Сигурно ще е удачно след последните съобщения да вмъкна нещо изконно за мен....Иван Вазов за Васил Левски: "КОГАТО БЕШЕ ПОТРЕБНО СТАВАШЕ ДРУГ!"
Това изречение стои с мен през годините и откривам нови и нови черти в човека, който за мен е иконата на България - Левски. Но това кратко определение говори и за силата на Левски в двата свята - добрия и лошия / черния и белия. Тоест той е владеел и двата, за да постигне това което никой друг не е успял. Когато е било потребно е бил воин, а когато е било потребна противоположността е бил монах!
"Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди. Известността му бързо порасна, влезна в хижата, развълнува градовете, изпълни планините. Словото му будеше человеците, името му будеше населенията...."
