Дааа. Война и монаха са свъзани. На изток нали са така. Защото война без вяра е нищо, както и монах който е безсилен. Тези два пътя се обединяват, иначе човек ще деградира. Един войн с прекалено много сила, но без духовност, когато я използва ще разруши себе си и тези около него. А един монах ще се отчая от тоав което вижда и ще загърби реалността тук.
Тина, наистина ли са те изкарали по-агресивна от 17 мъже...
Аз някаква статистика четох, че по агресивност България е на "нормално" място... но ако не се гледат отделно статистиките за мъже и жени. Агресията на жените била много голяма. Мен преди няколко години щяха да ме изкарат по-неагресивен от 17 жени... И аз имам проблеми с балансирането. Нещо все ходя по крайности. А се чудя и какво е това балансиране... Ние живеем в небалансиран свят, т.е. от каква полза ще е ние да сме балансирани и дали това може да стане? За мен отговорът е отрицателен, смятам, че опитвах достатъчно дълго другия начин. Ние с майка ми говорехме за тези два вида баланс - вътрешен, спрямо теб и това което ти смяташ и външен - спрямо живота в момента. Дълго си мислех, че целта ни е първото, докато не разбрах, че цел няма... В крайна сметка от теб се иска да се справиш със ситуацията,а това означава да намериш баланс с външния свят. Според мен въпросът е в това да можеш да проявяваш различните типове енергии когато се налага. Всяка ситуация, всеки човек изисква разлино поведение. Та сегашната ми стратегия е да си оптусна повечко агресията, да посвикна и с нея. Някой ден може и да взема да реагирам адекватно на ситуациите
... Ама малко ме е страх, защото се опасявам, че колкото едната крайност е силна, толква е и другата. Усещам и другата сила прекалено силно. Трябва определен тип контрол и осъзнатост в тая работа. От самосебе си нещата не могат да се нагласят...
Относно снижаването на агресията (ако смяташ, че ти е необходимо), най-подходящо е култивиране на вътрешно спокойствие и контрол над това за което мислиш. Ако търсиш само спокойствие, мислите ще навляат, ако пък само опитваш да контролираш мисленето си, няма да можеш. Спокойствието е нужно, за да се отървеш от емоциите и когао мисълта навлезе в теб, за да ги предизвика, да я осъзнаеш и да и кажеш, че не я искаш. Това е под наш контрол. Нагласата на сърцето е да не съди, а на разумът да разбира какво става, дори и той да е склонен да осъди, позволи го, но не го вкаравай в сърцето си. Осъзжането само в мислите на абстрактно ниво не може да ти вреди, защото мисленето е просто мислене, теория, абстрактни разсъждения, докато не го проявиш в дейтвителността. Мисленето ти може да си каже - аз виждам нещата в момента по този начин, но нямам разбирание как стоят те всъщност. Сърцето може да си каже, че съдейки това или онова все едно осъжда живота, защото всичко което съществува е единно и осъждайки част от него, все едно осъждаш цялото. Сърцето трябва да вярва в живота, макар мисленето винаги да се съмнява в него. Така е, защото живота идва от сърцето, не от мисълта. Тъй, че мого трябва да внимаваш когато замърсяваш него. Мисленето се променя лесно, стига да искаш и това което си казал днес можеш утре да го забравиш. Но другите неща не се забравят.
Съпруг, дете нямаш ли? По-лесно е спрямо тях да се упражняваш отколкото с източни техники. Агресивността, както обратното прекалената пасивност играят лоша шега навсякъде и във всичко. За себе си забелязвам, че ми липсва хитрост, а тя е необходима тук, много... Истинското ти отношение към ситуацията няма особено значение. Важно е как я приемат другите. Т.е. дори да сметнеш, че някоя ситуация изисква твоята агресия, можеш да си навредиш така. Аз така си обяснявам разликата между ум и хитрост - първото ти стига когато нещата зависят от теб или живееш на място което ти подхожда на разбиранията и ума. Но умът не стига когато нещата са така оплетени, че се налага да зависиш от други хора, с други разбирания. Трябва да си хитър, не чак до двуличност, но да си знаеш интересите (Мистър Профит беше култов филм, ама бях малък като го гледах....). Адски е унизително, когато си поставен под човек по-глупав от теб. Той не ти иска агресията и личното отношение. За жена да е агресивна, наистина, това се приема тук много добре, дори секси едва ли не. Тъй, че надали на теб би ти навредило. Но мъж да тръгне да бъде открито агресивен, значи си копае сам гроба. Затова и много мъже явно се примиряват. Обществената йерархия е много силна и предимно мъжка. И докато мъжете все още не смятат жените за конкуренция, то между мъжете има силна такава за място в йерархита. Мнозинството са на принципа - по-силния оцелява, няма скрупули, нито други интереси от този да мине по-нагори и да оцелее. Един по-развит човек който се интересува от повече неща се оказва по-слаб и по-непригоден за тази обстановка. Виждайки, че не може да се справи и го затискат, той се разочарова и отказва. Тези неща в повечето случаи не стигат до осъзнаване. Гледай животните и тяхната йерархия. Не сме много по различно от тях за съжаление... Ако бяхме, нямаше толкова всячески да се опитваме да се разграничим от тях. То щеше ясно да се вижда
