Има значение за какви точно същества става въпрос: по-висши интелектуално или по-висши духовно (което винаги е съчетани и с много по-развит интелект). Във втория случай възможността за манипулации от тяхна страна следва да се изключи, иначе няма да са на по-високо духовно ниво от нас, а на това на което сме и ние. За съжаление хората сами постават гранци между тези същества и себе си; в хората липсва духовния стремеж, а именно общите цели и интереси, подобните мисли, чувства, нагласи сближават. Е, не се учудвайте, че контактите с тези същества са изключително редки, за разлика от контактите с по-нисши същества. Развитите духовно същества няма да паднат до нашето ниво на съзнание, значи ние трябва да извисим съзнанието си до тяхното ниво; това би направило общуването възможно. Иначе до тогава можеме да разчитаме на посредници, като свързващо звено между нас и тях. Това има обаче своите недостатъци и дори рискове.
Всъщност когато общуваш с по-развито духовно същество, енергията може да тече преобладаващо в една посока: от това същество към нас. То може да ни насочи по някакъв начин, да ни вдъхнови, да ни даде някаква идея (в никакъв случай не готово решение). Ние какво можем да му предложим в замяна. Единствено да разберем идеята и да я реализираме в живота си.
Не знам дали трябва да го казвам, но може да се очаква, че щом има същества, които се хранят с еманациите на нисшите чувства в човека, като гняв, омраза, ревност, алчност, гордост, апатия и др. също има такива, които се хранят и с еманациите съпътстващи възвишените чувства. Разликата е, че във втория случай човекът нищо не губи, защото става въпрос за състояние на съзнанието, което е над обичайното за съответния човек, което е желателно да бъде запазено по-дълго време, докато при омразата примерно, съзнанието е на по-ниско равнище от обичайното и човек няма полза да остава в това състояние. И при двата случая човек влиза във взаимодействие с по-развити или по-слаборазвити същества.