е напълно достатъчно да опитате банан един-единствен път, за да разберете, че бананите са съвсем различни. В крайна сметка доказателството не е в интелектуалните доводи, а в това, да бъдете докоснати по някакъв начин от свещеното вътре във вас и извън вас."    
      Свещенното  докосване  отвътре  се  наричасъвест,  а  докосването  отвън  е  на  безкомпромисната  реалност!  
      Както  писах  по-горе  
      Обективноста  е  продукт  на  менталното  и  емоционално  ниво  на  съзнанието  ни!!  Тази  обективност  колкото  и  да  изглежда  истинска  не  бива  да  се  приема  са  достоверна  ако  не  е  подпечатена  от  реалноста,  тоест  всяко  качество  което  смяташ,  че  притежаваш  не  е  ли  доказано  на  практика  не  води  до  истинско  самочуствие, а  оформя  един  балон  наречен  самомнение!
        
    

[WhiteRider]

Да, преди време често използвах един израз в интернет форуми "Защо спориш с личния ми опит? Аз съм преживял това, за което говорех " Е разбира се, друго характерно за хората, а те са странни, е, че бъркат собственото си преживяване на някаква ситуация със самата ситуация

[mitko]

      Обръщайки  се  към  личният  ти  опит,  питам  колко  време  можеш  да  останеш  безмълвен,  тоест  в  тишината?  И  ако  можеш  в  което  се  съмнявам  съдейки  по  отговорите  ти,  би  ли  споделил  как  го  правиш? 
      Смятам,  че  всяка  практика  може  да  се  облече  в  подходяща  теория,  но  не  всяка  теория  може  да  се  приложи  на  практика!
      Темата  е  изпълнена  само  с  теоретични  напъни,  (никой  не  сподели  как  се  е  освободил  от  Егото  си,  от  мислите  си  и т.н.)  кой  ще  надговори  другият  замеряйки  го  с  цитати  и  "дълбокомислени"  фрази! 
      Истините  са  прости  и  кратки! 
      "Ако  не  можеш  да  обясниш  на  едно  шестгодишно  дете  за  какво  става  дума,  то  и  ти  самият  не  знаеш  това"  Айнщайн  Цитирам  по  памет! 

[алибаба]

Митко,
човекън насреща ти може да е изял банана (от примера ти), но ако ти не си го изял няма да разбереш какво ти говори. Има неща, които няма как да бъдат обяснени на 6 годишно дете. Един ученик от 12 клас не може да обясни на първолака задачите си по математика.
Преди много време, когато аз бях в позицията на първолака, т.е. все още не знаех от къде ми е всичко, дето ме тормизи се обърнах към един човек, който е с ниво на осъзнаване, недостижимо от никой от хората които познавам. Дори всички го наричаме "гуруто". Попитах го, исках нещо да ми каже, да ми даде съвет, да ми даде насока. Той ми каза няколко неща, от които аз нищо не разбрах. Едва след години, може би повече от 10 разбрах какво е имал предвид.

[Visitor]

      Темата  е  изпълнена  само  с  теоретични  напъни,  (никой  не  сподели  как  се  е  освободил  от  Егото  си,  от  мислите  си  и т.н.)  кой  ще  надговори  другият  замеряйки  го  с  цитати  и  "дълбокомислени"  фрази! 
      Истините  са  прости  и  кратки! 
     

И простата истина , според мен, е че не можеш да избягаш от себе си. Единственото е да се осъзнаеш и приемеш възможно най-бързо.Да приемеш, че носиш огромна гама от емоции,заложени са неочаквани възможности в теб. Всичките ти мръсни и святи желания идват от дълбокото ти същество. Това си ти. Имам чувството, че повечето хора искат да заличат егото си,заради другите. Ами аз може би имам нужда да бъда себе си, ако ще и лоша да бъда. Може би имам нужда от тези преживявания, които егото ми дава. Въобще темата за егото се е превърнала в някаква мода, всеки иска да го маха, убива, заличава, кастрира.Брррр...

Митко, ти колко време можеш да седиш безмълвен? 

[Tangrata_]

От една страна е така, трябва да се приемаме.
Но това не е цялата истина. Истината е, че наистина може и трябва да се борим с егото. Но подхода не е традиционен.

Виж тази книга "The Power of Now" (Силата на настоящето).
Там са обяснени добре нещата. Макар да съм стигнал само до половината, нещата изглеждат точни.

Ти си жена, нормално е да вярваш повече на емоциите, и да смяташ, че трябва да се следват.
Но това е в сила само понякога.

Егото се бори най-успешно, когато се излиза от комфортната зона.
Има всякакви случаи - еднократни, многократни и тн.
Може би най-успешни са систематичните.

Когато вкараме и емоциите в уравнението, какво се получава?
Не винаги емоциите ни карат да излизаме от комфортната зона. Даже почти винаги е обратното. Емоциите ни карат с всички сили да си кютаме и кротуваме в комфортната зона. Но така си оставаш и с егото и без прогрес.

Има и още една подробност. Излизането от комфортната зона трябва да става СЪЗНАТЕЛНО, и съзнателно пожелано, избрано.
Не насила.
Ако се прави насила, съзнанието ще се дърпа опъва, ще се бори, ще вярва, че е онеправдано, наранено и тн. И тогава няма да има освобождаване на егото.

Разбира се след голямо количество от такива насилствени излизания, съзнанието може да се приучи да не се бори.

Нещо повече!
Нито един от 2 та варианта го няма в чист вид.

Винаги, докато съществува и най-малкото его, част от твоето съзнание винаги ще се бори, няма да приема, ще се дърпа срещу болката (излизането от комфортната зона).
Но малко по малко то се приучва.

Разбира се, нужно е поне частично съзнателно избиране, защото това е в крайна сметка което тренираш - умението да избираш, да бъдеш решителен и твърд.

[Visitor]

Мисля, че борбата с егото ще доведе до нещо друго.По-скоро трябва да бъде овладяно.Да бъде плавно, спокойно, а не да се шашка, когато ТО (мръсните желания или други) го изненадат, а старата мъдра Съвест го удари с камшика. Тогава егото трябва да бъде спокойно и да отсее това, което смята, че ще бъде полезно за неговата опитност, защото в егото е опитността, преживяванията на един човек.

[алибаба]

Невидим свят, темата за егото не е мода, а необходимост. Много хора се чувстват нещастни. Много от тях не са нито недъгави, нито тъпи, нито грозни, нито дори бедни....и въпреки всичко страдат. Темата за егото е за нях. Ако ти се чувстваш радостна от самия факт, че си жива, че дишаш, че обичаш и те обичат, ако си удовлетворена, ако си един доволен, отворен и щастлив човек, което най-искрено ти пожелавам, то темата за егото не е за теб.
Когато някой е болен и го боли и страда за него най-важна става темата за оздравяването. Ако е здрав няма какво да се занимава с тази тема.
Тръгваш по пътя за самопознание (а на този път неизменно се сблъскваш с егото) понеже си на зор. Разбираш ли ме?
Който не е не тръгва. Почваш да търсиш духовна литераура, защото си на зор, защото след като си питал хората, след като си се опитал да мислиш за нещата си ударил на камък. Тогава попадаш на някакви думи, които изведнъж те уцелват право в сърцето. Тези думи ти казват нещо от сорта "да, знам, че страдаш, знам и защо страдаш, има начин, има причина и рано или късно ти ще разбереш сам". Тези думи стават твое упование. Ти разбираш, че не страдаш защото си нещо не у ред, нещо ненормален или психо, а по съвсем определена причина. И така нататък. Така се почва. Никой не трагва да се бори без сериозна основателна причина. различните хора са на различен етап от развитието си.
На едни им е опрял ножа до кокала както се казва, на други не, а трети са преминали отвъд (много са малко те за съжаление).
За себе си мога да кажа, че съм нещо като ветеран от войната,виждам много капани, които на мен ми отнеха години и за това си позволям да споделя някои неща. Това не означва, че думите ми ще достигнат всички, само тези, които са на зор, и които са готови да тръгнат.А има много такива. Които аз искам да окуража и да покажа някои капанчета. Като знам аз колко съм се бъхтала и колко време съм изгубила за неща, които ако е имало кой да ми каже по-рано....но както и да е.
Искам да кажа на тези, които са осъзнали егото като източник на проблемите им, че методът не е в придобиване на качества, а точно в обратното - в осъзнаване на глупостите в нас. Към човекът няма какво да се прибави, има какво да се отнеме. Така да се каже методът е отрицателен, нещо като ровене в себе си и вадене на неприятни неща и осъзнаването им. Е, спор няма, че е емного неприятно, но е много ефективно.
каквито и качества да тръгнеш да придобиваш, те автоматично се гипват от егото ти и то само става по-силно.

[алибаба]

И още нещо, както хубаво каза Немидим свят, човек не може да избяга от себе си. И слава богу! Това означава (и тове мен винаги ми е давало кураж), че нищо ИСТИНСКО не можем да загубим от себе си (да окастрим или убием). Можем да загубим единствено илюзиите си. Това е много важно, защото на един етап егото (сбора от илюзиите ни)ни внушава, че ако пръдължаваме да се ровичкаме в себе си можем да се шизофренираме или да си загубим ума и да полудеем. Да не говорим, че м вомента в който сме...нито риба нито рак, т.е. отказали сме се от старите навици, илюзии и стереотипи, но все още не можем да разчитаме на новите, все още не сме се научили да живеем без да следваме егото си, се чувстваме като без почва под краката, ставаме странни за околните, никой не ни разбира, ние сме много уязвими.
В подобни моменти от най-дълбокото на душата ти изплува именно това уверение "Споко, давай смело напред, истинското не може да бъде загубено, ако нещо изгубиш, това ще са илюзиите ти, а ти нали това искаш".