За Егото

[marhs]

Струва ми се, че малко смесваш нещата.
Именно при родители, които заемат важни длъжности, добре осигурени са материално и пр. вероятността егото им да е силно, съответно децата им да са в дефицит на любов е по-голяма.
 

Е да, защото понякога, примерите от живота са ми е по-интересни.

Според мен егото си е заложено в човешкия геном, но започва да се проявява тогава, когато човек започне да осъзнава възможностите си и желанията се.При всеки е различно.Ами например, когато малките деца започнат да не дават на друг техни играчки: "не дамам кофичката-моя си е".Или когато майката казва на детето-не ходи там, а то тръгва точно натам, където му е забранено,защото така е решило съзнателно или несъзнателно егото му.И през живота на човека се развива до по-сложни действия, решения и взаимоотношения.

[Tangrata_]

Не мисля, че има голяма връзка дали родителите са добре материално или не.

Определено има значение възпитанието. Дали родителите ще съумеят да възпитат детето да си ограничава егото, да го стимулира нарочно, или пък да предизвиква егото си несъзнателно.

[алибаба]

По-скоро егото се засилва за да компенсира някакъв дефицит.
Ако се чувствам обичана и приемана, ако към мен са внимателни, ако имам сърдечна връзка с родителите си - за какво ми е да се питам добра ли съм или лоша, красива или грозна?
Разбира се това е неизбежно, когато живееш в социума, рано или късно се сблъскваш с това. Но в тем има изградена едно вяра в себе си, чувство за ценност. Естествено някой може да излезе и да ти кажи "ти си едикаква си и аз не ти харесвам". Обаче по един начин ще го приеме дете, израсло с чувството, че е приемано и обичано и дете, което не е получило това.

[алибаба]

А възпитанието е нещо, което също идва да компенсира този дефицит.
Ако има обич възпитание на практика не е нужно, защото всичко се научава по въздуха, без усилие от ничия страна.
Така както влюбените нямат нужда да се обясняват словесно за да се разбират.
Те си стоят един до друг в мълчание и пак се разбират.
Познава една жета, която учше детето си да споделя играчките си, то разбира се не искаше, но се подчиняваше, нали е зависимо....Когато поотрасна, някъде към 10 г възраст и поиска сметка и я попита "защо ме караше да си давам играчките?". Беше осъзнало, че светът е друг. В него никой на никого не си дава колата, примерно да си направи малко кръгчета. Или нещо друго..В истинския свят, не само, че не си даваш нищо ТВОЕ на никого, ами си готов на саморазправа, а някой да е посегнал на нещо твое.
Това дете с право пигаше майка си "защо?!"л. Тя не можа да му отговори. Какво можеше да му каже? Защото ако не те накарм, другите майки ще помислят, че моето дете е егоист и че аз не съм никаква майка ако не направя нещо. Ето това трябваше да му отговори ако трябваше да е честна.
Но е адски тъпо нали?

[WhiteRider]

Интересно ми е защо някой винаги се обижда, като му се каже, че е егоист? Нали това говори за добре гледано и охранено его. Егото би трябвало да се радва, ако му се каже подобно нещо. Нали целта е да е силно и голямо?

[алибаба]

Чудесен въпрос!
Право в десятка!
Добре се целиш ездачо

[fishbone]

Привет.

Ако има обич възпитание на практика не е нужно, защото всичко се научава по въздуха, без усилие от ничия страна.

Не е баш така.
Значи чувството за собственост е водещото. Тая играчка на мен ли са я купили или...?
Съгласен съм за възпитанието и неговата немалка роля, а характера къде го забравихме или ще кажем, че възпитанието изгражда характера?
Отговорът е да ама не напълно. Изводът е:
Нужно е възпитание с обич, за изграждане на дадени морални ценности и добродетели.

Защото ако не те накарам, другите майки ще помислят, че моето дете е егоист и че аз не съм никаква майка ако не направя нещо.

По скоро: За да дадеш пример на децата как трябва да постъпват, че трябва да се учат да дават, а да не са свидливи. Другото са предразсъдъци, кой какво.

[fishbone]

Нали целта е да е силно и голямо?

Така е но зависи в какво се заключава неговата сила и големина защото това са относителни качества.
Дано да не е в чувството за притежание и власт.

[алибаба]

По случая с детето и играчките. Наистина ли смяташ, че майките за това възпитават децата си? Заради тях самите? Или пък са се загрижила за другите деца, да имат пример в лицето на тяхното дете?
Вчера гледам следната картинка - една майка с букет в ръцете и доста издокарана влачи едно момченце на около 8 г. Облякла го е в костюм. Сако и панталон. Зализано, обувките лъснати..Бърза напред и го тегли, а детето едва смогва да я настигне.Подтичва след нея и се опитва да зърне нещо от пейзажа наоколо, но трудно му се отдава. Очевидно бързат за някакво детско тържество. Обаче сценката е нелепа. Ще кажеш, че майката има тържество, а не детето. Освен това детето изглеждаше нелепо в този костюм. Само дето вратовръзка нямаше, а може и да имаше не видях. Как мисилш, дали тази майка прави всичко това заради него, заради детето?
Да, може би иска НЕЙНОТО дете да е за пример, но защото това е НЕЙНОТО дете, т.е. прдествалява НЕЯ, а не защото детето има необходимост от тези неща. Стана ми жал за това костюмирано дете. Тази майка правеше всичко заради себе си. И на този детски рожден ден най-вероятно и другите майки така. Майките се състезават коя е по- по-най, съответно чие дете е по по най.
То са цветя, то са тоалети, то са поръчани клоуни, то са чудеса.
Нито едно дете няма нужда от подобни неща.
Събери ги децата, пусни ги в един двор да играят и да се забавляват, облечи ги така, че спокойно да могат да се въргалят без да трябва да треперят че ще им се карат за някое петно. Дай им свобода ако искат да си правят човечета от кал. Изобщо остави ги свободно да играят. Това е от което всяко дете има нужда, а ни букети и тоалети и предварително организирани до най-малката подробност "забавления"

[fishbone]

Наистина ли смяташ, че майките за това възпитават децата си?

Ами да се е надяваме да. Но ако направим една анкета. Отрицателният отговор ще преобладава.
Та да ти кажа аз съм бил свидетел на много по грозни сцени на обноски майка-дете. Като започнеш от дърпане за косата и стигнеш до сурнене по земята. Че коя майка не иска детето и да е лъснато и спретнато, поне да мяса малко от малко на човек? Друг е въпроса дали има личен интерес от страна на майката и дали тя е с началана форма на  шизофрения или пълна параноя породена от нейните егоистични предразсъдъци.
Защо някои деца се раждат лоши и агресивни, а други кротки и тихи? Още от втората година си проличава неговия характер. Или пък като малко детето е било злоядо и голям инат, каквото хване не дава, а като порасне става лумпен или професор? Даже навремето така са ги определяли ако му става лошо или е често бива на умиране, става велик човек учен-доцент или доктор.

  

[алибаба]

 
Не казвам дали е лошо или добро да си лъснеш детето. Казвам само, че има заблуда по отношение на мотивите, нищо друго.
Когато майката си млати детето - то работата ясна за всички.
Обаче другият случай е много опасен - когато майката ВЯРВА, че прави всичко за доброто на детето си, но всъщност го прави само заради своето его. Тя не го осъзнава. Това дете ще порасне чного объркано. То вярва, че "това е майка ми, която ме обича и прави всичко за мое добро, дори и когато прави така, че да не се чувствам добре, то пак е за мое добро".
Майката вярва в това, прави така, че и детето да вярва. То взема за обич нещо което не е обич. Не обвинявам майката. Тя си вярва, че го прави от обич.Тя повече от всичко иска да направи най-доброто за детето си, но това се прави чрез сърцето.
Ако майката има силно его, което при нея води парада, то ще се намеси и в отношението и с детето. Тя няма да може да го усеща, да го чувства.
Тя се самозаблуждава, детето и също израства с тази заблуда и тя ще се предава и по-нататък.
 До момента в който това дете, сблъскало се с поредната криза в живота си не реши да подложи всичко на съмнение и да го преразгледа.Не го ли направи то ще страда и ще бъде в ситуацията "Аз правя всичко за него/нея, но ми отвръщат с обратното, изоставят ме, пренебрагват ме и т.н".
Това, което са го млатили, поне е разбрало какво НЕ Е обич.  Но това, което са го уж обичали ще е може би в по-лоша ситуация.
Все едно двама човека да търсят нещо, което не знаят какво е. На старта на единия му показват какво не е. На другият му показват грешно нещо и му казват, че това е което се търси.Кой ще е в по-неизгодна позиция?

[Tangrata_]

Всъщност точно за това мислех да пиша.

Тези деца, които не са обичани или са израсли в семейство с проблеми, имат от една страна лош социален старт, недостатъчно самочувствие,трудности със социалната среда, но от друга страна имат шанса (само шанса) да разберат някои неща с егото, или с липсата на его.


Има два вида самочувствие. Единия, най-разпространения идва от егото. Например, суета, обичта в семейството, обичта от приятели, приятелки, гаджета, пари, власт, скъпи дрехи, коли, къщи, външен вид, физически качества и тн.
Другия, е от нищото. По-точно казано от не-егото. От липсата на сравняване на себе си. Просто ако не се сравняваш никога няма да кажеш "този е по-добър. Аз не съм достатъчно добър." И да ти намалее самочувствието. И остава самочувствието идващо от детската невинност, от вътрешното аз. От живеца ти.

[алибаба]

 
Абсолютно си прав, но няма 2 вида самочувствие, има самочувствие и самомнение.
Самочувствието е когато чувстваш себе си без никакво значение от притежания, външен вид, житейска ситуация и пр.
Другото е самомнение и идва да запълни липсата на чувство на себе си. Понеже не се чувстваш се опитваш да се самоопределиш с външни неща на база на сравнение. Стремиш се към нещата, които ти се струва, че ще ти донесат по-добро самомнение и съответно мнение от околните (особено от противоположния пол).
Самомнението може и да имитира самочувствие но рано или късно лъсва всичко.
И специално във връзка с един твой пост отпреди време в който питаше защо да се стремиш към духовно развитие, след като жените не харесват такива мъже ще ти кажа, че това не е вярно. Истинското значение на духовното развитие да достигнеш все по-близо до себе си, да се почувстваш, да почувстваш силата си и връзката си с цялата вселена. А не да трупаш разни качества, които се смятат за притежание на духовния човек и така пак да трупаш в егото си.
Мога да ти кажа, че няма жена, която да не е привлечена като нощтна пеперуда от светлина от мъжкото самочувствие. Именно за това е имало в историята почти уродливи мъже, които са привличали жените като с магнит.
Самочувствието е самородно злато, самомнението - менте.
Така, че всичко започва с отказване. Отказване от ментетата, отказване от атрибутите на самомнението. От всичко, което ще те направи зависим от мнения (собствени или чужди).
С това отказване започва духовното развитие. Като при това никой не ти дава гаранции за нищо.
Повечето хора се страхуват да се откажат от фалшивото самомнение защото си мислят, че без него ще останат хептен без нищо.
Но именно от това нищо може да се роди нещо истинско.

[Iris]

Интересно ми е защо някой винаги се обижда, като му се каже, че е егоист? Нали това говори за добре гледано и охранено его. Егото би трябвало да се радва, ако му се каже подобно нещо. Нали целта е да е силно и голямо?

Нисшето его винаги се стреми да представи навиците и зависимостите, като желания на самия човек. За да повярва човек, че това е неговата собствена воля, а не просто една зависимост, нисшето его трябва да остане скрито в сянка и да дърпа конците от там. Ако бъде забелязано рискува човекът да разкрие истинската природа и произхода на желанията, които смята за свои и обикновено е готов на всичко за да ги оправдае. Тъмните действат по същия начин. Те са силни, когато не ги виждаш. Пряката светлина унищожава тъмнината. Силата им е в човешките слабости. Същото се отнася и за нисшето его в човека – неговата сила са нашите слабости. То няма нужда да е силно, а човекът да е слаб. Нисшето его реално е единствено една сянка от нашето минало. Утвърдени мисловни модели, модели на поведение и реакция, инстинкти и всякакви други автоматизми – това е нисшето его. Просто то е като един канал, който сме изкопали и водата вече си следва линията на най-малко съпротивление, но в строго определена посока, ограничаваща човешката свобода.

[mitko]

Абсолютно си прав, но няма 2 вида самочувствие, има самочувствие и самомнение.
Самомнението може и да имитира самочувствие но рано или късно лъсва всичко.
И специално във връзка с един твой пост отпреди време в който питаше защо да се стремиш към духовно развитие, след като жените не харесват такива мъже ще ти кажа, че това не е вярно. Истинското значение на духовното развитие да достигнеш все по-близо до себе си, да се почувстваш, да почувстваш силата си и връзката си с цялата вселена. А не да трупаш разни качества, които се смятат за притежание на духовния човек и така пак да трупаш в егото си.
Мога да ти кажа, че няма жена, която да не е привлечена като нощтна пеперуда от светлина от мъжкото самочувствие. Именно за това е имало в историята почти уродливи мъже, които са привличали жените като с магнит.
Самочувствието е самородно злато, самомнението - менте.

       Много  хубав  пост,  но  има  една  неточност - прав  е  Танграта!  Жените  си  падате  по  пуяците!  За  вас  жените  важи - "Не  пей  ми  таз  песен  любовна,  а  ми  покажи  книжка  спестовна"!!!  Алибаба  няма  жена  която  да  не  се  е  омъжила  по  сметка!!!!!!  Няма  такава!!!!  Това  обаче  е  друга  тема!
        За  останалото  в  поста  ти  съм  съгласен  напълно!
        Кога  се  появява  Егото?  То  ни  е  вродено!  Няма  родени  две  еднакви  по  тегло  близначета  и  винаги  едното  доминира  психически.  При  малките  вълчета  винаги  си  личи  кои  са  алфата
        Грешката  е,  че  накои  смятат  Егото  за  определящо,  но  не  е  така,  то  не  определя  цели!  Егото  е  желанието  стремежа  за  постигане  на  поставените  от  активният  ум  цели!  Затова  е  по-добре  да  анализираме  целите  които  му  подава  активният  ни  ум!