Автор Тема: Мястото на любовта в живота ни  (Прочетена 51644 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен iti

  • Четящ
  • *
  • Публикации: 123
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #90 -: Август 10, 2006, 09:47:35 am »
Човек, чуй се само как говориш и си направи за себе си най-бързата асоцияция за която се сещаш. Коя е тя?

Айде аз да ти кажа, защото няма да искаш да си признаеш - религията. Със същото въодушевление и фанатизъм, невъзможност за обективно мислене са проповядвали религиите. Същите "силни, "въодушевени" и наглед "възвишени" приказки зад които стои.... какво стои?

Айде да си спомним зад идеята на религията какво стои. Стои загубата на човека с връзката със Създателят в самият него. Религията е начинът по който той го търси извън него. Идеята за нещо силно, всезнаещо, на което той да се опре, да разчита че ръководи и определя живота му, поставя правилата на играта. Аз съм говорил с истински "вярващи", не псевдовярващи които са по-голямата част от обществото ни. Те вътре в себе си изпитват нуждата от външна опора, невъзможност сами да намерят мястото си в живота, отказ да приемат себе си като творци на живота си. Те са объркани и за тях е ужасяваща мисъл да търсят опората в себе си.

Айде помисли какво стои зад идеята на тази "безусловна любов". Ами просто е - любовта като чувство идва от женското начало. Тя е неговата есенция, както есенцията на мъжкото начало е разумът в истинският му вид, не земната аналогия - мислене на ниво битови асоцииации. Какво ще стане ако се махне разумът? До какви последици ще доведе? Трагични. Но вероятно всеки трябва да се убеди. Както до трагични доведе и махането на любовта чрез отричането на женското начало. Тази енергия липсва на земята от много време - не идеи, а просто чувства, които вие още не може да приемете. Не ви се струват нещо "възвишено". Хората усещат, че я губят и затова сега се опитват да въведат култа към любовта, абсолютизирането чрез идея. В момента се опитвате да абсолютизирате любовта, защото тя ви липсва. Това е същото което прави и религията и всяка друга идея. Стигна ли идея за религията до това какво представлява Създателя? Не - изроди се в това което всъщност представляваме ние.Това стана и с всяка друга идея - включително и политическите.  И с тази идея за "безусловната любов" ще стане същото. И в нея ще видите само себе.

За да бъде истински безусловна любовта не трябва да се поставя никакво условие, включително и самото условие да не се поставя условие. Това ви води обаче до същото това място откъдето тръгнехте и затова не искате да го приемете. Защото не сте получили своята идея, своята цел която да ви дава сили и посока. Чрез която да се усещате като нещо. Това поставяне на цел го изисква разумът идващ от полярно развитото мъжко начало. Не сте приучили егото си да проявява любовта, така че да не чувствате конфликт в себе си, и затова сега смятате, че трябва да го отрежете, за да я почувствате. Пак няма да го направите, защото  пак я проявявате чрез егото си, само дето сте го трансформирали в нещо друго. Чрез тази идея за "безусловна любов" всъщност правите точно това. Трансформирате егото си, чрез възпримане на начин на мислене.

Аз ви казах, трябва да се почне от най-просто неща, защото животът в помента е деформиран, полярен и създава само полярности, в жалките си опити да се балансира. Тези идеи дори не идват от Земята, защото тя не е достигнала ниво да твори сама каквото и да е. Те идват от други места, други сили които ги създават. Най-простото е да се положат усилия, женското начало да се върне на тази планета. А тъй като жителите вече са деформирани, единственият начин е да се научите да обичате децата си и да не ги деформирате с вашите проблеми. Забележете един хипер прост пример да видите егото си, което се трансформира, но пак си седи силно. В досега си с децата си. То там се проявява, защото вашето его се чувства силно спрямо тяхното. Казва си. Опппа, и потрива ръце. Виж аз колко знам, как мога да ги науча, възпитам, въвведа в живота. Те колко са неопитни, колко много неща не знаят. В повечето случаи това его дори се прикрива, за да не се види как действа и да трябва да се укори. Вие си нямате и напредстава колко неща можете да научите от децата си, защото егото ви се налага над тях. Обаче живота показва какви деца се "възпитават", но това его отново отрича да види проблема в себе си. Така е нещата когато се доведат само до разум. Така е когато няма любов от чувствата.

Последното което искам да напиша, е че идеите и полярностите са нормален механизъм за балансиране и в изживяването на една идея, една илюзия, няма нищо лошо, стига да се поучиш от нея. Поради опиянението от живота тук, връзването, че това е единствената реалност, всеки просто изживява, но не се поучава от изживяното. Склонен е да търси тази друга реалност къде ли не, в коя ли не илюзия, но не поглежда в себе си, за да я намери. От проявата на какви ли не полярности, които човек така и не е уравновесил, защото просто ги е гледал и им се е поддавал, мисленйки дори, че той ги е създал, светът е това което всъщност малко хора виждат. Всъщност той е толкова объркан и разбалансиран, че вече никой нормален механизъм на еволюцията, дори и съзнателена намеса базирана на опит, не могат да го оправят.

И моля ви, не ми пишете какво знам и какво не знам. Пиша моята гледна точка, базирана на моя опит. Който може да се възползва от нея може, който не може - не може. Както многократно писах, аз съм писимист защото човек е загъбил връзката си със същността си. Защото много от знанието идва от женското начало и разумът в пълният си смисъл не може да се развие без него, тъй че съм много скептичен към мисловните ви процеси. От друга страна изразяването на чувства много зависи от мислнето, тъй че съм скиптичен и за процесите на чувстване. Човек наистина не може да чувства како не се стреми да разбере игрите на егото си и се занимава само с тях.

ТАКА ЧЕ, БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ ЗА КОЯТО ГОВОРИТЕ Е НОВА ИГРА НА ЕГОТО, В КОЯТО ТО ИСКА ДА ОТРЕЧЕ ТОВА КОЕТО Е ПРАВИЛО ПРЕДИ. НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО, ПАК ВСИЧКО СЕ ВЪРТИ ОКОЛО НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЕГОТО. ПИСАХ ВИ, ТРЯБВАТ ВИ ИСТИНСКИ ЧУВСТВА ИДВАЩИ ОТ ЖЕНСКОТО НАЧАЛО ЗА ДА СМЕКЧИТЕ ИГРИТЕ МУ. ЗАЩОТ ТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРЕСТАНАТ, ТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ СЕБЕ СИ.

Повече нямам какво да пиша.
Да се опитате да разберете Муад' Диб, без да познавате неговите смъртни врагове, харконите, е все ед

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #91 -: Август 10, 2006, 10:22:02 am »
Човек, чуй се само как говориш и си направи за себе си най-бързата асоцияция за която се сещаш. Коя е тя?
...
Повече нямам какво да пиша.

iti, губил ли си си ума от любов някога?  ;)

Eon

  • Гост
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #92 -: Август 10, 2006, 10:49:22 am »
Аз съм се отнасял дотолкова, че съм почвал да бъркам трамваите и без да осъзнавам се оказвам в непознат квартал...

Стават такива работи...

Неактивен ultrafutur

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 786
  • Amor vincit omnia
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #93 -: Август 10, 2006, 12:14:21 pm »

Айде помисли какво стои зад идеята на тази "безусловна любов". Ами просто е - любовта като чувство идва от женското начало. Тя е неговата есенция, както есенцията на мъжкото начало е разумът в истинският му вид, не земната аналогия - мислене на ниво битови асоцииации. Какво ще стане ако се махне разумът? До какви последици ще доведе? Трагични. Но вероятно всеки трябва да се убеди. Както до трагични доведе и махането на любовта чрез отричането на женското начало. Тази енергия липсва на земята от много време - не идеи, а просто чувства, които вие още не може да приемете. Не ви се струват нещо "възвишено". Хората усещат, че я губят и затова сега се опитват да въведат култа към любовта, абсолютизирането чрез идея. В момента се опитвате да абсолютизирате любовта, защото тя ви липсва. Това е същото което прави и религията и всяка друга идея. Стигна ли идея за религията до това какво представлява Създателя? Не - изроди се в това което всъщност представляваме ние.Това стана и с всяка друга идея - включително и политическите.  И с тази идея за "безусловната любов" ще стане същото. И в нея ще видите само себе.

Имено липсата на любов се е отразявала дълбоко в мислите на хората и ги е тормозила по цял живот... Стигне ли се до въпроса за Любовта, на много хора им пламват ниските чакри, и те си спомнят произволен момент на т.нар. любовна тръпка.
Безусловната любов е ездесъща имено с факта че не търси и не изисква никакви предпоставки - каквито разумът и мъжът като цяло е склонен да поставя пред всяко едно случване в живота си.


За да бъде истински безусловна любовта не трябва да се поставя никакво условие, включително и самото условие да не се поставя условие. Това ви води обаче до същото това място откъдето тръгнехте и затова не искате да го приемете. Защото не сте получили своята идея, своята цел която да ви дава сили и посока. Чрез която да се усещате като нещо. Това поставяне на цел го изисква разумът идващ от полярно развитото мъжко начало. Не сте приучили егото си да проявява любовта, така че да не чувствате конфликт в себе си, и затова сега смятате, че трябва да го отрежете, за да я почувствате. Пак няма да го направите, защото  пак я проявявате чрез егото си, само дето сте го трансформирали в нещо друго. Чрез тази идея за "безусловна любов" всъщност правите точно това. Трансформирате егото си, чрез възпримане на начин на мислене.

Да, наистина - егото трябва да умре, за да изгрее истината на Любовта, просто защото от момента на раждането си ние сме приучавани да мислим и да оцеляваме по мъжки в един прекалено мъжки свят, нямащ нищо общо с Безусловната Природа на Радостта.
Трансформация на Егото е абсолютно необходима в процеса на изграждане на Цялостна личност.
Нищо не може да се сравни с любовта на такава Цялостна личност, защото малцина досега са светили с подобна светлина..



Аз ви казах, трябва да се почне от най-просто неща, защото животът в момента е деформиран, полярен и създава само полярности, в жалките си опити да се балансира. Тези идеи дори не идват от Земята, защото тя не е достигнала ниво да твори сама каквото и да е. Те идват от други места, други сили които ги създават. Най-простото е да се положат усилия, женското начало да се върне на тази планета. А тъй като жителите вече са деформирани, единственият начин е да се научите да обичате децата си и да не ги деформирате с вашите проблеми. Забележете един хипер прост пример да видите егото си, което се трансформира, но пак си седи силно. В досега си с децата си. То там се проявява, защото вашето его се чувства силно спрямо тяхното. Казва си. Опппа, и потрива ръце. Виж аз колко знам, как мога да ги науча, възпитам, въвведа в живота. Те колко са неопитни, колко много неща не знаят. В повечето случаи това его дори се прикрива, за да не се види как действа и да трябва да се укори. Вие си нямате и напредстава колко неща можете да научите от децата си, защото егото ви се налага над тях. Обаче живота показва какви деца се "възпитават", но това его отново отрича да види проблема в себе си. Така е нещата когато се доведат само до разум.Така е когато няма любов от чувствата.

Любов от чувствата има и ще има, защото винаги през годините на т.нар. първични събития в историята на човечеството, са се прераждали светли същества, които са поддържали, макар и с неимоверни усилия, баланса на този разбалансиран, полярен свят, в който нещата са или черни или бели, или добри, или зли, и в който Любовта бива прикривана зад фалша на ежедневните проблеми, и в който истинските прояви на чиста любов се наказват със смърт..

Последното което искам да напиша, е че идеите и полярностите са нормален механизъм за балансиране и в изживяването на една идея, една илюзия, няма нищо лошо, стига да се поучиш от нея. Поради опиянението от живота тук, връзването, че това е единствената реалност, всеки просто изживява, но не се поучава от изживяното. Склонен е да търси тази друга реалност къде ли не, в коя ли не илюзия, но не поглежда в себе си, за да я намери. От проявата на какви ли не полярности, които човек така и не е уравновесил, защото просто ги е гледал и им се е поддавал, мисленйки дори, че той ги е създал, светът е това което всъщност малко хора виждат. Всъщност той е толкова объркан и разбалансиран, че вече никой нормален механизъм на еволюцията, дори и съзнателена намеса базирана на опит, не могат да го оправят.

ТРЯБВАТ ИСТИНСКИ ЧУВСТВА ИДВАЩИ ОТ ЖЕНСКОТО НАЧАЛО ЗА ДА СМЕКЧИТЕ ИГРИТЕ МУ. ЗАЩОТо ТЕ НЕ МОГАТ ДА ПРЕСТАНАТ, ТО ТРЯБВА ДА РАЗБЕРЕ СЕБЕ СИ чрез тях.

musica universalis

viryska

  • Гост
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #94 -: Август 10, 2006, 18:38:20 pm »
Да обичаш е лесно,може би това е най-лесното и естествено нещо на тоя свят.
Нуждата да обичаш е толкова естествена,колкото е естесвено дишането,
като действие,например.Когато се роди дете,единствената нужда,която има,
освен естествените природни,е да обича родителите си.
Но това всъщност е само началото,защото през целият си съзнателен живот,
човек се стреми да обича,върнете се назад в написаното по темата
и вижте колко много от нас,пишещите тук искат да обичат.
Няма значение колко философия има в написаните постове,в крайна сметка
остава нуждата да дадем на някой любов.Да я дадем,защото изпитваме нужда......
Любовта е дар,Божествен дар.......най-големият дар.

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 581
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #95 -: Август 11, 2006, 02:50:26 am »

viryska х 10 простичко и точно, без претенции, по детски

Докато iti ни пише какво ние трябва да направим, от позицията на такъв, който вече го е направил, аз ще привиждам в това един вид разделяне на аз "направилият" и те "още не", присъщо именно на "мъжката" логичност, с която iti така старателно се бори. Твърдението, че зад думите на Xpuctoc Muxaul се крият голи религиозни формалности показва, че
iti въобще не стои на теологическата висота, от която могат религиите да бъдат запратени назад зад отварящата се пред посветения Мистическа бездна. Сега виждам у iti (с риск да прескоча забраната да обсъждам какво знае и какво не знае) едно материалистическо, "отвън" схващане за религията, което е всичко друго, но не и така претендираната любов. За едно iti е прав: днешната култура до такава степен се е отдала на мъжкото, рационализиращо начало, че е на прага да погуби женствената емоционалност и нейната притегателна всеобхватност. В такова условие любовта не може да съществува и то трябва да се умекоти. Но това, което е парадоксално за мен, е усещането, че докато iti полага усилия да ни насочи натам, и то от позицията на знаещ, опитал и проверил, самият той не прилага никаква любов, а чист, назидателен, логически тон. Дали това не е някакъв двоен стандарт, или още по-силно идва да покаже един характерен за времето ни проблем?
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #96 -: Август 11, 2006, 08:53:56 am »
Без да претендирам за някаква религиозна компетентност, или принадлежност, за каквато ме нарочиха, бих искал да добавя към досега изписаното, че въпросното женско начало присъства още в самата Света Троица, още наричана Райска Троица - Отец, Син, Дух. Синът е мъжкото начало, Духът е женското. Много грубо казано, мъжкото начало се проявява като ум, а женското като интуиция. Умът и интуицията трябва да са в хармония, тук сме на едно мнение. И двете начала са АБСОЛЮТНО равноправни без никакви компромиси в полза на едното или другото. Вече как се проявяват в нашия свят е отделна тема и аз не коментирам, защото не съм специалист. Така нареченото шесто чувство, или по-скоро сетиво, интуицията, не е чувство по смисъла на останалите и познати нам чувства. Бих го нарекъл духовно сетиво. То не чувства, то знае отговорите на всичко и не се опитва да разбира знанието. В някои източници, не цитирам, за да не бъда отново обвинен в религиозна принадлежност, което не е вярно, се твърди, че умът е мислещият, чувстващ и възприемащ механизъм на човешкото същество. Умът разбира преди да знае, а духът знае преди да разбира. Духът се опитва да въздейства върху ума, под формата на фина настройка, а ума търси и се стреми да получи такова настройване от духа. Това е въпросната хармония, за която стана дума. Ако чуваме вътрешния си глас и ума възприема това, което му се казва оттам, тогава двете начала са в хармония.  :)

Oberon

  • Гост
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #97 -: Август 16, 2006, 10:01:11 am »
Позволих си да копирам това...красиво нещо от друг сайт:

Отломки от звездите болни и болящи,
стопени в мътните води –
сгуши се във мъглявините бледи
сред кадифеночерния небесен океан,
малко счупено сърце…

Те шептят на моравите хоризонти
приказки за смъртните ми нощи –
да се крия в тишината овехтяла
на дотляващия смътен пламък
от загубената сред катранените ти следи свещица –
тъй боли…

Безплътна сянка от мръсната стена се свлича,
вятърът пилее листите, завесите на мъничката ми душа,
а аз съм прикована – към гърчещата се земя – и съм тук,
а ти си горе! – и за да спася звездите, протягам двете си ръце!
… но в криле те няма никога да се превърнат!…

И обгръща ме мразът на двете ти очи –
ледени среднощни езера – и погиват в тях звезди! –
а твоята душа е моята единствена звезда,
прегръща ме, притиска във смразена сфера,
отразява се във огледалото, забито в моето сърце…

Пропълзяват демони отвред, като змии обвиват мойто тяло,
преглъщам – безвъзвратно – грозната им кървава вълна,
и сълзите прегръщам, и във миг крещя… Наоколо – единствена стена.

… трепетна ръка от нощното видение ме буди
и тръпна в бледата и призрачна зора –
че и денем, и в съня си… аз пак ще съм сама.
« Последна редакция: Август 16, 2006, 10:02:40 am от Oberon »

Неактивен ----------

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 581
поезия за любовта в живота ни
« Отговор #98 -: Август 16, 2006, 14:36:29 pm »
    Две хубави очи. Душата на дете
    в две хубави очи; - музика - лъчи.
    Не искат и не обещават те. . .
    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли!

Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.

    Душата ми се моли,
    дете,
    душата ми се моли. . .
    Не искат и не обещават те! -
    Две хубави очи. Музика, лъчи
    в две хубави очи. Душата на дете.

Яворов
Цитат
За да има надежда, че такова велико събитие щ

Oberon

  • Гост
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #99 -: Август 16, 2006, 17:58:18 pm »
Без думи..."красиво", "чувствено"...са слаби епитети за тази лирика...
Благодаря, че ни го припомни, Флай

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #100 -: Август 22, 2006, 20:15:17 pm »
Който е изучавал различните прояви на любовта, знае че плътската любов, която е просто егоистично задоволяване на физиологически апетити, не носи просветление. От друга страна, колкото по-духовна е любовта, толкова повече тя събужда дремещото в подсъзнанието ни знание: човек започва да открива различни истини и долавя определени спомени, когато те се издигат до нивото на съзнанието. Важно е да почувстваме разликата в последствията от тези два вида любов. Примитивната животинска любов обезобразява, обезчестява и разяжда нещо в човека, докато любовта за която говорят и която проявяват Посветените възстановява, лекува, пречиства, въздига и в същото време отваря очите му за фантастични открития. Това са тънки, но много реални и неопровержими факти. Всичко в живота на човека зависи от становището му за любовта.

Из "Любов и сексуалност", Михаил Иванов

Неактивен Xpuctoc Muxaul

  • Малко Писал
  • **
  • Публикации: 447
  • Виждам мислите ти!
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #101 -: Август 22, 2006, 20:23:31 pm »
НЯМА ПРЕСТЪПНА ЛЮБОВ
Петър Дънов

Естеството   на  любовта

Любовта е най-важният въпрос на живота. Разрешите ли него, ще разрешите всички останали въпроси, от какъвто и характер да са те - личен, обществен, семеен или общочовешки.

Любовта е сила, която преобразява всичко и спасява човека. Тя идва в реална, жива форма и  премахва всички прегради. Който се домогне до нея, влиза в областта на разумността.

Физическата любов е с прегръщане, с целувка. Реалната любов е с докосване, а идеалната е само отдалеч, от разстояние.

Физическата любов носи големи промени. Който иска да я опита, трябва да знае, че ще се движи от едно състояние в друго, от радост в скръб, и от скръб в радост.

Божествената любов върши чудеса. Където мине, твори и пресъздава. Тази любов трябва да се изучава. Но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки жертви, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи жертви?

Любовта е нещо възвишено. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Това, което дразни човека, и събужда низшето в него, не е любовта. Това е изопаченият човешки живот, който сега се проявява.

Любовта е фундаментът, тя е основата на всичко, защото е добродетел, която е сляпа към грешките на хората и от нищо не се обижда. Дори в най-големите грешки на хората тя вижда само добро.

Любовта е глуха за всички лоши, обидни думи. Ти не можеш да огорчиш сърцето на любящия човек, нито можеш да помрачиш ума му, нито можеш да смутиш душата му. На всички обиди и огорчения той ще се усмихне. Любовта е непобедима сила. Който има Любов, той е силен човек.

Любов, която не може да издържи на всички изпитания в живота, не е истинска любов.

Когато светлината и любовта идват от един източник, грях няма. Но когато светлината и любовта идват от различни източници, там е грехът.

Някой иска да прояви обичта си към някого, но се страхува да не го излъжат. Може ли любовта да се страхува от лъжата? Слънцето огрява и топли всички същества, макар някои от тях да вършат престъпления.

Когато влязат в любовта, хората се натъкват на една ужасна гама, от която всички страдат. Който се влюбва, той трябва да знае, че ще мине през тази гама на смъртта. Ако съзнанието му е будно, той ще мине през нея, ще научи нещо и ще излезе, но ако не е будно, ще го сполетят най-големи нещастия, каквито не е сънувал.

Любовта не е в жертвата. Любовта изисква нещо повече от жертва. Жертвата е само закон за изкупване на нашите грехове.

В любовта няма никакъв грях. Любовта е от Бога. Всяка любов, която повдига човека, иде от Бога.

Любовта изключва всякакво насилие. Тя действа между хората само тогава, когато те вършат всичко доброволно. Всеки човек има желание да бъде свободен, сам да пожелае да направи нещо за своя ближен. Заставите ли го насила да направи добро на някого, той веднага ще ви се противопостави.

Първото качество на истинската любов се изразява в желанието на човека да постави своя любим на същото ниво, на което той сам се намира.

Любовта се проявява в живота извън времето и пространството. Тя не зависи от времето, нито от външните условия. Любовта идва от контакта на човек с Бога и се предава чрез вътрешен тласък, чрез вътрешен импулс.

Хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Където и да отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. Те са смирени и искрени.

Любовта е единствената сила, която постъпва абсолютно безпристрастно. Тя отваря очите на хората, а не ги затваря. Който обича, вижда нещата ясно. Само чрез любовта може да познаете хората.

Любов, в която има страх, не е истинска. Единствената сила в света, която не познава страха, е любовта.

Само топлината на любовта е в състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования в живота.

Мощна сила се крие в любовта. Тя прави чудеса. Заради любовта хората са готови на такива жертви, каквито без любов никога не биха направили. Любовта облагородява човек и подобрява условията. Затова, каквото прави човек, трябва да го прави с любов.

Красотата на любовта се заключава в това всички същества да ви обичат, а не само едно.

Любовта е вечният стремеж на две души.

Престъпността е в невежеството, в кривото разбиране и неизползване на любовта. Престъпността е, че искаме да сложим любовта в окови.

Любовта е път на най-малкото съпротивление. Божествените души никога не вървят по пътя на любовта, а по пътя на мъдростта. Който иска да не прави грешки, да върви по пътя на любовта. Тя е дадена за слабите хора в света. Силните хора нямат нужда от любов, слабите имат нужда от любов.

Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби с нея, човек трябва да мине по пътя на скърбите и страданията.

Когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е чрез любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли и ще бъдете готови да служите.

Любовта представлява свят на услуги. Където е любовта, там е раят, там е блаженството, там е Бог, там са всички блага.

Любовта никога не ревнува, никога не търси своето право! Тя прави човек привлекателен и не държи на достойнството.

Разликата между човешката и божествената любов се състои в това, че божествената любов допълва всичко в човешката любов, без да я изменя.

Любовта може да бъде физическа, механическа и духовна или божествена. Това са три положения, чрез които законът на Любовта трансформира силите на света.

Любовта е онази космическа сила в света, която може да тонизира човешкия организъм. Любовта, даже в своето низше проявление, е сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот. Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, на науката, на хубавите отношения, дава подтик на цялата природа, на цялото човечество и този подтик само може да подобри света.

Любовта може да се предаде по физически, астрален, умствен, причинен начин и по хиляди други начини, но резултатите винаги са еднакви. Тя носи светлина, топлина и свобода.

Любовта не забравя. И в другия свят да идеш, пак ще мисли за теб.

Любовта сама по себе си е чиста, но съдовете, в които се излива, не са еднакво чисти, вследствие на което тя намалява.

Любовта не мисли за последствия. Тя се ръководи от принцип и щом принципът е правилен, и последствията ще бъдат правилни и добри.

Любовта не е трайна, защото е толкова силна, че ако се застои, човек не би могъл да устои на нейните вибрации.

Любовта предизвиква физическо и умствено преображение в хората. Тя създава у човека ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество се изменя. Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

Чрез любовта си към Бога човек се ражда, а чрез любовта си към ближния той расте.

В любовта има един елемент, който разтопява хората, и богати и сиромаси, и учени, и прости. Плачеш, тъжиш, весел си, отчаян си, какво ли не, но главното е, че всички огньове и падане, и ставане, и летене, са плод на любовта.

Любовта не обича никакви оплаквания - това, че си невежа, че си сиромах, че си грешник, не я интересува - слага те в огнения кюп и те разтопява. Колкото и да се криеш, да се предпазваш, тя ще те намери. Не остава нищо друго, освен да кажеш: “На твое разположение съм!”

Неактивен Albinoni

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 859
  • „L'amour est l'enfant de la liberte"
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #102 -: Август 22, 2006, 22:12:42 pm »
Xpuctoc Muxaul,  - красота, братле, красота ...  истински и прекрасни мисли...  :D  Благодаря! :D
Любовта наистина  съдържа  собствена   неповторима  поезия  и  излъчва уникалната хармония на съвършенството.
  :)
« Последна редакция: Август 23, 2006, 04:30:12 am от Albinoni »
„L'amour est l'enfant de la liberte" Всяко нещо, до което се докосваш е част от Пътя! Достигни до ис

Oberon

  • Гост
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #103 -: Август 22, 2006, 22:20:56 pm »
Are u following me?
Suffer my pretty worrior,
Suffer my pretty child
THE TIME HAS COME TO CONQUER
AND I WILL RPOVIDE YOUR END!!!
WE MARCH !


:))))))))))
Благодаря Михаиле!!!!

Неактивен asdfghjkl

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 2 780
  • Невъзможно е нищо
Отг: Мястото на любовта в живота ни
« Отговор #104 -: Август 23, 2006, 04:32:55 am »
Това се превърна в една от най - стойностните теми във форума :) :) :)
Oh, look at you... Look at you! Stop trying to control everything and just LET GO! LET


 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27