Вярно, че е трудно да се довериш на някой. Изборът за доверието е личен. Въпроса , който възниква е до къде може да ни доведе простото доверие ?
Лично за мен би било прекрасно освен знания от подобни източници (реалността), да мога да ги проверя, едва тогава бих имал възможност да кажа - да Монро или Валериан са прави...Дори тогава ще е трудно, понеже не е ли възможно да разсъждавам от определена позиция на дадена система от убеждения - Монро говори за системи убеждения.
Опираме неминуемо до въпроса за вярата. Някъде по горе някой спомена , че вярата била ключа. Ключ за какво ? Към какво ?
Не е ли вярата съсщо част от проблема ни ? Вярата се явява бягство от реалността. Не мога да си обясня нещо си, изпитвам някакъв страх от неопределността си , за това, защо да не избягам от това като си повярвам в ... в какво ли ? Ами в Христос примерно ?
Така получаваме едно фиктивно чувство на удовлетворение - то е същото , което получава човек , който има нужда да пийне едно... Само че казваме, че бягството към алкохола е лошо, а кой знае защо , бягството в идеята и вярата към Христос е добро.
Идеята ми е , че ползваме заместители на реалността. Така пропадаме повече в капана на матрицата. Така че ключа не е нито вярата нито Христос , нито пък атеизма. Някой сеща ли се кой е ключа ?