Ей,хич немога да си изразявам мислите в писмена реч! Нямам предвид нито саможертва, нито патриотизъм ,нито някаква изкривена представа за смелост. Възхищавам се на философията на този човек , заради това:
В първия момент разгорещеният Списаревски е взел спонтанно становище, оправдаващо решението за таран. Достигнал до пълно съгласие със себе си по този въпрос, той започнал да говори за крайната мярка във въздушния бой - тарана - като за нещо естествено, за което летецът трябва да е готов винаги щом защищава Родината.
и това
Поглеждаш бензиномера, бако (тъй се обръщаше към приятелите си), нямаш „Тунджа" (авиобензин). Нямаш вече и джепане (муниции). В този момент чувстваш, че от теб тече кръв, ударен си. Пръстите ти тръпнат, вкочаняват се вече... Какво ще правиш?"
Списаревски разбира тарана, като естестествено продължение на стрелбата с картечниците.И забележете , той говори за таран само в крайна безизходица.
А мотивацията и моралът на нашите пилоти е бил много висок и без друго. Незнам дали сте чували , но през 1943 , американците хвърляли от самолетите контейнери с играчки-бомби.Жертвите били основно деца.Това не е малко за да си мотивиран.Има и доста сведения , че американските изтребители стреляли по катапултирали наши пилоти.Това се счита за най-мръсното във въздушен бой.А ето и малко спомени на американци:
ЛЕЙТЕНАНТ ДЖОН МАКЛЕНДЪН: „Само шест минути преди да падна с моя изтребител, със собствените си очи видях нещо нечувано и страхотно. Не знам дали американските летци са преживявали нещо подобно в Европа. Със същите очи, с които ви гледам, наблюдавах как вихрено летящ български изтребител се отдели от вече сгромолясващата се към земята наша "летяща крепост" и се хвърли с всички сили върху друга и се стовари върху нея. Той откъсна опашката й и „крепостта" се разчупи като голям дъб, поразен от гръм в планината. А там бе един от нашите най-добри екипажи. Наистина, страшна смърт даже и за най-смелия пилот!"
ЛЕЙТЕНАНТ ЕДУАРД ТИНКЕР: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията."
ПОДОФИЦЕР РОБЪРТ РЕНЪР: „Беше истински ад. Всички изтръпнахме, когато още в третата минута от боя съзряхме да пада една наша "летяща крепост". Само минута след това нашият бомбардировач се разтърси от страхотен удар, моторите пламнаха и аз не зная какво е станало по-нататък с мен. Почувствах, че нещо ме удари в слепоочието и изгубих съзнание. Вероятно съм падал във въздуха с бордовата картечница. Парашутът ми се е отворил сам, изтеглил ме е от картечницата и така съм паднал на земята... Ударът на вашите изтребители беше много лют... Никога няма да забравя тази наша драма!"
Подофицерът Робърт Хенри Ренър (24 г.) е единственият останал жив летец от екипажа на „Либърейтъра", свален с таран от първата българска "жива торпила". Разказват, че в болницата, където лекувал своите рани, помолил да доведат при него майката на Списаревски, на която в знак на дълбоко уважение пред подвига на нейния син искал да предаде своите ордени и медали.
Това последното за медалите не го вярвам.
Както и да е , говерехме за избора.Въпреки , че разбирам философията на Списаревски, ако можех,щях да му кажа да не го прави, защото нужда от него ще има и след този бой.