Автор Тема: Символите - значение и правилна употреба  (Прочетена 86703 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Heinie

  • Гост
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #30 -: Януари 25, 2006, 09:37:16 am »
Ето какво намерих. Превеждам, да се запише в аналите!


PHOENIX CADUCEUS

Symbol of FireDance

Oberon Zell has created this emblem for everyone who has ever risen from the fires of transformation into the free flight of rebirth. In this sterling silver pendent the gold detailing of the Caduceus symbol embraces the mythical Phoenix rising out of its own ashes. This symbol also brings to mind the fiery Kundalini of the Yoga tradition rising up the spine of the practitioner in moments of divine inspiration.



ФЕНИКСОВ КАДУЦЕЙ

Символ на огнения танц

Oberon Zell е създал тази емблема за всеки, който някога се е издигал от пламъците на трансформацията в свободния полет на прераждането. В този медальон от чисто сребро златният детайл на кадуцея обвива митичния феникс, издигащ се от своята собствена пепел. Символът също така напомня на огнените Кундалини в йога-традицията, издигащи се по гръбнака на практикуващия в моменти на божествено вдъхновение.

Неактивен Mirotvorec

  • Много Писал
  • *****
  • Публикации: 3 793
  • Азъ, от Народа на Еднорога
    • http://silverunicorn.org/
Отг: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #31 -: Януари 25, 2006, 10:01:28 am »
Ето това ми беше мисълта - това е знак за трансформация, устрем, полет към ...кой накъдето види.   :D
Не мисли като човек!-Крион

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #32 -: Май 17, 2007, 02:52:56 am »
                   Човекът, най-значимият символ. Седемте печати.

Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият Човек. Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и  интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили. Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество. Ако проучите едно животно, Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм. За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка. Например, окултистът знае, че хората не биха имали тези сърца, които имат днес, ако не съществуваше лъвът в природата извън тях. Нека да погледнем назад към едни по-ранни времена, когато още не е имало лъвове.
Хората, най-старите същества, вече са съществували, но по онова време, те са имали съвсем другояче конструирано сърце. Наистина, навсякъде в природата има прикрити съотношения. Когато в много отдалеченото време, човешкото сърце придобило настоящата си форма, се появил лъвът. Същите сили са оформили и двамата - сърцето и лъвът. Като че ли тези сили са екстрахирали лъвската есенция и с божествено артистично умение са изработили от нея сърцето. Вие може да смятате, че човешкото сърце няма нищо лъвско в себе си: но, че наистина притежава това, все пак е така за окултиста. Не трябва да забравяте факта, че когато нещо бъде въведено в съотношението на един организъм, тогава то ще функционира много по-различно, отколкото функционира, когато е свободно. Обратното, може да се каже, ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето и да формирате едно същество, което да съответствува на това сърце - ще рече, едно същество формирано по такъв начин, че силите на организма да не определят неговата структура - тогава Вие ще направите един лъв. Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва. Посветеният, Платон, също така поставя царската душа в сърцето.
Парацелз използува едно много красиво сравнение, за да покаже тази връзка на човешкото същество с природата. Той казал, че отделните същества в природата са букви, а хората са думи, които са съставени от тях. Навън, големият свят, Макрокосмоса: в нас, малкият свят, Микрокосмоса. Навън всичко съществува отделно. В хората е определено от хармоничното отношение с другите органи. Точно това ни дава възможност да илюстрираме, чрез човешките същества, развитието на цялата Вселена, дотолкова, доколкото тя принадлежи на нас.
На седемте печати, които бяха окачени в залата по време на конгреса в Мюнхен е изобразена една картина на тази еволюция на човека във връзка със света, към който той принадлежи. Нека да видим какво е изобразено на тях.

Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му. Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети - Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно  общо човечество.
Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап. Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си. Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс.
Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви. Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума. Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство". Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка. По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си. Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшевствениците на човечеството - Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили - създали са всички неща, които са около нас днес. Те са, които са създали всички хора, животни и всичко друго, което е проявено. В буквалния смисъл всички вие сте думи, изговорени от божествените същества.
"В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото." Това съвсем не означава философско слово в умозрителен смисъл, Св. Йоан с това е записал един първичен факт, който трябва да бъде взет буквално.
И в края ще бъде Словото. Творението е реализация на Словото и хората в бъдеще ще реализират онова, което днес е Словото. Тогава хората не ще имат вече тези физически форми, които имат днес: те ще са напреднали до формата, която е съществувала на Сатурн, до огнената материя.
Онова същество, което е изговорило всичко, което е в света днес, е великият прототип на хората. Той изговори Сатурн във Вселената, Слънцето, Луната, Меркурий, Юпитер и Венера. Седемте планети в печата показват това. Те са знака, който показва висините, до които човек ще бъде способен да се саморазвие. Тогава неговата планета ще се състои от огнена материя и той ще може да говори творчески и чрез това да оформя тази огнена материя. Огнената сабя, която се подава из устата на фигурата в печата, означава това. Всичко ще бъде огън и от там краката от течащ метал.
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът, като индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно. Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови - Азове /Се- бета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят. Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един носи своето Аз, своето Себе. В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически. Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият - с орела, третият - с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз.

« Последна редакция: Май 17, 2007, 04:22:45 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #33 -: Май 17, 2007, 04:02:38 am »
Така във втората картина - Втория печат, в апокалиптичните животни - лъв, орел, крава и човек - ни е показано, един еволюционен етап на човечеството. Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирие на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физическа трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на Сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чувани от тях. И поради това, виждаме тръбите в Третия печат.       
От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати. Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето.
Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачват отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света - отделните букви, от които човек е съставен - той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си. Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпрострени по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицират повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при Четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин. Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще полу¬и по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се. Дъгата, като символ на съвършеното творение, го заобикаля. В Откровението на Св. Йоан може да намерите подобен печат, в който има книга в средата на облаците. Св.Йоан казва, че посветеният трябва да погълне тази книга. Тук се казва за времето, когато хората ще получат мъдрост, не само от- вън, но ще бъдат проникнати от нея, както това е случаят днес с храната, когато те самите ще бъдат въплъщение на мъдрост.
Тогава ще приближи времето, когато големи промени ще станат в Космоса. Когато хората ще са привлекли Слънчевата сила, то Слънцето отново ще се съедини със Земята. Хората ще станат Слънчеви Същества и чрез силата на Слънцето, те ще могат да създават Слънца. От тук и жената, която ражда Слънцето, в Петия печат. Хората, толкова много ще са напреднали морално и етично, че всички разрушителни сили в тяхната нисша природа ще бъдат победени. Това е изобразено, чрез животното със седемте глави и десетте рога. В краката на Слънчевата Жена е Луната, която съдържа всички тези нисши субстанции, които Земята не може да използува, но не е и изхвърлила. Всички магически сили, които Луната, все още упражнява върху Земята ще бъдат победени тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще е победил Луната.
Следната картина -Шестия печат ,ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаил, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултитстът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента. Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното - най-висшето, противоположното контра-измерение. В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много - видяхме до каква висота - но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала. Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
Модерната астрономия се подържа от два постулата на Коперник, но един трети не е взет предвид. Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобра¬ен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света. Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието. Това е изразено в Розата на Кръста от Е. Д. Н. Екс Део Насцимур - от Бога съм роден.
Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя един втори елемент на живота, това е смъртта. Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смърта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее. Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание. Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя. Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС - И. С. М. Ин Кристо Моримур.
Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива ,проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с духа, който изпълва и прониква света, символизиран от гълъба. Той ще възкръсне от смъртта и отново ще живее в духа - П. С. С. Р.  Пер Спиритум Санктум Ревивисци- мус.
Тук е теософския Розов Кръст. Той изпраща лъчи, към онези времена, когато религията и науката ще се помирят.
Вие виждате как целият свят е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила. Вие можете непрекъснато да се връщате към тези печати и ще видите, че като медитирате върху тях, те ще ви разкрият безкрайна мъдрост. Те могат да имат огромно влияние върху душата, защото са създадени от космичните тайни. Окачете ги в една стая, където се разискват такива неща- разисквания, чрез които човек се издига до световните тайни на света и те ще се окажат с голямо просветяващо и оживяващо влияние, въпреки че хората, твърде често, не ще осъзнават тяхното /влияние/ въздействие. И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести. Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането. Което е родено от духовното, принадлежи на духовното и не трябва да се профанира. Това е показано чрез самото въздействие.
Духовни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие.
« Последна редакция: Май 17, 2007, 04:10:06 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #34 -: Май 17, 2007, 04:16:47 am »

ПЪРВИЯ ПЕЧАТ


ВТОРИЯ ПЕЧАТ


ТРЕТИЯ ПЕЧАТ

- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #35 -: Май 17, 2007, 04:21:45 am »

ЧЕТВЪРТИЯ ПЕЧАТ


ПЕТИЯ ПЕЧАТ


ШЕСТИЯ ПЕЧАТ



СЕДМИЯ ПЕЧАТ

Р.Щайнер
Окултни знаци и символи

« Последна редакция: Май 17, 2007, 04:26:51 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #36 -: Май 17, 2007, 07:45:34 am »
                                 
ЛОТОСЪТ КАТО СВЕТОВЕН СИМВОЛ



                                                         


"... Тогава, възседнала Лотос,
Блестящата Богиня на Красотата, несравнената Шри,
се издигнала от вълните..."


Няма древни символи без дълбоко философско значение, като при това тяхното значение и важност нарастват с древността им -такъв е и Лотосът. Това цвете, посветено на Природата и нейните богове, изобразява Абстрактната и Конкретната Вселена и е емблема на съзидателните сили в духовната и физическата Природа. От най-древни времена то се е почитало като свещено от арийците, индусите, египтяните, а след тях и от будистите. Почитало се е в Китай и Япония и е било прието като християнска емблема от гръцката и римската църква, която, заменяйки го с лилията, го направила символ на Вестоносеца.
В християнската религия, във всяко изображение на Благовещението, Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, държащ в ръка стръкче лилия. Лотосът изобразявал огъня и водата, или идеята за създаване и зараждане, поради това и стръкчето лилия, което го заменило, символизира същата идея както и Лотосът в ръката на Бодхисатва, възвестяващ Маха-Майа, майката на Гуатама, за раждането на Буда, Спасителя на Света. Също така Озирис и Хор постоянно са били изобразявани от египтяните във връзка с цвета на Лотоса в качеството им на слънчеви Богове или Богове на Огъня; както и Светият Дух досега е изобразяван с „огнени езици" в „Деянията на Апостолите".
Лотосът е имал и още има своето мистично значение, тъждествено у всички народи на Земята!У индусите Лотосът е емблема на съзидателните сили на Природата чрез посредничеството на Огъня и Водата, или Духа и Материята. „О, Ти, Предвечни! Аз виждам в Теб Брама-Твореца, седящ на престола над Лотоса!" - гласи стих от Бхагават Гита.
Семената на Лотоса, още преди да пораснат, съдържат съвършено оформени листа и миниатюрен праобраз на това, което ще стане напълно развитото растение. Лотосът в Индия е символ на плодородната земя и дори - символ на Планината Меру. Четирите Ангела, или Гении, на четирите части на небето, Махараджи на Стансите, стоят всеки на Лотос. Лотосът е двояк праобраз на Небесния и земния Хермафродит, бидейки, така да се каже, двуполов.
У индусите Духът на Огъня или на Топлината - пробуждащ за дейност, оплодотворяващ и развиващ в конкретна форма по своя идеален праобраз всичко, което се ражда от Водата или Първоначалната Земя - съдействал за появяването на Брама. Цветът на Лотоса, изобразен като растящ от пъпа на Вишну, Бога, почиващ във водите на Пространството върху Змея на Безпределността, е най-яркият от всички символи. Това е Вселената, проявяваща се от Централното Слънце, от Точката на вечно скрития Зародиш. Лакшми (женският аспект на Вишну), която в Рамайяна се нарича също Падма, т. е. Лотос, е представена плаваща върху цвета на Лотоса при „Сътворението" и по време на „Биенето на Океана" на Пространството и издигаща се от „Млечното море" подобно на Венера-Афродита от пяната на океана.

Основната мисъл на този символ е прекрасна и освен това показва явното родство на всички религиозни системи. Лотосът или водната Лилия изразява една и съща философска мисъл - еманацията на Обективното от Субективното, Божественото Представяне, преминаващо от абстрактна в конкретна или видима форма. Веднага след като Тъмата или по-точно това, което за невежеството е „Тъма", изчезне в своето собствено царство на Вечната Светлина, оставяйки след себе си само своето Божествено Проявено Представяне, разбирането на Съзиждащите Логоси се открива и те виждат в Идеалния Свят, преди това скрит в Божествената Мисъл, пра-образи на формите на всичко и пристъпват към възпроизвеждане и построяване, или ваене, по тези образци на преходни трансцедентални форми.
В тези стадии на Действието Демиургът още не е Строител. Роден в Здрача на Действието, той трябва отначало да осъзнае Плана, да постигне идеалните форми, скрити в Лоното на Вечното Представяне, подобно на бъдещите листа на Лотоса, непорочните листенца, скрити в семето на това растение.
В езотеричната философия Демиургът, или Лотосът, разглеждан като Създател, е просто абстрактен термин, идея, подобно на думата „войнство". Както последната е всеобемен термин за съвкупността от активни сили или действащи единици - войници, така и Демиургът е качествен колектив от множество Създатели или Строители.

„Излизайки от Душата на Света, веднъж отделен от Първопричината, той издишва и излъчва от себе си цялата Природа. Той не се намира над нея, а се смесва с нея: Брама и Вселената представляват едно Същество, всяка частица на което в своето естество е Самият Брама, излязъл от Самия Себе си."                                                                                                       
Бюрнуф

В раздела от Книга на Мъртвите, наречен „Превръщане в Лотос", Богът, изобразен във вид на глава, излизаща от това цвете, възкликва:
Аз съм чист Лотос, излязъл от Лъчезарните... Аз нося вестта на Хор. Аз съм чист Лотос от Слънчевите Поля."
Идеята за Лотоса може да бъде намерена даже и в първа глава на Книгата Битие, в главата за сътворението на Света от Елохимите. В тази идея трябва да търсим началото и обяснението на следния стих от еврейската космогония: „И каза Господ - Земята да създаде... дърво, даващо плод от своя род, семето на което е в него самото."  Във всички първобитни религии Богът-Творец е „Син на Бащата", т. е. Негова Мисъл, станала видима - и преди християнската ера, започвайки от Тримурти на индусите и завършвайки с трите кабалистични глави в Писанията на евреите, Триединното Божество на всеки народ е било съвсем ясно изразено в неговите алегории.

       

*****

  Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете, разцъфтяло върху застоялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху неутралната необятност на първичната вода. Основното образносимволно значение на лотоса е съзидателната сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на Лoтоса обикновено се сравнява с половия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за възраждане. Най-популярните символни понятия, свързани с това растение са потомство, плодовитост, плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение, безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина, забрава и др. Структурата на цвета на Лотоса (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието между мъжкото и женското начало. Пъпката на Лотоса е египетски и инду-истки символ, познат от първите иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни.
  В Египетсктата митология лотосът се счита за "цветът, който стои в началото" и се е появил от първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е "произлязло от светлината", като е еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. "Изплуващият от водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце" (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява "като златния юноша, произлязъл от лотоса."
  Според свещените древноиндийски книги, Лотоса  е произлязъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина, превръщайки се в  символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с женското лоно и олицетворява Богинята-Майка, източник на божествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8 листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката образност от пъпа на бог Вишну  изникнал лотусът, от чието венчелистче се появил Брама. 
  В китайската любовна литература Лотоса често се използва за образно изразяване на женското лоно или като комплимент за куртизанка (напр. "Златен лотус"). Наравно с това в Китай Л. олицетворява "чистотата и целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила". Съотносим е с лятото и се възприема като един от 8-те символа на щастливото предсказание.
  В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската традиция в образите на лилията и лалето. Ос-вен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво (кири-нейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лотосовото дърво се намира на седмото небе, вдясно от престола на Аллах.

                                                                                                                         
Източник: Светът на символите
                                                                                                                         Х.Енев
« Последна редакция: Юли 13, 2007, 01:10:46 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Oberon

  • Доста Писал
  • ****
  • Публикации: 1 092
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #37 -: Май 17, 2007, 13:27:37 pm »
RSPCT, tan4e!
In the Kingdom of the Blind, the One-eyed are Kings !!!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #38 -: Май 19, 2007, 22:04:57 pm »

Девойка с ликорна
От Хлудовия псалтир (Византия, краят на IX век)



"Една девица трябва да накара животното да сложи глава в скута и.
Тогава буйността му ще изчезне, и той ще заспи."

"Аз съм истинският еднорог на древните.
Кой може да ме разцепи на две и отново да ме залепи и скрепи така,
че тялото ми вече да не се разпука..."



Еднорогът/Ликорната (Unicorn) представлява Кон с изяществото на газела и с голям рог в средата на челото. Еднорогът, едновременно грациозен и див, е изключително популярен и се среща в голям брой легенди, съчинени от източни и западни народи. През средновековието смятали, че еднорогът може да бъде приближен само от млади момичета. На рога се приписвали вълшбни качества - например да пречиства водата и да неутрализира отровите. Твърдяло се, че вълшебното животно се превръща в истинска фурия при вида на своя враг - слона. Рогът му бил по-скъп от цял град.

 Според "Лексикон на традиционните символи":
"Еднорог - лунен, женствен символ, чиято мъжка противоположност е лъвът; целомъдрие, чистота, непорочност, свършена доброта, добродетел и сила на духа и тялото, непреходност. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. При изобразяване на Дървото на живота от двете му страни се изписва по един Еднорог като страж. Борбата м/у лъва и Еднорога олицетворява слънчевите лъчи и лунни сили и антиподните двойки. Рогът му може да открива и неутрализира сложената във вода отрова."
В Египет Еднорога е символ на всички морални добродетели.
При алхимиците Еднорога олицетворява живака, чиято противоположност е сярата, олицетворявана от лъва.
В Китай често го отъжествявали с квилин, едно от четирите духовни създания. (Квилин - китайско-легендарно същество, натичано понякога Еднорог, олицетворяващо обединяването на силите Ин и Ян (Ян съответства на мъжката, а Ин - на женската сила. Рогът е знак за щастие на императора.
В Християнския свят Христос "Рог на освобождението", рогът като противоотрова символизира силата на Христос да унижтожава греховното; това, че рогът е само един, символизира единството на Христос - син или Христос като единствения Божи син. Олицетворявайки чистота, целомъдрие и непорочност, той е атрибут на Дева Мария и символ на всички морални добродетели. Животът му на единак олицетворява живота в манастира, атрибут на св, Юстина от Антиохия и св. Юстина от Падуа.
При даоистите Еднорогът е основен символ, в образа на квилин събира петте елемента и дородетели.
При гърците и римляните рогът е лунен сърп. Еднорогът е атрибут на всички девици, богините на луната и най-вече на Артемида и Диана.
В хералдиката Еднорогът има тяло и глава на кон, лъвска грива, крака и копита на елен, а в средата на челото - вит рог; заедно с лъва олицетворява силата на слънцето и луната.
В Иран - свършенството; всички морални добродетели.
При евреите - кралско владичество, силата на тялото, могъщество.
В Шумер е бил лунен символ, символ на непорочните богини, изобразява се заедно с дървото на живота.
Ктасей съобщава (ок 400 г. пр. н. е.) за съществуването на подобен на магаре кон, с целебен рог, който е много див и може да бъде хванат само от девица. Плиний го описва с тяло на жребец, глава на елен, слонски крака, зурла на глиган и черен, дълъг два лакътя рог на челото, под който е израснал гранат, лекуващ при докосване всякакви рани. Сърцето на животното също лекувало, и с право Еднорогът става емблема на аптеките.

Извлечено от трудове на К.Г.Юнг :

Еднорога е пример за това  как символиката на Меркурий се е смесила с традицията на езическия гностицизъм и с църковната традиция. Еднорогът не е строго очертана фигура, а приказно същество, което се явява под различни форми: откриваме еднороги коне, магарета, риби, дракони, скарабеи и т. н. Затова, ако бъдем по-точни, ще кажем, че в случая срещаме мотива на еднорогостта. В Химическата сватба  на Розенкроицер се появява снежнобял еднорог и прави реверанс на един лъв. Ликорната, както и лъвът, е символ на Меркурий. Малко по-късно еднорогът се превръща в бял  гълъб, друг символ на Меркурий, който като летящафигура, „spiritus", е паралел на Светия дух. Сред символите на Ламбспринк  най-малко десет (от общо петнадесет) фигури представят двойствената природа на Меркурий. На една от фигурите  еднорога е изправен  срещу един елен . Последният като „ cervus fugitivus" (бягащ елен) е също символ на Меркурий. Милий  представя процеса в серия от седем символа — шестият от тях е еднорог, разположил се под едно дърво, и символизира духа, който сочи пътя към възкресението. В таблицата със символи на Пено еднорогът заедно с лъва, орела и дракона е свързан със златото. "Aurum non vulgi ", както и лъвът, орелът и драконът, е символ на Меркурий.

През цялото Средновековие символът на еднорога е бил известен като „ allegoria Christi" и алегория на Светия дух, така че е бил съвсем обичаен и за алхимика и когато той си е служил с него, несъмнено съвсем ясно е виждал родството или дори идентичността на Меркурий и Христос.




« Последна редакция: Май 19, 2007, 22:36:24 pm от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #39 -: Май 20, 2007, 00:33:40 am »
 Еднорогът в църковната алегорика

Езикът на Църквата заимства алегориката на еднорога от псалмите, където ликорната (всъщност бивол) представя, на първо място, могъществото на Бога ( Псалом 28:6: " И ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион-като млад еднорог"), жизнената сила на човека (Псалом 91:1: " А моя рог възнасяш, като рог на еднорога" ).
 Могъществото на злото също се сравнява със силата на еднорога ( Псалом 21:22: "Спаси ме от устата на лъва и от рогата на еднорогите...избави ме ) От тази метафора Тертулиан прави следната алюзия за Христа:
" Красотата му е като на бик  ,рогът му-рога на еднорог". Тук той говори за благословията на Мойсей(Втор.33:13и сл.):

Да благослови Господ земята му
с многожелани дарове небесни,
с роса и (с дарове) на бездната, що долу лежи,
с многожелани дарове от слънцето
и с многожелани плодове от месечината...
Якостта му е като на първородно теле,
и рогата му са като рога на бивол (във Вулгата е "носорог");
с тях ще избоде всички народи до край земя...

Ясно е, че в тази връзка рогът на носорога означава щастие,сила и здраве за благословения. „И тъй, казва Тертулиан, Христос бе наречен бик заради две качества: едното, че е твърд (ferus= див,неопитомен) като съдия, другото - кротък (mansuetos= опитомен)като Спасител. Неговите рогове са краищата на кръста..." По подобен начин тълкува същия пасаж и Юстин Мъченик : "Рогата на еднорога са Негов рог. Защото никой не може да каже или да докаже, че роговете на еднорога биха могли да бъдат намерени в друг предмет или с друга форма освен в тази, която представлява кръста." Защото в Христос се проявява Божията сила. Заради това Присцилиан нарича Бог „еднорог": "Еднорог е Бог,скала ни е Христос,крайъгълен камък ни е Иисус ,човек на човеците ни е Христос."
Под „ filius unicornium" (син на еднорози)св. Василий разбира Христос. Произходът на еднорога е тайна като зачатието на Христа, казва св. Амвросий. Никола Косен, от когото заимствам тези бележки, добавя, че в утробата на Девата, запленен от любов, гневният и ревнив Бог се умиротворил. Ходът на тези мисли в църковната литература е паралелен на алхимическите представи за опитомяването на лъвовете и драконите. Същото се отнася и за превръщането на старозаветния Бог в Бога на любовта от Новия завет. „ Сигурно безмерно страшният Бог, казва Пичинели, след като е влязъл в лоното на преблажената Дева, се е показал на света миролюбив и съвършено опитомен".
 В своя Speculum de mysterrs ecclesiae (Огледало за тайнствата на Църквата) Хонорий от Аутун казва:
„Твърде дивото животно с един-единствен рог се нарича „еднорого". За да го хванат, поставят в полето една девойка. Тогава животното отива към нея и така го хващат, когато легне в скута й. Чрез това животно изобразяват Христос и чрез рога Му - неговата непреодолима сила. Този, който е лежал в лоното на Девата, е бил хванат от ловците, тоест е бил намерен в човешка форма от тези, които са го обичали".
Св. Руперт също сравнява Христос с носорога, а Бруно Хербиполит го нарича просто cornu (рог). Никола Косен пише, че Алберт Велики в своите Hypotyposes споменава Девата във връзка с моноцероса (еднорога). Алберт е бил вещ в алхимията и е черпил цитати от Хермес. В Tabula smaragdina се говори за „ сина" с невероятна сила, който слизал на земята и прониквал във всичко твърдо. Девата е земен знак не само в астрологията, но също така символизира земята  (при Тертулиан и Августин). Изидор Севилски изтъква „ пробиващата" сила на еднорога. В Tabula има само леко забулен инцест майка -син - нещо, което алхимикът Алберт би могъл да осъзнае.
Eднорогът не е еднозначна фигура. Той може да символизира и злото. Във Physiologus Graecus  за него се казва, че е „животно, което бяга бързо, има един рог и е злопаметно към хората" . От своя страна св. Василий казва: „И внимавай, човече, и се пази от еднорога, тоест от демона. Защото е злопаметен към хората и е умен в правенето на зло..."
Навярно тези примери са достатъчни, за да покажат колко е тясна границата между алхимическата символика и метафорите на Църквата. Трябва да обърнем внимание, че в църковните цитати символът на еднорога включва и аспекта на злото . Тъй като първоначално е приказно чудовище, той съдържа в себе си вътрешна противоречивост(обединение на противоположностите).Това го прави особено подходящ да изрази „monstrum Hermafroditum" (хермафродитното чудовище)на алхимията.


Еднорогът в гностицизма

Съществува също така връзка между езика на Църквата и символиката на езическия гностицизъм. Като съобщава за наасените,Иполит казва, че змията живее във всички неща и във всички същества. По нея били наречени всички храмове . Змията освещавала всяко светилище, всяка инициация  и всяка мистерия.

„Те (наасените) казват, че змията е влажната субстанция, така както (казва) и Талес Милетски (според него водата е първоелементът), и че без нея изобщо не би могло да съществува нито едно същество - както безсмъртно, така и смъртно, както живо, така и неживо."

Тази дефиниция на змията съвпада с алхимическата дефиниция на Меркурий, който също е вода - „ божествената вода", влагата (коренната влажност) и духът на живота, която в качеството си на световна душа (anima mundi) живее не само във всичко живо, но и във всичко съществуващо. Иполит продължава:
„Казват, че на нея (змията) са подвластни всички неща и че е хубава,и че в нея има по нещо от всичко, така както в рога на еднорог бик. Тя всъщност давала красота и зрелост на всяко нещо..."
И така, подобно на рога на ликорната, змията е алексифармакон, а освен това и принципът, който води до съзряване и съвършенство всички неща. Вече познаваме еднорога като символ на Меркурий. Наред с това обаче последният е и преобразяващата субстанция par excellence, която също води до съзряване и съвършенство несъвършените или незрели тела. По тази причина алхимията го възхвалява като salvator (спасител) и servator (изкупител). Тя (змията) прониква във всичко, казва Иполит, „защото, така да се каже, произлиза от Едем и се разпада на четири елемента". А основната мисъл на алхимията е, че всички неща произлизат от Едно.
- " ... както всички неща са произлезли от едно...така и всички неща са породени от едно ", казва Tabula - че това Едно се разпада на четири елемента  и от тях отново се свързва в единство.
Между другото, „ prima materia " означава и „ райска земя" - земята,която Адам взел със себе си, когато бил изгонен от рая. Меркурий на философите се състои от четирите елемента . В един мистериен химн, цитиран от Иполит,Озирис е „ небесният рог на Луната" и същото първоначало се нарича още „София" и „Адам". Вече познаваме тези аналогии в аспекта на алхимията. В тази връзка се споменава и още едно - „ многоликият Атис". Променливостта и многообразието на Меркурий е една от основните представи на алхимията. Не смятам за нужно да се спирам подробно на християнските представи, възприети от тази езическа система. Достатъчно е само да се направи сравнение с цитираните пасажи от християнските автори.

Еднорогият скарабей

 Важен източник за символиката на еднорога, свързана с Меркурий, са Hierogyipthica (глава X) на Хораполо. Този автор казва, че третият genus (вид) скарабей е еднорог  и поради тази си особеност е посветен на Меркурий като ибиса. Освен това скарабеят е  (единороден, „ unigena"), тъй като е  живо същество, родено от самото себе си). При Парацелз „ prima materia " е „ increatum" (нещо несътворено) и навсякъде в алхимията под формата на Меркурий, респективно „ serpens" (змия) или „ draco" (дракон), тя е двуполова, самоопложда се и ражда сама себе си . „ Unicus filius" (единственият по рода си син) е „ filius Philosorum" ( синът на философите), т. е. камъкът. Според текста на един папирус разкъсването на дракона, тоест "separatio elementorus" (отделянето на елементите), се повтаря и със скарабея: „Слънчевият бръмбар, крилатият владетел, който стои на небесния меридиан, бе обезглавен и разкъсан на части" . За сравнение ще посоча „ шестата притча" от Splendor solis   (Блясъкът на слънцето) , където „ separatio" е представено като разкъсан на части труп. Съответният текст гласи:
„Розинус казва, че иска да представи „сепарацията" посредством видение: явил му се един човек, който бил мъртъв, а тялото му било съвършено бяло като сол, крайниците му били откъснати, а главата му била чисто златна, но отделена от тялото.. ."

Първоначално златната глава е била главата на Озирис, който в един гръцки папирус се нарича акесроЛос; (безглав). Гръцките алхимици също са се наричали „чеда на златната глава".
В алхимическата литература рядко се споменава за скарабея.В древните текстове се среща в Consilium coniugii: " Никоя вода не става на еликсир освен тази, която се получава от скарабеите на нашата вода). „Aqua nostra"  не е нищо друго освен „ aqua divina",тоест Меркурий.


- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #40 -: Май 20, 2007, 01:19:58 am »
 Еднорогът във ведите

Предхристиянските следи на еднорога водят на Изток.Срещаме го още в химните на Атхарваведа (III, 7) в „Заклинание срещу кшетрия, наследствена болест:
1. На главата на бързата антилопа расте едно лекарство! С помощта на рога тя прогони кшетрията (наследствена болест) по всички посоки.
2.Антилопата е тичала по теб с четирите си крака. О, рог! Развържи кшетрията, която се е вплела в сърцето му!
3.(Рогът,) който блести като покрив с четири крила (стрехи), с който ще прогоним кшстрията от неговите членове.] Hymns of the Atharva-Veda ( Sacred books of the East ), р. 15.

 Вероятно рибата на Ману, макар че никога не се нарича така, също е еднорог. Винаги се казва „нейният рог", а не „рогът". Според легендата, която разказва Шатапатха-Брахмана, Ману хванал една риба, която, ставайки все по-голяма, най-накрая го извлякла на сигурен бряг. Ману бил привързал своя кораб за рога на рибата. Рибата е инкарнация на Вишну. Ману означава човек. Той е бащата на човечеството. Произлиза пряко от божеството (от Сваямбхур, „Самосъществуващия", тоест от Брахмана). Той е богочовек, идентифициран с Праджапати, господаря на всички тварни неща, и дори със самия Брахман, върховната душа. В Ригведа, където е наречен „Бащата Ману", се казва, че със своята дъщеря създал хората. Той положил основите на социалния и нравствен ред. Той е първият жертвоприносител и жрец. Той предал доктрината на Упанишадите на хората. Особен интерес представлява обстоятелството, че Ману произлиза от андрогинния Вирадж. Шатапатха-Брахмана го свързва с един бик, на който се паднала задачата да унищожи асурите и ракшите (демони, противници на боговете). Най-сетне, той бил и баща на лечебното изкуство. Според будистката традиция Ману е господарят на златната ера. И така, тук еднорогът се явява във връзка с образ, който по име и качества се оказва извънредно близък до Антропоса.
Мотивът за девицата във връзка с еднорога се среща в Рамаяна и Махабхарата (III, 110-113). Един отшелник на име Ришяшринга (Рог на газела) - син на Вибхандака, или Екашринга(Еднорог), бил изтръгнат от самотата си от царкинята Шанта и се оженил за нея или - според друга версия - бил прелъстен от една хетера, защото само по този начин можело да се сложи край на страшната суша, която опустошавала страната.

Еднорогът в Персия
   
Много интересно описание на еднорога намираме в Бундахис.
„За триногото магаре казват, че стои сред океанската шир, че краката му са три, очите му - шест, устите му - девет, ушите му - две, а рогът му - един, че тялото му е бяло, храната - духовна, и че е справедливо и
добродетелно. И две от шестте очи са на мястото на очите, две - отгоре на главата, и две - на гърбицата му, благодарение на остротата на тези очи то побеждава и разрушава. От деветте му усти три са на главата, три -на гърбицата, и три - в долната част на хълбоците, и всяка уста е голяма почти колкото къщурка, а самото то е голямо колкото планината Алванд. Когато застане на сушата, всеки от трите му крака заема толкова място, колкото стадо от хиляда овце, които лежат заедно, а обиколката на всеки от глезените му е толкова голяма, че по нея могат да се наредят хиляда души с хиляда коня. Колкото до двете му уши, те могат да обгърнат Мазендаран. Единственият му рог изглежда като че ли е от злато и е кух, и от него са израснали хиляда разклонения, големи и малки - някои от тях приличат на камила, други на кон, на вол или на магаре. С този рог ще победи и разпръсне цялата тази отвратителна поквара, която се дължи на усилията на вредните твари.
Когато това магаре натопи шия в океана, ушите му ще всяват ужас ) и водата по цялата шир ще се разтресе от тревога, и склонът на Ганавад ще затрепери . Когато изреве, всички женски водни твари от създанията на Аухармазд (Ормузд )ще забременеят и всички бременни вредни водни твари ще пометнат, когато чуят този рев. Когато пикае в океана, цялата морска вода, която е в седемте области на земята, ще се очисти - и тъкмо по тази причина, когато отиват във водата, всички магарета пикаят във водата, както е казано: „О, триного магаре! Ако не бе създадено за водата, цялата вода на морето би се развалила от замърсяването с отровата, донесена във водата му от злия дух, за да причини смъртта на създанията на Аухармазд."
Тистар улавя по-пълно водата на океана с помощта на триногото магаре. Казват също за сивата амбра (ambar-ik), че е торът на триногото магаре. Защото, ако има много духовна храна, влагата от течната храна също отива в урината чрез вените, които спадат към тялото, и изпражнението се изхвърля".
Очевидно чудовището се базира на числото 3. Магарешката му външност напомня индийското диво магаре при Ктезий , а космологическият му характер - чудовищните персонификации на „ prima materia"  при арабските алхимици. В книгата на Остан откриваме подобно чудовище с крила на лешояд, глава на слон и опашка на дракон, което дава на адепта ключа за съкровищницата. Магарето стои в океана подобно на дървото гокард, което расте в най-дълбоката океанска тиня. В Буцдахис за дървото се казва:
„То е необходимо като производител на обновлението на вселената, защото от него приготвят безсмъртието й." „Някои казват, че то е истинското лекарство, други - че е енергетичното лекарство, трети - че е панацеята".
Очевидно между магарето и дървото58 съществува сродство, което се дължи на обстоятелството, че и двете означават жизнена, размножителна и лечебна сила. Това е истинско примитивно уподобяване: и двете представляват или притежават мана. Арабските алхимици също свързват своята „ prima materia" с дървото в Западната страна. Ето какво е казано в книгата на Абул Касим:

"Тази първоматерия, която с подходяща за образуването на еликсира, се взема от едно самотно дърво, което расте в страните на Запад...И това дърво расте на повърхността на океана така, както растенията растат на
повърхността на земята. Това с дървото, което прави хора и джинове да се подчиняват на оня, който яде от него; и освен това то е дървото, от което на Адам (мир нему!) било забранено да яде, а когато ял от него, загубил ангелската си форма и приел човешка. И това дърво може да приеме облика на всяко
животно."
И двете - чудовището и дървото, означават -еликсирът, противоотровата и панацеята. Свойството на дървото да се превръща във всички живи същества може да се отнесе и към Меркурий, който може да приема всички форми .
Магарето е daemon trinius (триединно божество), хтоничната троица, която латиноезичната алхимия изобразява като триглаво чудовище и идентифицира със солта и сярата. Мимоходом ще спомена за античната мълва за поклонението на магарето в Йерусалимския храм и за графита от Палатин, изобразяващ пародия на Crucifixus (Разпнатия), както и за сатурновия аспект на Яхве и Ялдабаот като демиурзи, което свързва тези образи със сатурновата „prima materia".


- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #41 -: Май 20, 2007, 02:47:31 am »
Еднорогът в традицията на юдаизма

В Талмуда се разказва как еднорогът се избавил от потопа, прикрепен за външната страна на ковчега, тъй като поради исполинските си размери не могъл да се побере вътре. По същия начин оцелял и Ог, царят на Васан. Ето и съответния пасаж:
„Този, който казва, че израелската земя не е била залята от потопа, лесно ще обясни как се е запазил еднорогът - но как се е запазил еднорогът според онзи, който казва, че и тя е била залята? Раби Янай отвърнал: „ Прибрали са младок в ковчега." -Но раби бен Бар Хана разказал, че видял млад еднорог, който бил голям колкото планината Табор; планината Табор е дълга четиридесет парасанги, обиколката на шията му пък била три парасанги и главата му - една и половина парасанги, а когато се изхождал, Йордан се задръствал. Раби Йоханан отвърнал: „ Прибрали са главата му в ковчега." - „ Но нали учителят каза, че главата му е една и половина парасанги?" -„ Може би са прибрали само върха на носа му." - „ ... Но нали ковчегът се е издигнал (на повърхността на водите)?" - Реш Ладиш отвърнал: Привързали са рога му за ковчега." - „Но нали раби Хисда каза, че те са съгрешили с горещото и били наказани с горещина?" - „ А как според тебе се е запазил ковчегът? И къде се е задържал Ог, царят на Васан!По-вероятно се е случило чудо и (водата) около ковчега е останала студена."
Сходна версия на същата история намираме в сборника мидраши  Pirke R.Elizer (VIII в.).
Според нея Ог пътувал върху една стълба,закрепена отвън на ковчега (гл. XXIII).
Според Targum Pseudo -Johnatan, където се тьлкува Битие 14:13, Ог се задържал върху покрива на ковчега.
Според една легенда, разказана в Талмуда", Ог бил потомък на един от падналите ангели, споменати в глава 6 на Битие, които си вземали за жени дъщерите човешки:
„И запомни, Сихон и Ог били братя, защото учителят каза: "Сихон и Ог бяха синове на Ахия, син на Самхазай "." В коментара на Раши се казва, че Сихон и Ог били синовете на Ахия," който произхождал от Шемхазай и Азазел, двата ангела, които слезли на земята по времето на Енох".Исполинският ръст на Ог е описан на много места в Талмуда, ала може би „ най-исполински" е описан в трактата Nidda:
„Абба Саул, според други раби Йоханан, казва: "Бях гробар. Веднъж преследвах сръндак и се оказах в бедрената кост на мъртвец; три парасанги го гоних, ала не успях да го хвана и не стигнах до края на костта. Когато се върнах, ми казаха: тя е на Ог, царя на Васан.'"
Не е изключено да съществува вътрешна връзка между Ог и еднорога: и двамата са се избавили от потопа, като по някакъв начин са се задържали за външната му повърхност, и двамата са исполини.Освен това видяхме, че еднорогът се сравнява с планината Тавор, а Ог също се асоциира с планина - той изтръгнал една планина, за да я
хвърли в лагера на израилтяните. Дори в един мидраш аналогията отива още по-далеч: еднорогът е планина, застрашена от един лъв, а в предишната история се разказва, че Ог бил убит от Мойсей, „раба
на Яхве", който в Стария завет много често се сравнява с лъв. Мидрашът гласи:
„Раби Хуна бар Иди каза:, До времето, когато Давид още пасял стадото, както си вървял, намерил еднорога (re'em) заспал в пустинята и като говзел за планина, се изкачил върху него да пасе (стадото). Но ето че еднорогьт се раздвижил и се изправил. Тогава Давид го възседнал и се издигнал до небето. И тозчас казал Давид (Господу): 'Ако Ме свалиш от този еднорог, ще Ти построя храм, дълъг сто лакти, колкото е рогът на еднорога." ... Какво направил тогава Светият, да бъде благословено името Му, за Давида? Той направил да се яви един лъв и когато еднорогьт видял лъва, побоял се от него, снишил се пред него, защото лъвът е неговият цар, и Давид слязъл на земята. Но когато Давид видял лъва, побоял се от него. Затова е казано: 'Избави ме от устата на лъва, както чу молбата ми и ме избави от рогата на биволите."'
Друг мидраш представя еднорога - който тук изрично е наречен „еднорогьт" (ha-unicorius), а не „ ге'em"—в борба с лъва. Ето и съответния пасаж:
„И в нашата страна се среща еднорогьт, който има голям рог на челото си. А има и много лъвове. И когато еднорог види лъв, подмамва го към някое дърво и иска да го прободе. А лъвът се измества така, че еднорогьт удря с рога си към дървото и рогът прониква толкова дълбоко в дървото, че вече не може да го измъкне оттам, и тогава лъвът идва и го убива, но понякога става и обратното."
В Химическата сватба, както и върху герба на Англия, лъвовете и еднорогьт са представени заедно.В алхимията и двете животни са символи на Меркурий така,както в Църквата са allegoriae Christi. Лъвът и еднорогьт изразяват
вътрешното напрежение между противоположностите у Меркурий.Като опасно животно лъвът се сближава с дракона. Драконът трябва да бъде убит - на лъва поне трябва да се отсекат лапите. Еднорогьт също трябва да бъде укротен, ала като чудовище притежава още по-голяма символична стойност от лъва и има по-духовно естество. Но както посочва Рипли, лъвът може да заеме мястото на еднорога.Двете исполински същества, Ог и еднорогьт, напомнят донякъде бехемота и левиатана-двете същества, чрез които се проявява Яхве.
И четирите същества са персонификации на демоничните сили на природата като еднорогото магаре в Бундахис. Очевидно силата на божеството не е само в духа, но и в дивата животинска стихия на  природата вътре и вън от човека. Божеството е амбивалентно, докато човек е във връзка с природата. Ясно е, че еднозначното тълкуване на Бога като summum bonum ( най-висшето добро или благо) е цонтра натурам (против природата). Ето защо амбивалентният Меркурий разкрива тайното езичество на алхимията. Обратно, андрогинностга на Христа се схваща само в духовен и символичен смисъл, тоест извън връзката с природата. Но съществуването на противника -„ господаря на този свят" - издава загатнатия чрез андрогинностга антагонизъм в божеството, което се е разкрило в Сина.

Еднорогът в Китай

Еднорогът се появява и в Китай. Според Ли-Ки (Книга за обредите) има четири благосклонни или духовни животни: еднорог (к'и-лин)76, феникс, костенурка и дракон. Еднорогът е най-висшето от четириногите животни. Има тяло на сърна, опашка на вол и копита на кон. Гърбът му е обагрен в пет различни цвята, а коремът му е жълт. Той е приятелски настроен към другите животни. Казват, че се явявал при раждане на добър император или на голям мъдрец. Лошо предзнаменование било да бъде ранен. За първи път се явил в градината на Жълтия император (2697 г. пр. Хр.). По-късно в Пинг-янг, столицата на император Яо, живеели два еднорога. Един еднорог се явил на майката на Конфуций, когато била бременна с него, а като поличба за смъртта му един колар ранил еднорог . Трябва да отбележим, че мъжкият еднорог се нарича к'и, а женският -лин, и от свързването на двете думи се получава родовото название к 'и-лин. По този начин на еднорога е придадена до известна степен андрогинна характеристика. Връзката му с феникса и с дракона е отразена и в алхимията, където драконът представлява най-нисшата форма на Меркурий, а фениксът - най-висшата.
От приведените по-горе цитати видяхме, че рогът на носорога се смята за алексифармакон (противоотрова). Затова и до днес той представлява ценен артикул в търговския обмен между източното крайбрежие на Африка и Китай, където от него изработват чаши, предпазващи от отравяне. Във Physiologus Graecus се разказва, че когато змия отрови водата при мястото на водопоя и животните забележат отровата, изчакват, докато дойде еднорог и пие от нея, за да изчезне силата на отровата - „защото символизира кръста с рога си".


Чашата от еднорог

Целебната чаша несъмнено е свързана, от една страна, с „чашата на спасението" - чашата за причастието, а, от друга - с оракулската чаша. Мин споменава, че кардинал Торквемада винаги държал на масата си чаша от еднорог: „Чашата от еднорог предпазва от магии". Гърците наричат „ небесен рог на Луната" „Герион, трителесния". Но като резюмира учението на наасените, Иполит казва, че Герион е „Йордан",„хермафродитният човек във всяка твар", който „е създал всички неща". В същия контекст Иполит споменава и за чашите на Йосиф и Анакреон:
„Но думите „ без Него не стана нито едно от онова, което е станало" се отнасят за света на формите, защото е бил създаден без Негова помощ от третото и четвъртото (елементи начетворичност). Защото това е... чашата, от която царят вади своите предсказания, когато пие от нея(Става дума за чашата на Йосиф (Бит. 44:4-5): „Защо заплатихте зло за добро? Защо откраднахте сребърната ми чаша? Нали с тая (чаша) пие господарят ми, той гадае с нея...") . И гърците са загатнали за тази тайна в Анакреоновите стихове:
"Чашата ми каза какво трябва да стана,
 говорейки с безмълвно мълчание.
    Това стигало, за да познаят хората чашата на Анакреон, която безмълвно изрича неизказуема тайна. Защото казват, че чашата на Анакреон е безмълвна, и все пак, казва Анакреон, тя му говори с безмълвен глас какво трябва да стане - и то духовно, а не плътски, - когато чуе скритата в тишината тайна. И тази тайна е водата, която Иисус преобразил на онази хубава сватба и я превърнал във вино. Казват, че това е великото и истинско начало на знаменията, които Иисус направил в Кана Галилейска, и така възвестил Небесното царство. Това (начало) е Небесното царство, което е вътре в нас като съкровище, като мая, скрита в три мери брашно".

 Вече разбрахме, че съществува най-тясна връзка между „рога на Луната" и еднорога. Тук „рогът на Луната" означава не само трителесния Герион , но и Йордан, хермафродитния човек, който се идентифицира с логоса на Йоан. „Третото и четвъртото" са вода и земя. Според алхимическата представа тези два елемента образуват долната половина на света в ретортата и Иполит ги сравнява с чаша . Това е чашата за гадаене на Йосиф и Анакреон. Ако я сведем до елементите, съдържанието на тази чаша е водата, а съдържащото, тоест самата чаша, е земята. Съдържанието е водата, която Иисус превърнал във вино, и тази вода се представя и чрез Йордан. Йордан пък означава Лотоса, което изяснява аналогията с чашата за причастието. Нейното съдържание дарява живот и спасение като чашата, за която се говори в Трета книга на Ездра 14:39-40:
„Аз отворих устата си и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
Тогава взех и пих и когато пих, в сърцето ми закипя разум и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта."
Тайната на чашата е и тайната на рога, който на свой ред представлява същността на еднорога, символ на сила, здраве и живот . Алхимиците приписват същите качества на своя камък, който наричат „carbunculus" (гранат). Според легендата, разказана от Волфрам фон Ешенбах, този камък се намира под рога на ликорната:

"Еднорог наричат този звяр:
чистите девойки с лекота открива
 и във скута на девойките заспива;
 грабнахме сърце от звяра
срещу болките на царя.
Ние взехме и граната -той на звяра е в главата,
 скрит е под единствения рог"

Като признак на мощ и сила рогът носи качества на мъжкия елемент. Но същевременно той е и чаша, която като „съдържащо"има женска характеристика. Следователно той е „обединяващ символ", който изразява биполярността на архетипа .
Краткият очерк върху символиката на еднорога има за цел само да даде като пример един фрагмент от крайно преплетените и объркани връзки между езическа натурфилософия, гностицизъм, алхимия и църковна традиция, които от своя страна са оказали най-дълбоко влияние върху представния свят на средновековната алхимия.

- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #42 -: Май 29, 2007, 02:27:20 am »
             
     Символи, които се изразяват в числата



 Имало е, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата.Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Нека обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова,което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.

Числото Едно   - единството. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата.
В окултизма Двойката * се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението - то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство.Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка. Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото. Двоичността Добро - Зло е необходимост в откровения свят.Подобни двойствености съществуват в безкрайно количество, те изпълват целия свят, нужно е само да ги потърсим където трябва.Двойственост, върху която човекът може много да разсъждава през живота си е следната: човекът е минал различни състояния, преди да стане обитател на днешната земя.
Той притежаваше известна безсмъртност на Стария Сатурн поради това,че дирижираше тялото си от вън, че части от тялото му се отчупваха и се сменяха с нови, така че човекът не преминаваше през смърт и умиране.
Но съзнанието му тогава не беше като днешното му съзнание, то беше  притъпено сумрачно. Едва на нашата земя човекът извоюва едно съзнание, което е свързано със себесъзнанието. Едва тук той се превърна в същество, което знаеше нещо за себе си и можеше да се различава от предметите. За това то не трябваше просто да дирижира тялото отвън, а да се вмъкне в това тяло - на промеждутъци - де свикне се него, да го нарече "Аз". Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание. Но сега той дели и участта на тялото. По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот - смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят,който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойственост. Числото две е число на проявлението, на откровението.Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога,тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. - Единицата е числото на Божествеността, и Тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът,който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва,че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ.
Нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение - еволюция, а другият - в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето - инволюция.  Така че ако някое същество,което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция,а разтварянето, разгръщането - еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.Например мисловно развитието на европейския духовен живот през цялото Средновековие, от Августин до Калвин. Ако оставите погледа си да кръжи над духовния живот от тази епоха, то вие ще установите у Августин една мистическа интимност. Никой не би чел писанията и особено "Изповедите" му без да почувства, колко интимен беше чувственият живот на този човек. Ако след това се пренесете нататък във времето, то вие ще откриете едно толкова прекрасно явление като Скотус Еригена,един монах, който произхождаше от Шотландия и затова биваше наричан и Шотландския Йоан, и който живееше в двора на Карл Плешиви. В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки. Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт. Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" - "За делението на природата" - която е белязана от голяма дълбочина. По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не самовърховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата,която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика. В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер. Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи.. Във времето между Августин и Калвин беше епохата на мистичната еволюция и на интелектуалната инволюция,а от там насетне ние живеем във време на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво означава това? От Августин до 16 век беше епохата на външното развитие на мистичния живот, той беше изнесен навън. Но тогава съществуваше само във вид на семе нещо друго: интелектуалният живот. Той беше скрит като семе в духовната земя, за да се развие постепенно след 16 век. Интелектуалният живот преживяваше тогава инволюция, така както растението се намира във семето. Нищо на света не може да възникне, ако преди това не е преминало през такава инволюция. След 16 век интелектуалността на намира в еволюция, мистичният живот е отстъпил на заден план, той е в инволюция. А сега е настъпил моментът, в който този мистичен живот трябва отново да излезе навън,където трябва да бъде разгърнат, доведен до еволюция .Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция. Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота.Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една групамодели. Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това,което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта  остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на мииони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това,което е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите. Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение. Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.Това е третото. В откровението нещата преминават от еволюция към инволюция. Но зад тях се намира скрито дълбоко третото, което дава пълнотата, едно творение, което е напълно ново творение, което е произлязло от нищото. Така че три неща са неделим: творението от нищото, и след това, когато то стане откровение и се подчини на времето, то приема формата на откровението: еволюция и инволюция. Това се има впредвид, когато в религиозните системи се говори за Сътворяването на света от нищото. И когато днес се спори за това, то това се случва, тъй като хората не разбират какво се съдържа в тези източници. В откровението - за да обобщим още веднъж - всичко се сменя от инволюция в еволюция. В основата на това лежи едно скрито творение от нищото, което се съединява с двоичността и става троичност. Троичността е връзката на божеството с откровението.Зад двоичността, на която се натъкваме навсякъде трябва да търсим троичността. Тогава ще разглеждаме символите на числата правилно и в питагорейски смисъл. Зад всяка двоичност може да се открие скрито трето.
« Последна редакция: Май 29, 2007, 08:50:27 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Неактивен Fiery

  • Пишещ
  • ***
  • Публикации: 542
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #43 -: Май 29, 2007, 03:46:44 am »
Сега стигнахме до числото Четири **. Четворката е знак на космоса или на творението. Ще разберете, защо четворката се нарича число на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя - доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение.Всичко, с което се сблъскваме на земята, също и четвъртия принцип в човека има за предпоставка, че това творение се намира в четвъртото състояние на планетарното си развитие. Това е само един особен пример за всички творения. Всяко творение се намира под знака на четворността. В окултизма се казва: Човекът днес е в минералното царство. Какво означва това? Днес човекът разбира единствено минералното царство, и той може да владее само него. Посредством събиране на минерални вещества той може да си построи къща, да конструира часовник и други неща, тъй като те са подчинени на законите на минералното царство. Друго той не е в състояние да направи. Той например не е способен да сътвори едно растение по силата на собствените си размишления, затова той самият трябва да се намира в растителното царство. Това ще се случи по-късно. Днес човекът е творец в сферата на минералното царство. То се предхожда от три други, наречени елементарни царства, минералното царство е четвъртото подред. Като цяло съществуват седем такива природни царства.Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън. На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн - в първото. На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем. Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението. Едва с навлизането в четвъртото си състояние съществото става напълно видимо за очите, които могат да виждат външното.
Пет е числото на злото. Това бихме си изяснили най-добре, ако отново разгледаме човека. Човекът се е развил до своята четворност, до същество на творението, но на земята към него се прибавя петият член - Духът-Себе. Ако човекът беше останал в четворността си, то той за добро винаги щеше да бъде дирижиран отгоре, от боговете.Той никога не би достигнал до самостоятелност. Той стана свободен поради това, че получи на земята зачатъка на петия си член, на Духа-Себе. Така той получи възможността да върши зло, но стана и самостоятелен. Нито едно същество, което не навлезе в петицата, не може да върши зло, и навсякъде, където се натъкваме на зло, което действително може само по себе си да действува разрушително, то там в сила е петицата. Това е така навсякъде, също извън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл. Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проспроследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата седмица. Тъй като петицата винаги владее това, където лекарят най-много би помогнал. Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.Така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет. В живота на човека има седем периода: първият е този преди раждането му, вторият продължава смяната на зъбите, третият е до половото съзряване, четвъртият се простира седем-осем години по-нататък, петият продължава до тридесетата годишнина и т.н. Когато хората ще знаят, какви са тези периоди и какво е най-добре да достигне до човека именно през петия период или какво трябва да остане далеч от него, то те ще знаят много повече и за това, как да си подсигурят добри старини. Тогава може да бъде предизвикано добро или зло за целия останал живот. В тези първи периоди може да се направи много посредством едно възпитание според тези закони. Тогава обаче в петия период на човешкия живот настъпва една повратна точка, която е решаваща за целия следващ живот. Тази повратна точка в петия период от живота на човека, трябва да бъде прекрачена по възможност преди човекът да се впусне с пълна увереност в света. Царящият днес принцип, че човекът трябва да се изпрати в живота още много рано, е много лош. От огромно значение е да се спазват такива древни окултни принципи. Затова в миналото, по разпореждане на тези, които знаеха за това, човек завършваше времето за учение и пътешествие, преди да може да се нарече майстор.
Седмицата ***е числото на съвършенството. Отново можете да си го разясните на базата на човека. Като същество той е четворен, в петицата се намира доколкото може да бъде добро или зло същество. Когато ще се е развил изцяло, той ще стане едно седемчленно същество, съвършено по вида си. Седмицата владее света на цветовете, дъгата, тя владее света на звуците, гамата. Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството. Нека сега отново се върнем към единицата. Поради това, че разгледахме и други числа, това, което може да се каже за единицата ще може да изникне пред нас в правилна светлина. Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете  две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две. Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата. В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка. Какво всъщност означава това да се дели единството? Вземете например едно златно листче, погледнете през него и светът ще ви изглежда зелен. Златото има свойството, когато върху него пада бяла светлина, да отблъсква жълтите лъчи. Къде обаче отиват останалите цветове, които продължават да се съдържат в бялата светлина? Те влизат в предмета и преминават през него. Червеният предмет е червен, защото отблъсква червените лъчи и поглъща останалото. Червеното не може да се извлече от бялото,без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате нещата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.В математиката съществува един израз за това, който важи навсякъде в окултните школи:
1 = (2 + х) - (1 + х)
това е една окултна формула, която трябва да изрази, как се дели единството, и как частите се представят така, че отново да правят едно. Окултистът трябва да си представя делението на единицата така, че винаги да събира частите отново в единица.Ако изместим медитативно света пред призмата на числата, бихме могли да достигнем до дълбоки световни тайни.
За допълнение:в петата седмица, в петия ден или в петия час е важно да се внимава дали нещо не може да се обърка или да се поправи. В седмата седмица, в седмия ден или в седмия час - или в някое съответствуващо съотношение на числата, например 3½, тъй като вътре също се съдържа седмицата - винаги се случва нещо поради самото себе си, например в петия ден на болестта температурата може да добие определен характер, или на четиринадесетия ден. В основата винаги лежат отношения между числата, които правят структурата на света.Този, който правилно се вглъби в това, което в питагорейски смисъл гласи: изследвай числата - той ще се научи от символиката на числата да разбира живота и света.


Из лекции на
Р.Щайнер




* Питагорейците ненавиждали Двойката.При тях тя е била начало на диференциацията, следователно на противоположностите, на дисхармонията или материята ,началото на злото. У ранните питагорейци обаче Диадата е била несъвършеното състояние, в което е попаднало първото несъвършено същество,когато се е отделило от Монадата.Това е била точката , от която се разделили два пътя – на доброто и на злото.Всичко двоично или лъжливо е било наричано от тях „двоичност”. Само „ Едно” е било добро и е проявявало хармония ,тъй като никаква дисхармония не може да произлезе от ЕДНОТО , единнното.

** С помощта на науката ,наречена Arithmomantia ,питагорейците учели на връзката и отношението между Боговете и числата.Те казвали че Душата е число,което се движи само по себе си и съдържа числото Четири ;духовният и физически човек е числото Три,тъй като троичността е представлявала за тях не само повърхност ,а и принцип на образуване на физическото тяло.Така животните проявяват една троичност и само човекът представлява седмичност ,когато е Добродетелен,и петичност в обратния случай ,тъй като числото Пет е било съставено от двоичност и троичност и от тях именно двоичността е внасяла безредие и объркване във всичко,което е имало съвършена форма.Те твърдели ,че Съвършеният човек е бил четвъртичност и троичност или се е състоял от четири материални и три нематериални елемента; и тези три Духа или елемента ние намираме също така в Пет ,когато то е употребено в значение на Микрокосмос.Последният е съвкупност на двоичността, непосредстрено отнасяща се към плътната Материя  и трите Духа.

*** Питагорейците смятали, числото Седем, или Хептагон, за религиозно и съвършено число.То се наричало Telesphoros, тъй като чрез него всичко във Вселената  и човечеството се довежда до своя край, т. е. до своя завършек.От времената на Лемурия до Питагор Учението за сферите,управлявани от седемте Свещени Планети ,утвърждава седем Сили на земната и подлунна Природа, както и седем велики Сили на Вселената , като изхождащи от седем тона и проявяващи се в тях ,които са седемте ноти на музикалната гама .
И както казват алхимиците:
„ Когато Три и Четири се целуват помежду си Квадратът присъединява своята средна природа към природата на Триъгилника (или троичността т.е. страната на една от неговите плоскости става средна страна на другата) и образува Куб;само тогава той ( разгърнатият Куб ) става вместилище на Живота, Баща , Майка седем .”
« Последна редакция: Май 29, 2007, 08:49:52 am от tan4e »
- Не можем, ще паднем! - Елате до края! И те дойдоха. И той ги блъсна. И те полетяха!

Спорт-Здраве

  • Гост
Re: Символите - значение и правилна употреба
« Отговор #44 -: Май 29, 2007, 12:33:13 pm »
Свастиката произлиза от българския корен и е един от най-изконните български знаци.Тя има своя душа и сама избира от кого да бъде носена.Добро от нея ще види добрият човек,а злият ще види зло.Тя не донесе добро на цялия свят и е безкомпромисна в избора си.Да се опиташ да "опитомиш" свастиката означава,че тя ще си отмъсти за това.

Същото се отнася за знак Тангра - IYI
Зад всеки знак стои сила.По отношението към нейната проекция в нашия свят (защото космосът е многомерен,а нашият свят е ограничен) силата съди за нашата почит към съществото й.Тя сама избира достойните да се ползват с благоволението й.

Нацистка германия се срина с много жертви за света.Каквато сила беше насочена към Свастиката,такава се върна при подателя.
Присвояването на най-мощния знак,познат на хората(чието име и масони и сатанисти и всякакви учения избягват да призовават)от Гвардия също е опасно.Още повече подпалването му (допълнителния пламък,който е добавен) съвсем скоро си нанесе последствията.Даже на колите си го сложиха и инцидентите бяха налице.
« Последна редакция: Май 29, 2007, 12:34:59 pm от Спорт-Здраве »

 

Sitemap 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27