Ха-ха, и на мен ми е интересно да следя как за привържениците на алтруистичния "човек" нещата са просто дефиниции. Сякаш целта е максимално хубаво и ясно да си представим, да опишем и да обясним на някой събеседник какво хубаво нещо е това алтруизмът.
Както беше споменато, това са може би добри теоретични модели, които човек няма да откаже да преживее, пред вид безкрайното време, с което разполага и неограничения интерес към всичко. Но къде е технологията за това?
Както принципната къртица със или без принципни очи е в устата и главата на философстващите, а реалната къртица е в градината и последната по никакъв начин не се влияе от теоретичния модел, така и тук говоренето за принципния алтруист няма никакво значение за реалния човек.
Може би придържането към някакъв модел без възможност той да бъде приложен е привлекателен за човек именно поради логическия абсурд, който представлява. Такива логически абсурди наистина разширяват границите на възприятието. Абсурдът е в това, че истинският алтруист не би могъл да каже защо постъпва алтруистично. Ако би могъл да каже защо, то значи той има мотивация, има лична мотивация, за която си дава сметка и следователно е воден от личностни (синоним на егоистични) подбуди. Значи, ако отговори алтруистът "аз правя това и това, защото ИСКАМ ..., или ИМАМ НАМЕРЕНИЕ ..., или СМЯТАМ, ЧЕ ... и т.н. без никакво значение какво ще добави, той е егоист, защото ТОЙ прави това, със своето ЕГОИСТИЧНО решение.
Така, че действително алтруистът по определение е кошерен индивид, който постъпва без да знае защо. Това е най-краткото определение, към което се стремят алтруистите. И сега, след като имаме определението, трябва да попитаме алтруистите няма ли да преминат към реализация. Май пак ще им трябва някаква технология, за да постигнат целта. И понеже завършеният алтруист не знае какво прави, ще се наложи някой егоист да дойде и да им даде технологията. А такъв винаги се намира.
Той същия им е дал и идеята за алтруизма, впрочем.
