За Егото

[Tangrata_]

Този постинг го бях писал отдавна. От тогава имам известна еволюция в теориите.
Бих казал, че си права, наистина тая силна вътрешна увереност привлича жените. Но трябва да е в много силен и чист вид. Иначе не работи. Буквално трябва да светиш, да излъчваш сила и светлина за да има ефект. Трябва да нямаш страх.

Но ето, че Митко се намеси, и трябва да призная, има го и другото. Много жени се лъжат и се лепят по имитациите, по самомнението. Това е дори мнозинството.

Важно е как се проявяваш в реалността. Със своите качества, самочувствие и самомнение, какво точно правиш. Някои биха казали "поведението". Но надявам се е повече от това.

Както казах, понеже не е често срещано, номера със вътрешното самочувствие при жените ще работи само, ако наистина счупиш нормата, ако излезеш извън скалата. Ако буквално покажеш, че си по-различен от 10 000 други. Само тогава се впечатляват от това.

[WhiteRider]

@Iris, Истинското его е душата (истинската самоличност), това е егото, от което Буда се е освободил/трансцедентирал. Нисшето его или побърканото его, както предпочитам да го наричам е друга тема. То е единство между тяло и ум. Напоследък хората около мен отново са ми интересни и преди ден забелязах колко много външния вид (наследените генетични белези) определят характера на човека. Преди винаги си мислех, че е обратното, човек започва да прилича на това, което си мисли, че е. Но повечето хора нямат силата и чистотата на мисълта, за да достигнат до това. Повечето просто са залепнали към идентификацията си с външния вид и оставят тя да диктува мислите и поведението им - арогантност или високомерие, скромност или плахост, живост или депресия.

Също така си мислех, че неуверените хора са по-големи егоисти от екстровертните. Просто защото неуверените хора имат по-голяма нужда да се представят в най-добрата светлина и затова рядко се стремят да изпъкнат от страх да не се провалят - перфекционизмът е една от неврозите на егото. За плахите хора е по-трудно да преживеят провал или неодобрение, затова не рискуват да се показват.

А да се върна към уклона на Ирис - въпросът ми, разбира се, беше реторичен. Егото е фалшива самоличност, сигурно някъде в темата е станало ясно, че самата дума личност идва от гръцкото персона - театрална маска, нещо, което поставяме пред себе си, за да се покажем пред другите. Но има един много тънък момент. Егото е етап. Ние хората сме между животните и боговете. Полусъзнателни, полуприсъстващи същества, ту ни има, ту ни няма. Добре развитото, кристализирало като диамант его е стъпка към нещо по-фино, когато бъде изоставено (макар то да пада като добре узрял плод само, когато му е дошло времето и когато целият този етап е преживян). Недоразвитото его има в себе си стремежът да компенсира своята липса на опит като се представя във всички форми, които погрешно наричаме "голямо его". И напротив, добре развитото его няма стремеж да изпъква, то е сигурно в себе си, няма нужда да се доказва, но не се и страхува да го направи. То си е самодостатъчно. Хората сме странни същества и нашите разбирания също са странни, нашите разбирания отразяват това, което реалността не е. И много пъти наричаме нещата с точно обратните им описания.

[WhiteRider]

@Танграта, според мен жените са заети доста сериозно с продължението на рода и тяхното его отделя голямо внимание на намирането на уникален партньор, които да предложи сигурност, пари, интелект, способи да се оправя (владее) околната среда. Това е доста доминиращо при жените

[Tangrata_]

За перфекционизма и плахите хора съм на същото мнение. Даже съм го писал или в този форум или в друг.

Едно допълнение. Можеш да си и неуверен екстроверт.
Можеш да имаш силно его и да си затворен в себе си, или пък изразяващ себе си.
Можеш да имаш слабо его и да си затворен в себе си, или да изразяваш себе си.
Като пример на човек със слабо его и затворен в себе си, се сещам за Оджиън Мълчаливия, от "Магьосникът от Землемория". Той е един от най-могъщите магьосници (в книгата), но предпочита да си мълчи и да си живее сам.

Защо давам пример от книга? Защото тоя тип хора са единици - които хем нямат голямо его, хем не се изразяват.
Но пък, както каза White rider. Те просто нямат необходимост да се изразяват, но нямат и страха ад го направят, ако се наложи.

Та крайната ми теза е, че дали си затворен или не си затворен не влияе чак толкова на егото.


За жените, да, те искат сигурност и пари, продължение на рода, но това не противоречи на горните обсъждания, а просто ги допълва.
Нещата са сложни и не могат да се изкажат с малко думи. Можем да отворим нова тема и да попишем. Освен това виж форума в подписа ми. Там се обсъждат такива неща надълго и широко. Има и някои книги и видеоматериали по тази тема. Мога да ти препоръчам някои изключително добри. 

[WhiteRider]

Благодаря ти, може да се възползвам.
Егото също така има нещо, което наричаме двоен стандарт - забелязваме например чуждото поведение и в нас се появява някакаъв процесинг (дума, която обединява всички харесвания-нехаресвания, осъждания, привличания, осмивания, подкрепяне, чувства на съпричастност и състрадание, вина или срам и т.н. - всяка емоция и създаващите я мисли), но не го виждаме в себе си.

Етикетът жена, както и обобщенията са пак израз на егото - то драсва една черта някъде около себе си и казва - това го разделям на мъжко и женско, женското прави еди какво си, мъжкото се държи еди как си - отново идентификация с формата. Ами в следващия си живот от мъж се раждаш жена и придобиваш заедно с това всички атрибути на това поведение, но то не е твое. После пак си мъж.

В интерес на истината, егото е по-добре закрепено и вирее по-добре в мъжете. Мъжете прекарват повече време в главата си, от където произлиза разделението. Жените са по-вкоренени в емоциите и във виталните центрове, а мъжете в менталните (отново разделението е условно, но е разпространено). Затова и мъжете са направили всичко възможно, за да потиснат жените. Мъжкото его се е чувствало застрашено от жените, защото не са били толкова подвластни на разделението и дуалността, затова и женската енергия, най-общо казано е била потискана през хилядолетията на нашата цивилизация. Въпрос на охрана на територията

[Iris]

@Iris, Истинското его е душата (истинската самоличност), това е егото, от което Буда се е освободил/трансцедентирал.
...

Висшето аз, наистина е душата. Доколко Буда го е трансцедентирал и какво всъщност означава да го трансцедентираш е безсмислено да се обсъжда. Това е нещо, което може да бъде разбрано само ако се преживее и може да бъде частично обяснено единствено директно от човек, който го е преживял. Аз не съм привърженик на доктрината за Анатман в Будизма. По-скоро съм на страната на Йога, където на човешката индивидуалност се отъждествява в своята същност с Брахман. С други думи човешката същност не е шунята (пустотата, Буда-природата), а е едно с Бога, но не губеща своята индивидуалност (Атман), която е вечна, безкрайна, съвършена и неизменна. Атман е в същността на Висшия аз, но все пак не е висшия аз. Последното е само частично развиващо се (еволюиращо) проявление на Атман във времето и пространството.

Може и да греша, но останах впечатлението, че свързваш по някакъв начин егоизма с човешката душа (висшето его). Аз лично смятам, че егоизмът може да бъде свързан единствено с нисшето его (в един предходен пост http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,7612.msg201252.html#msg201252 обясних по-подробно какво точно включвам в нисшето и какво във висшето его). Егоизмът е когато човек поставя себе, удовлетворяването на своите желания и стремежи пред всичко останало. Душата (висшия аз) приема себе си преди всичко като част от едно по-голямо цяло, което поставя над самата себе си.

[WhiteRider]

Егоизмът си е побърканото его. Позитивното его е душата, това, което ти наричаш обаче Висш Аз. Висшата същност (защото на това ниво няма никаква азност) е нещо съвсем друго. Душата е тази, която се преражда, която трупа опитност, която "скита" из измеренията. Висшата същност е на върха на планината, образно казано и е тази точка, която никога не губи съзнателност за себе си и за връзката си с Цялото. Душата може да се обърка от много си преживявания и да потъне в илюзията за разделението. Но може и да не го прави. Душата е средството за трупане на опит, Висшата същност е синтезът на този опит и пространството, от което душата е тръгнала и в което ще се завърне, след като няма нужда да преживява вече тази вселена (в по-широк смисъл, не само материята). Душата е водата в реката, висшата същност е коритото на реката, ако мога да използвам това сравнение. Егото е тинята по водата Но всичко си ти. В будизма се казва, че няма разлика между буда ума и ума на просветления, но при единия случай всичко е осъзнато, при другия не.

Защото забихме към изтока, майя идва от метр, разделям. Коренът на думата не означава илюзия, както общопопулярно западния ум мисли за майя. Майя означава да измерва, преценяваш, сравняваш, да прокарваш линия на разделение и да слагаш етикети. Умът без его не спира да възприема вселената/реалността. За един просветлен реалността не е празнота, т.е. не изчезва, а е същата реалност, която и ние възприемаме, но без разделението на мислите, спомените и надеждите за бъдещето.

[алибаба]

Защо егото се обижда от "егоист".
Ами чували ли сте следната фраза "крадецът вика дръжте крадеца"
Както каза Ирис, номера в неосъзнаването от къде ти идва всичко. Егото използва какви ли не трикове само и само да отклони вниманието от себе си. Защо? Ами защото веднъж осъзнато него вече го няма. Един от триковете е да въвлече хората в безкрайни словесни спорове за понятия. Ако искаш добре да скриеш нещо овъргаляй го в понятия. И тогава започва войната, конфликтът. Всички тръгват с най-добри намерения и свършват гуша за гуша, защото всеки разбира нещата по свой си начин. Колкото хора, толкова умове, толкова представи. И всички те ще бъдат под цензурата на егото, защото то цензурира ума непрестанно.
За това аз предпочитва да опростявам нещата. Има нещо, което си. Реално. Има и нещо, което е представата ти за това какво си, умствена картинка.
Първотого наричам съществото, пък сега на колко слоя е, как се нарича, какво представлява ...това са подробности. Второто го наричам его. То не е нещо реално съществуващо, а представа. Опис за това кои сме.
Ако се чувстваш, ако си във връзка със себе (а тогава си във връзка и с всичко останало), тогава този опис губи смисъла си, можеш да го захвърлиш.
Но връзката е нарушена и пътят към възвръщането и е крачка по крачка разбиването на описа, разобличаването на егото. Трябва бдителност за мотивите ни, за чувствата ни, и тотална искреност пред себе си. Освен това е болезнено. Една фина хирургическа операция трябва да се осъществи при която да се отсее това, което е от съществото и това, което е от егото. В началото, когато започнеш да си даваш сметка за его-мотивите си просто си потресен. Но трябва да имаш смелостта да го погледнеш право в лицето. Да се стремиш към това. Колкото и да ти е неприятно в даден момент да си признаеш, премерно, че ей това сега, което ме кара да изпитвам раздразнение, неприязън....а дори понякога и възхищение е егото.
Но егото е адски хитро. То е нарекло егоизъм, нещо, което е съвсем нормално при хората - да пазят себе си, територията си, да се грижат за интересите си. За това аз разделям егоизъм от его- ЦЕНТРИЗЪМ. Някъде бях чела за "здравословен егоизъм". Да! Казано е в библията "обичай другите както себе си". Значи първо си ти, после са другите. Първо себе си се научаваш да обичаш, да приемаш, да се грижиш и после можеш другите. Така, че егоизмът е нормален етап, който се надраства, както детството. Но егоЦЕНТРИЗМЪТ вече е друго. Това означава, че ти вече нямаш връзка със съществото си, а те движи егото. То стои зад действията ти, то те мотивира или демотивира, то ти диктува мислите и ти причинява страхове, критикарство и пр. простотии.

[Tangrata_]

Използваш може би неправилни понятия.
Някъде бях чел, че разликата между егоцентризма и егоизма е, че при егоизма мислиш за себе си, и поставяш своите желания над другите. При егоцентризма има неосъзнаване на чуждата нужда. Просто не съобразяваш чуждата гледна точка. Не се поставяш на мястото на другите хора.
Дори за пример за егоцентризъм беше даден, че често на жените им крадат по нещо от чантите в обществения транспорт. Защото не мислят извън тях, и не се поставят на мястото на крадеца.
Докато при егоизма има осъзнати твоите нужди и чуждите нужди, но ти предпочиташ да задоволиш своите.

Едит: при повторен прочит виждам, че твоите понятия съвпадат почти изцяло с това, което и аз съм описал.
Така ли е, не знам, ти ще ми отговориш.
Какво означава "То, егото те движи, а ти нямаш връзка със съществото ти"

[P.E.A.C.E.]

Всеки борави с неговите си понятия и сме в капана на думите. Направи ми впечатление, че имаше нещо като равенство между душа и его, според мен са доста различни неща.
Егото сте го разнищили доста, което показва колко субективно е то.
Съгласен съм, че егото иска и трябва да се контролира, но мисля че играе и роля на нещо като защитен механизъм. След като си изградим представа за нещо, независимо дали е вярна или не, то си я пази.
Къде е егото според вас? Според мен е в ума, не в душата.

[Iris]

Къде е егото според вас? Според мен е в ума, не в душата.

Умът е инструмент. Той може да служи както на душата, така и на нисшия аз. Освен това мисълта, такава каквато обикновено я осъзнаваме, свързана с мозъка, е твърде бледо подобие на свободната от физическата материя и от астрала мисъл.

[P.E.A.C.E.]

Умът е инструмент, да. За мен егото е нещо като функция на този инструмент, поне от там ми се струва че ми нашепва

[алибаба]

Тангра,
да поставяш совите желания над (или пред) тези на другите е нормалното положение. Другото би било идиотизъм, не егоизъм. Не само е нормално, но и си длъжен да се заниваш ти с твоите нужди.
Но друг е въпроса ако задоволяваш своите нужди ЗА СМЕТКА на другите. Това вече е друго.
Егоцентрикът не осъзнава нуждите на другите защото го боли, в един етап егото вече боли. Ти страдаш. Ако те боли зъб можеш ли да мислиш за нещо друго? Освен за твоята си болка?! Но е неправилно да кажем, че егото боли, защото егото не е нещо реално, това са мисли, концепции, които са те водили по грешни пътища, пътища които са те отдалечавали от теб самия и от ТВОИТЕ истенски нужди. Теб те боли и страдаш от неудовлетворените си нужди. Истинските нужди на твоето същество.
И става така, че крйната форма на егоцентризъм се превръща в началото на пътя защото ти писва да те боли и желанието да разбереш "защо страдам" вече не е желание, а решимост. Зарязваш всичко друго и почваш да се връщаш по стъпките си. Къде? Кога? Как? стана така че стигнах до тук да съм толкова нещестен, неудовлетворен и пр. И в този процес на търсене започваш да подлагаш всичко на съмнение и разбираш как си се водил по егото, което е в ума, или използва ума ти.
Никой на никого не може да помогне ако не е успял да помогне първо на себе си!

[mitko]

      Мисля  си,  възможно  ли  е  да  се  расъждава  върху  Егото  без  да  се  споменава  интуицията,  съвеста  и  единственият  начин  чрез  който  можем  да  разберем  това  което  сме - обективноста. 
      Обективноста  е  продукт  на  менталното  и  емоционално  ниво  на  съзнанието  ни!!  Тази  обективност  колкото  и  да  изглежда  истинска  не  бива  да  се  приема  са  достоверна  ако  не  е  подпечатена  от  реалноста,  тоест  всяко  качество  което  смяташ,  че  притежаваш  не  е  ли  доказано  на  практика  не  води  до  истинско  самочуствие, а  оформя  един  балон  наречен  самомнение!
     "Умът  не  може  да  чуства  (обича), а  сърцето  не  може  да  мисли"  Алибаба 
      Ние  мислим  на  ментално,  а  чустваме  на  астрално  ниво  умът  ни  обединява  двата  фактора  и  според  способностите  интелекта  си  стигаме  до  заключения!   

[алибаба]

Тъй като умът не може да чувства, а в крайна сметка ние искаме самочувствие (да се почувстваме)повече от ясно е, че умът не е в състояние да ни заведе там, където искаме, да ни доведе до някаква истина. И въпрки това ние сме поели по този път и няма връщане назад. Имаме този инструмент и сме започнали да го използваме. Това е положението. Но то не е толкова отчайващо защото рано или късно умът (дори и най-мощният, дори най-вече той) ще ни отведе до...под кривата круша. Т.е. умът ще стигне до своето отрицание, точно както ако се движиш в кръг рано или късно ще стигнеш в изходната си точка. Змията ще захапе опашката си. Ще осъзнаем неспособността на ума да направи нещо повече от стигане от един параодкс до друг. От един спор до друг, от една представа до друга, която отрича първата и пр. И тогава ще се предадем. Когато се предадем....тогава може би започва истинското пътуване.Затова все повтарям, когато стигнете до тотален срив не бързайте да се отписвате.Интересното тепърва предстои.