За Егото

[Visitor]

Днес погледнах последните публикации във форума и силно впечатление ми направи , че във всяка тема някъде се намесва "егото" като обяснение за всички беди на света. Не съм психолог, въпреки че съм я изучавала един семестър, ама доколкото си спомням Аз е Его, т.е. личността.Кое обаче най-много ме изуми?!Това, че всеки говори за егото си така, сякаш за нещо, което не им принадлежи, което не е част от тях, а нещо абстрактно, нещо си там, за което обаче знаят много - как пречи, какво прави и т.н. С риск и аз да бъда причислена към феновете на науката (в доста случаи я предпочитам и си служа с нея) , искам да тук да обясня защо според мен е грешка да говорим за част от същността ни като нещо отделно.

Фройд определя структурата на психиката по този начин: То-Аз-Свръх Аз. То е желанието, несъзнаваното; Аз е съзнаваното, разума; Свръх Аз е антипод на То; съвестта. Когато То (несъзнаваното) набере прекалено голяма сила, то пременава прага на несъзнателното и достига до Аз. То може да стане осъзнато, но Свръх Аз-а може да се включи ако желанието не отговоря на моралните приниципи и да бъде подтиснато.

Трите центъра са необходимо важни, Аз (егото) е една малка част от вас. То-Аз-Свръх Аз трябва да работят в синхрон, да няма конфликт.Опитах се да намеря табличка...



Както виждате, в най-горната част, която е най-малка е съзнателното, под него е подсъзнателното, след което следва несъзнателното. Няма да нужда ви обяснявам какво означава тази таблица,достатъчно ясна е.Е, според Вас каква е ролята на Аз-а?!  

[алибаба]

О, чудесна тема!
Негово величество ЕГО-то. Аз пък един ден потърсих думата из интернет като "егология", тъй като и аз обичам науката, стига де не стига да вкоравяване и фанатизъм...и намерих само за някакъв си дето идентифицира някакви петна по хората и пр. ...глупости (така поне на мен ми се стори) и нищо друго!!!
Това, че говорим за егото като отделно от нас показва, че интуитивно хората чувстват, че те не са егото си. Също така интуитивно усещат, че всичките им проблеми неминуемо се преплитат с егото.
То е стражарят, детективът, който по 24 часа в денонощието зорко следи да пази рамката в която умът е натикал съществото ни. Той пази от евентуални обиди, от евентуални разкрития, показващи, че ние не сме то. И от главното разкритие, че пазейки него, не правим добро на себе си!
Неговите интереси са точно обратните на нашето същество.
Във всеки конфликт без никакво изключение - от дребно неразбирателство до кървава война, във всяко насилие, във всяка трягедия неминуемо, неизбежно, но скрито (неосъзнато) стои то - егото.
И точно тази неосъзнатост прави възможно това. В мига в който то бъде осветено = осъзнато неговата власт над човека ще приключи и човекът ще се превърне в това, което винаги е бил - бог.Стига преди това да не е избързал да се самоубие. Защото егото натам тласка.То би пожертвало човека, само и само да остане скрито и ако някой вземе много да го ровичка и да попроглежда то се активизира и почва да го тласка към самоубийство.
Трябва да се създаде наука - егология, защото това ще бъде началото на края на егото.
 
 

[fishbone]

Алибаба, има създадена такава наука...Много хора страдат от нея. ;D
Ето: http://forum.xnetbg.com/index.php/topic,892.15.html
Освен ако не говориш за някаква друга егология?

[Visitor]

О, чудесна тема!
Негово величество ЕГО-то. Аз пък един ден потърсих думата из интернет като "егология", тъй като и аз обичам науката, стига де не стига да вкоравяване и фанатизъм...и намерих само за някакъв си дето идентифицира някакви петна по хората и пр. ...глупости (така поне на мен ми се стори) и нищо друго!!!
Това, че говорим за егото като отделно от нас показва, че интуитивно хората чувстват, че те не са егото си. Също така интуитивно усещат, че всичките им проблеми неминуемо се преплитат с егото.
То е стражарят, детективът, който по 24 часа в денонощието зорко следи да пази рамката в която умът е натикал съществото ни. Той пази от евентуални обиди, от евентуални разкрития, показващи, че ние не сме то. И от главното разкритие, че пазейки него, не правим добро на себе си!
Неговите интереси са точно обратните на нашето същество.
Във всеки конфликт без никакво изключение - от дребно неразбирателство до кървава война, във всяко насилие, във всяка трягедия неминуемо, неизбежно, но скрито (неосъзнато) стои то - егото.
И точно тази неосъзнатост прави възможно това. В мига в който то бъде осветено = осъзнато неговата власт над човека ще приключи и човекът ще се превърне в това, което винаги е бил - бог.Стига преди това да не е избързал да се самоубие. Защото егото натам тласка.То би пожертвало човека, само и само да остане скрито и ако някой вземе много да го ровичка и да попроглежда то се активизира и почва да го тласка към самоубийство.
Трябва да се създаде наука - егология, защото това ще бъде началото на края на егото.
 

Чудесно, нямаме си его и всички подсъзнателни желания, като например някой син да спи с майка си са вече водещи и ... прави го. Или свръх аз ще се бори и ще станем някакви шизофреници. Съвсем така презираната дуалност ще властва. Азът е балансьорът. "Аз" е разумът.Смятам , че природата не ни е дала нищо излишно, което трябва да премахнем, а по-скоро да се научим да опознаем механизмите им. Желанията на То и Свръх Аз трябва да бъдат задоволени така, че да няма негативни последствия и мисля, че това е ролята на Аз-а. Това е като две деца, едното казва "Искам", а другото "Не можеш". Майката се намесва, за да задоволи и двете си деца.

[алибаба]

Много правилна бележка. Наистина ако бе ненужно нямаше да го има.
Обаче погледнете какво става с рака. Един напълно нужен хубав и чудесен орган започва неконтролируемо да се дели, нараства и убива организма.
Тогава не спорим дали органа е бил излишен нали?
Същото се случва и с егото.
Егото се е разболяло от рак. Образно казано. И нещо повече. Всички видове рак на тялото са материално отражение на този вид рак.
Няма нужда да ми давате нобелова награда  ;D
Имам идеална цел.
Но рано или късно това ще се потвърди от науката..за съжаление тя винаги се влачи назад след интуитивното прозрение.

[Visitor]

Награди не раздаваме, те само ще надуят егото.  ;D

А аз какво казвам, алибаба? Че Аз , т.е. омразното его, трябва да изпълнява своята роля, а именно, да бъде балансьор. Що пък да бъде веднагически заболяло от най-гадната болест?Не може ли да се лекува?Прекалено радикализирате нещата. Дори Аз може и да предотврати някои опасни желания, да пази кутията на Пандора затворена.
Дайте го малко по-оптимистично, че тия черни краски ми се струват излишни.  

[fishbone]

Пример за промивка на мозъци, пазете се от подобни:

Kъде е манипулацията? може.... би на гребена на вълната..

[алибаба]

Много просто - ако егото не бе заболяло от рак, т.е. неконтролируем растеж и отклоняване на ресурсите само към себе си, то отношенията между хората щяха да бъдат хармонични.
Нямаше да имаме проблеми с общуването, нямаше да ни е страх от връзките ни, да не ни наранят и пр. Щяхме по-смело да изразяваме чувствата си и себе си въобще.Нямаше да сме така свръхкритично настроени към себеподобните си и към себе си.
Що се отнася до клипчето...аз съм твърде скептична по въпроса,че егото може да бъде преодоляно без страдание или както там се казва "по пътя на светлината".
Защото именно егото е което затуля светлината, така, че няма как да го пренебрегнеш, да го прескочиш или заобиколиш, пътят на светлината минава през него, а то оказва бясна съпротива. Страданието е именно тази съпротива.
Няма ли страдание ти изобщо не си се докоснал до егото си, то дълбоко се е скрило и те подвежда.
Както не могат да ти отрежат тумор (или да ти оправят зъб)без да те заболи, така и не може да се озовеш на пътя на светлината без да те заболи от съпротивата на егото.
Предлагането на бързи, експресни и безболезнени пътища е е отново трик на егото ако може така тези пътища да го позаобиколят. То вече се е примирило че е разкрито, но сега прилага друга тактика. Адски е хитро.Например един негов любим трик е "духовността като цел". Духовността може да бъде средство и нищо повече. Средство за какво? Ами именно за това - за пукване на балона на егото. И така нататък.
Така, че без болка няма да стане. Колкото и на нас да ни се ще.

[Light_Warrior]

Днес погледнах последните публикации във форума и силно впечатление ми направи , че във всяка тема някъде се намесва "егото" като обяснение за всички беди на света. Не съм психолог, въпреки че съм я изучавала един семестър, ама доколкото си спомням Аз е Его, т.е. личността.Кое обаче най-много ме изуми?!Това, че всеки говори за егото си така, сякаш за нещо, което не им принадлежи, което не е част от тях, а нещо абстрактно, нещо си там, за което обаче знаят много - как пречи, какво прави и т.н. С риск и аз да бъда причислена към феновете на науката (в доста случаи я предпочитам и си служа с нея) , искам да тук да обясня защо според мен е грешка да говорим за част от същността ни като нещо отделно.

Фройд определя структурата на психиката по този начин: То-Аз-Свръх Аз. То е желанието, несъзнаваното; Аз е съзнаваното, разума; Свръх Аз е антипод на То; съвестта. Когато То (несъзнаваното) набере прекалено голяма сила, то пременава прага на несъзнателното и достига до Аз. То може да стане осъзнато, но Свръх Аз-а може да се включи ако желанието не отговоря на моралните приниципи и да бъде подтиснато.

Трите центъра са необходимо важни, Аз (егото) е една малка част от вас. То-Аз-Свръх Аз трябва да работят в синхрон, да няма конфликт.Опитах се да намеря табличка...



Както виждате, в най-горната част, която е най-малка е съзнателното, под него е подсъзнателното, след което следва несъзнателното. Няма да нужда ви обяснявам какво означава тази таблица,достатъчно ясна е.Е, според Вас каква е ролята на Аз-а?!  

гледай това , въпреки че май си
наясно със нещата.

[fishbone]

Предлагането на бързи, експресни и безболезнени пътища е е отново трик на егото ако може така тези пътища да го позаобиколят. То вече се е примирило че е разкрито, но сега прилага друга тактика. Адски е хитро.Например един негов любим трик е "духовността като цел".

Този трик не е на егото, този трик е на лукавия който желае да те заблуди чрез желанието твоето его, но егото не е само личността на даден човек. Именно там е целта, т.е елиминирането на личността, чрез изкушението на егото и накрая се получава следното:
-Аз съм това което нося, това което мисля, това което притежавам и т.н.
 Затова накрая разочарованието е голямо.
Духовността по я приемам като резултат, а не цел.

[алибаба]

Само да не се оплетем в понятия.
Всичко, което сложиш след "Аз съм" ще бъде его. Защото ще е една твоя представа, ограничена и илюзорна (винаги, без изключение независимо колко се умен).
Тази представа се заучава (и затвърждава) през целия живот докато се стигне до момента, когато напълно измества същността на това, което си.
Когато си повярвал в нея ти я браниш на живот и смърт. А някой да я е подложил на съмнение твоята версия за теб самия - а си рипнал веднага готов за защита.
Или пък ако я погъделичка с приятни слова, ти развиваш зависимост към този човек.
Оттук нанатък постъпките ти, мотивите ти, изживяванията ти, целите ти...всичко е вече подчинено на претенциите на тази представа. Ти вече губиш представа кое е добре за ТЕБ (целия и истинския), а слугуваш на кое е добре за това твое обусловено АЗ.
Съвсем не е случайно че не си щастлив, нито удовлетворен.
Отдваш го на какво ли не, но никога не подлагаш на съмнение представата си.
Като я затвърдиш хубаво тази представа ставаш толкова предвидим, че ставаш скучен дори на себе си.
И пак не ти хрумва да я подложиш на съмнение, да пробваш алтернативни начини на поведение, мислене, действане.....все по-предвидим, все по-закоравял....ставаш стар.
После казваш - ми то така е...с годините така става..нищо подобно! Не годините са причината. А затвърдената ти представа.

[fishbone]

Съвсем не е случайно че не си щастлив, нито удовлетворен.

Как пък разбра, че не съм щастлив?

Отдваш го на какво ли не, но никога не подлагаш на съмнение представата си.

От известно време спрях да я подлагам на съмнение. Това е пагубно, понеже знам кой е източника на въпросното съмнение и какво представлява то. 

Като я затвърдиш хубаво тази представа ставаш толкова предвидим, че ставаш скучен дори на себе си.

Напротив на себе си малко трудно ще стана скучен. Не съм аз човека имаш грешка.
Най-малко това ако стане, причината няма да е въпросното затвърждаване. Знам от личен опит не от друго.

И пак не ти хрумва да я подложиш на съмнение, да пробваш алтернативни начини на поведение, мислене, действане.....все по-предвидим, все по-закоравял....ставаш стар.

Тука вече ме разби. С уважение.... не е това начина. Но все пак е един опит за бягство от себе си или промяна на мирогледа но не и за преодоляване на егоизма или за израазяване на същността.
Всъщност егоизма е нужен, стига да го сложим на мястото му, и да му отредим главната роля и задължение, както каза Invisible World на балансьор.

[алибаба]

Айде пак същото - пак приемш лично нещата.
Говорех в безлична форма "ставаш", "случва ти се" в смисъл "човек става", "на човек му се случва" и т.н.
Ни най-малко не визирах теб, макар, че всъщност визирам всички нас, и себе си в това число.
Не знам ти лично на колко си години, но общо взето хората минават по този сценарий.
Имаше тук и тема за "смисъла на живота" и се казваше, че масово хората задават този въпрос.Това какво показва - че им е станало скучно от себе си!
Което е ужасяващо вече и на децата им е скучно!!! Т.е. това започва да се случва все по-рано, на все по-ранна възраст.
Разбира се има и изключения, но аз говоря за масовото явление. За повечето хора, които всеки ден срещаме по автобусите, по улиците, по магзините.....
И от къде произлиза съмнението в самопредставата ти според теб? От лукавия ли?

[алибаба]

И още нещо - не можеш (човек не може) да използва за балансьор нещо, което ВЕЧЕ е излязло от баланс.
А когато балансьорът излезе от баланс какъв е изхода? Когато някой, на когото е дадена власт и правомощия да бъде в полза на цялото се самозабрави и излезе от баланса и започне да работи само и единствено за себе си, какво се прави?
Отнемат му се правомощията. А той дали ще ги даде доброволно? Как мислите?

[Visitor]

Мисля, че някои май не я разбират съвсем графиката и тя показва нещо доста обезпокоително, показва каква е ролята на Аз-а. "Аз" е съзнателното, това нещо трябва да се разбере. Аз-ът непрекъснато се опитва да задоволява нуждите и капризите на То и Свръх Аз-а (погледнете пак графиката и вижте тяхната роля) и когато не е успее да разреши конфликта се появява безпокойството и се включват защитните механизми. И кво следва - игнорираш съзнателно проблема; забравяш за проблема; започваш да виждаш собствените си проблеми у другите; може и  умишлено да подтиснеш емоциите си; да превърнеш противното в противоположност и т.н. и т.н. Това може да се прочете и мисля, че доста добре си  ги обяснява Фройд нещата.

Що се отнася до егоизма - мисля, че той е необходим, но в някакви разумни граници, защото това е отличителната инидивидуалистична черта. Егоизмът може да компенсира с грижата за другите. Ако някой ми каже,че е отрицателна черта, ще го помоля да се откаже от нещо, което за него е жизнено важно, но тъй като държи, че не е егоист, аз ще му докажа, че в определени ситуации може да бъде доста яростен егоист.

Този, който търси щастие не  мисли ли за себе си? ами ако това негово щастие прави друг нещастен, то тогава не става ли пак въпрос за егоизъм (два субекта влизат в конфликт)?

И последно - самото писане по форумите говори за доста силен стремеж да си  сред хора, да изразиш мнение. За някои това са наченки на силно Его.  ;D