"Ние сме там заради Америка"
Източник: Actualno.com & Economist.com
05.03.2007
Символичното присъствие на сили на бившите комунистически страни в "коалицията на желаещите" укрепи циничната гледна точка на много управляващи в стара Европа, че новите демокрации са поддаващи се на натиск американски марионетки.
"Някои печелят, някои губят", казва високопоставен литовски политик за възможността за военна катастрофа в Ирак и Афганистан. "Ние сме там заради Америка. Америка ще бъде там заради нас."
Подобен свеж атлантизъм е почти на изчезване в западна Европа. И дори сред източноевропейците то прикрива неприятното предчувствие, че те ще пострадат от неправилната американска стратегия в не особено добре наречената "война срещу тероризма".
Като начало, грубото разделение на Европа на "стара" /антиамериканска/ и "нова" /проатлантическа/ едва ли помогна много на, все още, нестабилната кауза за обединяване на континента.
Символичното присъствие на сили на бившите комунистически страни в "коалицията на желаещите" укрепи циничната гледна точка на много управляващи в стара Европа, че новите демокрации са поддаващи се на натиск американски марионетки.
Скандалът, свързан с чуждестранните затворници и тайните затвори на ЦРУ, засегнал Румъния, Полша и някои други страни, нанесе удар на това, което трябваше да бъде най-силната карта на новите демокрации: техния ангажимент към човешките права. Как могат тези, които са страдали в комунистическите затвори да сътрудничат сега за измъчването на други затворници? Обвиненията, може би, са ужасно несправедливи. Но те се запечатаха в съзнанието на много хора.
Пораженията не се ограничават само с това. Ролята на Америка като гарант на сигурността на Европа беше отслабена. В западна Европа отвращението към кървавата и некомпетентна окупация на Ирак, съчетана със смесицата от удивителна амнезия и мързеливи предразсъдъци, изтриха общата история, която се простира от бреговете на Нормандия /б.ред. - десантът на американските и британските войски в окупираната от нацистите Франция/ до края на Берлинската стена.
Дори в новите демокрации, популярността на Америка започна да спада. Цената и трудностите, свързани с получаването на американска виза нанасят огромни вреди. Полските и естонските младежи, които воюват рамо до рамо с американците в Ирак, са третирани като потенциални терористи и незаконни имигранти, когато искат да посетят САЩ. Администрацията се опитва да поправи тази несправедливост, но ужасяващо бавно. Същото се отнася и за военната помощ за нейните толкова охотни съюзници.
Но, ако атлантическите връзки отслабнат още повече, ще пострадат бившите комунистически държави. Именно Америка ги вкара в НАТО и Америка се грижи за тях сега, много повече от по-малко приятелски страни като Германия. Всеки намек, че източноевропейците могат да разчитат на Европейския съюз да ги подкрепи срещу руския тормоз е направо смешен.
Новите радари и ракети, планирани за Чешката република и /вероятно/ Полша няма да направят много, за да променят това. Не можете да засилите един съюз, като налагате на съюзниците си оръжия, които техните народи не желаят. Германският канцлер отпреди 20 години Хелмут Шмид смяташе, че разполагането на американски крилати ракети и ракети Пършинг в западна Европа ще напрами по-стабилна американска ядрена гаранция срещу Съветския съюз. Вместо това, Америка започна да изглежда като войнолюбив звяр в главите на обърканите и надъхани европейски хипита.
Ако изключим един малко вероятен успех в Афганистан или Ирак, напрежението в Атлантическия алианс ще расте през близките години. Проблемите се появяват постоянно. Сега големи играчи като Италия се колебаят и огъват. Общественият антиамериканизъм свали правителството на Романо Проди миналата седмица. Старите кремълски специалисти, които помнят добре, колко сериозно се опитваха да разрушат НАТО, сигурно не могат да повярват на очите си, когато виждат колко добре вършат тяхната работа самите лидери на алианса.