Автор Тема: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...  (Прочетена 133418 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #270 -: Август 05, 2012, 11:46:10 am »
       Тълкуванията  на  каквото  и  да  е,  е  много  опасна  практика!  Една  истина  позволяваща  тълкуване  може   спокойно  да  се  сложи  в  кавички,  тя  истината  или  е  половинчата  или  изобщо  не  е  истина,  а  само  прилича  на  такава? 
      Много  хора  искат  да  могат  да  овладеят  тази  енергия  и  това  е  много  лесно,  както  и  излизането  от  физическото  тяло,  но  само  с  искам  не  става,  защото  зад  това  искам  стоят  поне  десетина  трябва.   
      Да,  първоначалните  симптоми  са  доста  плашещи,  но  например  лекар  можеш  да  вижда  чрез  астралните  си  ръце  не  би  сбъркал  диагноза!  Виждал  съм  как  работи  мозъка  ми.  Когато  си  извън  тялото  възможностите  в  материалният  свят  са  огромни,  но  и  залога  е  голям,  и  безотговорен  човек   би  опропастил  душата  на  Аз-а  си.
[/quote]

Позволявам си и в това твое изказване да кажа... Истина!
Изпитвах като дете "непознатите способности".. с плашещи симптоми, и това по-скоро ме накара да се чувствам странно, в опитите си да разбера, да изтълкувам, бе плашещо чувството за различност и липсата на себеподобни в тази опитност. Намерих за целия си живот един човек и то късно, който да сподели със мен, че странните ми видения, сънища и случвания са нещо нормално, за да разбера 20години по-късно, че всяка практика, всяка! иска търпение и последователност, да бързаш бавно, да се самонаблюдаваш и да си даваш време, обич( Както сега си засаждам лимомено дръвче от семка и вече е голямо и му се радвам..). Но при мен нещата тръгнаха от самоотричане и желание да съм "като другите", само да ме приемат,...дълги години си затварях очите за вътрешните си преживявания, и бях към себе си в позицията На инквизитор към вещер! Просто исках да ме приемат, да не се отличавам.... Сега от позиция на годините виждам, че и това е било "+", а не "мъка", защото именно преживяното ме научи на търпение към собствените прояви, а противодействието на "близките" ме научи да не се самозабравям, защото исках да мога да ги разбирам, така както исках и копнеех те да ме разбират....Научих се да изчаквам себе си, да си позволя да дишам...и така един ден онези странни прояви на сънуване и други, отново се появиха, но този път не ги изтласках, "неволята" ме научи да се приемам с обич, та когато не разбирам питам, а не бягам, търся и намирам..в себе си, чрез всичко, което се случва... Прегръщам Света, и го виждам в себе си, но вече ме има в мен и не изисквам от другите тяхното одобрение, както в детството, и не отричам себе си, защото кой друг ще ми помогне в осъзнаването ако мен ме няма.

П.П.: Както изцапваме дрехите си, така цапаме и душата си. Само дето понякога вместо да изперем дрехата на душата, се придържаме към външната чистота повече, защото си мислим че другото може да изчака, тъй като не се вижда...
« Последна редакция: Август 05, 2012, 12:02:38 pm от del »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #271 -: Август 05, 2012, 17:59:17 pm »
Позволявам си и в това твое изказване да кажа... Истина!
Изпитвах като дете "непознатите способности".. с плашещи симптоми, и това по-скоро ме накара да се чувствам странно, в опитите си да разбера, да изтълкувам, бе плашещо чувството за различност и липсата на себеподобни в тази опитност. Намерих за целия си живот един човек и то късно, който да сподели със мен, че странните ми видения, сънища и случвания са нещо нормално, за да разбера 20години по-късно, че всяка практика, всяка! иска търпение и последователност, да бързаш бавно, да се самонаблюдаваш и да си даваш време. Но при мен нещата тръгнаха от самоотричане и желание да съм "като другите", само да ме приемат,...дълги години си затварях очите за вътрешните си преживявания, и бях към себе си в позицията На инквизитор към вещер! Просто исках да ме приемат, да не се отличавам.... Сега от позиция на годините виждам, че и това е било "+", а не "мъка", защото именно преживяното ме научи на търпение към собствените прояви, а противодействието на "близките" ме научи да не се самозабравям, защото исках да мога да ги разбирам, така както исках и копнеех те да ме разбират....Научих се да изчаквам себе си, да си позволя да дишам...и така един ден онези странни прояви на сънуване и други, отново се появиха, но този път не ги изтласках, "неволята" ме научи да се приемам с обич, та когато не разбирам питам, а не бягам, търся и намирам..в себе си, чрез всичко, което се случва... Прегръщам Света, и го виждам в себе си, но вече ме има в мен и не изисквам от другите тяхното одобрение, както в детството, и не отричам себе си, защото кой друг ще ми помогне в осъзнаването ако мен ме няма.

           Това  е  изповед  на  един  човек  преминал  по  пътя,  никога  не  бих  си  позволил  да  кажа,  че  този  човек  иска  да  се  самоизтъкне,  защото  го  разбирам,  защото  съм  извървял  същият  път  и  още  бих  добавил:  Всеки  който  тръгне  по  този  път  ще  трябва  да  изпие  горчивата  чаша  на  неразбирането  и  отхвърлянето!  По  този  път  се  върви  самотно,  и  ако  срещнеш  по  него  себеподобен  е  празник,  а  срещите  са  толкова  редки,  че  можем  просто  да  ги  отнесем  към  статистическа  грешка.   
          Дел  говориш  за  самоотричане,  аз  стигнах  етапа  сомоунищожение,  но  без  благословията  отгоре  някои  неща  просто  не  стават,  отиват  в  графа  грешен  избор.
           
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #272 -: Август 05, 2012, 20:20:43 pm »


 ...и  ако  срещнеш  по  него  себеподобен  е  празник,  а  срещите  са  толкова  редки,  че  можем  просто  да  ги  отнесем  към  статистическа  грешка.   
          Дел  говориш  за  самоотричане,  аз  стигнах  етапа  сомоунищожение,  но  без  благословията  отгоре  някои  неща  просто  не  стават,  отиват  в  графа  грешен  избор.
         
       Днешната дата за мен е тежка. По лични причини. Всяка година точно днес на 5ти август в живота ми чувствах дупка, далечен спомен за болезненост, за нарушаване на цялост. На тази дата преживявам свой личен преход. Споделям това сега, защото за първи път днес на тази дата  почувствах щастие. Ще те определя Митко като статистическа грешка :), за която Благодаря!
Интересно, човека, за който споделих, като единствена среща, също бе достигнал до своегорода самоунищожение - чрез проявата на болестта рак. Благодарение на практиките, за които споменаваш (цитат на Митко :"...,но  например  лекар  можеш  да  вижда  чрез  астралните  си  ръце  не  би  сбъркал  диагноза!  Виждал  съм  как  работи  мозъка  ми.  Когато  си  извън  тялото  възможностите  в  материалният  свят  са  огромни,  но  и  залога  е  голям..."), вече дълги години ( в момента е на 66 години) е жив, а лекарите преди 20тина години му даваха още малко живот - по определение.... Не само е жив, а работи самоотвержено и със съсредоточеността и отдадеността на малко дете! ...Трябва ли "да дадем жертва", да се разпилеем, за да се научим да Уважаваме правото си на ЖИВОТ... За да полетим, явно първом прохождаме...
    Казват, че лошия не може да прояви добро. Кой добър би казал това?
Грешка...Доброто се проявява имено всред лошото. Иначе какво добро е? То и лошото всред лошо се проявява…
 Неволята учи. Рано или късно душата се уморява да се придържа само в едната си крайна проява и махалото тръгва в обратна посока. И тогава става видно, че доброто е същото онова неприето зло - оставено само, да трепери извън нас, като куче, което сега лае нас, зъби се...скимти, студено му е, гладно е! Къде е добротата, тогава , когато с лека ръка запушваме скимтенето в нас, а на душата поставяме забрани и анатема и казваме, задето  чувства! И гладна стои тя като куче на дъжда..и се храни с огризки, и чака, да си я приберем в къщи, а ние добрите стоим с гордо вдигнати глави и достойно обвинение... И не я пускаме у дома...
« Последна редакция: Август 05, 2012, 20:39:06 pm от del »

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #273 -: Август 05, 2012, 21:26:19 pm »
...
Защото:  "Всеки човек е гений. Но, ако съдиш рибата по умението й да катери дървета, то цял живот ще си мислиш, че тя е глупава." Алберт Айнщайн
...

П.П. Още ли спорим за трябва и искам? Не спряхме ли вече?  :flag_of_truce:

m2f, :),
Нали се сещаш приказката за грозното пате, на Ханс Кристиан Андерсен. (Аз, когато се объркам в живота, сядам спокойно и чета приказки...), Имаше в живота на малкото грозно патенце един момент, когато то попадна в къщата с кокошчицата, която снася яйца... и котарака, който извива гръб и пуска искри, а и мърка. Та грозното пате попадна всред тази компания, и кокошката се опита да го убеди, че някак трябва да е полезно, да е важно с нещо, като даде за пример себе си и котарака с неговите "способности" да мърка и извива гръб, за пример. Грозното пате, обаче вместо да изневери на себе си и да се опита да мърка...или да извива гръб, се опита да обясни, че е прекрасно да плуваш и да усещаш как водата се разлива ..., естествено както и всички които патето срещна и бяха различни, и кокошката му отвърна, че това да плуваш и да усещаш как водата се стича по гърба ти е глупаво, и трябва поне да се установи дали е паток, щото тогава е съвсем загубено.., понеже и яйца не може да снася....Тогава патето си тръгна, защото се почувства неразбрано...естествено накрая разбра, че неговите прояви са присъщи на лебедите, но преди да установи, виждайки образа си във водата, че е лебед, поиска същите тези лебеди да го убият, защото то е грозно, а те толкова красиви...И тогава те го прегърнаха... За да полетим като лебеди е нужно, да преживеем за себе си еволюцията на грозното пате, за съжаление това израстване си е цяло разпъване, но пък е хубаво да усещаш как водата се разлива...дори и когато още не знаеш, че това е чувството да си лебед... Рано или късно истинското ни лице става видно за нас самите и ние политаме, само Трябва да не останем до бостана с дините, което според птичия двор е края на Света..., до който само пуяка дохожда :), а той е от специален род... - Така пише в приказката, само перефразирам текста, за да кажа, че един лети астрално, а друг помага на някой да полети, този последния също може, но по пътя е имал други избори ...не по-малко важни или трудни. Грозното пате не искаше да полети, искаше само да намери място, на което да живее, без да го гонят, където да живее като себе си. .... трябва за него бе жизнено важно, за да претърпи зимата, защото като лебед попаднал в кокошарник за него оцеляването бе невъзможно, то едва ли е искало да студува, още по малко е искало да го кълвят или стрелят с пушка. На него му се налага, то трябва да го изживее, за да продължи - да намери себе си.

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #274 -: Август 06, 2012, 09:55:47 am »
Това казваме и аз, и Айнщайн, и Х.К.Андерсен . Всеки си има собствен път и собствена стойност, и не е непременно разглезен, мързелив и обратното на упорит-слабоволев, ако не излиза в астрала осъзнато като Митко. И тия глупости с "трябва, та трябва?!?!?!" /както е в приказката ти: трябва да си патица, котка, трябва да се напъваш да снасяш яйца, иначе не си правилно духовен.../ :flag_of_truce:
Аз помня сънищата си от 16 годишна - всяка нощ, всеки сън. Развила съм известна "будност" на мозъка си, която практически го лишава от реална почивка, заради безумното ми любопитство да помня какво сънувам и къде ходя нощем. И тази "будност", стигнала до автоматизъм за тия толкова много години оттогава, е диаметрално противоположното на дълбокия релакс, който ти е нужен за да излизаш от тялото си. За мен е по - достъпно осъзнатото сънуване, отколкото волевото астрално излизане.
Аз не съм изпитвала никога чак такова отпускане, че чак да не чувствам тялото си. Заспивам по съвсем друг алгоритъм /начин, механизъм/ и не мога да разтегля онзи полезния, междинния момент между съня и будното състояние, който Радуга използва за съзнателно излизане в астрала. Волевото заспиване за мен е непостижимо. А и капацитети по въпроса с астралното излизане /като Михаил Радуга/ казват, че на човек с повече маса му е по - трудно да се отпусне. А това е т.1 в играта на астрално излизане. Е, аз каква трябва да съм та да си причинявам това? Джуджето дето ще става баскетболист ли? Или рибата дето ще катери дървета? Или лебеда който ще мяука? Айде стига! НО! Това не ме прави мързелива, безволева или неправилно духовна... ::)
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #275 -: Август 06, 2012, 11:33:31 am »
Искам да развивам духа си.Искам да израствам,все повече и повече..Но преди това искам(т.е.преди да се случи)трябва да направя определени неща..Най-малкото...Ако искам да вървя по-пътеката на еволюцията съзнателно,то трябва да осъзнавам.


Мисля,че за това"трябва"и"искам"става въпрос..Каквото и да искаш,преди него има нещо което трябва..за да доведе до резултата на искам..

Неактивен del

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 522
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #276 -: Август 06, 2012, 11:40:36 am »
Това казваме и аз, и Айнщайн, и Х.К.Андерсен . Всеки си има собствен път и собствена стойност, и не е непременно разглезен, мързелив и обратното на упорит-слабоволев, ако не излиза в астрала осъзнато като Митко. И тия глупости с "трябва, та трябва?!?!?!" /както е в приказката ти: трябва да си патица, котка, трябва да се напъваш да снасяш яйца, иначе не си правилно духовен.../ :flag_of_truce:
Аз помня сънищата си от 16 годишна - всяка нощ, всеки сън. Развила съм известна "будност" на мозъка си, която практически го лишава от реална почивка, заради безумното ми любопитство да помня какво сънувам и къде ходя нощем. И тази "будност", стигнала до автоматизъм за тия толкова много години оттогава, е диаметрално противоположното на дълбокия релакс, който ти е нужен за да излизаш от тялото си. За мен е по - достъпно осъзнатото сънуване, отколкото волевото астрално излизане.
Аз не съм изпитвала никога чак такова отпускане, че чак да не чувствам тялото си. Заспивам по съвсем друг алгоритъм /начин, механизъм/ и не мога да разтегля онзи полезния, междинния момент между съня и будното състояние, който Радуга използва за съзнателно излизане в астрала. Волевото заспиване за мен е непостижимо. А и капацитети по въпроса с астралното излизане /като Михаил Радуга/ казват, че на човек с повече маса му е по - трудно да се отпусне. А това е т.1 в играта на астрално излизане. Е, аз каква трябва да съм та да си причинявам това? Джуджето дето ще става баскетболист ли? Или рибата дето ще катери дървета? Или лебеда който ще мяука? Айде стига! НО! Това не ме прави мързелива, безволева или неправилно духовна... ::)
m2f,
  Няма трябва, когато има осъзнатост, тогава има отговорност.  Знаеш, че ако не проявиш отговорност можеш да навредиш, на себе си първо, а ние взаимодействаме, така че външното си е като част от вътрешното, простряно извън, но понеже всичко е енергия, ние сме в постоянен видим или невидим контакт на много нива. Това може да се усети като чувство, мисъл, сетивно възприятия, много начини има. Тук в това е отликата, пътя на всеки минава през разни места, съвсем лични, никой не може да бъде съдник за това, но имайки опит някой вървял по пътя може да спомене и повярвай, човек като Митко, минал "от там" - по пътищата на душата не би си позволил, най-малкото от позицията на отговорността в себе си да дава определения, за другите. Това го знам със сигурност, защото пътя на тези полети минава през осъзнаване и уважение, много наблюдателност и не на последно място и за да се самолекува една душа е нужна огромна честност, към себе си, а за да продължи по този път навътре, е нужно да запази вътрешно мълчание, не да слага етикети, а будно да изследва, Любопитството в случая преминава в изследователска дейност с точността, прецизността на хирург. Такъв човек може и да изглежда по- Дистанциран, дори сдържан или силно чувствен в изказванията си, когато потвърждава опита си, но не би се подиграл, нито осъдил, защото в този фин свят, в който пристъпваш, в мига в който си " зацапаш" фокуса с осъждане - рамкиране и други определения, етикети, ти вече преставаш да "виждаш", а просто интерпретираш някакви свои емоции, но те не са полет, а за лечение не можем и дума да кажем при такъв човек. Затова е ясно, че щом Митко е развил себе си до тази степен, той може единствено да "чува", да приема или да каже с точност нещо, но не за да даде присъда. А и дори човек минал по пътя често предпочита да мълчи за това, доколкото възприятията, породени от подобна опитност не могат да бъдат разказвани с лекотата на всекидневните понятия, често усещания, " знаци", указват къде сме, в 'сънуването" - най общо казано, но по-навътре  пътя е съвсем личен. иска се огромна дисциплина и самонаблюдателност в отношението към себе си. Това търпение към себе си аз наричам - Любов. Защото 1во, за да "видиш' ти трябва да приемеш, а после, за да не те "притеглят" "чуждите" - непознатите течения на "духовното възприятие" при полета е нужна сдържаност, дисциплината да питаш, без да се оставяш повлечен от непознатото, което те изкушава да го последваш.. Та значи нужни са две основни може би противоположни сили - качества : Приемане - разширение -порив, и задържане - осъзнатост - дисциплината да се спреш навреме, за да не си "отнесен" от " видяното.  Общо взето сигурно това се чувства, в земен аспект, когато управляваш колесница с два коня, умението да тръгнеш навреме, да балансираш, да имаш ритъм, да запазиш баланса, на противоположностите. Духа е като вятъра, разпалва , завърта колелата на колесницата, но без дисциплина, и сила, тренировка, колесницата залита... Затова го има трябва, то е упората на порива за движение - Зрялостта, трябва на осъзнатия, а не трябва на роба. Трябва тогава се превръща в лична величина, не в заповед, и при осъзнаване ти си в едно с това трябва, защото знаеш, че ако един път се оставиш на празномислието си, колата ще тръгне накриво...Любовта държи за ръка свободата, но поведени по тънката пътека на духовното е нужно познаване и внимание, нужно е дисциплина и да умееш да изчакваш, да приемаш чисто, без представи, защото във финния свят се излита лесно и примамливо е.. там ти си и полета и идеята и всичко..по-добре да се бърза бавно и да не се лети, но като се движиш по земята да танцуваш. При мен полета бе преди прохождането, така щото аз трудно ходех танцувайки, ходех тромаво и още се уча. Предпочитам в моя случай първо да проходя, защото осъзнавам следното - Ако си на Земята и не можеш да ходиш, летенето е безпредметно, кръгла "0" е щом живееш  "сънувайки" - в света на идеите, да виждаш, да знаеш и какво като не осъществяваш връзка с физическото, а си на планетата Земя все пак, все едно си недовъплатен, чувствам се повече като растение, затова и обичам дърветата, говоря им като на хора и в детството им ги имах за приятели, при тях я има като че ли тази "бавност" - (спрямо околното), присъща на мен - някакво "сънуване" и друга скорост на възприятието. Ти явно си жизнен човек, сетивен, трябва да пипнеш, да знаеш. И може би твърде отговорен към възприеманото, искаш да го преживееш докрай. Не знам дали говоря с точност, но чувствам, че в твоето възприятие за "полета" има известна критика от теб към теб. И това е критиката на любознателния. За да полетиш е нужно да се пуснеш, от представата, от досегашното, да си дадеш време за себе си! за почивка на духа, за връзка със себе си...интимна връзка със себе си...! За да летиш  е нужно наистина душа и тяло и...Връзка помежду им, а когато говоря за силите + и - , влагам в едната сила юздите = трябва, а в другото - устрема - искам.

П.П: Когато ми говорят слушам думите, но повече възприемам "общото поле" на изказаното. Така разбирам как ми говорят -осъдително или не...добронамерено или не. Така, виждайки този фон на казаното разбирам дали чувството ми за породена агресия от отсрещния, не е всъщност огледален образ на собственото ми отношение. Но за да видя другия, докато го слушам е добре да помълча, за да не умеша боите на общата картина и да се изгубя в нея. По - лесно е при писането, по - бързо при говоренето. Още по - скоростно е при полета. А идеята е, че щом имаме тяло..душа, то скороста на възприеманото и реакцията е взаимозависима, колкото по - малък е разрива на взаимоотношението  в нас, по-малко е противоречието, а повече баланса, по- лесно управляваме полета, говоренето, писането,....в който искаш ред.
тялото ти трябва, за да имаш отправна точка.
   Твоето тяло е явно "по- мъдро" от намерението ти, защото му е нужно нещо друго – може би почивка, приемане, за да се отпусне довери и да полети.
« Последна редакция: Август 06, 2012, 11:58:03 am от del »

Неактивен mitko

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 843
  • Не прави това, което не искаш да ти се случва
    • профил
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #277 -: Август 06, 2012, 13:34:31 pm »
Искам да развивам духа си.Искам да израствам,все повече и повече..Но преди това искам(т.е.преди да се случи)трябва да направя определени неща..Най-малкото...Ако искам да вървя по-пътеката на еволюцията съзнателно,то трябва да осъзнавам.


Мисля,че за това"трябва"и"искам"става въпрос..Каквото и да искаш,преди него има нещо което трябва..за да доведе до резултата на искам..
        Да  точно  за  това  искам и трябва  става  въпрос!  Искам  да  имам  дете,  може  ли  някой  да  изброи  колко  трябва  да  се  осъществят  за  да  се  сбъдне  това  искам.
        Важното  е  да  танцуваш  танго   -  две  напред  едно  назад!  Изкачвайки  се  по  стълбата  винаги  проверявай  стъпалата,  защото  следващото  обикновенно  е  гнило.   Когато  някой  ти  каже,  Следвай  ме  аз  знам  пътя,  не  му  вярвай  той  знае  собственият  си  път,  а  не  твоя! 
        На  хората  край  мен  винаги  съм  казвал:  - Мога  да  те  отведа  само  до  вратата  след  това  ти  тръгваш  по  пътя  си  сам.   Какво  ще  срещнеш  по  него  не  знам,  мога  да  те  предупредя  само,  че  пременеш  ли  вратата  първата  сгъпка  се  нарича  равносметка!         
"Въображението е по важно от знанието" Айнщайн

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #278 -: Август 06, 2012, 16:53:42 pm »
...     

Аз мисля че не е съвсем така, може да го искаш, да направиш всичко възможно и да неможеш да го постигнеш ( не и в тази инкарнация).Там както се казва, каквото ти е писано, ако щеш да се съдереш примерно никога няма да можеш да правиш това което (примерно) Митко е постигнал, на един се дава възможноста ( еее не без малко труд де ;)), другите и да се скъсат се е тая, та така.

П.С.По съм съгласен с Търсиш - намираш, искаш - получаваш..., търсиш, ако ти разрещат ще го намериш ;).... и т.н.Не забравяйте че всички сме различни и сме дошли тук  с различни "кошнички" ;).
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #279 -: Август 06, 2012, 17:04:12 pm »
Искам да развивам духа си.Искам да израствам,все повече и повече..Но преди това искам(т.е.преди да се случи)трябва да направя определени неща..Най-малкото...Ако искам да вървя по-пътеката на еволюцията съзнателно,то трябва да осъзнавам.
Мисля,че за това"трябва"и"искам"става въпрос..Каквото и да искаш,преди него има нещо което трябва..за да доведе до резултата на искам..
Това "трябва" е технологичното "трябва". С него не споря изобщо. Споря с императивното "трябва". "Трябва да обичаш детето си" /например/.За един осъзнат човек това изречение е нон сенс. Защото аз самата искам и го обичам /детето си/ и нямам нужда някой да ми казва, че това "трябва"! Докато едно такова "трябва", казано на някой, който не чувства нуждата вътре в себе си да си обича детето, какво ще постигне? НИЩО! Ако въпреки себе си, такъв човек бъде принуден заради "трябва" да се грижи за детето си, то пак това няма да е обич! А дълг. А това показва, че изречението "Трябва да обичаш детето си" не е сработило. Даже според мен такъв човек /от хипотетичния ми пример/ би изгубил възможността да учи на собствен гръб какво е, ако не обичаш детето си. Единствения начин да учи човек и да разширява опитността си е да изживява тази си опитност, а не да го озаптяват с "трябва".
За мен единственото "трябва" с което мога да се съглася е "Трябва да бъда себе си", и то по - скоро го чета като :"Искам и правя всичко по силите си да не изневерявам на себе си".

П.П. Откога му казвам на Митко, че влагаме различен смисъл в тия думи...Затова толкова време го предъвкваме това...
Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #280 -: Август 06, 2012, 17:08:37 pm »
А не е така Олд. ;)
И да не успееш за един живот,началото е поставено.Заявил си"искам"и си запознал по схемата"трябва".Резултата е неизбежен."Времето" не е толкова от значение..
Искам да овладея математиката и физиката до съвършенство.Трябва да уча,за да го постигна.Ясно ми,е че в този ми живот няма да съм втори Тесла,но пък имайки предвид"трябва",и това,че вече съм започнала да се обучавам,все някога,ще стане..Не е нужно да е точно в този живот..Но пък съм положила основите за в бъдеще..

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #281 -: Август 06, 2012, 17:10:18 pm »
Искам да развивам духа си.Искам да израствам,все повече и повече..Но преди това искам(т.е.преди да се случи)трябва да направя определени неща..Най-малкото...Ако искам да вървя по-пътеката на еволюцията съзнателно,то трябва да осъзнавам.
Мисля,че за това"трябва"и"искам"става въпрос..Каквото и да искаш,преди него има нещо което трябва..за да доведе до резултата на искам..
Това "трябва" е технологичното "трябва". С него не споря изобщо. Споря с императивното "трябва". "Трябва да обичаш детето си" /например/.За един осъзнат човек това изречение е нон сенс. Защото аз самата искам и го обичам /детето си/ и нямам нужда някой да ми казва, че това "трябва"! Докато едно такова "трябва", казано на някой, който не чувства нуждата вътре в себе си да си обича детето, какво ще постигне? НИЩО! Ако въпреки себе си, такъв човек бъде принуден заради "трябва" да се грижи за детето си, то пак това няма да е обич! А дълг. А това показва, че изречението "Трябва да обичаш детето си" не е сработило. Даже според мен такъв човек /от хипотетичния ми пример/ би изгубил възможността да учи на собствен гръб какво е, ако не обичаш детето си. Единствения начин да учи човек и да разширява опитността си е да изживява тази си опитност, а не да го озаптяват с "трябва".
За мен единственото "трябва" с което мога да се съглася е "Трябва да бъда себе си", и то по - скоро го чета като :"Искам и правя всичко по силите си да не изневерявам на себе си".

П.П. Откога му казвам на Митко, че влагаме различен смисъл в тия думи...Затова толкова време го предъвкваме това...
Мф2,бъркаш постулатите с истинското"трябва"..Никой не говори за псевдо-морала..Реално няма нещо което да трябва,ако ти не го искаш..

Неактивен old4

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 042
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #282 -: Август 06, 2012, 17:32:21 pm »
А не е така Олд. ;)

Разликата ни знаеш ли каква е в мисленето, че аз съм земен защото сега съм земен човек и мисленето ми е такова, днес съм тук и когато умра повече на тази земя няма да бъда, само кокалите ми ще останат тук :D, със сигурност го знам, та математики физики и разни там, просто няма да ми са от нужда  ;). Какви основи ще полагам и на кое бъдеще, тук съм за да си изиграя  "ролята", много е важно как ще го направя,  другото са само приказки за "утршния ден" .

П.С.Всичко което съм пожелал съм го получил ( само че аз познавам себе си и никога не си пожелавам неща които не са за мен, по някакво стечение на обстоятелствата усещам какво има в моята "кошничка" ;) ), за труда няма да говоря.
Съжалявам old4, съществува забрана, която не ти позволява да публикуваш или изпращаш лични съобщения

Неактивен konstantin2007

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 321
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #283 -: Август 06, 2012, 17:55:07 pm »
А не е така Олд. ;)

Разликата ни знаеш ли каква е в мисленето, че аз съм земен защото сега съм земен човек и мисленето ми е такова, днес съм тук и когато умра повече на тази земя няма да бъда, само кокалите ми ще останат тук :D, със сигурност го знам, та математики физики и разни там, просто няма да ми са от нужда  ;). Какви основи ще полагам и на кое бъдеще, тук съм за да си изиграя  "ролята", много е важно как ще го направя,  другото са само приказки за "утршния ден" .

Е,жалко,че световният елит не разсъждава така. :hi:

Неактивен m2f

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 581
  • Животът е изумително приключение
Re: Търсиш - намираш, искаш - получаваш...
« Отговор #284 -: Август 06, 2012, 18:54:19 pm »
Мф2,бъркаш постулатите с истинското"трябва"..Никой не говори за псевдо-морала..Реално няма нещо което да трябва,ако ти не го искаш..
Именно: няма нещо, което да "трябва", ако ти не го искаш, и аз това казвам. Защото ето ти редактираната версия на моите примери за искам от Митко:
"Трябва  да помагам на хората, трябва да съм свестен човек, трябва да се науча да релаксирам, трябва да изпитвам радост,трябва да зарадвам детето си, трябва да бъда себе си"
В оригиналната версия /моята/ бяха с "искам", а Митко ги преправи на "трябва"...А това си е точно псевдоморал. Защо да "трябва" да помагам на хората, ако аз не искам? Защо? Дрън-дрън.
За технологичното "трябва" не споря, но в случая става дума не за него ,а за програмите на псевдоморала, които се явяват външни за човека и от тях няма грам полза за израстването на човека. Защото човек има нужда да изпита себе си такъв какъвто е, а не такъв, какъвто му казват да е!!!

Добрите решения идват с опита. А голяма част от опита идва с лошите решения.

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27