Търсиш - намираш, искаш - получаваш...

[mitko]

[

Мф2,бъркаш постулатите с истинското"трябва"..Никой не говори за псевдо-морала..Реално няма нещо което да трябва,ако ти не го искаш..

Именно: няма нещо, което да "трябва", ако ти не го искаш, и аз това казвам. Защото ето ти редактираната версия на моите примери за искам от Митко:
"Трябва  да помагам на хората, трябва да съм свестен човек, трябва да се науча да релаксирам, трябва да изпитвам радост,трябва да зарадвам детето си, трябва да бъда себе си"
В оригиналната версия /моята/ бяха с "искам", а Митко ги преправи на "трябва"...А това си е точно псевдоморал. Защо да "трябва" да помагам на хората, ако аз не искам? Защо? Дрън-дрън.

       Съгласен  съм  с  Мф2, че  морала  ми  е  псевдоморал,  но  моята  неморалност  се  дължи  на  факта,  че  в  моят  живот  съм  искал  много  малко,  живота  ми  е  минал  подчинявайки  се  на  това  трябва  и  отговорност  за  изборите  ми!!!
       Но  да  попитам,  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта? 
               

[Z-931]

[

Мф2,бъркаш постулатите с истинското"трябва"..Никой не говори за псевдо-морала..Реално няма нещо което да трябва,ако ти не го искаш..

Именно: няма нещо, което да "трябва", ако ти не го искаш, и аз това казвам. Защото ето ти редактираната версия на моите примери за искам от Митко:
"Трябва  да помагам на хората, трябва да съм свестен човек, трябва да се науча да релаксирам, трябва да изпитвам радост,трябва да зарадвам детето си, трябва да бъда себе си"
В оригиналната версия /моята/ бяха с "искам", а Митко ги преправи на "трябва"...А това си е точно псевдоморал. Защо да "трябва" да помагам на хората, ако аз не искам? Защо? Дрън-дрън.

       Съгласен  съм  с  Мф2, че  морала  ми  е  псевдоморал,  но  моята  неморалност  се  дължи  на  факта,  че  в  моят  живот  съм  искал  много  малко,  живота  ми  е  минал  подчинявайки  се  на  това  трябва  и  отговорност  за  изборите  ми!!!
       Но  да  попитам,  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта? 
               

E, паднах от смях  .

   Ако творческата дейност на Абсолюта се ограничи в псевдо-моралните норми на човека какво иска и на  кого трябва да води отчетност за изборите си, нещата се свеждат до там, че той не може да се развива от норми и псевдо моралности, подчинявайки се на някого....

Пример:
 Митко излизайки в астрала, среща своите наставници , които му казват какво трябва и какво не трябва да правят хората и той слуша само тях , без да има " представа и опитност" от експериментите им с други хора ... .......

Но  да  попитам,  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта?

На твоята отговорност и илюзия, която си си създал за "обич" !

[m2f]

Съгласен  съм  с  Мф2, че  морала  ми  е  псевдоморал,  но  моята  неморалност  се  дължи  на  факта,  че  в  моят  живот  съм  искал  много  малко,  живота  ми  е  минал  подчинявайки  се  на  това  трябва  и  отговорност  за  изборите  ми!!!
       Но  да  попитам,  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта? 

Отговарям само на подчертаната част от цитата:
Митко, не твоят морал, а който и да е морал, НЕизвиращ от същината на човека е псевдо. Толкова е просто. Опитите ти да насаждаш добродетели лишава тези, на които ги насаждаш от собствената им опитност и свободна воля. Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен. "Трябва" не се връзва със свободната воля. Пътя на хората криволичи...Така да бъде. Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене.

П.П. Останалото от поста ти сякаш не е по темата и не разбирам за какво говориш.

[del]

Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен. "Трябва" не се връзва със свободната воля. Пътя на хората криволичи...Така да бъде. Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене.

[/quote]

m2f, Харесах изречението ти: "Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен." Подкрепям го!
Няма да пиша дълго. Ще споделя. Майка ми бе осиновена на 7 години, след като през целия си живот "търсеше любов" по всякъкви съмнителни за нейното щастие начини (" Пътя на хората криволичи...Така да бъде" ), преди смъртта си вече бе задълбочила липсата в себе си, и често влизах с нея в спор, тъй като тя твърдеше, че любовта е дълг.... Аз не съм на това мнение, но тогава, обичайки я, в желанието си "да и помогна" да разбере що е Любов, задълбочих проблема, щото изглеждаше, че я контрирам...а аз я обичах...сега след 10 години, щях само да я прегръщам, вместо да я убеждавам...но я няма, затова прочитаме последното ти изречение:"
Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене."

П.П: Виж парадоксално звучи: Не трябва да казваш трябва.....

[old4]

П.П: Виж парадоксално звучи: Не трябва да казваш трябва.....

Ако пушиш по 3 кутии цигари на ден, как ще ти прозвучи, трябва да ги откажа?

[m2f]

Аз съм отказал се пушач. Бях много лош дългогодишен пушач! Отказах ги за 1 миг. Ама не защото "трябваше" /аз и преди да ги откажа си знаех, че ми вредят/. Истинския импулс да ги откажа дойде, когато истински поисках да ги откажа. И понеже за мен това не беше "трябва", а "искам", и то на най - дълбоко ниво, аз нямах никаква /!!!/ абстиненция...и така е вече 12 години оттогава. Познавам хора, които заради "трябва" отказват цигарите, а вътрешно ги искат и искат...И то са лепенки, то са хапчета, то са кашлици, то са сърбежи по кожата, то е будене нощем, храчки...мале-мале...Аз нямах нищо от това.
За протокола: пушех по две кутии на ден, от ...съвпадение: 12 години.

[del]

П.П: Виж парадоксално звучи: Не трябва да казваш трябва.....

Ако пушиш по 3 кутии цигари на ден, как ще ти прозвучи, трябва да ги откажа?

Струва ми се само оъзнатостта ми, че си вреда - Любовта към себе си могат да ме откажат, от който и да е вреден навик. А ако ти наложа, че трябва, как ще изследваш личния си "проблем" защо пушиш. Борбата с пушенето ми се вижда по-страшна от преработката в мен: Защо пуша и как да си помогна сам. не с наставления.
 Страшно е външното-догматично ТРЯБВА. Вътршното трябва, се явява функция на осъзнатост - а за мен това е вече ЛЮБОВ - даваш си време да се разбереш и приемеш и трансформираш.

[old4]

Ето я разликата, това е твоята интерпретация а за мен тя е само красиво наредени думи .

[del]

 Благодаря ти Old4, обикновенно думите ми звучат тромаво. Смисъла, който влагам за мен е от значение. А то е, което преди време казах, че когато трябва съвпадне с искам, говорим за осъзнатост. А да имаж куража да го отстоиш, да ти идва отвътре - от сърце това трябва, да съвпада с порива ти - това наричам Любов!

пример: Исках да пея, но когато за пръв път чуваш гласа си, и си чуеш неосъществените моменти в песента, какво правиш? - 1рви вариант - отказваш се под напора на самокритиката и те гложди вечно или 2. Чуваш се все по- ясно с времето и си даваш свободата да бъркаш, но не се отказваш, макар и да не се получава както го чуваш с вътршния си слух, но постепенно, (а при някой е от раз- от сърце и пак иска отдаденост, постоянство - има го личното трябва = на искам ) се напасва и един ден дори без да усетиш, се случва желаното. Да не се откажеш е форма на трябва, и ако е осъзнато -лично, се трансформира в искам.

[del]

Когато човек престане да обвинява себе си, за "самопричиненото зло", той започва да гледа не от позицията на обвинител. Защото често пъти опитвайки се да е "добър", защото трябва пропуска именно себе си като участник. Няма как да си затвориш очите за сянката в теб и да си само добър. Несъмнено рано или късно умората от това самоотхвърляне ще те запрати в пълната противоположност на търсеното добро - В самоизяждането -самоотричането, тогава и да правиш нещата насила няма ефект. Успееш ли обаче смело да погледнеш с приемане на проявите си, ще започнеш да изпитваш разбиране към себе си, така щото това разбиране няма да даде на сянката ти да те разтвори, а ще премине от приемане към самоосъзнаване. Има тук трябва, защото сме дуални, но това трябва е много лично, и може да бъде само такова. Никакви норми и чужди представи - външни не могат да твърдят че са верни, ако не са твои, породени от лично участие - няма готови модели. Съвършенството е в баланса на силите, не в придърпването към единия полюс на личността, защото така трябва.
Трябва на осъзнатия е лична величина.

[del]

[

Мф2,бъркаш постулатите с истинското"трябва"..Никой не говори за псевдо-морала..Реално няма нещо което да трябва,ако ти не го искаш..

Именно: няма нещо, което да "трябва", ако ти не го искаш, и аз това казвам. Защото ето ти редактираната версия на моите примери за искам от Митко:
"Трябва  да помагам на хората, трябва да съм свестен човек, трябва да се науча да релаксирам, трябва да изпитвам радост,трябва да зарадвам детето си, трябва да бъда себе си"
В оригиналната версия /моята/ бяха с "искам", а Митко ги преправи на "трябва"...А това си е точно псевдоморал. Защо да "трябва" да помагам на хората, ако аз не искам? Защо? Дрън-дрън.

       Съгласен  съм  с  Мф2, че  морала  ми  е  псевдоморал,  но  моята  неморалност  се  дължи  на  факта,  че  в  моят  живот  съм  искал  много  малко,  живота  ми  е  минал  подчинявайки  се  на  това  трябва  и  отговорност  за  изборите  ми!!!
       Но  да  попитам,  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта? 
               

E, паднах от смях  .

   Ако творческата дейност на Абсолюта се ограничи в псевдо-моралните норми на човека какво иска и на  кого трябва да води отчетност за изборите си, нещата се свеждат до там, че той не може да се развива от норми и псевдо моралности, подчинявайки се на някого....

Пример:
 Митко излизайки в астрала, среща своите наставници , които му казват какво трябва и какво не трябва да правят хората и той слуша само тях , без да има " представа и опитност" от експериментите им с други хора ... .......

Но  да  попитам,  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта?

На твоята отговорност и илюзия, която си си създал за "обич" !

Искам да отговоря или трябва... ?!
наставниците не идват ако не си на пътя, а на този път ти си сам със себе си! Никой не ти казва трябва. няма такова нещо, защото отрича свободната воля. Ако си допрял до облаците летиш, ако си до бостана с дините си до бостана с дините...избора е личен.
...
Преди ден в сънуване летях високо над високи кедри, попаднах в стая и чух в себе си, че това е присъствена зала. Имаше"женски форми" в залата и напяваха дума, до безкрай, знаех, че това ще ме отвее нанякъде и не се вслушвах в напева, знаех, че ме спират, чувствах го със съсредоточеността в мен, чувствах с гърба си как се опитват да се прилепят у мен, дори усетих  пробождане, но не се оставих, измъкнах се.

[konstantin2007]

 Страшно е външното-догматично ТРЯБВА. Вътршното трябва, се явява функция на осъзнатост

[mitko]

Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен. "Трябва" не се връзва със свободната воля. Пътя на хората криволичи...Така да бъде. Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене.

m2f, Харесах изречението ти: "Като озаптиш човек с някое "трябва" не го правиш по - добър, а по - скопен." Подкрепям го!
Няма да пиша дълго. Ще споделя. Майка ми бе осиновена на 7 години, след като през целия си живот "търсеше любов" по всякъкви съмнителни за нейното щастие начини (" Пътя на хората криволичи...Така да бъде" ), преди смъртта си вече бе задълбочила липсата в себе си, и често влизах с нея в спор, тъй като тя твърдеше, че любовта е дълг.... Аз не съм на това мнение, но тогава, обичайки я, в желанието си "да и помогна" да разбере що е Любов, задълбочих проблема, щото изглеждаше, че я контрирам...а аз я обичах...сега след 10 години, щях само да я прегръщам, вместо да я убеждавам...но я няма, затова прочитаме последното ти изречение:"
Премахнеш ли свободната воля, спира процеса на учене."

П.П: Виж парадоксално звучи: Не трябва да казваш трябва.....
[/quote]     
          Пиша  по  метода  на  Олд!
          Става  въпрос  за  твоето  вътрешно  искам  и  трябва!
          Детето  ти  тръгва  към  наркотиците  -  Какво  правиш -  налагаш  твоето  трабва  или  внимаваш  да  не  го  "скопиш"  и  го  оставяш  да  си  троши  главата,  за  да  добие  опит?  Не  го  прави!
        Дел,  наистина  познанията  са  ти  впечатляващи,  но  си  много  далеч  от  мъдроста  на  майка  ти! Да  те  попитам  на  какво  трябва  се  подчинява  обичта  и  подчинява  ли  се  изобщо  на  понятието  трябва?
        За  да  искаш  нешо  то  значи,  че  трябва  да  задоволиш  някаква  своя  вътрешна  потребност,  нито  повече  нито  по-малко.   Тази потребност  може  и  да  не  е  осъзната!!!
        Но  какво  да  ви  говоря,  ще  вземете  да  ме  послушате  и  да  се  лишите  от  натрупване  на  личен  опит.
       Слушайки,  четейки  и  възприемайки  чужда  опитност  не  се  ли  "самоскопяваш"
       

[del]

       Слушайки,  четейки  и  възприемайки  чужда  опитност  не  се  ли  "самоскопяваш"
       

Когато учиш чужд език, как натрупваш разбиране за него? Повтаряйки непознати думи, или прекарвайки наученето през призмата на своята опитност за понятията. Изясняваш ли си ги, или се оставяш да ги повтаряш като папагал.


Трябва опит, за да знаеш кое е потребност и кое е излишно за самия теб. Ако се е стигнало до това едно дете да стигне до наркотиците, това е проблем на отказа у родителя да бъде до детето си, когато то е имало нуждата да каже 'искам' те до мен и аз като родител съм гледал в друга посока. И ако го науча, че не е приоритет Любовта ми към него, то ще си намери заместители, и ако разбере как е лъгано от мен, ще пропадне. Не ТРЯБВА ДА СЕ СТИГА ДО ТОВА! не е нужно детето да преживява опитност от заместители, заради моя егоизъм.

[old4]

Слушайки,  четейки  и  възприемайки  чужда  опитност  не  се  ли  "самоскопяваш"

 

Хахаха ... добре си го написал, значи опитностите на писателите езотерици, религиозни догматични изперкаляци и т.н може, а това което казва Митко неможе, ами браво бре    ....... направо зареждам  и ва почвам наред  .