METAPHYSICA

[----------]

...винаги едно на ум - включително и по отношение на Христос (!?); ако си спестим това едно на ум, рискуваме да попаднем именно в този капан, от който Albinoni се опитва да ни предпази, предписвайки ни "христовото лекарство". Тук само човешката логика би могла да се възпротиви, следвайки неумолимия си копнеж да има неотменим идол, фар в пространството, който да я води по пътя - по правилния път. Една от най-висшите мистерии пред дълбокия христолюбивец ще бъде да се отрече от своя Бог - в смисъл, да прекрачи без Него през бездната към ангелското господство. Само смел и неудържим дух, решил се да пусне водещата го ръка и да извади меча от канията, може да бъде войн на своя Бог и да бъде кръстен с името Му в истинския смисъл; само готов да поеме цялата кръстна тежест върху себе си човек е способен да застане от дясно на своя любим Христос и да споделя трапезата Му. Най-малкото, което Иисус би могъл да иска от хората, е да загубят себе си в едно идолопоклонство пред Христа. Кой е Христос? Човекът от Назарет? Човекът от сините нови заветчета, които днес Gideonis-international раздаваха из университета? Кой е Христос - младото момче от сънищата на бабата, в чието село са изпратили ново попче? Това не е Христос!

В Йоановото евангелие се споменава за едно знамение, което се открива само на трима от христовите ученици; трима, двама от които не успяват да регистрират събитието и накрая се оказва, че са го проспали. Това са най-задълбалите ученици на Христос, един от които единствен се оказва готов да надзърне в христовата мистерия. Става дума за Преображение Господное, когато Христос Се явява пред трима от учениците Си в небесния Си облик, а единствено Йоан успява да остане буден и да види с физическото си присъствие тази ослепителна като Слънцето частица от същността на Христос. Онова, значи, което ние познаваме като Христос от книгите, от вярата и от бабините надежди, не е Оногова - то е само бледо отражение на Всевишния, Когото човешките очи не могат да видят, а умовете ни не разбират. И така, проявеният Христос е само една черупка; парче месо, което забождат на кръста за назидание, за символ на Онова, Което идва отвъд булото на безкрайността. Така че, не бързайте да се привързвате и към този предразсъдък - Христос е отвъд това; все едно да наплюете екрана на монитора пред вас, защото не одобрявате съдържанието на някакъв сайт в internet!

Да се разглежда пространството като време е грешка, която линейното мислене и затворената математическа логика старателно възпитава у хората. Виждането на времето като пространство, обратно, ще отвори началата на перспективното мислене, на дифузното все-разширяване на значенията и ще изясни визуалната същност на съзнанието - ще отвори подстъпите ни към следващите измерения. Ето защо, приканвам ви, не бързайте с леко математическо веселие да да обръщате взаимно тези две функции! Те не са равнозначни - също като делимо и делител. Пространството е доста по-многоизмерно от времето - най-малкото, то може да съществува и в едно застинало и безвремево състояние, докато време може да протича единствено при наличието на движения, за които в крайна сметка е необходимо пространство. Нашето пълно осъзнаване на въпроса минава през зачертаване и на едната, и на другата категория; всичките тези неща, заедно със съдържащия се в тях свят се свеждат до една точка и до своето несъществуване, което след не много дълко ще ни позволи да излезем от триизмеримостта. Не се отказвайте от това умножаване по нула!

[Alien]

Много добро флай

[Albinoni]

...винаги едно на ум - включително и по отношение на Христос (!?); ако си спестим това едно на ум, рискуваме да попаднем именно в този капан, от който Albinoni се опитва да ни предпази, предписвайки ни "христовото лекарство". Тук само човешката логика би могла да се възпротиви, следвайки неумолимия си копнеж да има неотменим идол, фар в пространството, който да я води по пътя - по правилния път. Една от най-висшите мистерии пред дълбокия христолюбивец ще бъде да се отрече от своя Бог - в смисъл, да прекрачи без Него през бездната към ангелското господство. Само смел и неудържим дух, решил се да пусне водещата го ръка и да извади меча от канията, може да бъде войн на своя Бог и да бъде кръстен с името Му в истинския смисъл; само готов да поеме цялата кръстна тежест върху себе си човек е способен да застане от дясно на своя любим Христос и да споделя трапезата Му. Най-малкото, което Иисус би могъл да иска от хората, е да загубят себе си в едно идолопоклонство пред Христа. Кой е Христос? Човекът от Назарет? Човекът от сините нови заветчета, които днес Gideonis-international раздаваха из университета? Кой е Христос - младото момче от сънищата на бабата, в чието село са изпратили ново попче? Това не е Христос!

Баби, попчетата, свещи, църкви  и тям подобни глупости нямат нищо общо с вярата че сме РАСТЯЩИ духовни същества. А ние СМЕ! И който го вярва е, който се стреми да е - той расте, но наистина пътят е все пак като СТРУНА ВЪРХУ БЕЗДНА, а това значи че няма хиляди струни, нали?
Защо винаги се стига до  -  това не е Христос, онова не е Христос ?   Ами не стана ли ясно, че тук няма хора които да приемат Христос с идолопоклонство и култ, поне аз не съм забелязала такова отношение (с много малки изключения). Ние знаем какво носи Христос, но аз исках точно това да подчертая, че именно това на което е носител е главното за оформянето на един дух да е готов да премине бариерата на пространството и не времето ще реши това а измерението на духа, дали духа ще достигне измерението на своето необходимо развитие. Тук обаче Христос има своето място в новорастящия и доизграждащ се дух - до преминаването.
П.С. Затова е погрешно да се визуализира Христос по какъвто и да е начин. Флай всъщност ти подкрепяш това, което съм написала.

За някой, който не вярва, това би било много трудно. Само във вярата е ключът. Няма към какво друго да се обърнеш в този процес. Става въпрос за отдаване и ще научиш, че може да си отдадена на това, което си, че няма да се провалиш, че винаги ще бъдеш осигурена и никога няма да бъдеш оставена на произвола на съдбата. Всичко винаги ще става според твоите намерения.
Барбара Марчиняк - Вестителите на зората

[Eon]

Аз бих могъл да говоря за Христос, единствено и само ако съм живял с него. Тогава бих дал мнение за него като личност, съдейки по действията и постъпките му.

И въпреки това оценката ми пак може да се окаже невярна.

[----------]

Христос не е личност; в смисъла на човек, който може да живее у вас - в съседната стая и да се редувате за бръснене сутрин пред банята.

Има една икона, която обяснява това: "Христос неръкотворен" или "Христос неръкоделен"; изобразява кръглия лик на Христа с кръстния ореол, в празно пространство, като мандала. Името има буквално и символно значение: буквално, на иконата не са изобразени ръцете на Христос и преносно - направена е препратка към Неговата космическа същност, Която надхвърля личностното, въплътимо в човешко тяло и Която не е говорима, не е изобразима и не е мислима на настоящото ниво на вибрация. Не се съмнявам, че знаете за какво говорим!

[Xpuctoc Muxaul]

Да се разглежда пространството като време е грешка, която линейното мислене и затворената математическа логика старателно възпитава у хората. Виждането на времето като пространство, обратно, ще отвори началата на перспективното мислене, на дифузното все-разширяване на значенията и ще изясни визуалната същност на съзнанието - ще отвори подстъпите ни към следващите измерения. Ето защо, приканвам ви, не бързайте с леко математическо веселие да да обръщате взаимно тези две функции! Те не са равнозначни - също като делимо и делител. Пространството е доста по-многоизмерно от времето - най-малкото, то може да съществува и в едно застинало и безвремево състояние, докато време може да протича единствено при наличието на движения, за които в крайна сметка е необходимо пространство. Нашето пълно осъзнаване на въпроса минава през зачертаване и на едната, и на другата категория; всичките тези неща, заедно със съдържащия се в тях свят се свеждат до една точка и до своето несъществуване, което след не много дълко ще ни позволи да излезем от триизмеримостта. Не се отказвайте от това умножаване по нула!

Свикнал си да възприемаш времето като пространство и обратното ти се струва абсурд, но това не значи, че първото е вярно или поне не по-вярно от обратното. Категоричен си в доста отношения, но можеш ли да се обосновеш? Предпочитането на едно твърдение пред друго не е аргумент все още. В Специалната теория на относителността ограничаващият фактор е скоростта на светлината, а това е изминатото от светлината линейно разстояние (пространство) за единица линейно време - ето ти неделимостта на време-пространството. Разбира се, че в края на краищата отричаш всичко, но преди това трябва да видиш пълнотата, завършеността и взаимосвързаността, не нюанси или фрагменти на отричаното. Всеки анализ се свежда до логическа гимнастика и това, което предлагаш по-горе е също такъв тип аналитично отношение, което не е много по-различно от онова, което призоваваш да се отхвърли. Същинското възприятие не минава през ума, но и през сърцето не минава, ако това имаш предвид. То няма нужда нито от обяснения, нито от примери. Или го владееш, или не. То не може да се обясни с аналогии или изразни средства. Докато се опитваш да го обясниш значи не говориш за него.

[Albinoni]

"Тук опираме до първото и последно основно правило: мисълта създава. Независимо от това в каква ситуация се намирате, именно силата на вашата мисъл ви е отвела там. Освен това точно непоклатимата вяра, че мисълта създава, ще преобрази вашите усещания и планетарното ви съществуване." Б. Марчиняк (В.З.)


Добре казано 

[----------]

Да се разглежда пространството като време е грешка, която линейното мислене и затворената математическа логика старателно възпитава у хората. Виждането на времето като пространство обратно, ще отвори началата на перспективното мислене, на дифузното все-разширяване на значенията и ще изясни визуалната същност на съзнанието ...

[Xpuctoc Muxaul]

ПРОСТРАНСТВО И ВРЕМЕ

Подобно на пространството, времето е дар на Рая, но не в същия смисъл, а само индиректно. Времето възниква въз основа на движението и защото на разума е присъщо усещането за последователност. От практическа гледна точка движението е съществено за времето, но не съществува всеобща единица за време, основаваща се на движение, за целта условно е признат стандартния ден в системата Рай-Хавона. Целостта на пространственото дишане елиминира неговата локална стойност като източник на време.

Пространството не е безкрайно, въпреки че произлиза от Рая; не е абсолютно, защото е просмукано от Неквалифицирания Абсолют. Ние не знаем абсолютните граници на пространството, но знаем, че абсолютното време е безкрайността.

Времето и пространството са неделими само във време-пространствените творения – седемте свръхвселени. Безвремево пространство (пространство без време) теоретично съществува, но единственото наистина безвремево пространство е областта на Рая. Безпространствено време (време без пространство) съществува в разума, функциониращ на нивото на Рая.

Връзките с времето не съществуват без движение в пространството, но осъзнаването на времето съществува. Последователността е способна да предизвика осъзнаване на времето дори и при отсъствието на движение. Поради присъщото му естество, човешкият разум е по-слабо обвързан от времето, отколкото от пространството. Дори и по време на земния живот в плътта, въпреки че човешкият разум е здраво окован от пространството, съзидателното човешко въображение е сравнително свободно от времето. Но самото време не е генетично качество на ума.

Съществуват три различни нива на възприемане на времето:

1. Време, възприемано от разума – съзнание за последователност, движение и усещане за продължителност.

2. Време, възприемано от духа – проникване в движението към Бога и усещането за движение на възход към нива с нарастваща божественост.

3. Личността създава уникално усещане за време посредством вникване в Реалността, както и осъзнаването за присъствие и усещането за продължителност.

[----------]

Последователността е способна да предизвика осъзнаване на времето дори и при отсъствието на движение.

Това не ми е много ясно как ще се получи...

[Дъвиан]

"Времето е подвижен образ на вечността."

Платон

[----------]

х 10 !

[Joro Velev]

Казват, че "Времето е най-простото нещо", а  от няколко милиарда души единици са го схванали (вероятно).
Времето е ред, подреденост събитията.
Вижте какво пише Емилиян Станев за реда:
"..., реда е нужен на разума да разбира..."

[H.]

Файлът е част от Лебедово езеро – в минута 2:55 от него звучи мелодията, с която Свръхдушите събират своите проекции. Записът е на Boston Pops Orchestra, 1963 г. – препоръчан от автора на Матрицата V.

Който желае, ще го разпращам. Пишете на лични. Коментарите тук.

[Alien]

A какво ще кажете за тази схема