Ами щом го казаха официално...къде точно в Родопите казвате ще ходим?
Сещам се преди 10-12г. как реагираха мои познати, когато им разказвах какви книги чета и какво пише в тях, а и какво мисля и аз - в очите им се четеше състрадание към мен. Сега не е много по-различно, но все пак минимален напредък като че ли има.
Нали имаше идея да направим радио на хнет? Какво стана?
незнам как не го разбрахте/видяхте след толкова постове.
Който пръв стъпи здраво в Космоса ще се опита поне в първите години да наложи монопол върху полетите и ресурсите, анай-вероятно този монопол е наложен вече.
Не мисля, че ще може да тръгнем бидейки афганистанци, руснаци, бразилци или араби в космоса...
Трябва да излезем като Хора.
Прав си вътрешния стил е много по-силен, провеждан от МВФ и после армията на УСА. Събитията в Аржентина бяха провокирани от вътрешния стил. Там е една от връзките - Аржентина, Афганистан, нефт , наркотици, двете кули и войнат.
Все ми се струва, че вътрешният стил е по-обемен, по-дълбок и всеобхватен. В него действат и такива сили, които не се виждат от хората, обслужващи външния стил, но вярвам и то силно, че има и сили, които са в състояние да се противопоставят на тази жажда за власт.
теории за многото извънземни които уж щъкат наоколо
нищо чудно след сто-двеста години да гледаме на космическите полети и кораби както сега гледаме на морските кораби и влаковете :)
Да бе... Искаш да ме убедиш, че сегашната картинка ще продължава вечно ?
Наистина ще има кораби навсякъде, но нивото няма да е същото. Няма как да се продължава с корпоративното бръщолевене, тъкмо защото то е "външно" - както се изрази Миротвореца, дрънкане на доспехи...
Бъдещето е енергийно, и голямата Глобализация ще е енергийна. Ще си говорим пак след някоя и друга година..
Аз лично не те познавам :D и не знам дали нямаше да бъда по-щастлив ако живеех в един свят не толкова технологичен. :P
Между другото, не знам дали ако не беше "корпоративното бръщолевене", сега с вас дали нямаше да сме всички нейде горди овчари и земеделци, и дори да не се познавахме помежду си ... 8)
Аз лично не те познавам :D и не знам дали нямаше да бъда по-щастлив ако живеех в един свят не толкова технологичен. :P
Аз пък мисля, че варянта да се развиваме благодарение на някаква сди корпорация е много безмислен, това към което би трябвало да се ориентира човечеството е :
"TERRAN CORP."- ;) :D :P в смисъл цялото човечество да буде обединено под един общ знаменател и с една цел (е като изключим всекидневните) да се превърнем в космическа раса.
"TERRAN CORP."- ;) :D :P в смисъл цялото човечество да буде обединено под един общ знаменател и с една цел (е като изключим всекидневните) да се превърнем в космическа раса.Точно това имам превид!
Към по-мащабни изследвания може да се подходи от научни подбуди - да бродим космоса защото е интересно, или от икономически - да бродим защото има бъдеща далавера там ... Или пък да махнем "или" то и да обединим двете ... 8) 8)Очевидно ще се насочим в космоса поради горните две причини, няма смисъл да се изключва едната или другата. То е ясно, че и двете ще са налични в стимула.
Очевидно ще се насочим в космоса поради горните две причини, няма смисъл да се изключва едната или другата. То е ясно, че и двете ще са налични в стимула.
Ние очевидно ще се насочим в космоса поради и двете причини, което не пречи в определени моменти едната от двете да става водеща и почти да измества другата.
Ние очевидно ще се насочим в космоса поради и двете причини, което не пречи в определени моменти едната от двете да става водеща и почти да измества другата.
Предполагам коя от двете причини ще стане водеща (предвид психиката на терраните).
Но там вече играта ще е на друго ниво. Ще е доста по-сложно и със сигурност ще трябва да се съобразяваме с "други", мязат на ей това тука --> 8)
(но няма да се смеят де)
Дори и да не се намесят "другите", в смисъл да не ги намерим или те да си мълчат достатъчно дълъг период от време, можем да колонизираме толкова много планети, че всяка от тях да развие собствен тип човешка цивилизация, нищо чудно тези отделни цивилизации да започнат игрички по подобие на днешните национални държави, да се обединяват в съюзи, да воюват помежду си (така де войната е любимата игра на хората още от зората:) Съответно кой би могъл да предположи как ще се изменя психиката на тераните, и по специално в различните им ... да ги наречем държави :))
И все пак казвам "в определени моменти", щото този процес със сигурност няма да завърши в определна точка от времето, и никога няма да върви в една посока :D
Нищо чудно след няколко стотин години разните там лидери на планети (Марсианският президент Mush примерно хаха :)) да обсъждат необходимостта от някакъв нов вид глобализация, т.е. поредното обединение на всички хора но този път не на една планета, а в галактиката ...
Във вашите порънквания на ресурси сте обсебили мислите си от изцяло материалистически и далавераджийски
...като цяло гледаш твърде песимистично на нещата. Ти решаваш, че всичко и без това е зло, че няма смисъл да се опитва, че всички технологии и корпорации са непременно нещо което ще ни унищожи.Напротив, у мен напъва една истинска човеколюбива еуфория от представата, че мъртвият технологизъм и изцъкленото от принудата да бачка, плаща и се подчинява общество, ще се срине... Истински оптимизъм извира у мен с тази представа и съм сигурен, че независимо от очакваемите метежи и саморазправи, в такава ситуация ще се пръкнат гнезда на свобода и възвишеност - също като манастирите, които са пазили едно свещено знание от варварството някога...
За 2012 няма смисъл да споря (още повече че това не е темата). Ще почакаме и ще видим.Аз също няма да споря - дадох го само като пример за появилото се (поради някаква причина) намерение в част у хората да се насочат към представи за край на епохата и започване на нещо друго...
Като гледам Сиваците и Драконианците са си материалистично и егоцентрично настроени, но това не им е попречило да тероризират многото планети. ;) Та те си имат мандат и при това доста голям.Май им изтича между пръстенцата тоя мандат, съдейки от трескавото им безпокойство и жажда да сеят зло - като за последно...
Май им изтича между пръстенцата тоя мандат, съдейки от трескавото им безпокойство и жажда да сеят зло - като за последно...Е, а дано, предвид една картинка от аватара ми. ;D
FlyDragon по принцип на абсолютно същото мнение като теб, просто това което казах по горе не го приемай буквално, просто го биах казал с оглед на днешната реалност, иначе от кога си мечтая за едно планетарно ЕМП за около 1 час и хаоса ще бъде невъобразим и абсолютно достатъчно за да се срине текущата система.Срива се системата и духовността ви отива на кино, защото битката за оцеляване ще бъде жестока. Ще настъпи епоха доста мрачна и доста жестока. >:( >:( >:(
Дали ХААРП не е всъщност едно глобално ЕМП, което чака подходящия момент за да се активира?или
Ще го кажа с думи прости и ясни. Бъдещето на Земята в няколко варианта:
1. Глобализация. В началото всичко ще е тип-топ, ще се радваме на новата идея. След това ще започнат да се появяват В като Вендета, и всичко ще се разкисне, защото Земята и без това няма бъдеще като глобална система, не и на това равнище на духовност.
2. Глобален катаклизъм. Възможности много - смяна на Полюсите, твърде близо преминал масивен метеор и т.н При първото е ясно - тотал дистракшън, при второто има шансове и за оцеляване. Край - неизбежен:)))
3. Дългоочакваното идване на Христос. Във физическия свят. Идея, която не приемам, по-скоро Второто пришествие е на духовно ниво. Обещания Златен милениум на Нострадамус. Малко вероятен сценарий според мен.
4. Глобална война. Исляма версус Християнството. 70-80% тотал дистракшън. Игра с огъня. Не вярвам някой да отстъпи. Доста вероятен сценарий.
5. 2012, събитието Х :) Вселенски лъчи, 5-6-7-8 измерения и т.н 50 на 50 според мен:)
6. Така бленувания контакт с екстратерестриъл:) Вероятно развитие в 2 направления: добри човечета, тип "подаваме ви ръка да се изправите в духовен и технически аспект", лоши човечета, тип " ето ви нашата помощ, ама тайно ще ви го набутаме като станете излишни".
Избора е ваш:)
Аз залагам доста на сценарий 2, 4 и 5.
Оберон
Аз залагам на (...) който на каквото се хване (http://us.i1.yimg.com/us.yimg.com/i/mesg/emoticons7/21.gif)
По настоящем, Ирак е колонизиран от Световните Банкери. Остават пет държави, които нямат централн банка. Това са Иран, Северна Корея, Судан, Куба и Либия.
Те всички са част, от списъка на "лошите", на Джордж Буш.
Остана само и съединени азиатски щати да направят....
Кадафи: Африка да се обедини в САЩ или да изчезне
01 юли 2007 / News.dir.bg
Либийският лидер Муамар Кадафи, който се обяви за „боец за Африка”, призова континента да се обедини под властта на
И при това положение, как ще отделите Глобализацията от Световния райх моля, като те дирижират всичко ?
8)Илюзиите са едно, нооо реалността съвсем друго нещо.
:P
Явно всеки е чел различни неща, а мен пък ме учат на още по - различно :D. Именно политолизите и политиците изнасящи ми лекции ми казват, че Глобализацията е всъщност Единно правителство, начело със САЩ. Странно, а?! :P
Фантазмите са повече от очевидно при вас самия и нямат нищо общо с реалността.
Достатъчно е даже да се видят само резултатите, които са вече очевидните и за най- заблудените и невежите, за да си задава поне човек въпроси, дори и да няма понятие от къде идва цялата тази патаклама.
Когато човек е заблуден не е нещо кой знае какво, но когато се прави насила на заблуден, това вече е нещо много страшничко, както за него самия, така и за всички останали.
Това манипулацията и зомбацията са голяма работа. :-\
И защо не ми отговорихте на прекия въпрос как ще изключите Световния Райх, след като той движи Глобализмът ?
И защо прожектирате вашите фантасмагории върху мен ?
:-\
Глобализирането на зомбирането и програмирането на масите по целия свят, много отдавна е осъществено, сега просто имат нужда това да стане вече официално и да могат да го правят лигитимно.
Еон, борейки се срещу нещо не е начинът, с борбата си ти му отдаваш енергията си, и по този начин захранваш това с/у което се бориш.За да променим нещо което не ни харесва, най добрият начин е като си представим нещо по-добро, а не отричайки 'лошото'. Като се знаят инструментите които имаме - 'мисъл-дума-действие', логично е да се започне от мисълта, така градим нашата реалност.Това е основен принцип предаван в Аикидо. Но за съжаление почти не му обръщат внимание.
...да ама 4етете мас медиите дето само ви къпят и ве4е като знаете 4е ви къпят сте споки4 нали? А за истинската информация дето е важна нямате очи защото не я търсите. Четете някакви минали неща излезли от тайните архиви и почти безполезни ве4е. окрасявате си ги и после спите спокойно. ...Т.е. мас и не чак толкова мас медиите ни поставят в едно изкуствено информационно поле. Чрез него те могат да правят почти каквото си щат. Да въздействат маниупулативно и да получават инфо за реакциите.
Ето Ви началото на някои глобализации според.... един Човек (според мен)Това от книга ли е ?***Бавно вървяха робите един след друг и всеки носеше шлифован камък. Четирите редици, всяка една, дълга километър и половина – от каменоделците до местото, където започваше строителството на града-крепост, - бяха охранявани от пазачи. На всеки десет роби се падаше по един въоръжен воин-надзирател. Встрани от вървящите роби, на върха на една тринадесетметрова ръкотворна планина от шлифовани камъни, седеше Кратий – един от върховните жреци. Вече четири месеца той мълчаливо наблюдаваше какво става. Никой не го отвличаше, никой не смееше даже с поглед да прекъсне неговите размисли. Робите и стражите възприемаха изкуствената планина с трон на върха като неизменна част от пейзажа. И на човека, ту седящ неподвижно на трона, ту разхождащ се по площадката на върха, вече никой не обръщаше внимание. Кратий си бе поставил задачата да преустрои държавата - поне за хиляда години да укрепи жреческата власт, подчинявайки ù всички хора на Земята, като направи всички, включително и държавните глави, роби на жреците.***Един ден Кратий слезе долу, оставяйки на трона свой двойник. Жрецът смени дрехата си, свали перуката и заповяда на началника на стражата да го оковат във вериги като прост роб и да го включат в една от редиците - до един млад и силен роб, който се казваше Нард.
Вглеждайки се в лицата на робите, Кратий забеляза, че погледът на този младеж бе изпитателен и оценяващ, а не блуждаещ и отчужден, както у мнозина. Лицето на Нард бе ту съсредоточено-замислено, ту развълнувано. "Значи, той мъти някакъв план" – разбра жрецът, но искаше да се увери доколко точно е преценил.
Два дни Кратий наблюдава Нард, мълчаливо мъкнейки камъни; седеше с него по време на ядене и спеше до него на наровете. На третата нощ, веднага след командата "Заспивай", Кратий се обърна към младия роб и шепнешком, с мъка и отчаяние, каза, сякаш на себе си: "Нима така ще продължава до края на живота? "
Жрецът видя как младият роб трепна и моментално се обърна към жреца – очите му блестяха. Те святкаха даже при мъжделивата светлина от светилниците в голямата барака.
- Това няма да продължава дълго. Обмислям един план. И ти, старче, можeш да вземеш участие - прошепна младият роб.
- Какъв план? – равнодушно и с въздишка попита жрецът?
Нард разгорещено и уверено започна да обяснява:
- И ти, старче, както и аз, съвсем скоро ще бъдем свободни хора, а не роби. Сметни само: на всеки десет роба се пада по един пазач. И за петнайсет робини, които ни готвят и шият дрехи, наблюдава един. Ако в уговорен час всички се нахвърлим върху стражата, ще я победим. Нека са въоръжени, а ние оковани. Ние сме по десет на всеки един, пък и от веригите става оръжие за предпазване от меча. Нападаме всички пазачи, връзваме ги - и завладяваме оръжието.
- Ех, момко, - пак въздъхна Кратий и отново вяло рече: - твоят план е недомислен: тия, близките пазачи, дето са до нас, може и да разоръжиш, но скоро господарят ще прати нови - сигурно цяла армия - и ще убие въстаналите роби.
- Аз и за това съм помислил, старче. Трябва да се избере такова време, когато няма да има армия. И това време настава: всички виждаме, че армията я готвят за поход. Готвят провизии за три месеца. Значи, след три месеца армията ще бъде където трябва и ще влезе в бой. В сраженията тя ще отслабне, но ще победи, пленявайки много нови роби. За тях вече се правят нови бараки. Ние трябва да почнем да разоръжаваме стражата веднага след като армията на нашия владетел влезе в сражение с другата армия. На вестоносците ще им трябва месец, за да занесат съобщението за незабавно връщане. Отслабналата армия ще се връща поне три месеца. За четири месеца ще успеем да се подготвим за срещата – ще бъдем не по-малко от войниците в армията. Пленените роби ще поискат да бъдат с нас, когато видят какво е станало. Всичко съм го предвидил точно, старче.
- Да, момко, ти с тоя план и своите мисли наистина ще можеш да разоръжиш стражата и да одържиш победа над армията – отговори жрецът вече насърчително и добави: - Но какво после ще правят робите и какво ще стане с господарите, надзирателите и армията?
- Виж, за това не съм мислил много. Засега ми идва само едно на ум: всички, които са били роби, ще станат свободни; а всички, които днес не са роби, ще станат роби, – сякаш мислейки на глас и не съвсем уверено каза Нард.
- А жреците? Кажи ми, млади човече, към робите или към свободните ще причислиш жреците, когато победиш?
- Жреците? За това също не съм мислил. Но сега си мисля: нека жреците си останат жреци. Тях ги слушат и робите, и владетелите. Въпреки че често е трудно да ги разбереш, те са безвредни. Нека си разказват за боговете, пък нашия живот ние по-добре знаем как да го живеем.
- Най-добро е за предпочитане, - отговори жрецът и се престори, че ужасно много му се спи.
Но Кратий не можа да заспи през цялата нощ. Той размишляваше. "Разбира се – мислеше си Кратий, - най-лесното е да съобщя за заговора на владетеля, да хване младежа-роб, явно той е главният подстрекател. Но това няма да реши проблема. Робите винаги ще имат желание да се освободят от робство. Ще се явят нови водачи, ще разработят нови планове, а щом е така, главната заплаха за държавата винаги ще присъства отвътре".
Пред Кратий стоеше фундаментална задача: да разработи план за поробването на целия свят. Той разбираше: да се постигне тази цел само с физическо насилие не е възможно. Трябва психологическо манипулиране на всеки човек, на цели народи. Човешката мисъл трябва да се трансформира - да се внуши на всеки, че робството не е най-висшето благо. Трябва да се задейства самоусъвършенстваща се програма, която да дезориентира цели народи в пространството, времето и понятията. Но най-главното е в адекватното възприемане на действителността.
Мисълта на Кратий работеше все по-бързо, той престана да усеща тялото си, тежките окови на ръцете и краката. И внезапно, като светкавица, възникна програмата. Още неясна и необяснима, но вече осезаема и изгаряща въображението със своята мащабност. Кратий се почувства като единовластен господар на света.
Жрецът лежеше на нара, окован във вериги. И се възхищаваше от самия себе си: "Утре сутринта, когато подкарат робите на работа, аз ще направя условния знак и началникът на охраната ще се разпореди да ме изкарат от робската редица, да ми свалят оковите. Ще детайлизирам програмата, няколко думи – и светът ще почне да се променя. Невероятно! Само няколко думи – и целият свят ще ми се подчини: на мене, на моята мисъл. Бог наистина е дал на човека сила, на която няма равна във Вселената, тази сила е човешката мисъл. Тя произвежда думи и променя хода на историята.
Необикновено благоприятно стечение на обстоятелствата. Робите подготвят план за въстание. Този план е рационален и явно може да им донесе положителен резултат, макар и временен. Но аз, само с няколко фрази, ще поробя навеки не само тях, внуците им и правнуците им, но ще превърна в роби и всички земни владетели за хиляди години напред".
На сутринта, по знака на Кратий, началникът на охраната свали оковите му. Още на другия ден, на наблюдателната му площадка бяха извикани останалите петима жреци и самият фараон. Пред събралите се, Кратий започна своята реч:
- Това, което ще чуете сега, не бива да бъде записано или преразказано от никого. Наоколо няма стени и затова никой друг, освен вас, няма да чуе думите ми. Аз измислих начин за превръщане на всички хора, живеещи на земята, да станат роби на нашия фараон. Да се направи това с многочислени войски и изнурителни войни е невъзможно. Но аз ще го сторя само с няколко изречения! Ще минат само два дни след произнасянето им – и вие ще видите с очите си как светът ще започне да се променя. Вижте: долу дълги върволици оковани във вериги роби носят по един камък. Охраняват ги много войници. Колкото повече роби, толкова по-добре за държавата – така сме мислили винаги. Но колкото повече са робите, толкова повече се налага да се опасяваме от бунт. Постоянно усилваме охраната. Принудени сме добре да храним робите си, инак не могат да извършват тежката физическа работа. Въпреки това, те са лениви и склонни към бунт. Гледайте ги как бавно се мъкнат, а измързеливилата се стража не ги подгонва с камшиците и не бие дори здравите и силни роби. И няма да има нужда от никаква стража. Надзирателите също ще станат роби. Ето как може да стане това. Нека още днеска глашатаите разнесат указ от фараона, в който ще бъде казано: " От утре сутринта на всички роби се дава пълна свобода. За всеки камък, доставен в града, свободният човек ще получи по една монета. Монетите могат да се обменят за храна, дрехи, жилище, дворец в града или за целия град. Отсега вие сте свободни хора!"
Когато жреците осъзнаха казаното от Кратий, един от тях – най-възрастният – каза:
- Ти си демон, Кратий! Замисленото от теб ще зарази с демонизъм всички земни народи.
- Нека да съм демон. И нека замисленото от мен хората да го наричат в бъдеше "демокрация".* * *На залез слънце указът бе оповестен пред робите. Те бяха напълно изумени и почти всички не спаха през цялата нощ, представяйки си новия , "щастлив" живот.
На следващата сутрин жреците и фараонът пак се качиха на площадката на изкуствения хълм. Картината, която видяха очите им, надминаваше всяко въображение! Хиляди хора, довчерашни роби, в надпревара мъкнеха същите камъни, както и преди. Плувнали в пот, мнозина носеха по два камъка. Други, които носеха по един, тичаха, вдигайки прах след себе си. Някои надзиратели също мъкнеха камъни. Хората, въобразили си че са свободни, понеже са им снели оковите, се напъваха до пръсване да получат колкото повече от мечтаните монети, за да могат да си уредят щастлив живот.
Кратий прекара още няколко месеца на своята площадка, доволно наблюдавайки ставащото долу. А измененията бяха колосални. Част от робите се обединиха в малки групи, измайсториха колички, и натоварвайки ги догоре с камъни, облени в пот, ги бутаха.
"Те още много приспособления ще изобретят, – с удоволствие си мислеше Кратий. – Ето, вече и вътрешни услуги възникнаха: разносвачи на вода и храна. Част от робите ядат без да спират, не желаейки да губят време да ходят до бараките за обяд и разплащайки се със снабдителите чрез получените монети. Гледай ти – даже лекари появиха сред тях: помагат на пострадалите направо в движение - също за монети. И регулировчици на движението си избраха. Скоро ще си изберат и началници, съдии. Нека си избират – нали си мислят, че са свободни, а същността не се промени, както и преди мъкнат камъни..."
Така и продължават да тичат те през хилядолетията – прашни, потънали в пот, мъкнейки тежките си камъни. И днес потомците на същите роби продължават безсмисления си бяг....***
И разговор по "преданието":
- Навярно имаш предвид простите работници. С това май, човек може да се съгласи. Но към категорията на робите няма как да се причислят всички ръководители на предприятия, чиновниците, предприемачите.
- А ти виждаш някаква разлика ли? Тогава формулирай в какво се състои.
- Ами в това, че едните работят - мъкнат камъни като роби, - а другите ръководят мъкненето; по съвременните понятия – "производствения процес".
- Ръководенето е също работа и често по-сложна от носенето на камъни.
- Общо взето - да: на предприемачите им се налага да мислят повече. Мислите им са заети от сутрин до вечер. И какво става тогава? Излиза че и фараонът, и президентът, и канцлерът са също роби?
- Точно така. Станали са роби и жреците, които извършиха този злокобен акт.
- Да, но щом има роби, трябва да има и робовладелци. Кои са тогава те? Щом дори и жреците не са към тях?
- Робовладелецът - това е изкуственият свят, създаван от хората. А надзирателите са вътре в повечето хора и ги шибат с камшиците си, и ги заставят да работят за монети.
- Печална и безизходна картина се получава. Излиза, че през изминалите хилядолетия, докато са възниквали и изчезвали цели империи, сменяли са се религии и закони, а в главвното нищо не се е променило: както си е бил човекът роб, така си е останал. Нима това не може да се поправи?
- Възможно е.
- Как? Кой е способен да го направи?
- Образът.
- Какво значи "образът"? Кой образ?
- Онзи образ, който ще разкрие друга ситуация на хората. Сам прецени, ......, хората, които днес управляват света с пари, мислят, че щастието може да се постигне само чрез власт и пари. И се мъчат да убедят в това всички останали хора, които се напъват да печелят грошове. Но често, вече все по-често, страдат самите победителите в най-безсмислената надпревара. Достигат илюзорни висоти и затова много по-остро от другите усещат цялата безсмисленост на живота си.
--------
Размислете и сравнете познанията си със споделеното, ако това е желанието Ви.
Т.е. мас и не чак толкова мас медиите ни поставят в едно изкуствено информационно поле. Чрез него те могат да правят почти каквото си щат. Да въздействат маниупулативно и да получават инфо за реакциите.
Къде тогава може да се потърси изхода, щом мнозинството от разискваните теми и тук се основават на съдържанието на това поле?
Извън обхвата на изкуственото информационно поле (ако искате и ви стиска)
Започнеш ли със заявления, намерения то при старта на плановете ти винаги се случват "случайни" случки.
Как да решим тази малка задачка?
Ако я решим успешно xnet и други медии остават без нас. Но и системата поддържаща това поле ще загуби своите донори.
Ха да видим сега.... ;)
Все поставяте екзистенциални задачки и като един висш разум ни оставяте да открием сами абсолютната истина, а мълчите че такава не съществува.Медията в случая е този форум.
-Да, да, разбира се, ще ти разкажа за този свой отец, който могъл е да познае и произведе живи субстанции, по сила по-големи, от всичките оръжия в деня сегашен и в бъдещия. Пред тях не устоява нищо ръкотворно, те са способни да променят земния свят, да унищожат галактики или да създадат нов свят.Помислете самостоятелно и неповърхностно. Вникнете зад думите и постъпките на съвремените глобалисти. За мен е все същия стар имперски принцип.
-Ето това е работа! А къде е това чудо сега?
-Него може да произведе човекът всеки на земята, ако почувства и разбере…Част от тайната предал баща ми на жреците от Египет. И чак до сега управниците земни в държавите управляват по схемата, по механизма на тези жреци. Все по-малко механизма и смисълът на управлението те разбират. Не се усъвършенствал той, а деградирал през вековете.
-Чакай, чакай, излиза според теб, че президентите днес управляват страните по схемата и указанието на древноегипетски жреци?
-От тогава нищо съществено в системата на управление не е привнасял никой. Осмисленост днес няма на механизма на управление на съобщества човешки в земните държави.
НЕОБИКНОВЕНАТА СИЛАПо-черния шрифт показва кое би било разумно да се глобализира. Познанието в науките а не хора и територии чрез натъкмени закони. Глобализацията, истинската, вече започна в лицето на интердисциплинарните подходи на някои все още малко на брой човеци.
В онези времена враждували помежду себе си живеещите на земята племена човеци. И във всяко племе стараели се воини все повече да израстат. За невзрачни, сред воините смятали се тези, които към земята и поезията се стремили. Във всяко племе имало жреци. Да плашат хората те стремили. Но ясна цел те нямали, у другите страхът за утешение им служел. Ласкаел всеки самолюбието си, с това, че уж от Бог, от нещо в повече получил е от другите.
Моят праотец успял да подбере поети и жреци от някои племена. Всичко деветнадесет човека- единадесет певци-поети, седем жреци и моят праотец. В уединено и пустинно място се събрали те.
Групата певци седели скромно, високомерни и от другите отделно, тържествено жреците седнали. Говорел им баща ми:
“Враждата и войните между племената могат да се прекратят. В страна единна ще заживеят народите. В нея справедлив ще има вожд, и от бедите на войната всяко семейство ще се избави. Един на друг ще си помагат хората. Човешкото съобщество пътеката към райската градина ще открие”.
Но на баща ми смеели се отначало и му говорели:
“Кой ще поиска на друг да отдаде властта си доброволно? В единство всички племена да събереш, най-силен трябва първо някой да стане, да победи останалите, а ти искаш, повече да няма войни. Наивна е речта ти. Защо ни извика, неразумен страннико?” И се приготвили жреците да си ходят. Баща ми спрял ги със слова такива:
-Вие сте мъдреци и мъдростта ви нужна е, за да се създадат закони за човешкото съобщество. Аз мога всекиму от вас такава сила да отдам, че ни едно оръжие, от ръка човешка сътворено, да не може да й противостои. Когато я използвате за благо, всички към целта, към истината и щастливия възход ще отведе тя. Когато владеещият я да я използва възжелае с намерения срещу доброто, ще загине сам.
Вестта за необикновена сила спряла жреците. Предложил на отецът ми жрецът най-стари:
-Щом познаваш такава сила необикновена, кажи на нас за нея. И ако действена е тя, способна и да построи държава, сред нас ти ще останеш и ще живееш в нея. Съвместно ще творим законите на обществото човешко.
-Затуй при вас дойдох, за да разкажа за силата необикновена,- на всички праотецът отговорил,- но преди това ви моля, назовете един управник измежду всичките известни вам. Управник, който е добър, не алчен, в любов живее със семейството си и за война и не помисля.
Отговорил най-стария жрец на баща ми, че един управник има, който избягва всякакви сражения. Но племето му малочислено било, не се стремели в него воините да прославят, и затова малцина воини да станат се стремяли. А за да може сраженията да избягва налага му се често да променя стана си, да чергарува, добри места, пригодни за живот на други да оставя и сам да се заселва на неудобни. Егип се казвал този вожд.
-Държавата тогава Египет ще се казва,- казал баща ми. - Ще изпея на вас сега три песни. Певци-поети, в племена различни запейте тези песни. И вие, жреци, сред хората в Египет заживейте. Ще идват при вас семейства от места различни, срещнете ги с добрите си закони.
На събралите се три песни изпял баща ми. На справедлив управник образа създал в едната, нарекъл го Египет. А в другата бил образа на общество щастливо на хора, заедно живеещи. В третата песен - любещо семейство, деца щастливи в него, майки и бащи, всички живеещи в страна необичайна.
Обикновени, на всички познати слова имало в трите песни. Но от тях такива фрази се строяли, че слушащите ги стояли със затаен дъх. В гласа на баща ми и мелодия звучала. Тя зовяла, мамела, увличала и образи живи създавала.
Още държавата Египет не съществувала наяве, не се издигали все още храмовете й, но баща ми знаел, впоследствие че всичко ще се появи, щом мисъл и мечта в човека се слеят в единство и призовават към това. И вдъхновено пял баща ми, познаващ тази необикновена сила, което нам е подарил великият Творец. Пеел баща ми силата владеещ, която отличава от всичко човека, която над всичко нему дава власт, и а човека позволява да се нарича на Бога син, а също и творец.
Поетите-певци, с плам вдъхновен, в различни племена песните пяли. Образи прекрасни хората привличали, и от места различни в племето Египет хора отивали.
Само след пет години от неголямо племе, Египетска държава се родила. Останалите племена, почитани по-рано като по-значими, просто се разпаднали. И войнствени управници против разпада да направят нещо не могли. Слабеела властта им и изчезвала, и побеждавало ги нещо, но нямало войни.
Привикнали в материя да се сражават те не знаели, че образите са от всичко по-силни, онези образи, които на човешката душа били по нрава, онези образи, които сърцата да увличат са могли.
Пред образа дори единствен, но искрен и незатъмнен от постулати меркантилни, са безполезни земните войски, и дори въоръжени с копия или с което и да било оръжие смъртоносно, победени все пак ще бъдат всичките войски. Пред образа войските са безсилни.
Укрепвала Египетската държава, разраствала се. Жреците нейният управник - фараон назовали.. Уединени в храмове от суета човешка, жреците създавали закони, които да следва и фараонът управник задължен бил. И всеки жител ги прилагал с желание. По образа живота свой равнявал всеки.
И в главния храм, между жреци върховни, живял баща ми. Години деветнадесет жреците от него се обучавали. Науката, от всички най-висша стремели се да опознаят- как образи велики да творят. От благи намерения обзет, баща ми се стремил искрено всичко да разкаже. И жреците усвоили цялата наука или част от нея - сега не е ясно, а и да се уточнява няма смисъл.
Веднъж след деветнадесет години, жрецът върховен събрал при себе си жреците приближени. Те влезли чинно в главния храм, където нямал достъп даже фараона.
Тържествено седял на трона жрецът върховен, останалите всички по-ниско седяли. Седял с усмивка сред жреците и баща ми. Замислен и в себе си съсредоточен, създавал той поредна песен, рисувал образ нов или пък стария укрепвал.
Върховният жрец заговорил пред събралите се:
-Познахме ние велика наука. Тя позволява да се управлява целия свят, но за да остане завинаги над всичко наша власт, дори трошица знание извън тези стени не бива да отдаваме. Език свой трябва да си създадем и между себе си на него да говорим, за да не може, даже и случайно някой от нас да я издаде.
Множество трактати и на езици разни ще изпратим на народа. Да се чудят всички и да мислят, че ние всичко казваме. И ще излагаме науки множество чудесни и открития така, че по-далеч от главното да се отдалечават и простолюдието, и управниците. А мъдреците във вековете идващи нека да учудват другите с трактати умни и с науки. При това от главното сами да се отдалечават, и другите от главното по-далече да отведат.
-Нека бъде тъй, - с върховния се съгласили всички. Само моят баща мълчал.
И жрецът върховен продължавал:
-Още един въпрос да се реши е нужно незабавно. Постигнахме след деветнадесет години учене, как образи да се творят. Всеки от нас сега способен е да сътворява образ, който може да променя свят, да разруши държава или да укрепи,- и все пак загадката остава. Дали някой от вас ще може да ми каже защо различна сила има образът творен от всеки? И защо във времето тъй дълго ние творим?-жреците мълчали. Отговор никой не знаел. Върховният пак продължил, леко глас повишил, и жезълът е ръката му треперел от напрежението, когато той на всички казал:
-Между нас един способен е образи бързо да твори, и силата им ненадмината остава. Той всички нас години деветнадесет учи, но си остава нещо недоизказано. Необходимо е да разберем, че между себе си ние не сме равни. Не санът, който някой от нас има е важен. И нека всеки знае, че между нас един способен е над всички ни да властва незримо и тайно. Той има свобода със силата на образа, който е способен да сътвори, всеки да възвеличае, но и да убие. Един способен е съдбите на държави да реши. Аз, върховният жрец, с властта, която ми е дадена, мога да променя съотношението на силите. Затворени са вратите на храма, в който сега седим. Отвън вярната стража, без моя заповед на никого вратите няма да отвори.
Жрецът върховен от трона станал, бавно вървял и чукал с жезъл по каменните плочи и се насочил към баща ми. По средата на залата внезапно спрял и гледайки баща ми, заговорил:
-Сега ще избереш от два, един единствен твой път. Ето първият. Сега за всички ти ще разкриеш на своите образи силата тайна, ще ни разкажеш, как и с какво ги твориш, и тогава ще станеш втори след мене жрец, а щом си отида - ти ще бъдеш пръв. Ще се прекланя пред теб всичко живо. Не разкриеш ли тайната своя обаче, втори път се открива пред тебе. Той води само към тази врата.
Жрецът показал вратата, от залата в храма към кулата водеща, която била без прозорци и нямала втора врата. Кулата тази, висока и със стени гладки, с площадка най-горе била, а от нея, в един определен ден от годината отецът ми, или друг жрец, пеел пред народа събрал се.
Върховният, на баща ми показвал врата към кулата и добавил:
-Ще влезеш през тази врата и никога няма да излезеш. Ще заповядам вратата да бъде зазидана, и само малко прозорче ще бъде оставено там, и през него само малко храна всеки ден ще получаваш. Когато настане време, и хора край кулата се съберат, на площадката ти ще излезеш пред тях. Ще излезеш, но няма да пееш сътворявайки образи. Ще излезеш за да те видят хората и да не се безпокоят, да не възникват слухове за твоето изчезване. Ще можеш само със слова да приветстваш народа. Ако песен творяща да изпееш посмееш, то дори за една, няма да получаваш храна и вода за три дни. За две- шест дни няма да получиш храна и вода, и сам на смърт ще се осъдиш. Сега реши, от двата кой път ще избереш?
От своето място спокойно отецът ми станал. На лицето му нямало страх, нито упрек, само тъга като бръчица лека се спуснала. Покрай жреците седящи в редица минал той, в очите на всеки погледнал. И във всеки чифт очи, видял жажда за познание. Познание, но и алчност имало в тях. Към върховния жрец плътно баща ми пристъпил, погледнал в очите му. Суровите, горящи от алчност очи, жрецът не отклонявал, с жезъл по камъните удрял и слюнка пръскайки, сурово повторил на баща ми в лицето:
-Решавай бързо, кой път от двата ти избираш.
Без страх в гласа и без упрек спокойно отвърнал баща ми:
-По воля на съдбата може би, избирам аз път и половина.
-Как може да се избере това, - завикал жрецът, - смееш и да се присмиваш над мен и всички, които са сега в храма велики!
Баща ми към вратата, водеща към кулата тръгнал и като се обърнал на всички отвърнал:
-Да се присмивам и да ви обиждам, повярвайте ми, даже не съм мислил. По воля ваша в кулата завинаги отивам. Преди това на всички тайната ще разкрия, така както я зная и мога, но това не ще промени съдбата ми. Затова и казах, че избирам път и половина.
-Тогава говори! Не се бави! - гласовете на скочилите от местата си жреци отекнали под сводовете в храма. - Тайната къде е ?
-Тя е в яйцето, - спокойно отговорът прозвучал.
-В яйце? В какво яйце? Обясни! - събралите се питали баща ми, а той опитвал се да отговори.
-От яйце кокоше, кокоше пиленце ще порасте. От патешко яйце ще се излюпи патенце. Яйцето на орлица на света ще донесе орел. Каквито себе си почувствате, това от вас ще се роди.
-Аз чувствам! Аз съм творец! - върховният внезапно викнал. - Кажи как от всичките най-силен образ мога да творя?
-Ти не говориш истината, - отговорил на жреца баща ми, - не вярваш сам, в това, което казваш.
-Но откъде ти би могъл да знаеш, колко е силна вярата у мен?
-Творящият не би изисквал никога. Творящият способен е да дава сам. Ти искаш, а това ще значи, че си в черупка на неверие…
veselqk-U,
много интересно .. много.
Благодаря ти за споделеното мнение. Ще опитам малко медитиране в тази посока.
Само на примависта да спомена, според Стефан Гайд някои от разчетените тракийски текстове са аналогични на египетската книга на мъртвите. Но са по-ранни от нея. А изводите му са....променящи ориентацията на историята.
Има над какво да се работи....
Благодаря ти!
Пети сценарий. Оптимистичен.
Излизат технологиите за безплатна енергия и антигравитацията. Настъпва коренна промяна в земната енергетика и транспортация, а икономиката се преобразвява тотално, като парите губят сегашното си значение ;)
Трандев принципно си прав че може да стане така ама не защото това е естественото развитие на нещата а защото това е планирано такова. Откъде идват на първо време "пророците" и "фанатиците" ? Откъде идват и "терористите" ? Всички от едно и също място с програмирано предварително поведение ;) Как един "терорист" не се обърка да се насочи към истинските виновници за световната нищета а всички все в беззащитни хора се целят?Пети сценарий. Оптимистичен.
Излизат технологиите за безплатна енергия и антигравитацията. Настъпва коренна промяна в земната енергетика и транспортация, а икономиката се преобразвява тотално, като парите губят сегашното си значение ;)
Резултатът - масова анархия и безумие. Появяват се всякакви пророци и фанатици, започва война между държави и религии. След около 50 години ако има оцелели, ще бъде забравен безплатния източник на енергия и обществото ще е във феодализма.
Обществото не е подготвено морално за тази манна небесна. :-\
Това ако е оптимистичния вариант. :P :D :D :D
Как един "терорист" не се обърка да се насочи към истинските виновници за световната нищета а всички все в беззащитни хора се целят?+1
Иначе обществото наистина не е подготвено за подобна развръзка защото постоянно му е втълпявано как постоянно трябва да се "бори" и "конкурира" за своето оцеляване, и вместо хората да се бият по между си и в буквалния и в преносния смисъл кой ще заграби повече ресурси, стоки пари, и т.н как никой не може да проумее че всички заедно можем да постигнем 10 пъти повече.Системата така е притиснала всеки, че на него му остава единствено и само да мисли как да се нагоди на нея и да оцелява според нейните условия, а не мисли извън нейното измерение ;) От тази гледна точка светът е един затвор, а шефовете на затвора са тия, дето печатат зелените и секат жълтите >:( Те сами са обладани от тъмната страна на силата, наречена АЛЧНОСТ
:)А дали не сме всички алчни, но в различна степен и посока? :hi:
"Идва краят на цивилизацията ни, прогнозират учени"Ми глобалното затопляне ще доведе до нов ледников период :) и Европа ще бъде най-засегната, вкл. и ти :Р.
Според мен има няколко реални сценария да стане това.
Или глобалното затопляне да ни "залее", или нов ледников период, или предсказанията за 2012г, или адронния колайдер да направи черна дупка ;).
Последните две може да съвпаднат, но изглеждат невъзможни. А пък първите две в близките 3-4 века няма как да станат.
Автор: news.bg / дата: 22.12.2005 14:52
Идва краят на цивилизацията ни, прогнозират учени
Възможно ли е световната цивилизация да загине още в наши дни или в близкото бъдеще на нашите деца?
Доскоро тази идея се подкрепяше от “безумци” и секти. Но през последните години все повече умни и заслужаващи доверие личности предупреждават, че глобалният край е реален.
Повечето от тях, включително лорд Мей, Дейвид Кинг и Джаред Даймънд, са трезвомислещи учени, т.е. хора, които не са склонни да драматизират ситуацията, пише вестник “Гардиън”.
Новите пророци на катастрофата говорят за едни и същи заплахи – промяна в климата, намаляване на ресурсите и дисбаланс на населението.
Най-големите страхове са предизвикани от това, че повечето опасности са взаимосвързани и едното поражда и предизвиква другото.
Ако искаме да избегнем глобалния крах, трябва да решим всички проблеми едновременно, предупреждават учените.
Тези проблеми ни се струват регионални, но повечето общности - от маите в Мексико до полинезийците на остров Пасха, са изчезнали поради същите опасности, които заплашват и нас. Според Даймънд маите са източили един от най-важните ресурси на своя територия – дървесината, и от това са произлезли редица проблеми: ерозия на почвата, намаляване на обработваемите земи и сушата.
Увеличаващото се население, станало причина за прекаленото използване на ресурсите, се сблъскало с намаляващите суровини, което от своя страна довело до миграция и кръвопролитна гражданска война.
Гибелта на цивилизацията на остров Пасха се развила по същия “сценарий” - изсичането на дървета довело до екологични проблеми и война.
За разлика от тези общества, нашата цивилизация е глобална.
Глобализацията има свои положителни страни: когато в един от регионите на планетата започват трудностите, той може да се обърне за помощ към останалия свят. Негативната страна на глобализацията обаче е в това, че когато в един регион на планетата започват трудностите, те бързо се разпространяват из други региони, така че ако съвременната цивилизация загине, това ще се случи повсеместно.
Глобалният крах вероятно, ще се развива по същия начин, както и локалният, но в по-големи мащаби, прогнозират учени.
Днес, когато глобалното затопляне ще “направи” едни райони по-негостоприемни, все повече хора ще мигрират към земи, където условията на живот са по-добри. Ръстът на населението там обаче ще ги направи по-малко привлекателни, което ще доведе до по-нататъшна миграция по “принципа на доминото”. Масовото преселение на хора и капитал ще предизвика напрежение и във финансовата система, която може да бъде разрушена.
Според белгийския икономист Бернар Лиетар световната финансова система вече е крайно нестабилна. През последното десетилетие мащабите и честотата на финансовите кризи се увеличиха. Кризата през 1997 година в Югоизточна Азия е била предшествана от мексиканската криза през 1994 година, а след нея последва и кризата от 1998 година в Русия и през 1999 година в Бразилия. Това е още един пример, че глобализацията може да увеличи, но не и да намали риска от тоталния крах.
Това обаче, според учени, няма да бъде краят на света. След краха на съвременната цивилизация ще последва масово загиване на милиарди хора, но не и на цялото човечество. Така няколко представители на маите са оцелели, след като са избягали в джунглата. По същия начин някой ще “надживее” края на индустриалната епоха, връщайки се към доиндустриалния начин на живот.
“Мащабът на този сценарий едва ли можем да си го представим. Прието е човек да смята, че светът ще съществува такъв, какъвто е. Но не трябва да забравяме, че през годините преди краха на цивилизацията на маите те също са смятали своя свят за вечен”, посочва “Гардиън”.