Храна, вода и гориво
Трите основни опори, на които се крепи човешкият живот, са в опасност
Мишел ШОСУДОВСКИ
"Глобъл Ризърч", 05.06.2008 г.
Захаросаните куршуми на "свободния пазар" убиват децата ни. На пръв поглед актът на убийство е непреднамерен, тъй като на практика се осъществява безпристрастно, чрез компютърно програмираните покупко-продажби на нюйоркските и чикагски търговски борси. Там се вземат съдбовни за много хора решения за цените на ориза, пшеницата и царевицата.
Бедността не е само следствие от погрешни политически решения на национално ниво. Хората в различни страни обедняват едновременно в резултат на глобалния пазарен механизъм. Малък брой финансови институти и глобални корпорации имат възможност да решават жизнения стандарт на милиони хора по света чрез манипулиране на пазара.
Светът се движи към най-сериозната икономическа и социална криза в модерната история. Процесът на глобално обедняване, започнал с кризата по дълговете в началото на 80-те години на миналия 20 век, достигна важен обрат, който доведе до едновременно избухване на глад във всички основни райони на развиващия се свят.
Налице са много комплексни особености, подчертаващи глобалната икономическа криза, свързана с финансовите пазари, упадъка на производството, рухването на авторитета на държавните институции и бързото развитие на пришпорваната от жаждата за печалби военна икономика. В този анализ рядко се споменава как глобалното икономическо преструруктуриране насилствено въздейства върху трите фундаментални опори на живота - храна, вода и гориво.
Осигуряването на храна, вода и гориво е предварително условие за съществуването на всяко цивилизовано общество - храната, водата и горивото са факторите, обуславящи оцеляването на човешкия вид. През последните години цената на тези три променливи се увеличи драматично на глобално ниво с разрушителни икономически и социални последствия.
Храната, водата и горивото - които в истинския смисъл на думата определят репродукцията на икономическия и социален живот на планетата Земя, - са под контрола на малък брой глобални корпорации и финансови институти.
Както държавата, така и редица международни организации - наричани често "международна общност" - обслужват освободените от всякакви задръжки и контрол интереси на глобалния капитализъм. Главните междуправителствени институции, между които ООН, Бретън Уудс-институциите (МВФ и Световната банка, б.р.) и Световната търговска организация одобриха новия световен ред от името на техните корпоративни спонсори. Правителствата в развитите и развиващите се страни се отказаха от историческата си роля на регулиране на ключовите икономически променливи и осигуряване на минимална прехрана за народите си.
В различни области на света избухнаха едновременно протести против повишаването на цените на храната и бензина. Особено критично е положението в Хаити, Никарагуа, Гватемала, Индия, Бангладеш. Повишаването на цените на храната и горивата в Сомалия предизвика масов глад в цялата страна, съчетан с драстичен недостиг на вода. В Етиопия положението е същото.
Спираловидното покачване на цените засяга остро Индонезия, Филипините, Либерия, Египет, Судан, Мозамбик, Зимбабве, Кения, Еритрея - един дълъг списък на все по-обедняващи страни - без да споменаваме изрично страните под чуждестранна военна окупация като Ирак, Афганистан и Палестина.
Дерегулация
(отказ от контрол)
Осигуряването на храна, вода и гориво вече не са предмет на правителствена или междуправителствена регулация, тоест, намеса с цел облекчаване на бедността или предотвратяване на евентуален масов глад.
Съдбата на милиони хора се управлява зад затворените врати на корпоративните заседателни зали като част от програмата, чието основно изискване е осигуряване на максимална печалба за минимално кратко време.
И понеже тези мощни икономически играчи оперират чрез привидно неутралния и "невидим" пазарен механизъм, опустошителното социално въздействие на хитро организираното повишаване на цените на храната, горивата и водата обикновено безучастно се определя като резултат от търсенето и предлагането.
Същност на глобалната икономическа и социална криза
Макар и силно замъглени от официалните и медийни доклади и “анализи”, и “хранителната”, и “петролната” кризи са резултат от спекулативното манипулиране на пазарните цени от мощни икономически играчи.
Не става въпрос за ясно обособени и разграничени хранителни, горивни и водни “кризи”, а за глобален процес на икономическо и социално преструктуриране.
Драматичното повишаване на цените на тези три, да ги наречем, стоки за широко потребление, не е случайно. Цените на тези три променливи, включително и цените на основните суровини за производство на храна, на водата за производство и потребление и на горивата са предмет на целенасочена и едновременно проведена пазарна манипулация.
Кризата с храната се дължи на повишените цени на суровините за нея в съчетание с драматичното повишение на цените на горивата. Успоредно с това цената на водата като съществена част от земеделското и промишлено производство, социалната инфраструктура, обществената хигиена и потребление в отделните домакинства се увеличи рязко в резултат на приватизацията на водните ресурси.
Изправени сме пред мощен икономически и социален катаклизъм, безпрецедентна глобална криза, характеризираща се с триъгълника вода-храна-горива: три фундаментални променливи, от които зависи оцеляването на човечеството.
Повишаването на цените задълбочава бедността и разрушава живота на хората. Освен това сривът на жизнения стандарт по света става по време на война - тоест, той е тясно свързан с военните планове на властимащите. Повтарям: войната в Близкия изток определено е свързана с борбата за контрол над резервите на петрол и вода.
Засега водата не е международна търговска стока като петрола и суровините, от които се приготвя храна. Въпреки това тя също е предмет на пазарни манипулации - чрез процеса на приватизиране на водоизточниците.
Икономическите и финансови играчи зад затворените врати, са:
- главните "Уолстрийт"-банки и финансови къщи, както и спекулантите от определени институции, които играят директна роля на пазарите за стоки от първа необходимост - включително и на пазарите за петрол и храна;
- англо-американските петролни гиганти, включително "Бритиш петролиум" (ВР), "Ексън мМобил", "Шеврон-Тексако", "Ройъл дъч шел";
- биотехническите конгломерати в областта на агробизнеса, които притежават правата на интелектуална собственост върху семената и всички допълнителни средства (например торове, химическа защита и пр.), необходими в земеделската работа. Биотехническите компании също са главен играч на нюйоркските и чикагските търговски борси;
- водните гиганти като Суец, "Виолия" (Veolia) и "Бехтел-Юнайтид ютилитис", участващи в глобалното приватизиране на световните водни ресурси;
- англо-американският военно-индустриален комплекс, който включва петте големи военни американски корпорации ("Локхийд Мартин", "Рейтиън", "Нортроп Грънман", "Боинг" и "Дженеръл дайнамикс") в съюз с "Бритиш еъроспейс систъмс копорейшън" (BAES), представляват мощна, отлично стикована сила, тясно свързана с "Уолстрийт", петролните гиганти и биотехническите конгломерати от земеделския бизнес.
Балонът на петролните цени
Движението на глобалните цени на нюйоркската и чикагската търговски борси няма връзка със стойността на произвеждания петрол. Непрекъснатото увеличение на цените на суровия нефт не са резултат от някакъв недостиг на петрол. Изчислено е, че цената на барел петрол в Близкия изток не надвишава 15 щ. д. Стойността на барел петрол, извлечен от пясъците на Алберта, Канада, е от порядъка на 30 щ.д. (Антоан Аюб, радио Канада, май 2008 г.)
Горивата участват фактически във всички области на производството, земеделието и услугите. По целия свят увеличението на цената им предизвиква фалит на малкия и средния бизнес, подкопава и потенциално парализира местната и международна търговия.
Повишената цена на бензина на дребно унищожава местните икономики, увеличава промишлената концентрация и масираната централизация на икономическата власт в ръцете на малък брой глобални корпорации. Тя удря жестоко по градския транспорт, училища и болници, промишлеността за производство на камиони, междуконтиненталния морски транспорт, самолетния транспорт, туризма, местата за отдих, удря върху много обществени услуги.
Инфлация
Увеличението на цените на горивата освобождава инфлационен процес, който подтиска покупателната способност и понижава търсенето на световно ниво. Засегнати са всички основни социални слоеве на обществото - включително и средните класи в развитите страни.
Движенията на цените се диктуват от стоковите пазари. Те са резултат от спекулативна търговия в сферата на индекс фондовете1 , фючъри* и опции** на главните стокови пазари, включително лондонската ICE (Intercontinental Commodity Exchange = Междуконтинентална стокова борса), нюйоркската и чикагската търговски борси.
Драматичните скокове на цените в глобалната икономика не са резултат от недостиг на горива, храни и или вода.
Тази рязка промяна в глобалната икономика е целенасочено планирана.
Икономическата и финансова политика на Щатите се контролира от частни корпоративни интереси. Спекулативната търговия не е предмет на регулаторна политика. Изкуствено предизвиканата икономическа криза увеличава богатството и усилва властта на шепа глобални корпорации - каквато е и целта.
“...Най-малко 60 % от цената на суровия нефт - 128 щ.д. на барел - се формира от неконтролирани спекулации с фючъри чрез хедж фондове***, банките и финансовите групи, използващи фючърите на лондонската борса ICE и тези на нюйоркската NYMEX - както и от неконтролирани междубанкови търговски операции или такива “зад тезгяха”, за да се избегне вглеждане в тях.
Правилата на правителствената Комисия за търговия със стокови фючъри на САЩ, ограничаващи този вид търговия, допускат спекулантите да плащат само 6% от цената на договора. Това означава, че при цена 128 щ.д. на барел опериращият с фючъри търговец трябва да плати само 8 долара. Останалите 120 долара са заем. Това изключително облагодетелстване на търговеца с фючъри е съществена част от спекулативното повишение на цените до нереалистични нива. Освен това така успешно се прикриват загубите на банките и другите сериозни проблеми в тази сфера за сметка на обикновените хора по света.” (Уилям Ингдал, “Още за истинската причина за високите цени на петрола” - "Глобъл Ризърч", май 2008 г.)
Между главните играчи на спекулативния пазар за суров нефт са: "Голдман Сакс", "Бритиш Петролиум", френският банков конгломерат "Сосиете женерал" (Societe Generale), Банк ъв Америка - най-голямата банка в САЩ, и швейцарската "Меркурия" (справка Мигел А. Бланко, La Clave, Мадрид, юни 2008 г.).
"Бритиш петролиум" контролира базираната в Лондон Международна петролна борса (ІРЕ), една от най-големите борси в света, оперираща с фючъри и опции. "Голдман Сакс" и "Морган Станли" са сред главните акционери на тази борса.
Според "Дер Шпигел", "Морган Станли" е един от главните играчи на лондонския спекулативен пазар на петрол (ІРЕ). Според "Льо Монде" в разпространяваните слухове за целенасочено, спекулативно повишаване на цените на суровия нефт се споменават френската банка "Societe Generale," Банк ъв Америка и Дойчебанк.
(следва)