Автор Тема: Херметизмът - принципи  (Прочетена 8482 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен GNOSTIC

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 255
Херметизмът - принципи
« -: Ноември 08, 2006, 10:09:27 am »
Още един досег с древната мъдрост...

“Когато ушите на учениците са готови да чуят, се появяват устните, които да ги напълнят с мъдрост.”


За люлка на фундаменталните езотерични и окултни учения се смята Древен Египет. Тези учения оказвали много силно влияние върху философиите на всички народи, нации и хора в продължение на хилядолетия. Великите Адепти и Майстори, които живеели в тези времена, никога не били надминати, а и рядко били достигани през вековете.

В Египет се намирала и Великата ложа на Ложите на Мистиците. През нейните храмове минавали Неофити, които след това като Жрец, Адепти и Майстори се отправяли към четирите края на света, носейки в себе си скъпоценното знание, с готовността, грижата и желанието да го предадат, на онези, които били готови за него.

Сред най-великите Майстори на древен Египет някога живял един, когото Майсторите приветствали като “Майстор на Майсторите”. Този човек, ако наистина е бил “човек”, е живял в най-дълбока древност. Това бил Хермес Трисмегист - бащата на Окултната мъдрост, основателя на астрологията, откривателя на алхимията. Подробностите за неговия живот са изгубени за историята поради отдалечеността във времето, въпреки че няколко древни страни спорели помежду си за честта да бъдат негово родно място.

И до днес терминът “херметичен” се използва в смисъл на “таен”, “запечатан така, че нищо да не може да излезе” и т.н. Това се дължи на факта, че последователите на Хермес винаги спазвали принципа на секретност в своите учения. Те не вярвали в това, “да се хвърлят бисери на свинете”, а по-скоро защитавали позицията “мляко за бебетата; месо за мъжете” - две максими, познати на читателите на християнските свещени писания, но които египтяните са използвали векове преди християнската ера.

Тази политика на грижливо разпространение на истината винаги е била характерна за херметиците, до наши дни. Херметичното учение може да се срещне във всички страни, сред всички религии, но никога не се отъждествява с една отделна страна, нито с отделна религиозна секта. Причината за това се дължи на предупреждението на древните Майстори да не се допусне Тайното учение да изкристализира във вяра. За неспазилите тази забрана има много исторически потвърждения като Индия, Персия, Гърция, Рим, където чистата философия била зъдушена от религиозните догми, култове и теология.

Винаги обаче са живели посветени с вяра, които са пазели жив Пламъка на Тайното учение. То е било предавано от Учител на Ученик, от Посветен на Жрец, от уста на ухо. Когато изобщо било записвано, значението му е било забулвано в термините на алхимията и астрологията, така че само онези, които притежавали ключа, са можели да го прочетат правилно.

В древността съществувала компилация от някои основни Херметически учения, която била известна като “КИБАЛИОН”. Представяме ви пълният текст на аксиомите, които съдържа тази малка книжка.

СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА

1. Принцип на менталността- “ЦЯЛОТО е УМ; Светът е ментален.”

2. Принцип на съответствието - “Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе.”

3. Принцип на вибрацията - “Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира.”

4. Принцип на противоположностите - “Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят.”

5. Принцип на ритъма - “Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява.”

6. Принцип на причината и следствието - “Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответсвие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона”

7. Принцип на рода - “Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива”

Някой има ли разбиране за тези принципи?

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #1 -: Ноември 08, 2006, 10:27:23 am »
Хермес Трисмегист

Хермес Трисмегист е една изключително интересна фигура в древната история. Наричан е още Хермес Трижди Велики, защото е тройно велик, велик в трите свята: физически, духовен и божествен. Учените му преписват основите на повечето съвременни науки като астрономия, химия и медицина. Алхимиците казват, че той е основателя на алхимията и астрологията. Суфите смятат, че един от древните велики учители на това, което сега се нарича Път на Суфите. Херметици считат, че той е дал 7-те ключа, които отключват всяка врата на Небето и Земята. Други изследователи (например мавританския историк Саид от Толедо починал 1069г) твърдят, че в различните култури Хермес е бил наричан с различни имена: в древен Египет – Хермес и Тот, сред евереите и в Библията – Енох, а сред арабите – Идрис. За латински аналог се смята Меркурий. В архивите на Школата на Беинса Дуно се пази информация, че Хермес е един от великите Учители на Бялото Братство.

За жалост голяма част от неговите трудове са изчезнали, а се твърди, че е имало томове. Основното произведение, от което са останали свидетелства е Кибалион (Изумрудения Скрижал и Корпус Херметикум са други два трактата, които също са запазeни и се твърди, че са от Хермес). В Кибалион се предават 7-те херметични принципа. Според някои изследователи те са в основата на музикалната динамична медитация Паневритмия. Това изглежда логично, тъй като Хермес е смятан за откривателя на флейтата и човек, който е можел с музика да вдъхновява хората и да събужда Доброто в тях. (виж например “Суфиите”, Идрис Шах, стр. 231-235. 2003г)





Някой има ли разбиране за тези принципи?


1/ментализъм: всичко е ментално. Вселената е ментално творение, и мислите са основен строителен материал на всички форми.

2/съответствие: както е долу,така е и горе,както е горе,така е и долу. Светът, който виждаме е отражение на процеси, протичащи "отгоре и отдолу", както в пространствен, така и в мисловно-енергиен смисъл.

3/вибрация: нищо не е неподвижно,всичко се движи,всичко вибрира -  Материята,енергията,дъха са резултат от вибрационни състояния...духът и плътната материя са двата полюса...между двата полюса има безброй много интензитети и начини на вибриране...Всичко във вселената е вибрираща на различна честота ментална енергия...физическото тяло,съвкупност от системи трептящи в една и съща честота... Здравето е хармонично вибриране, болестите-дисхармония, смъртта-разпадане на вибрационното сцепление на биологичните системи. 

4/полярност: всичко е двойно,всичко има 2 полюса,всичко има своята противоположност,сходните и противоположните същества си приличат,противоположностите са идентични по природа но различни по степен, крайностите се допират, всяка истина е полуистина, всички противоречия могат да се изгладят.

5/ритъм: Всичко е на приливи и отливи,всичко се издига и спада,колебанието на махалото е във всичко,отклонението наляво е същото като отклонението надясно,ритъмът е компенсация. Всичко се подчинява на ритмичните трептения между двата полюса ,именно това е живота,смъртта е поляризацията на "силата"само към един "краен"полюс,за време превишаващо равновесието в природата

6/причина и следствие: В индийските епоси имено този принцип е наречен Карма. Всяка причина има своето следствие,всяко следствие има своя причина,случайността е следствие с неизвестна причина. Кармата може да се насочва и да засяга хора, които нямат вина за причините приведени в действие от друг"предавател".

7/ зареждане : Жизнената сила е във всичко, тя има мъжко и женско начало, жизнената сила се проявява на всички равнища.
От него произтича и принципът на "необходимото зло": измамно е да избягваме проблемите/конфронтацията, измамно е да гледаме на тях като на препядствия, които изникват за да ни губят времето. Проблемът (отрицателния полюс) - той е "сила", на която човек трябва да противопостави положителната си зареждаща енергия, за да постигне желаната цел. Препядствието е необходимото допълнение за да се развиваме съзнателно..
« Последна редакция: Ноември 08, 2006, 10:47:11 am от ultrafutur »
musica universalis

Oberon

  • Гост
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #2 -: Ноември 08, 2006, 15:00:58 pm »
Благодаря ви, приятели. Отдавна чакам тема за Хермес Трисмегист:)
Твърди се, че е негова идеята за Седемте пъпа на света, които да го уравновесяват енергийно.
За мен Хермес е велик Адепт, посветен в тайните на мирозданието:)))
Поствайте без скрупули:))

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #3 -: Ноември 08, 2006, 16:10:54 pm »
Тот и Хермес били богове на писането и магията в съответните си култури. Така гръцкият бог на интерпертираната комуникация бил комбиниран с египетския бог на мъдростта и станал покровител на астрологията и алхимията. В допълнение, двата бога били психопомпи, водещи души в задгробния живот. Мнозинството гърци, а по-късно и римляни, не приемали Хермес Трисмегист на мястото на Хермес. Двата бога останали отделни един от друг. Цицерон отбелязал няколко индивида, отнасяни като “Хермес”:

Този, който е почитан от хората във Финеус (в Аркадия), се казва, че е убил Аргус и поради тази причина е отлетял към Египет и е дал на египтяните законите и азбуката им: той е този, който египтяните наричат Тейн (Тот).
Алхимичната литература, както съобщават най-старите текстове, прибавила към египетските занимания с викане на духове и оживяване на статуи елинистични писания на гръко-вавилонската астрология и най-новата развита практика на алхимията. В паралелна традиция, алхимичната философия осмислила и систематизирала религиозните култови практики и предложила на алхимика метод на лично издигане от ограниченията на физическото същество, което довело до объркване на алхимията с гностицизма. Това развил едновременно и Дан Меркур в “Сцени на възнесение в алхимичното прераждане”.

Като божествен извор на писането, Хермес Трисмегист бил признат с хиляди писания. “Тримей” и “Критий” на Платон съобщават, че в храма на Нейт в Саис имало тайни зали, съдържащи исторически записи, съхранявани 9000 години. Клемент от Александрия получил впечатлението, че египтяните имали 42 тайни писания за Хермес, запазили цялото обучение на египетските жреци. Зигфрид Моренц в “Египетска религия” предложил: “Референцията за авторството на Тот… е базирана на древна традиция; числото 42 вероятно идва от броя египетски номи и така води понятията за цялостност.” Нео-платоническите писатели взели под внимание “42 съществени текста” на Клемент.

Така наречената “алхимична литература”, “херметика”, е система от писания, съдържащи заклинания и процедури за въвеждане. В диалога, наречен “Асклепий” (по името на гръцкия бог на лечението), е описано изкуството за затваряне на душите на демоните или на ангелите в статуи с помощта на билки, скъпоценни камъни и аромати, както пише и за статуя, която може да говори и предвижда. В други текстове има рецепти за построяване на такива образи и оживяването им, има празни образи, така че да се загради магическо име, надписано на златен лист.

По време на Средновековието и Ренесанса, текстовете, отнасяни към Хермес Трисмегист, познати като “Алхимия”, получили огромно доверие и били популярни сред алхимиците. “Алхимичната традиция” поради това се отнася към алхимията, магията, астрологията и подобните предмети. Текстовете обикновено се различават в две категории – “философска” и “техническа” алхимия. Първите боравят главно с теми от философията и на последно място с магия, еликсири и алхимия. В другите има заклинания за магическа защита на обекти, оттук и произхода на термина “Алхимично подпечатан”. Текстовете, които били традиционно написани в зората на историята, показал класическият учен Исак Казабон в “De Rebus sacris et ecclesiaticis exercitiones XVI” (1614), чрез характера на гърците: повечето от “философското “Corpus Hermeticum” може да бъде датирано около 300 г.сл. Хр.

Модерните окултисти продължават да предполагат, че повечето от тези текстове може би са от фараонски произход и че “42-те основни текстове”, които съдържат основния труд от техните религиозни вярвания и философията на живота остават скрити в тайна библиотека.

В някои от писанията на Едгар Кейси, Хермес или Тот бил инженер от потопената Атлантида и построил, замислил или ръководил строежа на пирамидите в Египет. Казва се също, че Хермес Трисмегист е въплъщение на Христос.

В окултната традиция на Хермес Трисмегист се дават няколко съпруги и повече от един син, който взел името му, както и повече от един внук. Това повтаряне на фамилия и име през поколенията може би поне отчасти се отнася за легендата за неговото дълголетие, особено както се вярва, че много от децата му правели кариери като жреци в религията, която той започнал.

musica universalis

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #4 -: Ноември 08, 2006, 16:17:58 pm »
Цитат
двата бога били психопомпи
Това определение го чета за пръв път...Какво ли означава?
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен neven

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 698
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #5 -: Ноември 08, 2006, 16:22:56 pm »
Цитат
двата бога били психопомпи
Това определение го чета за пръв път...Какво ли означава?
Най-вероятно означава, че изпомпва душите на починалите и им помага да преминат в отвъдното по-лесно.
"Предметите на Тльон се удвояват; те са склонни обаче и да изчезват или да губят известни черти, ког

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #6 -: Ноември 08, 2006, 16:26:28 pm »
Да, именно - енергия, която изтласква душите нагоре, към Космоса.... Нужда от такива има постоянно, тъй като мнозина от хората са прекалено привързани към този - твърдия свят, и продължават да витаят наоколо и из любимите си места, много след като са починали..
« Последна редакция: Ноември 08, 2006, 16:29:42 pm от ultrafutur »
musica universalis

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 175
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #7 -: Ноември 09, 2006, 16:29:38 pm »
ІІ. Corpus Hermeticum

1. Структура и съгласуваност

Латинският превод на Марсилио Фичино, известен като Corpus Hermeticum, е важен стимул за развитието на ренесансовата философия и култура. Сборникът е съставен от 17 трактата, които изясняват основните учения на гностицизма под формата на проповеди или разговори на знаещия с желаещия да узнае. Фичино подрежда трактатите по степен на авторитетност. На първо място са разговорите на Висшето Същество с Хермес, следват разговорите на Хермес с Асклепий и на Хермес с Тат. По този начин проповеди 13, 14, 15, 16 и 17 по кодекса на Фичино се оказват и в отношение на диалогична съгласуваност. След като е изяснил различията между сетивата и мисленето (CH ІХ), Хермес продължава дискурса с изясняване на разликата между действията и сетивата (CH ХVІ), следва диалогът за истината (CH ХVІІ), илюзията (CH VІІІ) и накрая за мъдростта (CH ХІV), където, приключил с обучението на Тат, Хермес резюмира в писмен вид съдържанието на поученията си и ги изпраща на Асклепий.


2. Влияния и традиции

Повлияна безусловно от индийските философско-религиозни системи и преди всичко от етиката на будизма и метафизиката на Самкхя, гностическата традиция изминава дълъг път на развитие от късноантичния гностицизъм, през юдаизма и исляма, преди да окаже съответно влияние върху възраждането на европейския езотеризъм.
Като елинистична система на окултизма херметизмът разцъфтява в Египет от І век, запазвайки се като жива традиция в сирийския град Харан почти до Х век, когато неговият главен представител, Табит ибн Кура (836-901) основава езическа херметична школа в Багдад.
В Харан херметизмът се съчетава синкретично с неоплатонизма още преди възникването на исляма. Най-ранните ислямски алхимици включват и херметични автори, които пишат под арабизирани псевдоним: Балина (Аполоний Тиански) и Артефий (Орфей). Знаменити арабски философи като Ал Кинди, Ал Фараби, Ибн Сина и други са значително повлияни от херметичните съчинения.

Постепенно херметизмът си пробива път и на запад. Парцивал на Волфрам фон Ешенбах, съчинена около 1210 г., съединява търсенето на Светия Граал с херметичния езотеризъм. Шотландските версии на Старите обвинения на свободното масонство, чийто най-ранен ръкопис датира от 1400 г., твърдят, че геометрията е била изнамерена преди потопа от Явел, син на Ламех, който записал науката върху каменни колони, запазили се и след потопа и открити от „великия Хермарий“, който преподал тази наука на човечеството. През 60-те години на ХV век Марсилио Фичино превежда сборник с херметични документи от епохата на елинизма и му дава названието Corpus Hermeticum – основен двигател на западния езотеризъм.


3. Окултизмът

Масонската легенда за Хермес придобива ново значение, когато херметичните елементи на ренесансовия езотеризъм започват да се материализират в магическото изкуство. Херметизмът със сигурност произхожда и от древната практика на египетските магове. Към древноегипетските духове и одушевени статуи елинистичната епоха добавя гръко-вавилонската астрология и новооткритата тогава алхимия. Египетският бог Тот, когото гърците отъждествяват с Хермес и наричат Трижди Велик (Трисмегист), в херметичната литература е описван като божествен основател на тези окултни практики. Други херметични текстове, които обикновено се отбелязват като „философска литература“, приписват на Хермес Трисмегист създаването на самостоятелно направление в късноантичната философия. Окултната и философската литература не трябва обаче рязко да се противопоставят. Нещо повече, философските трактати биха могли да се разглеждат като опит на античните окултисти и теурзи да се изразят с помощта на по-универсални понятия. Подобно на средновековните философски учения в исляма, юдаизма и християнството, философията на херметизма също възниква, за да рационализира и систематизира съществуващите религиозни и окултни възгледи. И въпреки очевидните заемки от Аристотел, стоиците, Платон и еврейската мисъл, херметичната философия успява да изработи една перспектива, която се съгласува напълно с херметичния окултизъм.


4. Херметизъм и гностицизъм

Херметизмът често и не без основания се смесва с гностицизма, който по същия начин възниква в Египет приблизително по същото време. Какви са различията между тях?

Подобно на стоическия бог, херметическият бог е вездесъщ и всезнаещ, обхващащ целия материален космос. В гностицизма обаче бог е трансцендентен, а физическата вселена – зло място, създадено от зъл Демиург.

Херметическата етика почита бога в този свят (пантеизъм), докато гностическата етика е аскетична, тя проповядва бягство от този свят.
Налице са също и различия в оценката на внушаваните от двете течения апокалиптични видения. В рамките на еврейската апокалиптична литература мотивът за небесното извисяване първоначално е бил третиран като обективна реалност, но по-късно се превърнал в алегория на мистичното извисяване. Мотивът за възнасянето е изтълкуван мистично от християнските отци Климент Александрийски и Ориген още през втори век. Алегоричната традиция е също налице и в ранната гностическа литература (Наг Хамади), която третира възкресението като възнасяне към небесния Отец. За гностиците, както и за александрийските отци, възнесението е било само един от многото литературни похвати, с който се описват мистични преживявания с твърде разнообразно проявено съдържание.

В херметичната литература различните вариации на мистичен опит са свързани с достигането на специфичен небесен регион по една обща траектория, която се нарича Пътят Нагоре. За херметиците възнесението не е чиста метафора, която може еднакво добре да се използва както с „възкресение“, така и с „откуп от пленничество“. Един регион от пространството би могъл да обозначава седемте планетарни системи или дванадесетте зодиакални кръга в зависимост от това дали той е разделен хоризонтално или вертикално; но както и да бъде наречен небесният регион, той се различава пространствено и онтологически от осмото небе отвъд планетите – деветото небе пък е още по-различно. Херметичният възглед би могъл типологично да бъде представен като смесване на небесата на апокалиптиците с хипостазите на неоплатониците. Докато небесата на апокалиптиците са направени от същия вид ефирна материя, херметичните небеса оформят три различни битийни състояния.


5. Пътят на прераждането

Новопосветеният херметик започва своя път с отхвърлянето на сетивния свят, за да постигне интелектуална невъзмутимост. „Вглъби се в себе си и то (познанието) ще дойде; поискай и ще се случи; не позволявай на телесните сетива да функционират, и твоята Божественост ще се роди; прогони от себе си тези жестоки мъчители – материалните неща“ (CH XIII.7).

В CH I Поимандър развива подобно учение. Самоусещането, което обикновено се основава върху проприоцепцията, усещането на собственото тяло, трябва да се различава интелектуално от усещането на тялото. В резултат на това идеята за Аза като чисто интелигибелна същност се превръща постепенно в основа за аскетичното пренебрегване на всички земни привързаности. „Когато настане часът за разграждане на материалното тяло, ти първо отдаваш тялото си във властта на промяната, като по такъв начин формата, която досега си имал, изчезва, а след това прекъсваш и своя жизнен път, предавайки жизнената си енергия на Демона. След това сетивата на тялото се връщат обратно в техните [елементни] източници, разделят се и се възраждат като енергии; страстта и желанието се оттеглят към лишената от разум природа.“ (СН І.24)

По-нататък се описва пътят през седемте блуждаещи сфери, във всяка една от които от енергия се лишава една или друга екзистенциална злина, от растежа и илюзорните желания до богатството и дебнещата в засада измама. Възнесението е реално, но доколкото засяга по-скоро интелекта, то е повече ментално, отколкото чисто физическо. Възнесението в осмата сфера е вече чисто умствено, защото умът междувременно е успял да се освободи и от ограниченията, налагани от небесните сфери върху астралното тяло. За херметиците подобно извисяване представлява промяна в онтологичния статус на ума.

Corpus Hermeticum ХІІІ изразява почти същото учение с помощта на различни категории. Злините, или мъченията, разбирани като негативни възпиращи енергии, тук са дванадесет и по същество зодиакални, докато умът е въоръжен с десет сили, които са в състояние да прогонят дванадесетте порока. Неопитагорейската декада тук служи като класическо доказателство за съществуването на ума. Първите десет числа представляват класове от идеи, които са есенциално присъщи на различните структури в космоса, поради което олицетворяват и разликата между идея и материя, ум и тяло. Медитацията върху десятката трябва да освободи ума от ограниченията на сетивата и по такъв начин да преодолее астралния детерминизъм, на който е подвластно сетивното тяло според херметиците.

Новопосветените херметици трябва да потвърдят, че успешно са дезактивирали сетивата си, като удостоверят, че вече имат свръхсетивни видения. Родените в ума вече нямат цвят, плътност и размер. Следващата стъпка предполага развитието на особен вид космическа медитация, която позволява на ума да схване истинското величие на Бог и да се отъждестви с него (вж. СН ХІ.19-20).

Тази херметична медитация може да се разглежда и като вариант на средно-платоничния аргумент относно изобразителната сила на езика, който откриваме например при Филон Александрийски: „В такива моменти моят ръководен орган е реално в моето тяло, но виртуално в Италия или Сицилия, когато мисли за тези страни, или пък на небето, когато разсъждава за него. Съответно често става така, че хора, които в действителност се намират в неосветени места, наистина ги освещават, като започват да си представят всичко, което спада към добродетелта“ (Legum Allegoria I, 62).

За разлика от стоицизма, който въвежда термина spermatikos logos, за да обозначи именно тези идеи, които притежават изобразителна мощ, херметизмът предпочита да игнорира прокарваната от Филон разлика между реално и виртуално. В споменатото поучение на Ума към Хермес Поимандър съветва Хермес да си представи, че е безтелесен ум, който е в състояние мигновено да се окаже във всяка точка на космоса, както и извън него. Това ментално упражнение има за цел да отстрани всички опосредстващи реалности, които пречат на индивидуалния ум да се отъждестви с универсалната природа на Бога.


6. Божественият Ум

По-дълбоко разбиране за прехода от етапа на космически видения към адекватното постигане на божествения Ум е представено в един текст, който не е част от Corpus Hermeticum, а спада към колекцията от открити през 1947 гностични текстове край Наг Хамади в Египет. Сходството с идеите на средния платонизъм позволява ръкописът да се отнесе към втори век. Озаглавен Беседа за Осмицата и Девятката, този сравнително дълъг диалог обогатява значително нашето разбиране за механизмите и пътя на прераждане, описани в CH XI.
Хермес описва на сина си преживяванията, които е изпитал при прехода от седмата към осмата и от осмата към деветата сфера на битието. Според това описание всички видения са съсредоточени в рамките на огдоад, или осмата, докато интелектуалните прозрения са локализирани в рамките на деветата сфера. Според системата на херметизма човек, който е споходен от видения, гарантирано е прекрачил физическото царство на седемте планетарни небеса. Видението е състояние не на съзнанието, а на битието, брънка от великата верига на прераждането. Осмият космически регион е „визионерско“ царство със собствени познавателни и битийни закони. В известен смисъл тук дори не става дума за регион, а за измерение.

За да достигне деветия космичен регион, адептът трябва да преодолее и царството на въображаемите форми, при което медитацията се ограничава единствено до умствени абстракции. Техниката на представянето се използва за създаването на образи с определена форма – ангели, души, възпяващи бога, и т.н. Сама по себе си визуализацията е субективно управляем механизъм, но самите видения се признават за обективни. Поради съгласуваността и рационалността на виденията посветените трябва да постулират съществуването на Ума като отговорен за идеите, които се изобразяват с различна степен на пластичност в предишните видения.
По такъв начин посветените вече са подготвени да преминат в деветата сфера, където ще изпитат интелектуалното наслаждение от непосредственото познание на Бога и на „тези, които са в Ума“. Непосредственото познание тук се схваща като онтична партиципация, битийна причастност на индивидуалния към универсалния Ум. Това е смисълът и крайната цел на прераждането, разбирано като духовна трансфирмация, нещо повече, това е


7. Мистерията на възнесението

Би било пресилено да се твърди, че херметичната система е първото учение на запад, което разработва идеята за мистичната инициация и прераждане. Достатъчно е да си припомним учението на орфиците и Елевсинските мистерии. Но тя безусловно е първата система, доколкото разработва в систематичен вид една онтология на Аза. Херметичното възнесение може да се сравни с юдейстките и християнските апокалиптични описания, докато онтологичната схематика е близка до различията, които неоплатониците провеждат между сетивно, делимо интелигибелно и неделимо интелигибелно. Тази последователност, която е налице още при Ямблих, е формализирана от Прокъл като мистичните степени на пречистването, просветлението и единението. Херметиците обаче издигат виденията до региона на делимото интелигибелно, което според неоплатонизма е отворено единствено за аритметичните и геометрични конструкции. Редуктивният скептицизъм кара неоплатониците да разглеждат виденията като идеи, които са били превратно представени от сетивата под формата на образи.

Херметичната позиция се различава също и от гностичното схващане на виденията като чисти проекции. За херметиците имагиналията е не само проекция, чието разнообразно и непредвидимо съдържание става все по чисто в хода на теономичното прочистване на ума. Тя е по-скоро нещо топографско, действителен и предвидим маршрут в топоса на видението, който се радва на онтична цялост и съгласуваност.

Интересно е да се отбележи също, че в арабската херметична литература мотивът за възнесението се замества от мотива за слизането в подземно помещение, където Хермес седи на трон, с книга в ръка. Мотивът за пещерата на посвещаването, който става известен благодарение на Аладин от Хиляда и една нощ, вероятно е бил повлиян от За пещерата на нимфите на Порфирий. Антипод на възнасянето откриваме и в европейските алхимични мотиви за Пещерата на философите, в Хайнрих фон Офтердинген на Новалис (1796) и в Хора, зверове и богове (1922) на Фердинанд Осендовски.
Това го копнах от форума на vyara.org, дано авторът му не ми се разсърди, но така ще стигне до още хора
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 175
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #8 -: Ноември 09, 2006, 16:43:51 pm »
Благодаря ви, приятели. Отдавна чакам тема за Хермес Трисмегист:)
Твърди се, че е негова идеята за Седемте пъпа на света, които да го уравновесяват енергийно.
За мен Хермес е велик Адепт, посветен в тайните на мирозданието:)))
Поствайте без скрупули:))
41. Пимандер каза: “Това което ще ти кажа, е тайната, която до тези дни беше скрита. Когато природата стана едно с човека, тя сътвори едно удивително чудо. Човекът притежаваше в себе си вида на всички седем Ректора, които, както ти казах, бяха създадени от огън и дихание; сега природата създаде незабавно седем човека, в съответствие с вида на седемте Ректора, същевременно мъж и жена и с изправено тяло.
42. Сега аз извиках: “О, Пимандер, сега в мен възникна едно особено желание, и аз изгарям от желание да го чуя. Моля ти се продължи!”

43. Пимандер каза: “Замълчи, аз още не съм свършил с моето първо обяснение!”

44. “Аз вече мълча”, отговорих аз.

45. “Добре, създаването на първите седем човека стана по следния начин: Земята беше Матрицата, водата на събуждащият елемент; огънят доведе процеса на възникване до узряване, природата получи от етера диханието на живота и създаде телата според формата на човека.

46. Човекът от живот и светлина стана на Душа и Дух животът стана Душа, светлината Дух. Всички същества на сетивния свят останаха в това състояние до края на кръговрата и до началото на видовете.

47. И сега внимавай в това, което желаеш толкова много да чуеш. Когато този кръговрат напълно привърши, връзката, която свързваше всичко, бе скъсана по Божия воля. Всички животни, които до този момент бяха едновременно мъжки и женски, бяха разделени, както и човека, на тези два аспекта, и така някои животни станаха мъжки, а други женски. Тогава Бог изрече свещените думи: ‘Растете и се увеличавайте на брой, размножете се, всички вие, които сте създадени. И оставете тези, които притежават Дух (Душа), да се познаят като безсмъртни и да знаят, че причината за смъртта е любовта към тялото и към всичко земно.’

48. Когато Бог изрече това, Провидението причини чрез съдбата и свързващата сила на сферите смесването и размножението започна; и всички същества се размножиха според своят вид; и който разпозна себе си като безсмъртно същество, е изран преди всички. Който обаче обичаше тялото, което бе произлязло от заблудата на желанието, трябва да продължава да се лута в тъмнината и да изстрада изживяването (изпитанието) на смъртта.”

49. “Каква ужасна грешка”, извиках аз, “са направили онези, които не знаят, че безсмъртието им е отнето?”

50. “Аз смятам, че ти не си помислил върху това, което си чул. Не те ли помолих преди всичко да внимаваш?”

51. “Аз размислям”, казах аз, “ и сега си спомням и ти благодаря.”

52. “Когато размислиш, кажи ми, защо онези, които се намират в смъртта, заслужават да умрат?”

53. “Защото извора, от който възвиква тяхното тяло, е тъмнината, която създаде влажната природа; тази състави в сетивния свят тялото, в което смъртта утолява своята жажда.”

54. Ти добре разбра това. Но защо този, които е познал себе си, отива при Бога, както се казва вБожето слово?”

55. “Защото”, отговорих аз, “Бащата на всички неща, от когото е роден човекът, е Светлина и Живот.”

56. “Да, Светлина и Живот, това е Бог Отец, от когото е роден човекът. Значи ако ти знаеш, че си произлязъл от Живот и Светлина и че си съставен от тези елементи, ти ще се върнеш към (при) живота.” Това беше, което ми каза Пимандер.

57. “Но кажи ми още, о мой Дух, как ще вляза в живота?”, попитах аз. “Защото Бог каза: ‘ Оставете човека, който притежава Дух, да опозное себе си.’ Не притежават ли всички хора Дух?”

58. “Внимавай в това, което казваш! Защото аз, Пимандер, Духът, идвам при онези, които са святи и добри, чисти и милостиви, при тези, които имат страх от Бога; моето присъствие им е помощ, така че те веднага разбират всичко; и чрез любовта си те намират благоволение в Бащата и Му благодарят с детска привързаност с хвалебствията и песните, които му дължат. Преди да предадат тялото си на смъртта, на която то принадлеи, те презират сетивата си, защото много добре познават тяхните въздействия.

59. Да, аз, Духът, в никой случай няма да допусна, въздействията на тялото, които ги нападат, които упражняват своето влияние върху тях: защото като пазач на вратите аз ще възпра достъпа на зли и срамни дела и ще предотвратя несвещени представи.

60. Но аз стоя на страна от безразсъдните, от лошите, от опорочените, от недоброжелателните, от алчните, от убийците и безбожните; аз ги предоставям на отмъщаващия демон, който обработва такива хора с бича на огъня, като ги насърчава да действат в техния смисъл и така още повече ги подтиква да вършат безбожни дела, за да бъдат наказани още по-тежко. Тогава влечението на тези хора непрекъснато търси все по-голямо задоволяване и ги кара да върлуват в тъмнината, без да могат да се наситят. В това се състои тяхното мъчение, и чрез това пламъкът, който ги изгаря, гори все по-високо.”

61. “Ти ми обясни, о Дух, всички тези неща, точно както желаех. Но разкажи ми сега, как се развива пътя нагоре.”

62. На това Пимандер отговори: ”Първо, в процеса на разлагането на тялото, това тяло се подлага на промяна, и формата, която ти имаше, вече няма да бъде видима. Ти предаваш обикновеното си Аз, което от сега нататък вече е без дейност, на демона; телесните сетива се връщат обратно към своя произход, чиято част те отново стават, и те отново стават едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите и желанията се връщат към безразсъдната природа.

Така човекът продължава да се издига през свързващата сила на сферите. На първия кръг той предоставя силата на уверичаване и намаляване, на втория кръг способността за зло, и безсилна станалата хитрост, на третия кръг от сега нататък, безсилната измама на влечението, на четвъртия кръг, суетата на желанието за власт, която не може повече да бъде задоволена, на петия кръг, безбожната надменност и бруталната безразсъдност, на шестия кръг, станалата чрез това безрезултатна привързаност към богатствата, на седмия,
63. “Ти ми обясни, о Дух, всички тези неща, точно както желаех. Но разкажи ми сега, как се развива пътя нагоре.”

64. На това Пимандер отговори: ”Първо, в процеса на разлагането на тялото, това тяло се подлага на промяна, и формата, която ти имаше, вече няма да бъде видима. Ти предаваш обикновеното си Аз, което от сега нататък вече е без дейност, на демона; телесните сетива се връщат обратно към своя произход, чиято част те отново стават, и те отново стават едно с неговите дейности, докато силите на инстинктите и желанията се връщат към безразсъдната природа.

65. Така човекът продължава да се издига през свързващата сила на сферите. На първия кръг той предоставя силата на уверичаване и намаляване, на втория кръг способността за зло, и безсилна станалата хитрост, на третия кръг от сега нататък, безсилната измама на влечението, на четвъртия кръг, суетата на желанието за власт, която не може повече да бъде задоволена, на петия кръг, безбожната надменност и бруталната безразсъдност, на шестия кръг, станалата чрез това безрезултатна привързаност към богатствата, на седмия, непрестанно поставящите примки лъжи.

66. И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащата сила на сферите, той влиза, сега в притежание на своята собствена сила, в осмата природа и пее заедно с всички, които са там, химни за слава на Бащата; и всички се радват на неговото присъствие.

67. Когато стане равен на тях, той чува химни, славещи Бога, които се пеят от определени сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те се издигат в правилен ред към Бащата, отдават себе си на силите, превърнали се от своя страна на сили, и влизат в Бога. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса: че се превръщат в Бог.
68. И когато се освободи от всичко, което е произлязло от взаимодействащата сила на сферите, той влиза, сега в притежание на своята собствена сила, в осмата природа и пее заедно с всички, които са там, химни за слава на Бащата; и всички се радват на неговото присъствие.

69. Когато стане равен на тях, той чува химни, славещи Бога, които се пеят от определени сили, намиращи се над осмата природа. И тогава те се издигат в правилен ред към Бащата, отдават себе си на силите, превърнали се от своя страна на сили, и влизат в Бога. Това е добрият край за онези, които притежават Гносиса: че се превръщат в Бог.

70. Но...защо сега се бавиш? Няма ли да отидеш, след като получи всичко от мен, при онези, които заслужават да им бъдеш водач, за да може благодарение на твоето посредничество човешкият род да бъде спасен чрез Бога?”

71. Като каза това, Пимандер се смеси пред очите ми със силите. И аз, който сега бях облечен със сила и бях поучен върху вида на Вселената и възвишеното видение, благодарих и възхвалих Бащата на всички неща. И аз започнах да възвестявам на хората красотата на отправения към Бога и Гносиса живот:

72. “О, вие народи, вие хора, родени от земята, които сте се отдали на опиянението, дрямката и невежеството по отношение на Бога, изтрезнейте и престанете да се въргаляте в порочност, омагьосани, както сте, чрез един животински сън.”

73. Като чуха това, те дойдоха единодушно при мен. И аз продържих: “О, вие родени на земята, защо се предадохте на смъртта, при все че имате власт, да бъдете безсмъртни.? Разкайте се, вие които вървите в заблудата, които сте приели невежеството за ваш водач. Освободете се от тъмната светлина и вземете участие в безсмъртието, като се сбогувате завинаги с падението."

74. Някои от тях ми се подиграха и продържиха нататък; защото вървяха по пътя на смъртта. Но други, които се хвърлиха на колене пред мен, ми се помолиха да ги поуча. Аз ги изправих и станах водач на човешкия род, като ги поучавах, по кой начин могат да бъдат спасени. Аз посях в тях думите на мъдростта, и те се напоиха с водата на безсмъртието.

75. Когато настана вечер и светлината на Слънцето беше почти изчезнала, аз ги помолих да благодарят на Бога. И след като благодариха, всички се върнаха при стадата си.

76. Аз обаче записах благодеянието на Пимандер в себе си; и като се изпълних изцяло с това, върху мен дойде най-висшата радост. Защото съня на тялото се превърна в трезвеността (будността) на душата, затварянето на очите в истинското виждане, мълчанието ми в бременност с доброто и разпространяването на словото в плодотворни дела на спасението. Всичко това дойде при мен, защото аз приех от Пимандер, моят Дух, който е произлязлото от само себе си същество, словото на началото. Така аз сега съм изпълнен с божественото дихание на Истината. Затова аз сега посвещавам с цялата си душа и със всичките си сили тази хвалебствена песен на Бог-Отец
1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #9 -: Ноември 28, 2006, 12:07:03 pm »
Първият принцип на Хермес

 Основите на езотеричното познание са положени преди около 6000 години от Хермес Трисмегист в Древен Египет. До нас са достигнали седемте основни принципа, върху които е основано неговото учение. Тяхното дълбоко разбиране и прилагане във всички сфери на живота е ключът към Мъдростта.  

Седемте принципа на Хермес Трисмегист гласят:
 
Първият принцип: “Вселената е ментална”
 
Принцип на съответствието: “Както е горе, така е и долу и както е долу, така е и горе.”

Принцип на вибрацията: “Нищо не е в покой, всичко се движи, всичко вибрира.”  

Принцип на полярността: “Всичко е двойствено, всяко нещо притежава два полюса. Противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степента на вибрациите си.”
 
Принцип на ритъма: “Всичко тече навътре и навън, всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо.”  

Принцип на причината и следствието: “Всяка причина има свое следствие и всяко следствие има своя причина. Случайността не е нищо друго освен името на закона, който не е познат.”
 
Принцип на пола: “Всяко нещо притежава своя мъжка и женска същност.”  

 1. Вселената е ментална

Цялата видима и невидима Вселена съществува и се развива в ума на Бога. Тя е Негова проявена мисъл. Чрез нас (Творението) Той познава Себе си, а ние познаваме Него. В този процес преминаваме през различни стадии. Бидейки първоначално частица от Божествения Дух, ние се отделяме от Първоизточника и започваме да потъваме във все по-плътни слоеве на материята, като досега сме потънали три нива надолу и в момента се намираме на четвъртото, което отговаря на така добре познатата ни физическа реалност.

 В средата на четвъртия период се случва едно събитие от колосален космически характер, което променя хода на човешкото развитие от инволюция - слизане на Духа в материята, в еволюция - изкачване от материята към Духа. Това събитие ни е известно като слизането на Христос (Божият Син) на Земята. И докато сегашните учени все още спорят дали това е реален исторически факт или не, то и след милиарди години представителите на идните културни епохи ще изучават мистерията разиграла се на Голгота!

 Стремежът към познаването на Бога, този извечен копнеж на човешката душа, преминава през познанието на Христос. Ето защо Той казва: "Аз съм Пътят, и Истината, и Животът". Всеки човек, рано или късно трябва да тръгне по този Път. Той не трябва да се отъждествява с догмите на християнските църкви. Познаването на Христос е процес, в който ние разкриваме потенциала, който Бог е вложил в нас и го разгръщаме във взаимоотношенията си с хората и Вселената. Когато се устремим към духовно просветление, преди всичко е необходимо да изградим в себе си букет от добродетели, чрез които да сътворим неръкотворен храм на Бога. Много хора, които декларират, че не вярват в Бога, притежават много качества и достойнства и живеят според космичните закони, докато други, парадиращи с вярата и с духовността си люде, не могат да се похвалят с добродетелен живот. Първите са по-близо до Бога ...

 Човекът е създаден по образ и подобие на Бога. (Битие 1:26). Трудно се разбира значението на този факт. По какво сме подобни на Бога? По възможността да творим светове с мисълта си. Но как? Какъв е механизмът?

Всичко, което човешките ръце са създали е било проектирано най-напред в нечий човешки ум, след това първоначалната идея е била наситена със силно желание да се реализира, и чак тогава нечии ръце са изпълнили проекта. Мислите определят желанията, а те от своя страна действията. Следователно действителността, в която сме потопени, е резултат от нашите минали мисли и желания. И ако искаме да я променим трябва просто да променим мислите си, и като следствие - света около нас ще започне да се променя. Това е тайната на тайните, с която Посветените от всички времена са трансформирали външната среда - силата на творческата мисъл, която Бог е вложил в нас. Те са знаели да мислят!

А ние не знаем ли? Не, не знаем! Ние разсъждаваме, анализираме, пресмятаме, помним, но не мислим!

 Тази способност закърнява в нас още в детската ни възраст, когато родителите ни изваждат от естествената природна среда и ни заобграждат с мъртви вещи; когато пресичат всяка наша инициатива и налагат "правилния" според тях начин на поведение; когато ни втълпяват, че нищо не знаем и трябва да пораснем, за да разберем някои неща, когато ни отговарят глупаво и авторитетно на въпросите, които задаваме като деца. След това учителите и обществото продължават да манипулират отделният индивид, като му внушават, че от него нищо не зависи, сам не може нищо да направи, трябва първо да се изучи, да попита тук или там, да види как другите постъпват и той да следва техния пример. Така се научаваме да очакваме готови отговори, ставаме плахи, нерешителни, готови сме на всичко, само и само да се избавим от бремето на мисленето.

 Само единици успяват да се отскубнат от този капан и тях ги наричаме нестандартни, изобретатели, гении, защото те не следват общоприетите мисловни модели и успяват да проявят силата на творческата мисъл. А колко е лесно да се пробуди творческата искра във всяко дете. Просто трябва да му се зададе въпрос. Да му се постави задача. И детето ще започне да мисли... Ще започне да твори нови, красиви светове с мисълта си, които ще заменят сивата ни реалност. Ще стане достоен син Божи.

 Също така трябва да се възстанови връзката на детето с Природата. Всяко смислено човешко творение имитира в една или друга степен Природата. Всеки изобретател е почерпил вдъхновение от нея. Всяко растение, всяка жива твар е една проявена мисъл на Бога. Ако искаме да общуваме с Него, трябва да се научим да общуваме с Природата. За да се научим да мислим, трябва да видим проявените мисли на Бога сред нас и да почерпим вдъхновение и мъдрост от тях, от майката - Природа. И няма по-добър учител за детето от нея. Затова нека по-често го поверяваме в любящите й ръце.

 А можем ли ние, “порасналите”, също да възстановим способността си да мислим? Да, можем, стига да се научим да задаваме въпроси на самите себе си. И да потърсим вътре в нас техните отговори. Но на първо място трябва да повярваме, че можем да открием, да сътворим отговора на всеки въпрос. Как?

Опитайте се да намерите в себе си отговора на следните няколко въпроса:

Защо Слънцето свети?

Защо хората се раждат?

Защо има войни?

Кой човек е добър?

Каква е моята мисия?

 
 Мислете върху всеки въпрос поне 10 минути. Не се опитвайте да си спомните какво сте чели или са ви казали по тези въпроси. Сътворете мислите. Дайте простор на мисълта си, нека се рее свободно и я следвайте, където и да ви води. Може да запишете мислите си - така те лесно ще се подредят. Четейки написаното ще се изненадате, че информацията, която е излязла изпод перото ви е била във вашата глава. Тя всъщност не е била там, а вие сте я преоткрили, извличайки я (привличайки я) от Всемира. И тази нова за вас информация ще бъде толкова по-точна и всеобхватна, колкото е по-силна способността ви да се концентрирате върху зададения въпрос. Ако всеки ден си задавате по един сериозен въпрос и с концентрация търсите отговора му, то след една година ще сте извлекли информация, която по качество може да надминава знанията от 365 книги, писани от мъдреци. Не случайно древната мъдрост гласи, че добре зададеният въпрос съдържа в себе си половината отговор.

Един въпрос на ден и един отговор - какво незначително усилие е необходимо, за да добие човек цялата мъдрост на Вселената. Дали ще го направите зависи изцяло от вас.

Вселената е проявена мисъл на Бога. Мисълта е Бог в проявление. Мисли.
 

Кирил Стойчев
 
------------------------------------------

Ако някой вече е поместил някъде тази тема, моля да бъда извинена, само ми кажете и ще бъде поправено, защото имам усещането, че вече я четох някъде, но не зная дали е било тук.  ;) :)
« Последна редакция: Ноември 28, 2006, 12:27:49 pm от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Неактивен miamotobg

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 175
  • Шинмен Миамото Мусаши
Re: Херметизмът - принципи
« Отговор #10 -: Декември 08, 2006, 17:40:50 pm »
Изумрудената скрижала

Истинско, достоверно и действително е: онова, което се намира долу е аналогично с онова, което се намира горе, и онова, което се намира горе е аналогично с онова, което се намира долу и по този начин се произвеждат чудесата на едно и също нещо.
Както всички неща са произлезли от един, с посредничеството на един, тъй и всичко, което се ражда е произлязло от едно и също нещо чрез приспособяване... И това нещо е причината на цялото земно съвършенство. Неговата сила е непокътната, когато то се е появило на земята.
Ти ще отделиш земята от огъня, тънкото от плътното, предпазливо и съзнателно. Това нещо се издига от земята към небето и отново слиза на земята и приема силата на горния и на долния. По този начин ти ще спечелиш славата на света и тъмнината ще се отдалечи от теб. Тук се намира същността на силата, защото тя ще победи всяко въздушно нещо и ще проникне във всяко твърдо нещо. Така е бил създаден светът. От тук ще се породят удивителни приспособления образът, на които е гореизложеният.
И тъй аз бидех наречен Хермес Трисмегист (триждивеличайщий), защото познавам трите части на целия свят”.

1. Не носи злоба в себе си. 2. Прави разлика между печалбата и загубата във всекидневието. 3.Развива

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27