християнството не започва с исус. луцифер е просто някакъв дребен локален римски бог, бог-форма, която е човешката идея даваща някакви човешки качества на слънцето. дори името му е буквален превод на източника на светлина, която окото може да възприеме - слънчевата светлина. няма друга агенда зад него, заради която да си струва да му се обръща внимание. взимането на името му е било стар трик на християнството, като строенето на църкви на стари езически храмове, осиновяването на идеи от друидизма, обредите, символи, които са съществували и преди, датите на празниците, списъкът е много дълъг.
в езотеричната традиция обаче луцифер е друго същество, а неговото възприемане на земята е просто отзвук на качествата му. луцифер на щайнер няма общо с малкото крилато херувимче с лък в рим. ранната гностична традиция говори за богоподобно същество, бог-демиург или бог-узурпатор, които намесва съзнанието си между физическата вселена и светлината и образно казано измества със съзнанието си истинските духовни измерения, като налага свои закони, създавайки имитация и илюзия на духовно пространство във вселената. луцифер не е това същество, но съществува в "тялото" на този бог-демиург.