За Егото

[Una]

Алибаба само искам да те поздравя (без егото ти). Все едно, че чета себе си... донякъде разбира се.
Вярно е, че нашето его (или т.н. фалшивото ни Аз) се е разраснало до неконтролируеми размери (не без определена съзнателна помощ отвън, от определени заинтересовани от това). Ако направим асоциация С ГНМ (германската нова медицина), според която рака и която и да е друга болест е всъщност етап на излекуване на организма (на физическо ниво, вследствие първопричина конфликт на психическо ниво), то ние сме в този болезнен етап, който няма да мине без да боли. Въпроса е, че при процеса на излекуването има два изхода, единия от които е умиране на организма (което също е начин да за справяне с болестта). И който вариант обикновено се случва или когато процеса е вече много напреднал и е станал необратим или когато не се осъзнават причините за възникването на болестта и заедно с това не настъпва промяна в поведението.
Поздрави.

[mitko]

     Кабала  за  Любовта  и  Егото

Какво е любов? Всеки мисли, че в нашия свят тя съществува. В края на краищата всички бихме искали да я изпитаме реално. Най-великите умове на човечеството са разсъждавали върху това най-дълбоко човешко чувство, развивали са философии, правили са анализи и опити да го изследват в дълбочина. Въпреки това за нас тайната си остава.
Когато мислим за любовта ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс.
Друг парадокс е, че въпреки силното желание да изпитат любовта, мнозина я отблъскват от себе си бидейки критични и гневни към другите хора, превръщайки се в техни съдници. Защо постъпваме така ?
Мъдростта на Кабала предлага директен отговор на този въпрос. Така е, защото егото е самата човешка природа. Желанието да получаваме. То заема централно място в живота на всеки. По дефиниция, то е фокусирано върху самото себе си и не може да обича друго освен себе си.
Нашият свят е изграден върху егото и любовта е усещане за удоволствието да вземем още от онзи или от това, което ни кара да се чувстваме добре. Или с други думи, обичаме всичко, което ни доставя удоволствие. И мразим онова, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме.
Често усещането за удоволствие погрешно може да се приеме за чувството любов. В действителност това не е любов, а само форма на възприятие. Любовта не може да произлезе от човешкото его.
Факт е, че ние се идентифицираме посредством егото си. Дали сте мислили някога за безкрайните вътрешни диалози, които водите със собственото си его ? Повечето от нас не са, въпреки че това се случва през цялото време откакто сме се родили. Несъзнателните мисли и разговори присъстват непрекъснато в ума ни и контролират всичко, което правим и мислим. Когато осъждаме другите, ние ги сравняваме със себе си, казвайки си: „Аз съм по-добър от него или от нея, Аз съм по-умен от еди кой си, бих искал да бъда като….“
Много учения и религии твърдят, че с този парадокс можем да се справим като подчиним егото на различните „его-унищожителни“ техники. Например будизма казва, че вътрешния мир се постига като приемаме по-малко храна и питиета, по-малко говорим и пазим повече мълчание, като отстраняваме външните източници за стимулация (събуждане на желания) по пътя на медитация и молитви.
Обратното на това, мъдростта на Кабала казва, че за постигане на вътрешен мир и истинска алтруистична любов всеки се нуждае от своето его. Идеята е, правилно да се научим да ползваме човешките си наклонности и природа. Не да ги изкореняваме. При това методът на Кабала ползва и приема всяка страна от човешката същност като развива тяхната употреба и ползата, която те носят.
Кабала учи, че основният закон на Природата е алтруистичната връзка между отделните егоистични елементи. Тези два противопоставящи се елемента – алтруизъм и егоизъм, да даваш и да получаваш – присъстват във всяка частица от материята, във всяко същество, феномен или процес.
Двата елемента присъстват на материално и емоционално ниво, както и на всяко друго ниво. Това е така, защото Природата се стреми да доближи човека до съвършенство, до безграничното блаженство, като внушава вътре в нас желание да се радваме. А това е самото наше его. Няма нужда да го подтискаме, намаляваме или изкореняваме. Нужно е само да го коригираме или по-точно да променим начина на ползване на желанието за получаване на удоволствие. Да го преместим от страната на егоизма към страната на алтруизма.
Усвоявайки учението на Кабала и съзнателното използване на егоизма, ние се научаваме да работим със силите на Природата и достигаме до любовта. Научаваме, че изправяйки употребата на егоизма или на нашите намерения, всъщност успяваме да превъзмогнем успешно своята природа, любовта за себе си; започваме да обичаме другите по начина, по който обичаме самите себе си. Без да изкореняваме или заменяме егото с нещо друго. Научаваме се да го ползваме по различен начин.
Минавайки през този процес, който се нарича „поправяне“, ние достигаме до ниво на развитие, при което можем да обичаме с цялата възможна пълнота на това чувство. И всичко това само от промяната на целта на егоизма – вместо да го изразим чрез самите себе си, наша цел става да достигнем до любовта за другите и за Природата – отдаване и любов.

[Tangrata_]

Не ме кефи Кабалата. Тънко и по еврейски се изопачават някои неща. Уж казва верни работи. А само 95 % е вярно, 5 % грешно. Но тия 5% са достатъчни да обърнат колата или да я пратят по напълно противоположния път.

"Природата се стремяла да достигне човек по съвършенство"
Издига се човека като супер култ, и то над природата. Това е голямо зло.
По-скоро човека трябва де стреми да влезе в синхрон и хармония с природата и нейните сили.


Второ, за егото. Отново е обърнато наопъки.
Да, вярно е, че има егоистична и алтуристична любов. Но далеч не бива да задоволяваме докрай егото си. Защото то няма край и не знае мярка. Ще иска още и още, и така до безкрай. Не е въпрос на успешен баланс. Просто егото е така устроено, че колкото по-голямо става, толкова повече иска и иска.
Егото може да бъде преодоляно. Това е единствения начин да се свържеш с Божественото.
Да, вярно че не може да го отричаш безразборно, но просто защото не си готов. Но така напредъка ти ще е умерен.

[mitko]

                   Да нямаш други богове освен мене.
                                   
 Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо,
 което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е
 на водата под земята; да не им се кланяш нито да  им  служиш;
 защото аз Господ твоя Бог  съм  Бог  ревнив,  който  въздавам
 беззаконието на бащите върху чадата до третото и  четвъртото
 поколение на ония, които ме  мразят,*  а показвам  милост към
 хиляда   поколения  на  ония,  които  ме  любят  и  пазят моите
 заповеди.           
       Типичен  пример  за  високо  Его,  но  Бог  има  ли  Его?
       

[Tangrata_]

Зависи кой бог. Еврейския има. Другите май не. Ама кой ги знае. Божа работа. ;D

[алибаба]

Танграта,
май само ти разбра досега какво се опитвам да кажа. Това ми вдъхва надежда. С умереност, баланс и "разумни компромиси" не може да се преодолее егото.
Ще дам един пример - все едно човек, чийто вкус е развратен от захарни свръхсладки изделия да открие сладостта на ябълката. Ако той е ял захар естествената сладост на ябълката ще му се струва блудкава. Единствения начин да открие (преоткрие) сладостта на ябълката е да спре да яде захар напълно, докато забрави какво е и тогава да вкуси ябълка.

Който иска да преоткрие естествената сладост на нещата трябва да мине през очистителен период в който ще се лиши и от захар и от ябълки и в който няма да му е хич леко. Това ще е криза. Очистителна криза. Само така може да бъде преодоляно егото.

Но знаете ли, ще дойде ден, когато може би никой няма да си спомня кое е било естественото. Може би няма да има и естествени ябълки, или хората вече няма да знаят, че ябълките са били на дърво, което е било засадено в земята, ще си мислят, че ябълките растата в магазините. А може и така да пише в учебниците на децата тогава. Натам върви всичко - тотално откъсване на човека от естествените неща и превръщането му в супер-консуматор.

[marhs]

Но знаете ли, ще дойде ден, когато може би никой няма да си спомня кое е било естественото. Може би няма да има и естествени ябълки, или хората вече няма да знаят, че ябълките са били на дърво, което е било засадено в земята, ще си мислят, че ябълките растата в магазините. А може и така да пише в учебниците на децата тогава. Натам върви всичко - тотално откъсване на човека от естествените неща и превръщането му в супер-консуматор.

Това сигурно е някаква цел на някого, но все пак човек има избор.

[mitko]

Не ме кефи Кабалата. Тънко и по еврейски се изопачават някои неща. Уж казва верни работи. А само 95 % е вярно, 5 % грешно. Но тия 5% са достатъчни да обърнат колата или да я пратят по напълно противоположния път.

"Природата се стремяла да достигне човек по съвършенство"
Издига се човека като супер култ, и то над природата. Това е голямо зло.
По-скоро човека трябва де стреми да влезе в синхрон и хармония с природата и нейните сили.

 
       Привет, 
       Тангра,  мнението  ти  за  Кабалата  ти  е  точно,  но  според  мен  така  е  и  с  всички  учения  които  се  стремят  да  унифицират!  Изключвам  Будизъма,  защото  само  там  съмнението  е  позволено  и  проверката  препоръчителна!
       Във  вторият  абзац  самият  ти  даваш  пример  как  да  се  чете  и  мисли  критично.  Не  бива  заради  5%  (аз  смятам,  че  са  повече)  да  отричаме  всичко!
       Алибаба  не  само  Танграта  те  разбира.  Разбират  те  и  другите,  но  позволи  им  да  не  са  съгласни  във  всичко  с  тебе  особенно  онези  с  по-вече  права!  Мен  лично  ми  харесват  постовете  ти,  защото  усещам  емоция  и  страст  в  тях,  а  спор  без  жар  е  нещо  беззъбо! 
       
        Егото  е  онзи  процес  (желание)  който  подкрепян  от  волята  ни  се  превръща  в  амбиция  да  бъдем  това  което  искаме  да  бъдем!  Тук  трябва  да  се  знае,  че  не  Егото  обаче  определя  ценностите,  последните  се  определят  от  душата  и  понеже  то  не  разбира  езика  на  интуицията  много  лесно  може  да  бъде  манипулирано!   Така, че  не  виждам  за  какво  обвиняваме  егото,  щом  проблемите  са  на  ментално  ниво!  Егоизъмът  и  Егото  нямат  нищо  общо!  Егоизъмът  е  начин  (път)  за  осъществяване  на  Егото!  Той  егоизъма  може  да  бъде  насочен  навън  (целта  оправдава  средствата)  или  навътре  където  е  подвластен  на  съвестта,  изборът  не  е  на  Егото!
       За  да  се  отървем  от  Егото  трябва  да  премахнем  ЦЕЛИТЕ  в  живота  си,  а  за  да  нямаме  цел  не  трябва  да  мечтаем!  Е,  питам  аз  що  за  живот  е  това  без  мечти,  без  цел  и  кого  устроива  това???
         
           

[алибаба]

Блогадаря за подкрепата mitko! 
Всъщност нямам намерение да споря. Заплитаме се в понятия.
Има една хубава книга на Екхарт Толе "Нова земя" и ако някой наистина се интересува от въпросите за егото ,препоръчвам му я 

[mitko]

  

      За  да  се  отървем  от  Егото  трябва  да  премахнем  ЦЕЛИТЕ  в  живота  си,  а  за  да  нямаме  цел  не  трябва  да  мечтаем!  Е,  питам  аз  що  за  живот  е  това  без  мечти,  без  цел  и  кого  устроива  това???
 

       И  още  нещо  "Не  съди"  следователно  не  притежавай  мнение,  нито  за  себе  си  нито  за  другите!  За  да  имаш  мнение  за  себе  си  значи,  че  се  сравняваш  с  другите =  Его  За  да  имаш  мнение  за  другите  значи,  че  съдиш  спрямо  себе  си = Его
       Що  е  то - Нещо  без  мечти!  Нещо  без  цел!  Нещо  даже  без  мнение!  
       Може  ли  при  липсата  на  горните  фактори  да  се  изгради  личност  с  достойнство  или    

[алибаба]

Ще дам един пример (че с тия понятия е сложно). Представи си че живееш при един постоянен шум (някакво бръмчене например). Толкова си свикнал, че изобщо не го осъзнаваш. Ако някой ти каже, че има тишина ти ще искаш да ти я дефинира. Колкто и да ти я обяснява все тая. В един прекрасен момент шумът спира. И ти РАЗБИРАШ всичко без никакви обяснения, без понятия и без съмнения. Освен тва разбираш как и защо преди не си разбирал.
Освен това виждаш как и защо и другите не разбират. Опитваш се да им кажеш, но знаеш, че няма смисъл, защото единствения начин да разберат е шумът да спре, т.е. преживяване, опит.
Та и ти сега задаваш въпроси "може ли да се изгради личност без его". Истината е, че докато си капсулиран в егото не си личност. Ти се обуславяш, както каза на база на сравнението, а това е копие, не оригинал. Когато отпадне обуславянето, сравнението, когато престанеш , както добре го каза, да отсъждаш себе си и другите, тогава изгрява личността, но истинската.
До тогава, обаче си в егото и вероятно така трябва.
Изглежда нашата задача в този живот - игра и да се събудим, да осъцнаем егото, т.е. да осъзнаем играта.

[mitko]

       Та  аз  да  продължа  да  питам!  Кога  се  появява  Егото?  Едни  казват,  че  след  раждането;  след  отделяне  от  Логоса;  след  определен  период  на  възпитание! Кога??

[алибаба]

Този въпрос и мен доста ме е занимавал. Моите наблюдения са, че със всяко следващо поколение се проявява на все по-ранна възраст. Разбира се това е индивдуално.
Освен това съм забелязала, че появата му (и силаа му) са свързани с някакви грешки в семейната среда, зависи в родителите колкое силно егото и пр.
Ако семейната атмосфера е хармонична, или казано по друг начин ако детето палучава достатъчно любов (а това може дасе случи само при положение, че родителите не са егоцентрични) тогава егото не е болезнено (т.е. свръхсилно).
Детето е задоволено, чувства се обичано, спокойно е, не му хрумва още да се самоопределя, да се сравнява с някой друг, да се самоопределя дали е достатъчно "добро".
Но ако родителте са блокирани от своето его, автоматично детето чувства дефицит на нещо и егото му се стимулира и разраства.Детето не се чувства добро, почва да се сравнява и самоопрделя именно по тази причина.
А според психолозите егото на бебето се припокрива със всичко около него, т.е. бебето не прави разлика между себе си и света, когато мрдне с ръка за него светът е мръднал.

[marhs]

Този въпрос и мен доста ме е занимавал. Моите наблюдения са, че със всяко следващо поколение се проявява на все по-ранна възраст. Разбира се това е индивдуално.
Освен това съм забелязала, че появата му (и силаа му) са свързани с някакви грешки в семейната среда, зависи в родителите колкое силно егото и пр.
Ако семейната атмосфера е хармонична, или казано по друг начин ако детето палучава достатъчно любов (а това може дасе случи само при положение, че родителите не са егоцентрични) тогава егото не е болезнено (т.е. свръхсилно).
Детето е задоволено, чувства се обичано, спокойно е, не му хрумва още да се самоопределя, да се сравнява с някой друг, да се самоопределя дали е достатъчно "добро".
Но ако родителте са блокирани от своето его, автоматично детето чувства дефицит на нещо и егото му се стимулира и разраства.Детето не се чувства добро, почва да се сравнява и самоопрделя именно по тази причина.
А според психолозите егото на бебето се припокрива със всичко около него, т.е. бебето не прави разлика между себе си и света, когато мрдне с ръка за него светът е мръднал.

Това си е вярно Алибаба-ок.

А сега да излезем от теорията, и да видим в подсмисъла на темата-"формиране егото на БГ детето", за функционирането на колко % нормални семейства в БГ има условия : редовна и добре платена работа, нормални цени навсякъде, морал в обществото и долу горе на улицата, относително социално спокойствие и т.н.

Един пример-цените на стоките във веригата Кауфланд в БГ са по-високи от колкото в магазините им в Германия.А разликата в заплатите я знаят и децата.Е,тук кое его е задоволено и кое не?

Верни теории, но кой го е грижа за душевността на децата, родителите, семейството.

[алибаба]

Струва ми се, че малко смесваш нещата.
Именно при родители, които заемат важни длъжности, добре осигурени са материално и пр. вероятността егото им да е силно, съответно децата им да са в дефицит на любов е по-голяма.