Всъщност концепцията за половото разделение е наложена изкуствено на хората, а оттам и на животните - вместо взаимно допълване е започнало жестоко противостоене, резултат на което са хилядите години "цивилизационен опит"...
Теориите за единството и разделението нещо не се схващат добре. Цялото не може да опознае себе си докато не се раздели. Единственият познат начин за делене е полюсното. ДА и НЕ. Бинарно, като при компютрите. Просто, но ефективно както при тях. Това, че всичко е Едно, изобщо не значи, че то ще фунцкионира единно и хармонично. Наприотив, ако това стане, то ще разбере, че отново трябва да се пресели в небитието. Животът се гради на взаимодействието на полюсите. Те създават водовъртежът, движението. Тъй като обаче полюсите са твърде големи, в момента се говори за опити за обединение, което няма да стане. Ако говориш за противоречията, те са нещо напълно нормално, щом нещата са разделени. Какво значи допълване? Много хора смятат, че смисълът е в това, нещо да действа добре. Т.е. Ако А и Б действат заедно, всичко ще е наред. Но защо А и Б са разделени? Смяташ ли, че Бог не може да го измисли да действа перфектно, а създал толкова неефективен вариант? Проблемът се състои в това, че потенциално всяка част от цялото може да съдържа цялото. И от там, това тя да се крепи на друга част всъщност е неефективното. Ако пък А и Б са слети по начало, за А и Б не може да се говори, а само за едно - примено С. С може да е раво на А + Б, но така А и Б дефинирани ли са? Не, значи не съществуват. Т.е. единственият начин А и Б да са в един индивид, който може да ги осмисли, е те първо да бъдат разделени и после отново събрани, интегрирани в едно. Тъй че целта на еволюцията не е всичко да е тип топ. И според мен тя има две разклонения. Едното е лесно видимото. Да станеш в нещо добър. Примерно, да си много забавен, или пък да свириш на китара много добре, или да можеш да управляваш голяма компания. Но по някое време стигаш до края и се чудиш, това ли е всичко, или пък живота ти показва, че това не е всичко. Значи ти от А си разбрал достатъчно трябва да почнеш да учиш, че има и други неща в живота. Това да ти е отредено да бъдеш А, а на друг Б, явно е предопределеност, обусловеност. И колкото и А да се пъчи колко много е постигнал, той не е нещо повече от това което му е било предопределено да бъде. И тези различни части не може да не се карат. Те виждат своя отрязък от цялото. Конфликтът може да се преодолее само ако всички виждат еднакво нещата, а това никога няма да стане. Част от проблемът е, че повечето си мислят, че това е нещо ненормално, а то е нещо с което трябва да се свикне и да се действа адекватно. Другата част от проблемът е, че всеки си държи на това което е разбрал и в това което се чувства добър и не иска да се развива и да вижда живота в по-широк план. Запецнал се е на това което му е дадено и не иска да види това което чака да му се даде стига да го иска. Примерно мравките имат строго разделение и роли. Никоя мравка не се оплаква от живота си нали? Освен анимираните

. Там може да се говори за допълване, но за хората като че ли Бог имал по-високи цели и затуй са всичките тия проблеми и липсата на някакво нормално, балансирано състояние от което всички са доволни.
Чел съм теории според които е имало цивилизации при които двата пола са били обедибени в един индивид. Но смятам, че да разглеждаме времето праволинейно е глупаво. Времето не говори за равнище на еволюция. Значи те може да са били много по-развити от нас и тези неща нас да не ни греят. Виж, че се раждат цивилизации и загиват. Дори и някоя да достигне по особено развитие (както се говори за Атлантида), то нищо не пречи тя да се разруши и да се появи отново пещерния човек. Значи по времето не можем да съдим за еволюцията ни като общество. Нито пък да преценяваме по себе си, защото всеки тук идва по собствена работа. Нямат значение всички теории какво се е случило. Масата е важна и това което е тя е факта който е на лице относно общата реалност в която живеем. Половото разделение е нещо много важно за повечето хора. То е нещо интересно за всеки, защото се акцентира върху определени неща, определена роля, която по-силно развива определени качества. Пак се стига до въпроса, че когато нещата са обединени, те по-трудно се разбират. Дори някой да е извървял път на еволюция, където двете начала са обединени, ако той не е видял какво е и да са разделени, това е един вид ограничение и неразбиране.
За нашествието на гейовете се сещам за няколко теории. Едната на Плеядинците, че по този начин Земята се опитва да си набави женска енергия която липсва. Друга, това били души които твърде много се били прераждали като жени. Трета, че гейовете се поддържат и много стават такива не щото биологогията ги кара... Примерно никой не може да ме убеди, че Азис не е гей щото чрез този имидж пробива. Аз не знам защо хората се кефят на подобни изпълнения, но това, че го правят е факт... Имаше и още една - че винаги ги е имало толкова, но сега се говори по открито за тях. Това, че е генетично заложено в тях, нищо не значи. Не сме сигурни как се формират гените. Говори се, че душата като слизала, правела корекции според нуждите си. Има вируси, които имат две НК. Тази допълнителната, остава в гостоприемника и се свързва с неговата ДНК, като я променя. Т.е. чрез вирусите които нормално си виреят тук, може да се променят гените на огромна маса хора. Това май искаха и да го използват да подобряват човешкия род (както и да създадат биологични оръжия разбира се). Приемрно да ти сложат някакъв ген да фотосинтезираш

. Уви, мечти...Кой ще ходи на работа тогава

Ама много не се говори за тези неща щото хората се плашат. Учебниците не са осъвременявани съществено сигурно от 60-те. Информацията е нещо твърде ценно, за да се обявява публично. Може пък да е нова програма за намаляване на хората - повече гейвове, по-малко деца

))). Чакай да не им давам идеи, ако процесът е естествен

.
Тина, за семейството имах предвид, точно, че не можеш да им пренесеш тези неща и там можеш да си по-спокойна и един вид по- да можеш да бъдеш себе си... по-точно да можеш да избереш каква да бъдеш. Защото в една ситуация която е напълно извън твоя контрол, малко или много се нагаждаш, адаптираш, а с това и променяш. Но щом вече си се оправила... наслука. Да не си сменила само гардероба

.
не че медитирам, нито имам време, нито мога да седна да го правя с умисъл, че ще го правя, но... много мисля, сигурно ще е от туй. И така като се умисля, особено ако слушам музика, изпадам направо в други светове... Може и да не мисля, но ми се случва рядко, имам съвпад на Меркурий със Слънце. Тъй, че моята медитация е мислене, но не такова битийно, винаги изнасям нещата на друго ниво макар и да са придизвикани от това кеото се случва. За всеки е различно според мен. Да седнеш да четеш уроци на някой друг, не си е работа. Именно защото всичко е Едно, има банка с информация която принадлежи на всички. Обикновено човек може да вземе от нея това за което е готов, и го разбира по начин по който може. Хората са мързеливи по природа и затова като усетят нещо което наричат духовен порив тръгват да четат. И така четат разбиранията на други. Но това не е истинското знание. Истинското знание не може да бъде изказано. Човек може да само да се докосне до него и да го пречупи през собствените си разбирания. Затова и думи като мъдрец и просветлен са безсмислени. Няма нищо крайно и колкото и да знаеш и да разбираш, пак нищо не знаеш и не разбираш. Може на определен етап това да е нормално, да следваш хора, които използват подобни думи за себе си или друг им ги лепва. Но ми се струва, че човек знае какво трябва да прави и проблемът, че не го прави няма да се реши като следва чужди съвети. Най-вече ще се обърка. Защото един такъв съвет идващ от един такъв човек (дори и група от хора да е), в същността си е полярен. Всички ние сме полярни, колкото и да сме се приближили до златната среда. И тая полярност винаги избива, рано или ксъно. Трябват много мнения и то качествени, на много хора за да бъде живота наистина интересен.Иначе се стига до преливане от пусто в празно...