-
Тук ще обсъждаме и споделяме окултни, религиозни и въобще всякави символи. Започвам се един от най-древните - Пентаграма, със значението, дадено от Петър Дънов.
(http://www.bratstvoto.net/vehadi/menu/pentagram/pentagram_27_07.gif)
1. Значение на Пентаграма.
Използването на Пентаграма датира от дълбока древност. Той е Соломонов знак и с този символ са си служили много окултни школи с цел - своето духовно повдигане. Пентаграмът е символ на петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които трябва човек да изработи в себе си, за да стане съвършен. Във всичко пулсира живият Бог и хората, рано или късно, ще осъществят Божия замисъл - чрез силите на Пентаграма да намерят пътя към истинкия живот.
Пентаграмът представлява пет велики и разумни течения в живата природа - течения на енергия и светлина, които индусите наричат "прана" или "течения на живота". Това са пет велики центъра, в които стават разумни процеси. Те съчетават в себе си пет положителни и пет отрицателни сили. Възходящите или положителните сили, се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите или отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.
Пентаграмът хармонира ума и сърцето на човека и му показва, че може да живее и да разреши правилно задачите си само с помощта на своя Отец - Бога. Той е извор на Светлина, на динамична и магическа сила.
2. Въвеждане на Пентаграма в Школата на Учителя.
За смисъла и практическото приложение на Пентаграма Учителят говори на участниците на Веригата още през 1908 г. Тогава той дава следното обяснение: "Външният кръг символизира светските хора, средният - учениците на окултизма, духовните хора, а вътрешният кръг е "Светая светих" и отговаря на Великите Посветени. Двете категории хора имат по пет стъпки за повдигане или по пет фази, през които трябва да преминат, за да завършат по един цикъл от своето развитие".
През 1911 г. Пентаграмът се приема като емблема за духовна работа в Бялото Братство. През 1922 г. се изработва нов цветен Пентаграм. Той се различава по някои от своите елеметни от черно-белия от 1911 г.
3. Основно значение на Пентаграма според Учителя.
Пентаграмът представлява човек с разтворени ръце и крака. Петте му върха са израз на пет важни стъпки за повдигането на човешката душа. В Библията те са свързани с великите събития, станали на петте известни планински върха:
Арарат, Мория, Синай, Тавор и Голгота.
4. Основни елеметни на Пентаграма.
Пентаграмът се състои от външен кръг, вътрешен кръг, център, надписи и букви.
5.Външен кръг.
Външният кръг, в който е вписан Пентаграмът, представлява света, опитностите, земното училище. Той е символ на безкрайност и показва, че това , което не можеш да постигнеш в един живот, можеш в безкрайното бъдеще. Когато човек започне своето развитие като млада душа и придобива опитности, той извървява външния кръг, където са картините на сабята, чашата, светилника и жезъла. Те са извън фигурата и са символи на силите в природата, на нейния език.
6. Елементи на външния кръг.
а) Сабята (ножът)
Символизира силата. Показва, че всеки човек може да бъде силен, но като такъв може някога да извърши и престъпление, като неопитна душа да си послужи с насилие.
Символизират се и младежките енергии на човека. младият човек мисли, че всичко му е позволено и може да прави, каквото пожелае, без да мисли за последствията.
Силата трябва да бъде или в мускулите, или в ума, или в сърцето. Без нея нищо не може да се направи. След като човек има сила, като живее и работи с хората, ще направи грешки, за което ще го сполетят страдания. Той трябва да се научи да ги понася с търпение.
б) Чашата
По силата на кармичния закон, човек, който е извършил насилие, трябва да си получи заслуженото. Това се символизира от чашата. Преминавайки през страданията, той ще придобие ценни опитности. Чашата прилича на цвят, който по-късно ще стане добър плод.
в) Книгата
Като изпие горчивото съдържание на чашата, човек намира отворената книга, от която научава защо страда, и започва да изучава духовната наука. В нея той намира законите на природата и живота, започва да ги прилага, за да не прави повече грешки и да не страда. Така добива светлина и животът му става разумен и съзнателен.
г) Светилникът
За да чете от книгата на живота, на човек му е необходим светилник. Той символизира човешкия разум, който показва какво е написано в книгата на природата. Чрез тази светлина човек достига до величието на Божествения план, който го води от тъмнината към светлината, от робство към свободата, от обикновеното към съвършеното, от греха към чистотата и от невежеството към знанието.
Светилникът със свещта е Слънцето, което озарява разума на човека и го кара постоянно да мисли.
д) Жезълът (скиптърът)
Като чете книгата и изучава принципите и законите на природата, човек придобива просветление и се стреми да овладее себе си, да стане свой господар. Той е достигнал до закона на Правдата и не бива да отстъпва. В ръцете на просветения жезълът става средството, с което могат да се направляват известни природни и психични сили за благото на човечеството. С тази картина завършва пътят на светския човек, външното учение в неговия живот. Изминаването му е подготовка за тръгване по пътя на ученика. Това е вътрешният кръг.
7. Вътрешен кръг.
Символизира пътя на душата чрез петте картини, които са поставени на линията на съответните добродетели: Истината - удобна стълба с врата; Правдата - Христовия Дух; Любовта - стръмен път, водещ към тясна врата; Мъдростта - окото, което вижда всичко и Добродетелта - Дървото на Живота. След изминаването на външния кръг, човек е все още недоволен и душата му търси по-дълбок смисъл в живота. Започва да работи съзнателно върху себе си, за своето повдигане и усъвършенстване и става ученик на Великото Училище на Живота (В, У, Ж). Досега външният живот е оказвал своето влияние върху неговото съзнание, а сега той поема еволюцията си в свои ръце. Това е влизане в Божествената школа. Ученикът започва да подхранва изработването на Божествените добродетели, които характеризират съвършения човек, като минава през петте стъпки на самоусъвършенстване.
8. Елеметни на вътрешния кръг.
а) Стълба с удобни стъпала, които водят до една врата - път от Добродетелта към Истината (по синия лъч).
След външния кръг започва нов, по-труден етап от развитието на ученика. Той влиза през вратата на Добродетелта, за да бъде посветен. Отначало изпитанията ще бъдат по-леки (като удобни стъпала), но необходими. Ако при някоя неприятност ученикът загуби своя вътрешен мир, ако не помога на страдащите около него същества - той ще е пропаднал на изпита. В тази фаза от развитието му започва зазоряването на Истината. Това е началото на познаването на Бога. В ученика се ражда подтик да върви в Божия път.
б) Христовия Дух - Правдата (по зеления лъч).
"Глава на Твоето Слово е Истината" - това е Христовия Дух, до Който неизбежно достига ученикът в своето развитие. Тогава той е вече ръководен отвътре. Ученикът започва да се променя постепенно и влиза естествено в пътя на Правдата и Справедливостта. Той се старае да бъде справедлив към всички и всичко.
В цветния Пентаграм на върха е изобразен Учителят, с разтворени ръце, които благославят всички. Много векове душата на ученика търси да срещне своя Учител, да го познае и да влезе в неговата Школа да учи. Той става ученик на Всемирното Бяло Братсво, глава на което е Христос.
в) Стръмен път, водещ до тясна врата - Любовта (розовия лъч).
Преминавайки през изпитанията на Правдата, ученикът достига до една много тясна врата. Тя символизира отказване от светския живот. Той трябва да мине през нея и да започне да работи за Бога. Започват вътрешните, мистични изпти за ученика (да възлюби врага си, да премине през огромни изпитания подобно на Йов и др.).
г) Окото - Мъдростта (по жълтия лъч).
Окото е Божественият Дух, който ще научи ученика как да разбира Божествената Истина. Започват да се отварят портите на Божественото знание. Ученикът вече знае защо Бог е наредил така света.
д) Дървото на Живота - Добродетелта (по белия лъч).
Овладял Любовта и Мъдростта, ученикът е изправен пред Дървото на Живота. Новият живот вече дава своите плодове. Ученикът започва един дълбок, вътрешен живот и дава пълна изява на своите добродетели. Той достига до най-високата точка в своя живот - служенето на Бога и започва да живее изцяло съгласно Заповедта на Учителя:
"Обичай съвършения път на Истината и Живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Любовта за украшение, Мъдростта за ограда и Истината за светило. Само тогава ще ме познаеш и Аз ще ти се изявя".
9. Центърът на Пентаграма - "Светая светих".
След като измине външния и вътрешния кръг, ученикът има желание да се слее с Бога - последната задача от неговата еволюция. Той навлиза в Божествения център на Пентаграма, където пътят пак е илюстриран с картини: две преплетени змии, кръг, кръст и отворен нагоре полукръг. Отново е необходимо да бъдат издържани пет изпита.
Змията е противникът - врагът, когото той трябва да възлюби, за да победи. Двете преплетени змии показват, че ученикът се бори със своята низша природа - злото в себе си. Побеждава го с Мъдростта и преминава през кръста - пълното самоотричане. Те още символизират двата жизнени канала в човека, по които протича и се издига жизнена енергия към Глазус Пинеали (Третото око), изразено чрез свастиката.
Кръгът символизира Божествената хармония, до която всеки ученик трябва да достигне, полукръгът - човешката душа, съчетала в себе си всички основни добродетели и отправила се към Бога.
Минавнето през центъра на Пентаграма е път на пълното самоотричане - отдаването на Божеито дело, служенето на човечеството. Тук човек достига до висшите прояви на Любовта. В тази фаза на развитие ученикът минава през най-страшните и тежки изпити.
10. Буквите около Пентаграма.
Те са: В, У, Ж.
Буквата "В" е символ на Господ Иисус Христос, Вожд (ръководител) на Небето. Буквата "У" е символ на Господ Иисус Христос, Учител и Спасител.
Буквата "Ж" е символ на двувластието на Господ Иисус Христос, равенство между светската и духовната власт.
Взети заедно буквите означават: "Велико училище на живота". Има и друго значение: "Вожд и Учител на живота".
11. Цифрите в Пентаграма.
В Пентаграма, между катетите и големите ъгли, се образуват пет малки равнобедрени триъгълника, в които е написана по едно число. Числото 1 е на върха, при Истината, над който е ясносиният цвят - на духовния човек. Щом човек допусне в ума, сърцето или волята си някаква лъжа, той обръща Пентаграма с върха надолу и отива към ада, като загубва ясносиния цвят и придобива черния. Числото 2 е на върха на Любовта, където е яснорозовият цвят, който въздейства на сърцето и дробовете. Когато човек наруши принципа на Любовта - заболява от сърце, туберкулоза или получава психическо разстройство. Числото 3 е при върха на Мъдростта, където е ясножълтият цвят, който влияе на ума. Когато човек наруши принципа на Мъдростта и се откаже от Бога, в него започва една голяма вътрешна борба. Борят се две еднакви по сила и противоположни по същност мисли. Крайният резултат е, че човек полудява. Числото 4 при върха на Добродетелта, където е белият цвят, който символизира краката и тялото. Когато човек наруши принципа на Добродетелта, блокира му се физическата дейност. Числото 5 е при върха на Правдата, където е яснозеленият цвят, който влияе на жлъчката, черния дроб и ръцете. Ако човек наруши строгия закон на Правдата, заболяват тези органи.
12. Формули на Пентаграма.
а) Формула, написана в кръг около Пентаграма:
"В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа."
б) Формула на вътрешния кръг (не се вижда):
"Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен."
в) Формула в центъра на Пентаграма (не се вижда):
"Търсете първом Царството Божие и неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи (ще ви се даде)."
13. Подписът на Учителя.
Цветният Пентаграм е подписан от Учителя.
14. Духовна работа с Пентаграма.
Когато петте принципа живеят в човека, той се слива в Божествения свят и става една съзнателна монада, която знае вече да работи за еволюцията с пълно съзнание и дълбоко знание за Божествените закони. Когато ученикът иска да изрази някоя добродетел най-силно, той поставя Пентаграма хоризонтално и насочва напред съответния ъгъл. Пентаграмът оживява и енергиите му протичат през тази добродетел с голяма сила. Тогава казва и формулата за случая:
"В изпълнението волята на Бога чрез Любовта е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Мъдростта е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Истината е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Правдата е силата на човешката душа." (3 пъти) "В изпълнението волята на Бога чрез Добродетелта е силата на човешката душа." (3 пъти)
Когато ученикът се намира в опасност, трябва да си представи, че държи Пентаграма пред себе си, като с дясната ръка е хванал Правдата, а с лявата Истината. Насочва върха на Мъдростта напред, към обекта, който го заплашва, казвайки:
"В името на Господа Иисуса Христа, молим Господа на силите да стане благоугодно пред Неговите очи".
Абсолютно е забранено да се обръща Пентаграма с два върха нагоре или за правене на зло (черна магия). Тогава енергиите му се обръщат срещу този, който го използва с такава цел.
15. Препоръка на Учиталя за работа с Пентаграм.
"Често изучавайте тази картина и разсъждавайте върху символите в нея. Петте стъпки символизират един път, по който трудно се върви, защото не е на философстване, а на "живо дело", на постоянно творчество. Това е именно пътя на Христа. Не забравяйте, че много важно са за вас и думите, писани в кръга около Пентаграма."
-
КРЪСТЪТ
"Ние не придаваме съществено значение на кръста: това би било греховно и би
било идолопоклонство. Ние почитаме кръста, заради Онзи, Който умря на него."
"Вярата на нашите бащи"
Наричат кръста знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били религиозен символ, предпазващ знак в почти всички световни култури. Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър — най-мощният, всепобеждаващият, но и главата, интелекта. Южната страна означава южния вятър — огън и чувство, но и топене и изгаряне. Източната страна представя източния вятър, сърцето — изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, идващ от страната на духовете, диханието на смъртта.
За алхимиците кръстът е бил символ на четирите елемента: въздух, земя, вода и огън.
Преди всичко обаче — това е символ на Христос, Неговото разпятие и слава, и по този начин — символ на християнската вяра и Църквата. Именно като такъв символ кръстът е получил най-голямо разпространение — в най-различни познати и непознати форми, с различен произход и приложение.
(http://margaritta.dir.bg/anch.gif) АНХ
Анх - най-значимият символ за древните египтяни, известен също и като crux ansata, или ansate, т.е. "кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
Този кръст също така символизира и единението на женското божество — Изида и мъжкото божество — Озирис, т.е. съюза на земното и небесното. В иероглифното писмо с този знак се бележи "живот". Египтяните рисували анх върху амулетите си, за да удължат земния си живот; с този амулет били погребвани, за да са сигурни, че ги чака живот и в отвъдния свят. Вярата в силата на този символ се градяла върху представата, че именно така изглежда ключът, с който се отваря вратата на смъртта. Надявайки се, че самото присъствие на символа предпазва от наводнения и колебания на нивото на водата, рисували символа върху стените на каналите.
В по-ново време го използвали врачки и магьосници в магьосническите си ритуали и гадания.
През 60-те години на вече отминалия век, във времето на хипитата станал популярен символ на мир и справедливост.
(http://margaritta.dir.bg/golgota.gif) КРЪСТЪТ НА ГОЛГОТА
Латински кръст, известен още като кръст на "въздигане" или "снижение". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели — Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие. Един от най-лаконичните кръстове на олтара.
(http://margaritta.dir.bg/gamma.gif) ГАМА - КРЪСТ
Гама - кръст, или Гамадион, наречен така заради неговата форма, близка до гръцката буква "гама". Твърди се, че символизира Христос като "крайъгълен камък на Църквата". Често може да се види върху облеклото свещениците на православната църква.
(http://margaritta.dir.bg/grek4.gif) ГРЪЦКИ КРЪСТ
Гръцки кръст с най-простата форма. Всички страни са равни по дължина. Този знак (quadrata) се е използвал от предисторическо време с най-различно значение — като символ на бога на слънцето, бога на дъжда, като символ на елементите, от които е създаден светът: въздух, земя, огън, вода. В ранното християнство гръцкият кръст е символ на Христос.
Върху националния флаг на Гърция този кръст — бял на син фон се е появил за първи път през 1820 година, символизирайки борбата против управлението на турците-мюсюлмани.
(http://margaritta.dir.bg/jelesen.gif) ЖЕЛЕЗЕН КРЪСТ
Най-висшата военна награда в Германия е железен кръст със сребърен кант, учреден от Фридрих Вилхелм ІІІ Пруски през 1813 година по време на войната с Наполеон. По време на Втората световна война Хитлер добавя към този кръст и нацистка свастика, която официално е премахната през 1957 година.
В хералдиката тази форма най-често се нарича "forme" или "pатте" (на фр. - "лапа"), заради формата си, която напомня четири лапи.
(http://margaritta.dir.bg/kelt.gif) КЕЛТСКИ КРЪСТ
Понякога го наричат кръст на Йона или кръгъл кръст. Кръгът символизира както слънцето, така и вечността. Този кръст, който се е появил в Ирландия преди VІІІ в., вероятно произхожда от "Хи-Ро" (вж. Константинов кръст), монограм от първите две букви от името на Христос, написани на гръцки. Често пъти този кръст се украсява с резбовани фигури, животни и библейски сцени, като например грехопадението на човека или жертвоприношението на Исаак.
(http://margaritta.dir.bg/konst.gif) КОНСТАНТИНОВ КРЪСТ
Кръстът на Константин — монограм, известен като "Хи-Ро", състоящ се от Х (гръцката буква "хи") и Р ("ро") — първите две букви от името на Христос на гръцки език.
Легендата гласи, че именно този кръст император Константин видял в небето пътувайки към Рим при своя съуправител и едновременно противник Максентий. Заедно с кръста той видял надпис: In hoc vinces - "с този ще победиш". Според друга легенда, той видял кръста насън в нощта преди битката, при това императорът чул глас: In hoc signo vinces (с този знак ще победиш). И двете легенди твърдят, че именно това предсказание обърнало Константин към християнството. Монограма той направил своя емблема, поставяйки я върху лабарума — държавното знаме на Рим, вместо орела. Последвалата победа при моста Милвиан недалеч от Рим на 27 октомври 312 година го направила единствен император. След това бил издаден едикт, разрешаващ изповядването на християнската вяра в империята, вярващите повече не били преследвани, и този монограм, който дотогава християните използвали тайно, станал първият общоприет символ на християнството, получил също така широка известност и като знак за победа и спасение.
(http://margaritta.dir.bg/kopt.gif) КОПТСКИ КРЪСТ
Кръстът на коптите принадлежи на коптската църква в Египет. Четирите гвоздея символизират гвоздеите, използвани при разпятието на Христос.
(http://margaritta.dir.bg/akor1.gif) КРЪСТ-КОТВА
Кръст във формата на котва се среща в изображенията, които рисували ранните християни върху стените на катакомбите. Понякога го рисували заедно с делфин или две риби, висящи от напречните пречки. В християнския символизъм котвата изобщо се смята за знак на безопасност, устойчивост и надежда. Кръстът - котва, който e комбинация от двата символа — кръст и полумесец, символизира раждането на Христос от тялото на Мария, чиято емблема е полумесецът.
(http://margaritta.dir.bg/kreston.gif) КРЪСТ НА КРЪСТОНОСЦИТЕ
Кръстът на кръстоносците представлява пет златни кръста на сребърен фон. Като герб този кръст е взет от норманския завоевател Годфрид Бульонски, който станал Охранител на Святата Гробница и пръв управител на Ерусалим след освобождението му от мюсюлманите в края на Първия Кръстоносен поход през 1099 година. Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) често се използвал като християнски символ върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите малки — авторите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото учение в четирите посоки на света. Петте кръста заедно могат също така да символизират и раните на Христос.
(http://margaritta.dir.bg/krosllet.gif) КРЪСТ КРОСЛЕТ
Наричат го Тевтонски кръст. Четирите малки кръста символизират четирите Евангелия. Диагонално разположен, се нарича кръст на Свети Юлиан.
(http://margaritta.dir.bg/latins.gif) ЛАТИНСКИ КРЪСТ
Латинският кръст е най-разпространеният християнски религиозен символ в западния свят. По традиция се смята, че Христос е бил разпнат именно на такъв кръст, оттук и другото му наименование — кръст на Разпятието. Обикновено е изработен от необработено дърво, но понякога го покриват със злато, което символизира славата, или с червени петна (кръвта Христова) върху зелен цвят (Дървото на живота).
Тази форма, толкова сходна с човешка фигура с разтворени ръце, е символизирала Бога в Гърция и Китай много преди появата на християнството. Кръст, изправен от сърцето, при египтяните символизирал доброта.
(http://margaritta.dir.bg/listdetelina.gif) КРЪСТ С ЛИСТА ОТ ДЕТЕЛИНА
Кръст с листа от детелина в хералдиката се нарича "кръст ботони". Листата на детелината са символ на Светата Троица, и кръстът носи същата идея. Използват го и като образ на възкресението на Христос.
(http://margaritta.dir.bg/lorans.gif) ЛОРАНСКИ КРЪСТ
Кръстът на Лоран има две напречни линии. Произходът му е свързан с фамилния знак на Гизите, които са управлявали Лоранското херцогството във Франция от началото на XVІ век.
Твърди се, че Жана д'Арк, която е родена близо до Лоран, е имала за своя емблема точно този кръст.
През юни 1940 година генерал Шарл де Гол одобрява тази форма на кръста като символ на освобождението на Франция от нацистките окупатори, а също така и като символ на организацията "Свободна Франция".
(http://margaritta.dir.bg/malt.gif) МАЛТИЙСКИ КРЪСТ
Известен е също под името "осмоъгълен кръст". Бял кръст с такава форма върху черен фон е бил от самото начало емблема на военния и религиозен орден на темплиерите, наричани още "йоанити", които се посветили на освобождението на Святата земя от мюсюлманите по време на кръстоносните походи (1095-1272). През 1291 година вече били изгнанници. През 1310 година, те пренесли своята щаб-квартира на о-в Родос, а по-късно — на о-в Малта (1529), откъдето идва и названието на този кръст.
В наши дни малтийският кръст може да се види като знак на Санитарната бригада на св. Йоан; някои ордени, даващи рицарско звание, са с неговата форма.
Във филателията "малтийският кръст" е първият пощенски печат, с който са подпечатвани пощенските пратки от 1840 до 1844 година.
(http://margaritta.dir.bg/mira.gif) КРЪСТ НА МИРА
Кръстът на мира е символ, разработен от Джералд Холтом през 1958 година за създаващото се "Движение за ядрено разоръжаване". Този символ Холтом взаимствал от семафорната азбука. Той съставил кръста от символите за "N" (nuclear, ядрено) и "D" (disarmament, разоръжаване) и ги поставил в кръг, което символизирало глобалното съглашение. Този символ привлякъл общественото внимание след първия протестен марш на 4 април 1958 година от Лондон към центъра на ядрените изследвания в Беркшир. Скоро този кръст станал един от най-разпространените знаци на 60-те години, символизиращ както мира, така и анархията.
(http://margaritta.dir.bg/osv_1.gif) (http://margaritta.dir.bg/osv2.gif) КРЪСТ НА ОСВЕЩЕНИЕТО
Кръстът на освещението е малък Гръцки кръст, поставен в кръг, разположен на височина 2,5 метра от земята върху вътрешните и външни стени на църквата. В църквата имало общо 24 кръста — по три кръста се нанасяли с червена боя върху всяка стена вътре в църквата и по три се изобразявали в барелефи върху външните стени. Над кръстовете се закрепвали светилници (12 горящи свещи вътре в църквата символизирали 12-те апостоли, които носели светлината на християнството). Тези кръстове, символи на Христос, били призвани да отблъснат дявола и неговите демони и били важен атрибут на церемонията на освещаване: свещеникът се изкачвал по стълбата, потапял палеца си в свещеното масло, помазвал кръста, а след това под кръста размахвал кадилницата.
(http://margaritta.dir.bg/papa.gif) ПАПСКИ КРЪСТ
Кръстът на папата се нарича още и "троен" кръст. Използва се в процесиите, в които участва папата. Трите кръстосани линии символизират властта и Дървото на живота.
(http://margaritta.dir.bg/patr.gif) ПАТРИАРХАЛЕН КРЪСТ
Патриархалният кръст е символ на православната църква, но го наричат също и "католически кръст на кардинала" или кръст с две напречници. Горната напречница представлява titulus, или още дъска за надписи, въведена по разпореждане на Понтий Пилат. Под името "архиепископален кръст" той се среща често в гербовете на архиепископите. Понякога погрешно го наричат "лорански" кръст, макар че при лоранския кръст горната и долната напречници се разполагат на равно разстояние от краищата на вертикалата.
(http://margaritta.dir.bg/petr.gif) КРЪСТ НА СВЕТИ ПЕТЪР
От ІV век този кръст е един от символите на апостол Петър, който както се смята, през 65 г. сл.Хр. по време на управлението на император Нерон в Рим, е бил разпънат на кръст с главата надолу.
(http://margaritta.dir.bg/potent.gif) КРЪСТ ПОТЕНТ
Този кръст е един от главните хералдически кръстове, наречен така от фр. potence — "опора", понеже формата му прилича на опора, която се е използвала в древността. Нарича се също така и кръст - чук
(http://margaritta.dir.bg/rasp3.jpg) РАЗПЯТИЕ
Разпятието се изобразява с фигурата на Христос. Когато Христос е със затворени очи, кръстът се нарича "Мъртвият Христос", когато е с отворени — "Христос в агония". Когато изобразяват Христос облечен и с корона на главата, разпятиего се нарича "Разпятие на Христа - царя".
Започнали да изобразяват Христос върху кръста след Константинополския събор през 692 година. В началото Христос не е бил съединен с кръста, бил е облечен с дълга туника, с корона на главата и разперени ръце. Брадата и голотата се появили едва през XІ век като символ на страданията. Били добавени също така и петте рани и трънения венец. Често в горната част изобразявали свитък с буквите INRI — латинската абревиатура на думите "Исус от Назарет, Цар Иудейски". Разпятието може да се види в домовете на католиците, в техните болници и учреждения. Протестатнтите смятат разпятието за символ на римския папа, и като правило то липсва в техните домове и църкви. Въпреки това, до XVІІІ век моряците протестанти често татуирали на гърба си разпятие, понеже вярвали, че злото ще ги подмине, срещайки лика на самия Христос.
(http://margaritta.dir.bg/rus.gif) РУСКИ КРЪСТ
Руският кръст, наричан още "Източен" или "Кръст на Свети Лазар", е символ на православната църква в източното Средиземноморие, Източна Европа и Русия. Най-горната от трите напречници се нарича titulus; там се е писало името, както и при патриархалния кръст. Най-долната напречница символизира поставката за краката. Тази напречница е наклонена, напомняйки за кръстната смърт на апостол Андрей Първозваний, разпространил християнската вяра в Русия, ръкоположил първия епископ в Цариград. Апостолът бил куц.
(http://margaritta.dir.bg/saltir.gif) ДИАГОНАЛЕН КРЪСТ
В хералдиката този кръст се нарича "салтир" и по форма напомня буквата "Х", първата буква от името на Христос, написано на гръцки език. Нарича се още и crux decussata (от приликата с изписването на римската цифра 10). Кръстът символизира различни светии — в зависимост от цвета си: златист — Свети Албан - първият британски великомъченик, син или бял — Свети Андрей, черен — Свети Озмунд, червен — Свети Патрик.
(http://margaritta.dir.bg/svastik.gif) СВАСТИКА
От древността свастиката е символизирала късмета. Самата дума произхожда от санскритската дума "благоденствие". Този кръст, завъртян както по часовниковата стрелка, така и обратно на нея, може да се открие върху тъкани от племето Навахо, върху гръцка керамика, критски монети, римски мозайки, върху предмети, открити при разкопките на Троя, върху стените на индуски храмове и в много други култури от най-различни времена. Често това е символ на движението на слънцето по небесата, превръщащо нощта в ден — и оттук един по-широко тълкуван символ на плодородието и възраждането на живота.
Краищата на кръста се интерпретират като символи на вятъра, дъжда, огъня и мълнията. В Япония това е символът на дълъг живот и процъфтяване. В Китай това е древна форма на знака "фан" (четирите посоки на света), а по-късно — символ на безсмъртието и обозначение на числото 10 000 — така китайците си представяли безкрайността. А също така и свещен символ на будизма.
Ранните християни изобразявали свастиката върху гробовете като замаскирана форма на по-ортодоксалния кръст, а в средните векове го рисували върху витражи, за да запълнят празното място отдолу (fill the foot), откъдето идва и неговото английско название — fylfot.
В хералдиката свастиката е известна с името "кръст крампоне", от crampon — "желязна примка".
В позитивния смисъл на свастиката има и изключения. Най-известното е германският Hakenkreuz, който нацистката партия прие за свой символ през 1919 година.
На Изток свастиката също може да предизвика негативни асоциации. В Индия, например, формата с завъртени краища по посока против часовниковата стрелка, наричана понякога "саувастика", може да означава нощ и черна магия, а така също и бог Кали, "черният бог", който носи смърт и разрушение. ВНИМАНИЕ - има доста спорове около посоката на завъртане насвастиката и превръщането й в саувастика или суувастика - така че бъдете предпазливи! Бележка Хайни.
(http://margaritta.dir.bg/tau.gif) ТАУ КРЪСТ
Наречен е по буквата "тау" от гръцката азбука, понеже има същата форма. Гръцката "тау" произлиза от финикийската буква "тау", която имала Х-образна форма и означавала "белег, знак". Древните египтяни използвали знака Т, за да обозначат плодородието, но и живота. Обединен с кръг — символ на вечността, той става "анх" — символ на вечен живот. В библейско време, понеже този символ бил последната буква от еврейското писмо, Т станал знак за края на света, служил също и за знак на Каин; станал знак на спасението на израилтяните, поставен на вратите им, за да бъдат защитени домовете им, когато Ангелът на Смъртта минел по Египет, за да унищожи "всички първородни в тази страна" — това го превърнало в общ защитен знак. Алтернативни названия на този кръст са "египетски кръст", а в християнските църкви — кръст на Свети Антоний. Заради приликата му с бесилката, каквато тя била в древността, го наричат и "кръст бесило". Някои смятат, че Христос е разпнат на кръст именно с такава форма.
(http://margaritta.dir.bg/krasn.gif) ЧЕРВЕН КРЪСТ
Червеният кръст е символ на Международния комитет на Червения Кръст, основан през 1863 година в Женева. Представлява червен кръст на бял фон — цветовете на швейцарския флаг, но в обратен ред. Рожба на швейцарския банкер Хенри Дунат (1828 - 1910) организацията "Червен кръст" била призвана да оказва медицинска помощ и да осигурява неутрален статус на лекарите във воюващите армии на християнския свят. От тогава Червеният кръст е разширил значително обхвата на своята дейност. Мюсюлманските страни одобрили създаването на аналогична организация, но под името "Червен полумесец". Днес в 149 страни има национални общества на Червения кръст и Червения полумесец, в които ченуват над 250 милиона души.
-
Свастиката, както си я дал, би трябвало да е обратната, тъмната, нали ?
-
Heine, много благодаря за хубавия пост. Съдържателен и интересен.
10х
Оберон
-
Това тук е затворената свастика - древен прабългарски символ. Символизира кръговрата на "бели" и "червени" епохи в колобърската традиция (ако някой ми обясни по-подробно..) Мартеницата - бяло и червено е опростен вариант на този символ. Внимавайте с използването на този символ като амулет/талисман! Колкото добро ви се случи, точно толкова ще ви се въре като зло - има препатили хора във форума на Войни на Тангра! Аз се бях запалил да си направя медальон, но след това ми секна хатъра.
Btw, Коровиев, той е арестуван и бит доста жестоко. И напуска, само за да не се случи нещо по-сериозно и да ни навлече карма.
-
"Колкото добро ви се случи, точно толкова ще ви се въре като зло" - това пък за пръв път го срещам. И защо трябва да е вярно ? Защото някой си е въобразил, че откакто го носи, цялото зло на света се е стоварил в/у него ?
Важно е с какво чувство е направен даден символ, но също толкова важно е и с какво чувство се носи.
-
Въпросът е, че свастиката е затворена и символизира кръговрат и цикличност. Някакво момиче от форума на Войни на Тангра разказваше, че каквато и радост да й се е случила, скоро биа помрачена от толкова голяма тъга/разочаровани и обратното. Черно и бялооо във наааас се препитааат//във неделим кръговраааат, както пее Георги Христов.
EDIT - За още свастики цъкнете тук: http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/index.php?cat=15 (http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/index.php?cat=15)
-
Уроборос
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/e/ed/Uroboros.png)
Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Едната половина на животното е най-често бяла, а другата – черна (сравни с Ин и Ян). Произходът на символът се губи в древността.
Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността.
В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).
Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един - без стойност.
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/c/ce/TORUS-varia.PNG)
Уроборосът може да бъде представен и като тороид с непрекъснато намаляващ диаметър
Михаел Енде (Michael Ende) използва символът на уроборос в своята “Die unendliche Geschichte” – “Безкрайна история”.
Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.
Според Дийтхард Щелцл (Diethard Stelzl) в Древния Египет този символ е обозначавал вечния(!) живот и възраждането.
-
Евреите/Юдеите също използваха този символ нали?
-
Метафорично. Говори се за ерейската змия, обхванала целия свят и захапала опашката си. Сатанистите си я използват съвсем открито.
-
Някой да има повече информация за българските символ (имам предвид прабългарски, протобългарски и т.н.). Например знаците на Тангра, на Аспарух и др. под. Имам предвид освен чисто историческото им възникване (пратиха ми по майл-а книга за тях... отдавна де), а и техния езотеричен смисъл, силата която дават и това което отнемат. Как вие бихте възприели тяхното използване в сегашно време. Редно ли е българите да се върнем към корените си, дори само ползвайки тях, вместо безмислени или копирани заемки, които са благи за окото, но биха могли и да ни ръчнат тук-таме. Лично аз вярвам, че както същността определя формата, така и формата определя същността.
-
Аз пуснах нещо за затворената свастика, която е древнобългарски символ. Ако ти знаеш нещо, сподели ги, защото и без това има малко информация - по мое мнение нарочно потулвана.
Ето нещо от сайта на Български Национален Съюз - БГНС
Един от най-разпространените свещени символи на древните Българи е другият семиотичен знак на Слънце-бога - IYI (ИУИ).
(http://www.bgns.net/site/images/stories/IYI.gif)
Някога Българите са смятали, че изобразяването му носи щастие, успех и физическо здраве на живите същества, а на неживите обекти - якост и здравина.
В езотеризма на едфуистиката, IYI символизира още и идеята за единство на крайностите в битието, което го прави сравним с други сакрални знаци - Кадуцей, Ин-Ян, Зервани и т.н.
IYI можем да видим на каменните блокове от крепостната стена на старата столица Плиска, както и на бронзовата розета, открита през 1961г. пак там.
Знакът присъства и в Ситовският надпис, открит през 1928г. от руският археолог д-р А. Пеев край вр. "Шутград", недалеч от малкото родопско селце Ситово. В този случай можем да преведем IYI буквално като "СЛЪНЦЕ".
Думата има подчертан шумеро-еламски произход, като днес се е запазила единствено в говора на кавказките народи, наследници на Стара Велика България.
Като знак на кановете от рода Дуло, създатели на Стара Велика, Волжко-Камска и Дунавска България IYI безспорно се превръща и в символ на Българската държавност въобще.
След близо 12 века забрава, знакът на прадедите ни отново изгрява. Днес IYI е използван като емблема от търговски фирми, исторически дружества и други неправителствени организации.
-
Crack the Earth..Gods of thunder !!!!
-
Имам две книжки в пдф вариант - утре ще имам повече време да ги пусна на желаещите. Едната е точно за символите и знаците, другата е за Древните Българи и Вавилон. Някой от форума ми ги беше пратил. Аз лично се интересувам от най- древната история на Българите. Ако някой има инфо или материали, моля нека сподели...
-
Тази за символите и знаците бих я разгледал :P
-
Я тоже!
-
Не съм убеден,че това е правилното място за обява,но имам "фототипно"(в кавички,защото е ел.вариант)на книга за богомилите от 35 година.Автора твърди,чедядо му е истински богомил и това е истинската богомилска библия.Не съм чел цялата книга,защото ми прозвуча доста идиотски това което прочетох,но ако някой проявява интерес с удоволствие ще му я изпратя.
-
Аз, аз!
-
Ако е "Богомилското учение" от Антон Глогов - имам я. :)
-
Ще пробвам да я кача директно на сайта.
-
(http://www.bgns.net/site/images/stories/IYI.gif)
Тази картинка има ли я някъде с голяма резолюция - щото си мисля че е много подходяща да си я сложиш на тениска :P :P :P
-
(http://www.bgns.net/images/venec_dulo.jpg)
По-голямо няма, може да опиташ да си го нарисуваш ;)
-
Practical Applications of the Chaossphere
by Fra.: Neonfaust
The Chaossphere is the prime working tool of Chaos magicians and the Magical Pact of the Illuminates of Thanateros (IOT). The physical Chaossphere has a vast range of applications of which a few shall be briefly delineated here:
Meditation employing the Chaossphere:
1. The Chaossphere is a symbol of the primeval Big Bang, it maybe considered as a "frozen explosion" or even as "frozen information". Regard the Chaossphere in a relaxed state, using the 180* stare if you prefer. After a while shut your eyes and meditate on the creative powers of Chaos. Chaos is not disorder let alone entropy but rather the sum total of all possibillities incumbent in existence and the unmanifest as a whole. In this manner you will open the doors to the magickal multiversum for yourself.
2. Proceed as described above simultaneously meditating on Nietzsches Zarathustra admonition: "I say unto you: a man must have chaos yet within him to be able to give birth to a dancing star. I say unto you: ye have chaos yet within you." You can have this statement read aloud to you by a partner or friend during your meditation (or use a cassette recording). Experience shows that this will greatly enhance the effect described above under item number 1.
1392
Sigil charging employing the Chaossphere:
In lieu of other charging techniques you can project the magickal sigil activation into the Chaossphere; banishing (preferably by laughter) should follow immediately. Afterwards aim to forget the whole magickal operation as thoroughly as possible to avoid interference with the sigil`s operation by the unwanted rise of consciousness of said operation/sigil and resultant inhibiting psychic censor activity. Drawing energy employing the Chaossphere:
To be performed preferably after a meditation with the Chaos - (see above); regard the Chaossphere in a very intensive manner for a while and stretch your palms in it’s direction. Now close your eyes fully or halfway and suck in the powers of Chaos through your palms while inhaling; exhaling, distribute the energies all over your body or store them in the Hara centre (appr. three fingers` width below the navel). You will probably experience these energies as a warm or cool current, possibly as a slightly tingling sensation. Telepathy employing the Chaossphere:
During a partner experiment participants concentrate on the Chaossphere (can also be performed with different participants working on different locations); observe in a very relaxed state messages, information and/or images rising from the unconscious. Advanced magicians will find that this experiment can be performed successfully via great distances even without participants practising simultaneously. For Chaos (= pure information) is not restricted by space and time.
1393
Astral projection and lucid dreaming employing the Chaossphere:
1. Using the 180* stare regard the Chaossphere until you experience a strong suction emerging from the sphere and pulling at your "psychic entrails". This can frequently even be felt as a strong physical sensation. Give way to this suction and let your astral body emerge gradually. In the beginning this should be practised partially, ie. the astral body portion extracted increasing with every subsequent attempt. Thus, you may for example only project
half an arm the first time, the full at the next go etc. Finally the astral body should emerge totally. Be aware that astral projection may demand weeks` or months` dedicated practice to succeed, depending on personal talent and inhibitions. Incidentally, the same technique may be used to extract the magickal doppelganger, personal daemons etc.
2. Immediately before dropping off to sleep visualize the Chaossphere as accurately as possible and continue as described above. This will induce either stronger astral projection or lucid dreaming or both. This has proved to be an extremely powerful exercise, but it is strongly suggested that you attempt it only after having acquired a thorough working knowledge with the variaant described above under item 1. (If you start off with mental working chances are that you will very soon become severely sloppy without even being aware of the fact; this may in turn inhibit control of magickal powers and could lead to obsession.) You may also want to wake yourself up at 4 a.m. and give this exercise a try for a few minutes before dropping off to sleep again. Take care to note your dreams next thing in the morning, do not - repeat: DO NOT! - rely on your memory alone.
1394
Activating psychogones/chaoservitors employing the Chaossphere:
Use the Chaossphere as a "base camp" and "home" for psychogones/-chaoservitors and/or as a form of "launching pad". In case of the former the Chaossphere presents itself as a high class power recep-tacle and storage battery from which you can extract your psycho-gones/chaoservitors into the Chaossphere as you would with sigils to be activated; thus, the Chaossphere will become a gate to the Sphere of Chaos for your magickal entities in which (and from which) they will become active in accord with your bidding. Charging magical objects employing Chaossphere:
Magical objects such as talismans, amulets, fetishes etc. can be charged with the aid of the Chaossphere by fastening them to the sphere or its tip during a ritual, placing them under it etc. while directing the energies of Chaos into the objects in question. Combat magic training employing the Chaossphere:
During combat magical training the Chaossphere is particularly suited as a power storage battery out of which the magician draws Magis or Mana. It is furthermore used as a combat target while practising the kiai or other battle cries and martial arts Chi techniques. In the same manner, magickal energy bolts, curses, words of powers and strong affections are hurled emphatically into the Chaossphere where they may be stored for further use.
1395
Charging the Chaossphere:
Experience has shown that the Chaossphere does not demand a special charging by ritual etc. Rather, the charging takes place alone by it’s practical application. Should you desire to incorporate magickal "condensator" fluids or solids (eg. as used for charging magickal mirrors) this can easily be achieved by unscrewing the tips and replacing them after filling in the condensator.
1 към 1 от Internet Book Of Shadows. Мирише ми отдалече. Гил ми даде идеята, за това пускам. Внимавайте.
-
Може ли някой да ми каже дали има някакво по-специално значение следният символ:
Меч с острието надолу, крила откъм дръжката и две змии увити около него?
-
Това последното съм го виждал. Звучи ми като мечът и змията в кабалата примесено с кадуцеяттм и крилата прилепови ли са
-
... и крилата прилепови ли са
На такива приличат обикновено. Само, че змиите са две - опашките към острието, а главите - горе към дръжката и се гледат една срещу друга.
Някакви идеи за символиката?
-
... и крилата прилепови ли са
На такива приличат обикновено. Само, че змиите са две - опашките към острието, а главите - горе към дръжката и се гледат една срещу друга.
Някакви идеи за символиката?
Само като идея-мечът е каналът на кундалини,двете змии-ида и пингала. Когато основната енергия (кундалини) и двете спомагателни се издигнат до 7-ма чакра, човек просто..."отлита" в по-високо ниво (крилата).
-
Хубава идея :)
А аз си мислех, че е нещо лошо.
Благодаря.
-
Хайде някой да преведе какво пише за този знак тук: http://www.bluemoon-inc.com/catalog/item/1587392/1190191.htm (http://www.bluemoon-inc.com/catalog/item/1587392/1190191.htm)
-
Птица се опитва да излети към слънцето ,а две змии се увиват около нея и я дърпат надолу :P
Аз така го виждам!
-
Ето какво намерих. Превеждам, да се запише в аналите!
PHOENIX CADUCEUS
Symbol of FireDance
Oberon Zell has created this emblem for everyone who has ever risen from the fires of transformation into the free flight of rebirth. In this sterling silver pendent the gold detailing of the Caduceus symbol embraces the mythical Phoenix rising out of its own ashes. This symbol also brings to mind the fiery Kundalini of the Yoga tradition rising up the spine of the practitioner in moments of divine inspiration.
ФЕНИКСОВ КАДУЦЕЙ
Символ на огнения танц
Oberon Zell е създал тази емблема за всеки, който някога се е издигал от пламъците на трансформацията в свободния полет на прераждането. В този медальон от чисто сребро златният детайл на кадуцея обвива митичния феникс, издигащ се от своята собствена пепел. Символът също така напомня на огнените Кундалини в йога-традицията, издигащи се по гръбнака на практикуващия в моменти на божествено вдъхновение.
-
Ето това ми беше мисълта - това е знак за трансформация, устрем, полет към ...кой накъдето види. :D
-
Човекът, най-значимият символ. Седемте печати.
Най-значимият от символите и знаците, които имаме и който е бил призван от окултистите на всички времена, е самият Човек. Човешкото същество, винаги е било наричано един Микрокосмос, един малък свят и то с пълно право. Онези, които са се научили да познават човека, точно и интимно, осъзнават, че всичко разпръснато из останалата природа се съдържа в миниатюр в човека. Първоначално, това може да бъде трудно за разбиране, но като размислите по въпроса, ще схванете неговото значение. У човека се намира нещо като екстрат от всичко останало в природата, от всички материали и сили. Ако дълбоко проучите естеството на някакво растение ще откриете, че в човешкия организъм се съдържа нещо подобно, въпреки че може да се намира там в минимално количество. Ако проучите едно животно, Вие винаги ще можете да покажете нещо в него, което е от същото естество и у човешкия организъм. За да се разбере това правилно, разбира се, необходимо е да се разгледа развитието на света от окултна гледна точка. Например, окултистът знае, че хората не биха имали тези сърца, които имат днес, ако не съществуваше лъвът в природата извън тях. Нека да погледнем назад към едни по-ранни времена, когато още не е имало лъвове.
Хората, най-старите същества, вече са съществували, но по онова време, те са имали съвсем другояче конструирано сърце. Наистина, навсякъде в природата има прикрити съотношения. Когато в много отдалеченото време, човешкото сърце придобило настоящата си форма, се появил лъвът. Същите сили са оформили и двамата - сърцето и лъвът. Като че ли тези сили са екстрахирали лъвската есенция и с божествено артистично умение са изработили от нея сърцето. Вие може да смятате, че човешкото сърце няма нищо лъвско в себе си: но, че наистина притежава това, все пак е така за окултиста. Не трябва да забравяте факта, че когато нещо бъде въведено в съотношението на един организъм, тогава то ще функционира много по-различно, отколкото функционира, когато е свободно. Обратното, може да се каже, ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето и да формирате едно същество, което да съответствува на това сърце - ще рече, едно същество формирано по такъв начин, че силите на организма да не определят неговата структура - тогава Вие ще направите един лъв. Всички качества на смелост и кураж, или както казва окултистът, царствените качества на човешкото същество се получават от връзката с лъва. Посветеният, Платон, също така поставя царската душа в сърцето.
Парацелз използува едно много красиво сравнение, за да покаже тази връзка на човешкото същество с природата. Той казал, че отделните същества в природата са букви, а хората са думи, които са съставени от тях. Навън, големият свят, Макрокосмоса: в нас, малкият свят, Микрокосмоса. Навън всичко съществува отделно. В хората е определено от хармоничното отношение с другите органи. Точно това ни дава възможност да илюстрираме, чрез човешките същества, развитието на цялата Вселена, дотолкова, доколкото тя принадлежи на нас.
На седемте печати, които бяха окачени в залата по време на конгреса в Мюнхен е изобразена една картина на тази еволюция на човека във връзка със света, към който той принадлежи. Нека да видим какво е изобразено на тях.
Първият печат представлява един човек, облечен в бяло и една огнена сабя се показва из устата му. Дясната му ръка е заобиколена от знаците на нашите планети - Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Онези, които са запознати с Откровението на Св.Йоан, ще си спомнят, че в него има едно описание, което твърде много прилича на тази картина, защото Св.Йоан е бил един посветен. Може да се каже, че този печат представлява идеята за едно общо човечество.
Когато се връщаме назад в човешката еволюция, идваме до едно време, когато хората са били още на един несъвършен етап. Така например, те не са имали глави, като тези, които Вие сега носите на раменете си. Би прозвучало гротескно, наистина, ако бихте чули описание на хората от онова време. Само постепенно се е развила главата, а и ще продължава да се развива. Хората също така днес имат органи, които са дошли до края на своето развитие и в бъдеще те не ще бъдат повече част от човешкото тяло. Има други пък, които ще се трансформират. Един такъв пример е ларинкса, който положително има огромно бъдеще във връзка със сърцето. Понастоящем ларинкса е в началото на своето развитие, но в бъдеще той ще бъде трансформиран в един одухотворен орган на възпроизвеждането. Бихте могли да имате някаква представа за тези тайни, ако си изясните онова, което човек постига днес чрез своя ларинкс.
Докато Ви говоря, Вие чувате думите ми. Чрез факта, че този звук изпълва въздуха и че се създават трептения, думите ми се пренасят в ушите Ви и в душите Ви. Когато изговоря една дума, например "свят", въздухът трепти и дава едно въплъщение на тази дума. Онова, което произвеждаме по този начин днес, се нарича "творение на минералното царство". Движенията на въздуха са минерални движения, така да се каже и така, чрез ларинкса ние въздействуваме минерално върху заобикалящата ни обстановка. По-късно ще възникнат не само минерални, но и растителни трептения, защото хората ще прогресират и ще започнат да въздействуват и върху растителното царство. Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си. Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшевствениците на човечеството - Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили - създали са всички неща, които са около нас днес. Те са, които са създали всички хора, животни и всичко друго, което е проявено. В буквалния смисъл всички вие сте думи, изговорени от божествените същества.
"В началото бе Словото и Словото бе у Бога и Бог беше Словото." Това съвсем не означава философско слово в умозрителен смисъл, Св. Йоан с това е записал един първичен факт, който трябва да бъде взет буквално.
И в края ще бъде Словото. Творението е реализация на Словото и хората в бъдеще ще реализират онова, което днес е Словото. Тогава хората не ще имат вече тези физически форми, които имат днес: те ще са напреднали до формата, която е съществувала на Сатурн, до огнената материя.
Онова същество, което е изговорило всичко, което е в света днес, е великият прототип на хората. Той изговори Сатурн във Вселената, Слънцето, Луната, Меркурий, Юпитер и Венера. Седемте планети в печата показват това. Те са знака, който показва висините, до които човек ще бъде способен да се саморазвие. Тогава неговата планета ще се състои от огнена материя и той ще може да говори творчески и чрез това да оформя тази огнена материя. Огнената сабя, която се подава из устата на фигурата в печата, означава това. Всичко ще бъде огън и от там краката от течащ метал.
Ако сравним един днешен човек с животните, разликата между тях принуждава човек да каже, че човекът, като индивид, има вътре в себе си онова, което не може да бъде намерено в отделното животно. Човекът има индивидуална душа, животното групова душа. Индивидуалното човешко същество е в себе си, цял животински вид. Всички лъвове, например, взети заедно, имат само една душа. Такива групови - Азове /Се- бета/ са като човешките Себета, с изключение на това, че те не са слезли във физическия свят, но се намират само в астралния свят. Тук на Земята, човек вижда физически хора, като всеки един носи своето Аз, своето Себе. В астралния свят, човек намира същества като себе си, но в астрални обвивки, вместо във физически. Човек би могъл да им говори като на равни. Това са животинските групови души.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият - с орела, третият - с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз.
-
Така във втората картина - Втория печат, в апокалиптичните животни - лъв, орел, крава и човек - ни е показано, един еволюционен етап на човечеството. Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирие на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
Ако бихме се върнали малко назад, милиони години в човешката еволюция, друга картина ще ни се представи. Понастоящем хората са физически на Земята, но имало е време, когато онова, което се е скитало тук на Земята, не е било още в състояние да приюти напълно една човешка душа, защото тя е била в астралното поле. Още по-назад във времето, идваме до един период, когато душата е била в духовното поле, в Девакан. В бъдеще, когато душата ще се е прочистила на Земята, тя отново ще се възкачи до това високо поле. Нейният път се движи от духовното, през астрала, физическото поле и отново нагоре към духа. Това изглежда твърде дълго развитие на човешкото същество, но все пак е кратко сравнено с периода на еволюция, през която човечеството е минало на Сатурн и другите планети. През всичките тези времена човек е преминал не само през физическа трансформация, но също така и през духовни и астрални трансформации. За да ги проследим, необходимо е да се /изкачим/ издигнем до духовните светове. Там може да се чуе музиката на Сферите, тонове, които се разрастват и изпълват пространството на този духовен свят. Когато хората отново ще живеят в този духовен свят, хармонията на сферите, наричана от окултистите "тръбните звуци на Ангелите" ще бъдат чувани от тях. И поради това, виждаме тръбите в Третия печат.
От духовния свят идват откровенията, които се разкриват на хората само, когато те продължават да напредват: тогава ще се отвори за тях Книгата със Седемте Печати. Тези печати са точно онова, което сега тук разглеждаме и те ще бъдат разкрити. Ето защо, Вие виждате книгата в средата на печата и под нея четирите степени на човечеството, представени от четирите коня, които означават степените на развитието на човечеството във времето.
Но има и по-високо посвещение. Хората произхождат от още по-висши светове и те се изкачват отново до тях. Тогава хората и светът ще са престанали да съществуват в настоящите си форми. Онова, което сега е вън в света - отделните букви, от които човек е съставен - той отново ще поеме в себе си и неговата форма ще стане идентична с формата на света. В едно доста повърхностно теософско учение се казва, че човек търси Бога вътре в себе си. Но онези, които наистина ще намерят Бога, трябва да го търсят в неговите дела, които са разпрострени по целия свят. Нищо в света не е само материя, това само така изглежда. В действителност, всяка материя е израз на духовност, вест от дейността на Бога. Хората ще разширят своите същности с течение на времето, като ще се индентифицират повече и повече със Света и по този начин ще става възможно, те да бъдат предоставяни под формата на Космоса, вместо под тази на човека. Това можете да видите при Четвъртия печат с неговата скала, море и колони. Онова, което сега минава през света като облаци ще предложи своята материя, така че тялото на човек ще може да се сформира от нея и силите, които днес са в Слънчевите Духове, в бъдеще ще снабдят хората с онова, което ще развие техните духовни /способности/ сили по много по-висш начин. Към тази Слънчева сила се стремят хората. В противовес на растението, което изпраща своите главоподобни корени към центъра на Земята, човек обръща своята глава към Слънцето. В края на краищата, той ще съедини главата си със Слънцето и ще полу¬и по-висши сили. Това се вижда в четвъртия печат, в лицето на Слънцето, което е върху тялото на облаците, на скалата и колоните. В онова бъдеще време, човешкото същество ще стане себесъздаващо се. Дъгата, като символ на съвършеното творение, го заобикаля. В Откровението на Св. Йоан може да намерите подобен печат, в който има книга в средата на облаците. Св.Йоан казва, че посветеният трябва да погълне тази книга. Тук се казва за времето, когато хората ще получат мъдрост, не само от- вън, но ще бъдат проникнати от нея, както това е случаят днес с храната, когато те самите ще бъдат въплъщение на мъдрост.
Тогава ще приближи времето, когато големи промени ще станат в Космоса. Когато хората ще са привлекли Слънчевата сила, то Слънцето отново ще се съедини със Земята. Хората ще станат Слънчеви Същества и чрез силата на Слънцето, те ще могат да създават Слънца. От тук и жената, която ражда Слънцето, в Петия печат. Хората, толкова много ще са напреднали морално и етично, че всички разрушителни сили в тяхната нисша природа ще бъдат победени. Това е изобразено, чрез животното със седемте глави и десетте рога. В краката на Слънчевата Жена е Луната, която съдържа всички тези нисши субстанции, които Земята не може да използува, но не е и изхвърлила. Всички магически сили, които Луната, все още упражнява върху Земята ще бъдат победени тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще е победил Луната.
Следната картина -Шестия печат ,ни показва, че човешкото същество, когато постигне най-висша духовност, възприема формата на Архангел Михаил, който сковава във вериги злото в света, символизирано чрез Дракона.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
Нека с няколко думи да поставя пред очите Ви този печат. Окултистът, който се е запознал с нашия свят знае, че пространството във физическия свят не е просто празнота, но нещо съвсем друго. Пространството е източникът, от който, така да се каже, всички същества са изкристализирали. Представете си един прозрачен стъклен съд във формата на куб, пълен с вода. Сега си представете, че известни охлаждащи потоци се вкарват през водата, така че тя се сгъстява в най-разнообразен и множество форми лед. Това ще Ви даде някаква идея за създаването на Света, за пространството и за творческото божествено Слово, изговорено в него, така че всички същества и неща изкристализират от него. Окултитстът си представя това пространство, в което Божественото Творческо Слово е било изговорено, като куб от чиста вода. Вътре в това пространство различни същества се развиват. Онези, които са най-близо до нас, най-добре биха могли да се характеризират по следния начин: Кубът има три перпендикулярни направления, три оси, дължина, височина и ширина. Това представлява трите измерения на пространството. Сега си представете контра-измеренията на тези три външни измерения на физическия свят. Това може да си го представите, като си въобразите, че някой се движи в едно направление и се сблъсква с друг, идващ от друго направление. Подобно на това, има едно контра-измерение на всяко измерение на пространството, така че има всичко шест контра-лъчи. Тези контра-лъчи, представляват първичните начала на най-висшите човешки съставни елемента. Физическото тяло, кристализирано от пространството, е най-нисшето начало. Духовното - най-висшето, противоположното контра-измерение. В своето развитие, тези контра-измерения най-напред се образуват в едно същество, като най-добре могат да се опишат, като ги оставим да протекат заедно в Света на страстите, чувствените апетити и инстинктите. Така е в началото. По-късно става нещо друго. Те се прочистват много - видяхме до каква висота - но са излезли от нисшите импулси, които се символюзират от змията. Процесът на прочистването се символизира от контра-измеренията, съсредоточен в двете змии, стоящи една срещу друга. Когато човечеството се прочиства, то се издига през това, което се нарича световната спирала. Прочистеното тяло на змията спиралата на този свят, има дълбоко значение. Следният пример, ще Ви даде известна идея за това.
Модерната астрономия се подържа от два постулата на Коперник, но един трети не е взет предвид. Коперник е казал, че Слънцето, също така се движи, то напредва по една спирала, така че Земята, следвайки Слънцето, се движи в едва сложна крива. Същото важи и за Луната, която се движи около Земята. Тези движения са далеч по-сложни, отколкото това се приема от елементарната астрономия. Тук виждаме как спиралата има значение за небесните тела, а те описват една форма, с която един ден хората, ще се идентифицират. По това време, възпроизвеждащите творчески сили на човека ще бъдат прочистени и неговият ларинкс ще стане негов възпроизводителен орган. Онова, което човешкото същество ще е развило като прочистено змийско тяло, вече не ще работи нагоре, но от горе нанадолу. Трансформираният ларинкс ще стане потира, известен като Светия Граал. Както едното /ларинкса/ се прочиства, така ще се прочиства и другото, което е свързано с този възпроизводителен орган. Това ще стане есенция на световна сила и на великата космическа есенция. Този световен дух в своята същност е изобра¬ен като гълъб, срещу Светия Граал. Цялото дава усещане за връзката между света и хората по един чудесен начин, като обобщение на значението на другите печати.
Световната тайна се намира тук, в кръглия надпис по външния край на печата, който показва как хората в началото се раждат от първичните сили на света. Всеки, който поглежда назад, вижда, че в началото на времената той е преминал през процеса, през който той преминава днес чрез духовното, когато бъде роден отново от силите на съзнанието. Това е изразено в Розата на Кръста от Е. Д. Н. Екс Део Насцимур - от Бога съм роден.
Ние виждаме, че при проявения свят се прибавя един втори елемент на живота, това е смъртта. Затова, че той отново е намерил живот в тази смърт, човек трябва да намери смърта на сетивата в първичния източник на всичко, което живее. Това е Центърът на Цялото Космическо Развитие, защото ние е трябвало да измитаме смърт, за да спечелим съзнание. Ние можем да победим смъртта, когато открием нейното значение в мистерията на спасителя. Така, както НИЕ СМЕ РОДЕНИ ОТ БОГА, така, в смисъла на езотеричната мъдрост, НИЕ УМИРАМЕ В ХРИСТОС - И. С. М. Ин Кристо Моримур.
Поради това, че се открива двойнственост навсякъде, където нещо се разкрива ,проява, с което трябва да се съедини трети член, човекът, който е победил смъртта ще се идентифицира с духа, който изпълва и прониква света, символизиран от гълъба. Той ще възкръсне от смъртта и отново ще живее в духа - П. С. С. Р. Пер Спиритум Санктум Ревивисци- мус.
Тук е теософския Розов Кръст. Той изпраща лъчи, към онези времена, когато религията и науката ще се помирят.
Вие виждате как целият свят е представен в такива печати и защо Магите и Посветените са вместили целия Космос в тях, те притежават огромна сила. Вие можете непрекъснато да се връщате към тези печати и ще видите, че като медитирате върху тях, те ще ви разкрият безкрайна мъдрост. Те могат да имат огромно влияние върху душата, защото са създадени от космичните тайни. Окачете ги в една стая, където се разискват такива неща- разисквания, чрез които човек се издига до световните тайни на света и те ще се окажат с голямо просветяващо и оживяващо влияние, въпреки че хората, твърде често, не ще осъзнават тяхното /влияние/ въздействие. И точно, защото те имат това значение, не трябва да се профанират, нито да се злоупотребява с тях. Колкото и странно да изглежда, когато печатите се окачат в стая, където никога нищо духовно не се казва, в която се говорят само повърхностни неща, въздействието им е такова, че те причиняват физически болести. Колкото и тривиално да звучи, те увреждат храносмилането. Което е родено от духовното, принадлежи на духовното и не трябва да се профанира. Това е показано чрез самото въздействие.
Духовни символи и знаци принадлежат на онова място, където се извършват духовни неща и така само имат въздействие.
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1045.jpg)
ПЪРВИЯ ПЕЧАТ
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1046.jpg)
ВТОРИЯ ПЕЧАТ
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1047.jpg)
ТРЕТИЯ ПЕЧАТ
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1048.jpg)
ЧЕТВЪРТИЯ ПЕЧАТ
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1049.jpg)
ПЕТИЯ ПЕЧАТ
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1050.jpg)
ШЕСТИЯ ПЕЧАТ
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1051.jpg)
СЕДМИЯ ПЕЧАТ
Р.Щайнер
Окултни знаци и символи
-
ЛОТОСЪТ КАТО СВЕТОВЕН СИМВОЛ
ТАНЦ НА ЛОТОСА (http://www.youtube.com/watch?v=tXVxXwsuqek)
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1052.jpg)
"... Тогава, възседнала Лотос,
Блестящата Богиня на Красотата, несравнената Шри,
се издигнала от вълните..."
Няма древни символи без дълбоко философско значение, като при това тяхното значение и важност нарастват с древността им -такъв е и Лотосът. Това цвете, посветено на Природата и нейните богове, изобразява Абстрактната и Конкретната Вселена и е емблема на съзидателните сили в духовната и физическата Природа. От най-древни времена то се е почитало като свещено от арийците, индусите, египтяните, а след тях и от будистите. Почитало се е в Китай и Япония и е било прието като християнска емблема от гръцката и римската църква, която, заменяйки го с лилията, го направила символ на Вестоносеца.
В християнската религия, във всяко изображение на Благовещението, Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, държащ в ръка стръкче лилия. Лотосът изобразявал огъня и водата, или идеята за създаване и зараждане, поради това и стръкчето лилия, което го заменило, символизира същата идея както и Лотосът в ръката на Бодхисатва, възвестяващ Маха-Майа, майката на Гуатама, за раждането на Буда, Спасителя на Света. Също така Озирис и Хор постоянно са били изобразявани от египтяните във връзка с цвета на Лотоса в качеството им на слънчеви Богове или Богове на Огъня; както и Светият Дух досега е изобразяван с „огнени езици" в „Деянията на Апостолите".
Лотосът е имал и още има своето мистично значение, тъждествено у всички народи на Земята!У индусите Лотосът е емблема на съзидателните сили на Природата чрез посредничеството на Огъня и Водата, или Духа и Материята. „О, Ти, Предвечни! Аз виждам в Теб Брама-Твореца, седящ на престола над Лотоса!" - гласи стих от Бхагават Гита.
Семената на Лотоса, още преди да пораснат, съдържат съвършено оформени листа и миниатюрен праобраз на това, което ще стане напълно развитото растение. Лотосът в Индия е символ на плодородната земя и дори - символ на Планината Меру. Четирите Ангела, или Гении, на четирите части на небето, Махараджи на Стансите, стоят всеки на Лотос. Лотосът е двояк праобраз на Небесния и земния Хермафродит, бидейки, така да се каже, двуполов.
У индусите Духът на Огъня или на Топлината - пробуждащ за дейност, оплодотворяващ и развиващ в конкретна форма по своя идеален праобраз всичко, което се ражда от Водата или Първоначалната Земя - съдействал за появяването на Брама. Цветът на Лотоса, изобразен като растящ от пъпа на Вишну, Бога, почиващ във водите на Пространството върху Змея на Безпределността, е най-яркият от всички символи. Това е Вселената, проявяваща се от Централното Слънце, от Точката на вечно скрития Зародиш. Лакшми (женският аспект на Вишну), която в Рамайяна се нарича също Падма, т. е. Лотос, е представена плаваща върху цвета на Лотоса при „Сътворението" и по време на „Биенето на Океана" на Пространството и издигаща се от „Млечното море" подобно на Венера-Афродита от пяната на океана.
Основната мисъл на този символ е прекрасна и освен това показва явното родство на всички религиозни системи. Лотосът или водната Лилия изразява една и съща философска мисъл - еманацията на Обективното от Субективното, Божественото Представяне, преминаващо от абстрактна в конкретна или видима форма. Веднага след като Тъмата или по-точно това, което за невежеството е „Тъма", изчезне в своето собствено царство на Вечната Светлина, оставяйки след себе си само своето Божествено Проявено Представяне, разбирането на Съзиждащите Логоси се открива и те виждат в Идеалния Свят, преди това скрит в Божествената Мисъл, пра-образи на формите на всичко и пристъпват към възпроизвеждане и построяване, или ваене, по тези образци на преходни трансцедентални форми.
В тези стадии на Действието Демиургът още не е Строител. Роден в Здрача на Действието, той трябва отначало да осъзнае Плана, да постигне идеалните форми, скрити в Лоното на Вечното Представяне, подобно на бъдещите листа на Лотоса, непорочните листенца, скрити в семето на това растение.
В езотеричната философия Демиургът, или Лотосът, разглеждан като Създател, е просто абстрактен термин, идея, подобно на думата „войнство". Както последната е всеобемен термин за съвкупността от активни сили или действащи единици - войници, така и Демиургът е качествен колектив от множество Създатели или Строители.
„Излизайки от Душата на Света, веднъж отделен от Първопричината, той издишва и излъчва от себе си цялата Природа. Той не се намира над нея, а се смесва с нея: Брама и Вселената представляват едно Същество, всяка частица на което в своето естество е Самият Брама, излязъл от Самия Себе си." Бюрнуф
В раздела от Книга на Мъртвите, наречен „Превръщане в Лотос", Богът, изобразен във вид на глава, излизаща от това цвете, възкликва:
„Аз съм чист Лотос, излязъл от Лъчезарните... Аз нося вестта на Хор. Аз съм чист Лотос от Слънчевите Поля."
Идеята за Лотоса може да бъде намерена даже и в първа глава на Книгата Битие, в главата за сътворението на Света от Елохимите. В тази идея трябва да търсим началото и обяснението на следния стих от еврейската космогония: „И каза Господ - Земята да създаде... дърво, даващо плод от своя род, семето на което е в него самото." Във всички първобитни религии Богът-Творец е „Син на Бащата", т. е. Негова Мисъл, станала видима - и преди християнската ера, започвайки от Тримурти на индусите и завършвайки с трите кабалистични глави в Писанията на евреите, Триединното Божество на всеки народ е било съвсем ясно изразено в неговите алегории.
*****
Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете, разцъфтяло върху застоялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху неутралната необятност на първичната вода. Основното образносимволно значение на лотоса е съзидателната сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на Лoтоса обикновено се сравнява с половия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за възраждане. Най-популярните символни понятия, свързани с това растение са потомство, плодовитост, плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение, безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина, забрава и др. Структурата на цвета на Лотоса (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието между мъжкото и женското начало. Пъпката на Лотоса е египетски и инду-истки символ, познат от първите иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни.
В Египетсктата митология лотосът се счита за "цветът, който стои в началото" и се е появил от първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е "произлязло от светлината", като е еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. "Изплуващият от водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце" (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява "като златния юноша, произлязъл от лотоса."
Според свещените древноиндийски книги, Лотоса е произлязъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина, превръщайки се в символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с женското лоно и олицетворява Богинята-Майка, източник на божествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8 листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката образност от пъпа на бог Вишну изникнал лотусът, от чието венчелистче се появил Брама.
В китайската любовна литература Лотоса често се използва за образно изразяване на женското лоно или като комплимент за куртизанка (напр. "Златен лотус"). Наравно с това в Китай Л. олицетворява "чистотата и целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила". Съотносим е с лятото и се възприема като един от 8-те символа на щастливото предсказание.
В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската традиция в образите на лилията и лалето. Ос-вен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво (кири-нейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лотосовото дърво се намира на седмото небе, вдясно от престола на Аллах.
Източник: Светът на символите
Х.Енев
-
RSPCT, tan4e!
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1056.jpg)
Девойка с ликорна
От Хлудовия псалтир (Византия, краят на IX век)
"Една девица трябва да накара животното да сложи глава в скута и.
Тогава буйността му ще изчезне, и той ще заспи."
"Аз съм истинският еднорог на древните.
Кой може да ме разцепи на две и отново да ме залепи и скрепи така,
че тялото ми вече да не се разпука..."
Еднорогът/Ликорната (Unicorn) представлява Кон с изяществото на газела и с голям рог в средата на челото. Еднорогът, едновременно грациозен и див, е изключително популярен и се среща в голям брой легенди, съчинени от източни и западни народи. През средновековието смятали, че еднорогът може да бъде приближен само от млади момичета. На рога се приписвали вълшбни качества - например да пречиства водата и да неутрализира отровите. Твърдяло се, че вълшебното животно се превръща в истинска фурия при вида на своя враг - слона. Рогът му бил по-скъп от цял град.
Според "Лексикон на традиционните символи":
"Еднорог - лунен, женствен символ, чиято мъжка противоположност е лъвът; целомъдрие, чистота, непорочност, свършена доброта, добродетел и сила на духа и тялото, непреходност. Тъй като двата му рога са сплетени един в друг, символизира единството на противоречията и неделимата господарска власт. При изобразяване на Дървото на живота от двете му страни се изписва по един Еднорог като страж. Борбата м/у лъва и Еднорога олицетворява слънчевите лъчи и лунни сили и антиподните двойки. Рогът му може да открива и неутрализира сложената във вода отрова."
В Египет Еднорога е символ на всички морални добродетели.
При алхимиците Еднорога олицетворява живака, чиято противоположност е сярата, олицетворявана от лъва.
В Китай често го отъжествявали с квилин, едно от четирите духовни създания. (Квилин - китайско-легендарно същество, натичано понякога Еднорог, олицетворяващо обединяването на силите Ин и Ян (Ян съответства на мъжката, а Ин - на женската сила. Рогът е знак за щастие на императора.
В Християнския свят Христос "Рог на освобождението", рогът като противоотрова символизира силата на Христос да унижтожава греховното; това, че рогът е само един, символизира единството на Христос - син или Христос като единствения Божи син. Олицетворявайки чистота, целомъдрие и непорочност, той е атрибут на Дева Мария и символ на всички морални добродетели. Животът му на единак олицетворява живота в манастира, атрибут на св, Юстина от Антиохия и св. Юстина от Падуа.
При даоистите Еднорогът е основен символ, в образа на квилин събира петте елемента и дородетели.
При гърците и римляните рогът е лунен сърп. Еднорогът е атрибут на всички девици, богините на луната и най-вече на Артемида и Диана.
В хералдиката Еднорогът има тяло и глава на кон, лъвска грива, крака и копита на елен, а в средата на челото - вит рог; заедно с лъва олицетворява силата на слънцето и луната.
В Иран - свършенството; всички морални добродетели.
При евреите - кралско владичество, силата на тялото, могъщество.
В Шумер е бил лунен символ, символ на непорочните богини, изобразява се заедно с дървото на живота.
Ктасей съобщава (ок 400 г. пр. н. е.) за съществуването на подобен на магаре кон, с целебен рог, който е много див и може да бъде хванат само от девица. Плиний го описва с тяло на жребец, глава на елен, слонски крака, зурла на глиган и черен, дълъг два лакътя рог на челото, под който е израснал гранат, лекуващ при докосване всякакви рани. Сърцето на животното също лекувало, и с право Еднорогът става емблема на аптеките.
Извлечено от трудове на К.Г.Юнг :
Еднорога е пример за това как символиката на Меркурий се е смесила с традицията на езическия гностицизъм и с църковната традиция. Еднорогът не е строго очертана фигура, а приказно същество, което се явява под различни форми: откриваме еднороги коне, магарета, риби, дракони, скарабеи и т. н. Затова, ако бъдем по-точни, ще кажем, че в случая срещаме мотива на еднорогостта. В Химическата сватба на Розенкроицер се появява снежнобял еднорог и прави реверанс на един лъв. Ликорната, както и лъвът, е символ на Меркурий. Малко по-късно еднорогът се превръща в бял гълъб, друг символ на Меркурий, който като летящафигура, „spiritus", е паралел на Светия дух. Сред символите на Ламбспринк най-малко десет (от общо петнадесет) фигури представят двойствената природа на Меркурий. На една от фигурите еднорога е изправен срещу един елен . Последният като „ cervus fugitivus" (бягащ елен) е също символ на Меркурий. Милий представя процеса в серия от седем символа — шестият от тях е еднорог, разположил се под едно дърво, и символизира духа, който сочи пътя към възкресението. В таблицата със символи на Пено еднорогът заедно с лъва, орела и дракона е свързан със златото. "Aurum non vulgi ", както и лъвът, орелът и драконът, е символ на Меркурий.
През цялото Средновековие символът на еднорога е бил известен като „ allegoria Christi" и алегория на Светия дух, така че е бил съвсем обичаен и за алхимика и когато той си е служил с него, несъмнено съвсем ясно е виждал родството или дори идентичността на Меркурий и Христос.
-
Еднорогът в църковната алегорика
Езикът на Църквата заимства алегориката на еднорога от псалмите, където ликорната (всъщност бивол) представя, на първо място, могъществото на Бога ( Псалом 28:6: " И ги прави да скачат като телец, Ливан и Сирион-като млад еднорог"), жизнената сила на човека (Псалом 91:1: " А моя рог възнасяш, като рог на еднорога" ).
Могъществото на злото също се сравнява със силата на еднорога ( Псалом 21:22: "Спаси ме от устата на лъва и от рогата на еднорогите...избави ме ) От тази метафора Тертулиан прави следната алюзия за Христа:
" Красотата му е като на бик ,рогът му-рога на еднорог". Тук той говори за благословията на Мойсей(Втор.33:13и сл.):
Да благослови Господ земята му
с многожелани дарове небесни,
с роса и (с дарове) на бездната, що долу лежи,
с многожелани дарове от слънцето
и с многожелани плодове от месечината...
Якостта му е като на първородно теле,
и рогата му са като рога на бивол (във Вулгата е "носорог");
с тях ще избоде всички народи до край земя...
Ясно е, че в тази връзка рогът на носорога означава щастие,сила и здраве за благословения. „И тъй, казва Тертулиан, Христос бе наречен бик заради две качества: едното, че е твърд (ferus= див,неопитомен) като съдия, другото - кротък (mansuetos= опитомен)като Спасител. Неговите рогове са краищата на кръста..." По подобен начин тълкува същия пасаж и Юстин Мъченик : "Рогата на еднорога са Негов рог. Защото никой не може да каже или да докаже, че роговете на еднорога биха могли да бъдат намерени в друг предмет или с друга форма освен в тази, която представлява кръста." Защото в Христос се проявява Божията сила. Заради това Присцилиан нарича Бог „еднорог": "Еднорог е Бог,скала ни е Христос,крайъгълен камък ни е Иисус ,човек на човеците ни е Христос."
Под „ filius unicornium" (син на еднорози)св. Василий разбира Христос. Произходът на еднорога е тайна като зачатието на Христа, казва св. Амвросий. Никола Косен, от когото заимствам тези бележки, добавя, че в утробата на Девата, запленен от любов, гневният и ревнив Бог се умиротворил. Ходът на тези мисли в църковната литература е паралелен на алхимическите представи за опитомяването на лъвовете и драконите. Същото се отнася и за превръщането на старозаветния Бог в Бога на любовта от Новия завет. „ Сигурно безмерно страшният Бог, казва Пичинели, след като е влязъл в лоното на преблажената Дева, се е показал на света миролюбив и съвършено опитомен".
В своя Speculum de mysterrs ecclesiae (Огледало за тайнствата на Църквата) Хонорий от Аутун казва:
„Твърде дивото животно с един-единствен рог се нарича „еднорого". За да го хванат, поставят в полето една девойка. Тогава животното отива към нея и така го хващат, когато легне в скута й. Чрез това животно изобразяват Христос и чрез рога Му - неговата непреодолима сила. Този, който е лежал в лоното на Девата, е бил хванат от ловците, тоест е бил намерен в човешка форма от тези, които са го обичали".
Св. Руперт също сравнява Христос с носорога, а Бруно Хербиполит го нарича просто cornu (рог). Никола Косен пише, че Алберт Велики в своите Hypotyposes споменава Девата във връзка с моноцероса (еднорога). Алберт е бил вещ в алхимията и е черпил цитати от Хермес. В Tabula smaragdina се говори за „ сина" с невероятна сила, който слизал на земята и прониквал във всичко твърдо. Девата е земен знак не само в астрологията, но също така символизира земята (при Тертулиан и Августин). Изидор Севилски изтъква „ пробиващата" сила на еднорога. В Tabula има само леко забулен инцест майка -син - нещо, което алхимикът Алберт би могъл да осъзнае.
Eднорогът не е еднозначна фигура. Той може да символизира и злото. Във Physiologus Graecus за него се казва, че е „животно, което бяга бързо, има един рог и е злопаметно към хората" . От своя страна св. Василий казва: „И внимавай, човече, и се пази от еднорога, тоест от демона. Защото е злопаметен към хората и е умен в правенето на зло..."
Навярно тези примери са достатъчни, за да покажат колко е тясна границата между алхимическата символика и метафорите на Църквата. Трябва да обърнем внимание, че в църковните цитати символът на еднорога включва и аспекта на злото . Тъй като първоначално е приказно чудовище, той съдържа в себе си вътрешна противоречивост(обединение на противоположностите).Това го прави особено подходящ да изрази „monstrum Hermafroditum" (хермафродитното чудовище)на алхимията.
Еднорогът в гностицизма
Съществува също така връзка между езика на Църквата и символиката на езическия гностицизъм. Като съобщава за наасените,Иполит казва, че змията живее във всички неща и във всички същества. По нея били наречени всички храмове . Змията освещавала всяко светилище, всяка инициация и всяка мистерия.
„Те (наасените) казват, че змията е влажната субстанция, така както (казва) и Талес Милетски (според него водата е първоелементът), и че без нея изобщо не би могло да съществува нито едно същество - както безсмъртно, така и смъртно, както живо, така и неживо."
Тази дефиниция на змията съвпада с алхимическата дефиниция на Меркурий, който също е вода - „ божествената вода", влагата (коренната влажност) и духът на живота, която в качеството си на световна душа (anima mundi) живее не само във всичко живо, но и във всичко съществуващо. Иполит продължава:
„Казват, че на нея (змията) са подвластни всички неща и че е хубава,и че в нея има по нещо от всичко, така както в рога на еднорог бик. Тя всъщност давала красота и зрелост на всяко нещо..."
И така, подобно на рога на ликорната, змията е алексифармакон, а освен това и принципът, който води до съзряване и съвършенство всички неща. Вече познаваме еднорога като символ на Меркурий. Наред с това обаче последният е и преобразяващата субстанция par excellence, която също води до съзряване и съвършенство несъвършените или незрели тела. По тази причина алхимията го възхвалява като salvator (спасител) и servator (изкупител). Тя (змията) прониква във всичко, казва Иполит, „защото, така да се каже, произлиза от Едем и се разпада на четири елемента". А основната мисъл на алхимията е, че всички неща произлизат от Едно.
- " ... както всички неща са произлезли от едно...така и всички неща са породени от едно ", казва Tabula - че това Едно се разпада на четири елемента и от тях отново се свързва в единство.
Между другото, „ prima materia " означава и „ райска земя" - земята,която Адам взел със себе си, когато бил изгонен от рая. Меркурий на философите се състои от четирите елемента . В един мистериен химн, цитиран от Иполит,Озирис е „ небесният рог на Луната" и същото първоначало се нарича още „София" и „Адам". Вече познаваме тези аналогии в аспекта на алхимията. В тази връзка се споменава и още едно - „ многоликият Атис". Променливостта и многообразието на Меркурий е една от основните представи на алхимията. Не смятам за нужно да се спирам подробно на християнските представи, възприети от тази езическа система. Достатъчно е само да се направи сравнение с цитираните пасажи от християнските автори.
Еднорогият скарабей
Важен източник за символиката на еднорога, свързана с Меркурий, са Hierogyipthica (глава X) на Хораполо. Този автор казва, че третият genus (вид) скарабей е еднорог и поради тази си особеност е посветен на Меркурий като ибиса. Освен това скарабеят е (единороден, „ unigena"), тъй като е живо същество, родено от самото себе си). При Парацелз „ prima materia " е „ increatum" (нещо несътворено) и навсякъде в алхимията под формата на Меркурий, респективно „ serpens" (змия) или „ draco" (дракон), тя е двуполова, самоопложда се и ражда сама себе си . „ Unicus filius" (единственият по рода си син) е „ filius Philosorum" ( синът на философите), т. е. камъкът. Според текста на един папирус разкъсването на дракона, тоест "separatio elementorus" (отделянето на елементите), се повтаря и със скарабея: „Слънчевият бръмбар, крилатият владетел, който стои на небесния меридиан, бе обезглавен и разкъсан на части" . За сравнение ще посоча „ шестата притча" от Splendor solis (Блясъкът на слънцето) , където „ separatio" е представено като разкъсан на части труп. Съответният текст гласи:
„Розинус казва, че иска да представи „сепарацията" посредством видение: явил му се един човек, който бил мъртъв, а тялото му било съвършено бяло като сол, крайниците му били откъснати, а главата му била чисто златна, но отделена от тялото.. ."
Първоначално златната глава е била главата на Озирис, който в един гръцки папирус се нарича акесроЛос; (безглав). Гръцките алхимици също са се наричали „чеда на златната глава".
В алхимическата литература рядко се споменава за скарабея.В древните текстове се среща в Consilium coniugii: " Никоя вода не става на еликсир освен тази, която се получава от скарабеите на нашата вода). „Aqua nostra" не е нищо друго освен „ aqua divina",тоест Меркурий.
-
Еднорогът във ведите
Предхристиянските следи на еднорога водят на Изток.Срещаме го още в химните на Атхарваведа (III, 7) в „Заклинание срещу кшетрия, наследствена болест:
1. На главата на бързата антилопа расте едно лекарство! С помощта на рога тя прогони кшетрията (наследствена болест) по всички посоки.
2.Антилопата е тичала по теб с четирите си крака. О, рог! Развържи кшетрията, която се е вплела в сърцето му!
3.(Рогът,) който блести като покрив с четири крила (стрехи), с който ще прогоним кшстрията от неговите членове.] Hymns of the Atharva-Veda ( Sacred books of the East ), р. 15.
Вероятно рибата на Ману, макар че никога не се нарича така, също е еднорог. Винаги се казва „нейният рог", а не „рогът". Според легендата, която разказва Шатапатха-Брахмана, Ману хванал една риба, която, ставайки все по-голяма, най-накрая го извлякла на сигурен бряг. Ману бил привързал своя кораб за рога на рибата. Рибата е инкарнация на Вишну. Ману означава човек. Той е бащата на човечеството. Произлиза пряко от божеството (от Сваямбхур, „Самосъществуващия", тоест от Брахмана). Той е богочовек, идентифициран с Праджапати, господаря на всички тварни неща, и дори със самия Брахман, върховната душа. В Ригведа, където е наречен „Бащата Ману", се казва, че със своята дъщеря създал хората. Той положил основите на социалния и нравствен ред. Той е първият жертвоприносител и жрец. Той предал доктрината на Упанишадите на хората. Особен интерес представлява обстоятелството, че Ману произлиза от андрогинния Вирадж. Шатапатха-Брахмана го свързва с един бик, на който се паднала задачата да унищожи асурите и ракшите (демони, противници на боговете). Най-сетне, той бил и баща на лечебното изкуство. Според будистката традиция Ману е господарят на златната ера. И така, тук еднорогът се явява във връзка с образ, който по име и качества се оказва извънредно близък до Антропоса.
Мотивът за девицата във връзка с еднорога се среща в Рамаяна и Махабхарата (III, 110-113). Един отшелник на име Ришяшринга (Рог на газела) - син на Вибхандака, или Екашринга(Еднорог), бил изтръгнат от самотата си от царкинята Шанта и се оженил за нея или - според друга версия - бил прелъстен от една хетера, защото само по този начин можело да се сложи край на страшната суша, която опустошавала страната.
Еднорогът в Персия
Много интересно описание на еднорога намираме в Бундахис.
„За триногото магаре казват, че стои сред океанската шир, че краката му са три, очите му - шест, устите му - девет, ушите му - две, а рогът му - един, че тялото му е бяло, храната - духовна, и че е справедливо и
добродетелно. И две от шестте очи са на мястото на очите, две - отгоре на главата, и две - на гърбицата му, благодарение на остротата на тези очи то побеждава и разрушава. От деветте му усти три са на главата, три -на гърбицата, и три - в долната част на хълбоците, и всяка уста е голяма почти колкото къщурка, а самото то е голямо колкото планината Алванд. Когато застане на сушата, всеки от трите му крака заема толкова място, колкото стадо от хиляда овце, които лежат заедно, а обиколката на всеки от глезените му е толкова голяма, че по нея могат да се наредят хиляда души с хиляда коня. Колкото до двете му уши, те могат да обгърнат Мазендаран. Единственият му рог изглежда като че ли е от злато и е кух, и от него са израснали хиляда разклонения, големи и малки - някои от тях приличат на камила, други на кон, на вол или на магаре. С този рог ще победи и разпръсне цялата тази отвратителна поквара, която се дължи на усилията на вредните твари.
Когато това магаре натопи шия в океана, ушите му ще всяват ужас ) и водата по цялата шир ще се разтресе от тревога, и склонът на Ганавад ще затрепери . Когато изреве, всички женски водни твари от създанията на Аухармазд (Ормузд )ще забременеят и всички бременни вредни водни твари ще пометнат, когато чуят този рев. Когато пикае в океана, цялата морска вода, която е в седемте области на земята, ще се очисти - и тъкмо по тази причина, когато отиват във водата, всички магарета пикаят във водата, както е казано: „О, триного магаре! Ако не бе създадено за водата, цялата вода на морето би се развалила от замърсяването с отровата, донесена във водата му от злия дух, за да причини смъртта на създанията на Аухармазд."
Тистар улавя по-пълно водата на океана с помощта на триногото магаре. Казват също за сивата амбра (ambar-ik), че е торът на триногото магаре. Защото, ако има много духовна храна, влагата от течната храна също отива в урината чрез вените, които спадат към тялото, и изпражнението се изхвърля".
Очевидно чудовището се базира на числото 3. Магарешката му външност напомня индийското диво магаре при Ктезий , а космологическият му характер - чудовищните персонификации на „ prima materia" при арабските алхимици. В книгата на Остан откриваме подобно чудовище с крила на лешояд, глава на слон и опашка на дракон, което дава на адепта ключа за съкровищницата. Магарето стои в океана подобно на дървото гокард, което расте в най-дълбоката океанска тиня. В Буцдахис за дървото се казва:
„То е необходимо като производител на обновлението на вселената, защото от него приготвят безсмъртието й." „Някои казват, че то е истинското лекарство, други - че е енергетичното лекарство, трети - че е панацеята".
Очевидно между магарето и дървото58 съществува сродство, което се дължи на обстоятелството, че и двете означават жизнена, размножителна и лечебна сила. Това е истинско примитивно уподобяване: и двете представляват или притежават мана. Арабските алхимици също свързват своята „ prima materia" с дървото в Западната страна. Ето какво е казано в книгата на Абул Касим:
"Тази първоматерия, която с подходяща за образуването на еликсира, се взема от едно самотно дърво, което расте в страните на Запад...И това дърво расте на повърхността на океана така, както растенията растат на
повърхността на земята. Това с дървото, което прави хора и джинове да се подчиняват на оня, който яде от него; и освен това то е дървото, от което на Адам (мир нему!) било забранено да яде, а когато ял от него, загубил ангелската си форма и приел човешка. И това дърво може да приеме облика на всяко
животно."
И двете - чудовището и дървото, означават -еликсирът, противоотровата и панацеята. Свойството на дървото да се превръща във всички живи същества може да се отнесе и към Меркурий, който може да приема всички форми .
Магарето е daemon trinius (триединно божество), хтоничната троица, която латиноезичната алхимия изобразява като триглаво чудовище и идентифицира със солта и сярата. Мимоходом ще спомена за античната мълва за поклонението на магарето в Йерусалимския храм и за графита от Палатин, изобразяващ пародия на Crucifixus (Разпнатия), както и за сатурновия аспект на Яхве и Ялдабаот като демиурзи, което свързва тези образи със сатурновата „prima materia".
-
Еднорогът в традицията на юдаизма
В Талмуда се разказва как еднорогът се избавил от потопа, прикрепен за външната страна на ковчега, тъй като поради исполинските си размери не могъл да се побере вътре. По същия начин оцелял и Ог, царят на Васан. Ето и съответния пасаж:
„Този, който казва, че израелската земя не е била залята от потопа, лесно ще обясни как се е запазил еднорогът - но как се е запазил еднорогът според онзи, който казва, че и тя е била залята? Раби Янай отвърнал: „ Прибрали са младок в ковчега." -Но раби бен Бар Хана разказал, че видял млад еднорог, който бил голям колкото планината Табор; планината Табор е дълга четиридесет парасанги, обиколката на шията му пък била три парасанги и главата му - една и половина парасанги, а когато се изхождал, Йордан се задръствал. Раби Йоханан отвърнал: „ Прибрали са главата му в ковчега." - „ Но нали учителят каза, че главата му е една и половина парасанги?" -„ Може би са прибрали само върха на носа му." - „ ... Но нали ковчегът се е издигнал (на повърхността на водите)?" - Реш Ладиш отвърнал: Привързали са рога му за ковчега." - „Но нали раби Хисда каза, че те са съгрешили с горещото и били наказани с горещина?" - „ А как според тебе се е запазил ковчегът? И къде се е задържал Ог, царят на Васан!По-вероятно се е случило чудо и (водата) около ковчега е останала студена."
Сходна версия на същата история намираме в сборника мидраши Pirke R.Elizer (VIII в.).
Според нея Ог пътувал върху една стълба,закрепена отвън на ковчега (гл. XXIII).
Според Targum Pseudo -Johnatan, където се тьлкува Битие 14:13, Ог се задържал върху покрива на ковчега.
Според една легенда, разказана в Талмуда", Ог бил потомък на един от падналите ангели, споменати в глава 6 на Битие, които си вземали за жени дъщерите човешки:
„И запомни, Сихон и Ог били братя, защото учителят каза: "Сихон и Ог бяха синове на Ахия, син на Самхазай "." В коментара на Раши се казва, че Сихон и Ог били синовете на Ахия," който произхождал от Шемхазай и Азазел, двата ангела, които слезли на земята по времето на Енох".Исполинският ръст на Ог е описан на много места в Талмуда, ала може би „ най-исполински" е описан в трактата Nidda:
„Абба Саул, според други раби Йоханан, казва: "Бях гробар. Веднъж преследвах сръндак и се оказах в бедрената кост на мъртвец; три парасанги го гоних, ала не успях да го хвана и не стигнах до края на костта. Когато се върнах, ми казаха: тя е на Ог, царя на Васан.'"
Не е изключено да съществува вътрешна връзка между Ог и еднорога: и двамата са се избавили от потопа, като по някакъв начин са се задържали за външната му повърхност, и двамата са исполини.Освен това видяхме, че еднорогът се сравнява с планината Тавор, а Ог също се асоциира с планина - той изтръгнал една планина, за да я
хвърли в лагера на израилтяните. Дори в един мидраш аналогията отива още по-далеч: еднорогът е планина, застрашена от един лъв, а в предишната история се разказва, че Ог бил убит от Мойсей, „раба
на Яхве", който в Стария завет много често се сравнява с лъв. Мидрашът гласи:
„Раби Хуна бар Иди каза:, До времето, когато Давид още пасял стадото, както си вървял, намерил еднорога (re'em) заспал в пустинята и като говзел за планина, се изкачил върху него да пасе (стадото). Но ето че еднорогьт се раздвижил и се изправил. Тогава Давид го възседнал и се издигнал до небето. И тозчас казал Давид (Господу): 'Ако Ме свалиш от този еднорог, ще Ти построя храм, дълъг сто лакти, колкото е рогът на еднорога." ... Какво направил тогава Светият, да бъде благословено името Му, за Давида? Той направил да се яви един лъв и когато еднорогьт видял лъва, побоял се от него, снишил се пред него, защото лъвът е неговият цар, и Давид слязъл на земята. Но когато Давид видял лъва, побоял се от него. Затова е казано: 'Избави ме от устата на лъва, както чу молбата ми и ме избави от рогата на биволите."'
Друг мидраш представя еднорога - който тук изрично е наречен „еднорогьт" (ha-unicorius), а не „ ге'em"—в борба с лъва. Ето и съответния пасаж:
„И в нашата страна се среща еднорогьт, който има голям рог на челото си. А има и много лъвове. И когато еднорог види лъв, подмамва го към някое дърво и иска да го прободе. А лъвът се измества така, че еднорогьт удря с рога си към дървото и рогът прониква толкова дълбоко в дървото, че вече не може да го измъкне оттам, и тогава лъвът идва и го убива, но понякога става и обратното."
В Химическата сватба, както и върху герба на Англия, лъвовете и еднорогьт са представени заедно.В алхимията и двете животни са символи на Меркурий така,както в Църквата са allegoriae Christi. Лъвът и еднорогьт изразяват
вътрешното напрежение между противоположностите у Меркурий.Като опасно животно лъвът се сближава с дракона. Драконът трябва да бъде убит - на лъва поне трябва да се отсекат лапите. Еднорогьт също трябва да бъде укротен, ала като чудовище притежава още по-голяма символична стойност от лъва и има по-духовно естество. Но както посочва Рипли, лъвът може да заеме мястото на еднорога.Двете исполински същества, Ог и еднорогьт, напомнят донякъде бехемота и левиатана-двете същества, чрез които се проявява Яхве.
И четирите същества са персонификации на демоничните сили на природата като еднорогото магаре в Бундахис. Очевидно силата на божеството не е само в духа, но и в дивата животинска стихия на природата вътре и вън от човека. Божеството е амбивалентно, докато човек е във връзка с природата. Ясно е, че еднозначното тълкуване на Бога като summum bonum ( най-висшето добро или благо) е цонтра натурам (против природата). Ето защо амбивалентният Меркурий разкрива тайното езичество на алхимията. Обратно, андрогинностга на Христа се схваща само в духовен и символичен смисъл, тоест извън връзката с природата. Но съществуването на противника -„ господаря на този свят" - издава загатнатия чрез андрогинностга антагонизъм в божеството, което се е разкрило в Сина.
Еднорогът в Китай
Еднорогът се появява и в Китай. Според Ли-Ки (Книга за обредите) има четири благосклонни или духовни животни: еднорог (к'и-лин)76, феникс, костенурка и дракон. Еднорогът е най-висшето от четириногите животни. Има тяло на сърна, опашка на вол и копита на кон. Гърбът му е обагрен в пет различни цвята, а коремът му е жълт. Той е приятелски настроен към другите животни. Казват, че се явявал при раждане на добър император или на голям мъдрец. Лошо предзнаменование било да бъде ранен. За първи път се явил в градината на Жълтия император (2697 г. пр. Хр.). По-късно в Пинг-янг, столицата на император Яо, живеели два еднорога. Един еднорог се явил на майката на Конфуций, когато била бременна с него, а като поличба за смъртта му един колар ранил еднорог . Трябва да отбележим, че мъжкият еднорог се нарича к'и, а женският -лин, и от свързването на двете думи се получава родовото название к 'и-лин. По този начин на еднорога е придадена до известна степен андрогинна характеристика. Връзката му с феникса и с дракона е отразена и в алхимията, където драконът представлява най-нисшата форма на Меркурий, а фениксът - най-висшата.
От приведените по-горе цитати видяхме, че рогът на носорога се смята за алексифармакон (противоотрова). Затова и до днес той представлява ценен артикул в търговския обмен между източното крайбрежие на Африка и Китай, където от него изработват чаши, предпазващи от отравяне. Във Physiologus Graecus се разказва, че когато змия отрови водата при мястото на водопоя и животните забележат отровата, изчакват, докато дойде еднорог и пие от нея, за да изчезне силата на отровата - „защото символизира кръста с рога си".
Чашата от еднорог
Целебната чаша несъмнено е свързана, от една страна, с „чашата на спасението" - чашата за причастието, а, от друга - с оракулската чаша. Мин споменава, че кардинал Торквемада винаги държал на масата си чаша от еднорог: „Чашата от еднорог предпазва от магии". Гърците наричат „ небесен рог на Луната" „Герион, трителесния". Но като резюмира учението на наасените, Иполит казва, че Герион е „Йордан",„хермафродитният човек във всяка твар", който „е създал всички неща". В същия контекст Иполит споменава и за чашите на Йосиф и Анакреон:
„Но думите „ без Него не стана нито едно от онова, което е станало" се отнасят за света на формите, защото е бил създаден без Негова помощ от третото и четвъртото (елементи начетворичност). Защото това е... чашата, от която царят вади своите предсказания, когато пие от нея(Става дума за чашата на Йосиф (Бит. 44:4-5): „Защо заплатихте зло за добро? Защо откраднахте сребърната ми чаша? Нали с тая (чаша) пие господарят ми, той гадае с нея...") . И гърците са загатнали за тази тайна в Анакреоновите стихове:
"Чашата ми каза какво трябва да стана,
говорейки с безмълвно мълчание.
Това стигало, за да познаят хората чашата на Анакреон, която безмълвно изрича неизказуема тайна. Защото казват, че чашата на Анакреон е безмълвна, и все пак, казва Анакреон, тя му говори с безмълвен глас какво трябва да стане - и то духовно, а не плътски, - когато чуе скритата в тишината тайна. И тази тайна е водата, която Иисус преобразил на онази хубава сватба и я превърнал във вино. Казват, че това е великото и истинско начало на знаменията, които Иисус направил в Кана Галилейска, и така възвестил Небесното царство. Това (начало) е Небесното царство, което е вътре в нас като съкровище, като мая, скрита в три мери брашно".
Вече разбрахме, че съществува най-тясна връзка между „рога на Луната" и еднорога. Тук „рогът на Луната" означава не само трителесния Герион , но и Йордан, хермафродитния човек, който се идентифицира с логоса на Йоан. „Третото и четвъртото" са вода и земя. Според алхимическата представа тези два елемента образуват долната половина на света в ретортата и Иполит ги сравнява с чаша . Това е чашата за гадаене на Йосиф и Анакреон. Ако я сведем до елементите, съдържанието на тази чаша е водата, а съдържащото, тоест самата чаша, е земята. Съдържанието е водата, която Иисус превърнал във вино, и тази вода се представя и чрез Йордан. Йордан пък означава Лотоса, което изяснява аналогията с чашата за причастието. Нейното съдържание дарява живот и спасение като чашата, за която се говори в Трета книга на Ездра 14:39-40:
„Аз отворих устата си и ето, бе ми подадена пълна чаша, напълнена като че ли с вода, но цветът на това нещо приличаше на огън.
Тогава взех и пих и когато пих, в сърцето ми закипя разум и в гърдите ми растеше мъдрост, понеже духът ми се подкрепваше от паметта."
Тайната на чашата е и тайната на рога, който на свой ред представлява същността на еднорога, символ на сила, здраве и живот . Алхимиците приписват същите качества на своя камък, който наричат „carbunculus" (гранат). Според легендата, разказана от Волфрам фон Ешенбах, този камък се намира под рога на ликорната:
"Еднорог наричат този звяр:
чистите девойки с лекота открива
и във скута на девойките заспива;
грабнахме сърце от звяра
срещу болките на царя.
Ние взехме и граната -той на звяра е в главата,
скрит е под единствения рог"
Като признак на мощ и сила рогът носи качества на мъжкия елемент. Но същевременно той е и чаша, която като „съдържащо"има женска характеристика. Следователно той е „обединяващ символ", който изразява биполярността на архетипа .
Краткият очерк върху символиката на еднорога има за цел само да даде като пример един фрагмент от крайно преплетените и объркани връзки между езическа натурфилософия, гностицизъм, алхимия и църковна традиция, които от своя страна са оказали най-дълбоко влияние върху представния свят на средновековната алхимия.
-
Символи, които се изразяват в числата
Имало е, дълбока причина, поради която великият Питагор е казал на своите ученици, че знание за естеството на числата води до същината на нещата.Може да се каже, че хармонията, която избликва от пространството се изразява в числа. Нека обърнем вниманието си към един по-интимен числен символизъм, значението на който, обаче, можем изцяло да докоснем. Ако наистина се вдълбочим в него, ще трябва да бъдат разгледани и много други неща. Все пак ще се сдобиете, поне с идея за онова,което се разбира, когато се каже, че древната окултно Питагорейска школа е подчертавала необходимостта, човек да се потопи в естеството на числата, за да може да проникне навътре в света.
Числото Едно - единството. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата.
В окултизма Двойката * се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението - то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство.Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка. Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото. Двоичността Добро - Зло е необходимост в откровения свят.Подобни двойствености съществуват в безкрайно количество, те изпълват целия свят, нужно е само да ги потърсим където трябва.Двойственост, върху която човекът може много да разсъждава през живота си е следната: човекът е минал различни състояния, преди да стане обитател на днешната земя.
Той притежаваше известна безсмъртност на Стария Сатурн поради това,че дирижираше тялото си от вън, че части от тялото му се отчупваха и се сменяха с нови, така че човекът не преминаваше през смърт и умиране.
Но съзнанието му тогава не беше като днешното му съзнание, то беше притъпено сумрачно. Едва на нашата земя човекът извоюва едно съзнание, което е свързано със себесъзнанието. Едва тук той се превърна в същество, което знаеше нещо за себе си и можеше да се различава от предметите. За това то не трябваше просто да дирижира тялото отвън, а да се вмъкне в това тяло - на промеждутъци - де свикне се него, да го нарече "Аз". Само поради това, че човекът се вмъкна изцяло в тялото си, той можа да достигне пълното си съзнание. Но сега той дели и участта на тялото. По-рано, когато се намираше над него, това не беше така. Едва когато беше постигнал тази степен на съзнанието, той встъпи във връзка със смъртта. В момента, когато тялото му се разпада, то чувства, че Азът му престава, тъй като го е идентифицирал с тялото. Едва постепенно, посредством духовно развитие, той ще се върне отново към някогашното безсмъртие, а тялото е като училище за да го достигне съзнателно. Човекът никога не би могъл да стигне до по-висока степен на безсмъртие, ако не я изкупи чрез смъртта, ако не познае двойствеността живот - смърт. Докато човек не се беше запознал със смъртта, светът още не беше открит за него, тъй като за свят,който се е превърнал в откровение, е нужна двойствеността между живота и смъртта. Така ние можем стъпка по стъпка да проследим двойственостите в живота. Във физиката ще намерите отрицателно и положително електричество, в магнетизма привличащи и отблъскващи сили, всичко се явява в двойственост. Числото две е число на проявлението, на откровението.Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога,тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. - Единицата е числото на Божествеността, и Тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът,който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва,че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ.
Нека най-напред проследим какво означават понятията инволюция и еволюция. Нека разгледаме едно растение, едно напълно развито растение с корени, листа, стъбло, цветове, плод, накратко притежаващо всички части, които може да има едно растение. Това е първото. А нека сега разгледаме едно семе, от което може да се роди растението. Този, който наблюдава семето, вижда само едно малко зрънце, но в него се съдържа вече цялото растение, то е един вид скрито вътре. Защо се намира то там? Тъй като зрънцето е взето от растението, тъй като растението е вложило в него всички сили. Затова в окултизма се прави разликата между двата процеса: първият се състои в това, че семето се разгъва и се развива в растение - еволюция, а другият - в това, че растението се сгъва, така че формата му се свива до семето - инволюция. Така че ако някое същество,което има много органи, се обособява така, че от тези органи вече нищо не е видимо, че се свива в една малка част, то това се нарича инволюция,а разтварянето, разгръщането - еволюция. Тази двоичност се сменя непрестанно в света, но винаги в откровение. Вие можете да го наблюдавате не само при растенията, а и по-висшите сфери на живота.Например мисловно развитието на европейския духовен живот през цялото Средновековие, от Августин до Калвин. Ако оставите погледа си да кръжи над духовния живот от тази епоха, то вие ще установите у Августин една мистическа интимност. Никой не би чел писанията и особено "Изповедите" му без да почувства, колко интимен беше чувственият живот на този човек. Ако след това се пренесете нататък във времето, то вие ще откриете едно толкова прекрасно явление като Скотус Еригена,един монах, който произхождаше от Шотландия и затова биваше наричан и Шотландския Йоан, и който живееше в двора на Карл Плешиви. В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки. Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт. Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" - "За делението на природата" - която е белязана от голяма дълбочина. По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не самовърховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата,която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика. В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки. Тук преминават една след друга две епохи, които имат точно противоположен характер. Духовната наука ни дава обяснение на тези епохи.. Във времето между Августин и Калвин беше епохата на мистичната еволюция и на интелектуалната инволюция,а от там насетне ние живеем във време на интелектуална еволюция и мистична инволюция. Какво означава това? От Августин до 16 век беше епохата на външното развитие на мистичния живот, той беше изнесен навън. Но тогава съществуваше само във вид на семе нещо друго: интелектуалният живот. Той беше скрит като семе в духовната земя, за да се развие постепенно след 16 век. Интелектуалният живот преживяваше тогава инволюция, така както растението се намира във семето. Нищо на света не може да възникне, ако преди това не е преминало през такава инволюция. След 16 век интелектуалността на намира в еволюция, мистичният живот е отстъпил на заден план, той е в инволюция. А сега е настъпил моментът, в който този мистичен живот трябва отново да излезе навън,където трябва да бъде разгърнат, доведен до еволюция .Така навсякъде в живота в откровението се сменят инволюция и еволюция. Този, който застине на едно място ще наблюдава само външната страна. Ако желаем да виждаме цялото, трябва да се прибави и нещо трето, което се намира зад тези две. Какво е това трето неща? Представете си, че стоите пред едно проявление на външния свят и разсъждавате върху него. вие сте там, външният свят е там, а във вас са вашите мисли. Преди тези мисли не бяха там. Ако например създавате мисълта за розата, то тя се появява едва в момента, когато вие встъпите в отношение с розата. Вие бяхте там, розата беше там. А когато в мислите ви изниква образът на розата, то не се ражда нещо съвършено ново, не съществувало преди. Такъв е случаят и в останалите области на живота.Представете си творящия Микеланджело. Той почти никога не е работил по модел. Нека обаче си представим, че той е подредил една групамодели. Микеланджело беше там, моделите бяха там. Но образът на тези модели, когото Микеланджело носи в душата си е едно напълно ново творение. Това няма нищо общо с инволюция и еволюция. Това е нещо съвършено ново, то възниква от сблъсъка между едно същество, което може да възприема, и едно друго, което може да дава. Подобни творения са едно начало. Мислите са творчески, как те могат да облагородяват душата, а по-късно дори ще работят върху оформянето на тялото. Това,което едно същество мисли, мисловните му образувания, представната му сила, тези неща работят, действието им продължава. Те са едно ново творение и същевременно са начало, но те носят последствия със себе си.Ако днес имате добри мисли, то тези мисли са плодотворни за най-далечното бъдеще, тъй като душата ви върви по собствения си път в духовния свят. Тялото ви се връща обратно в елементите, то се разпада. Разпада се и всичко, посредством което е възникнала мисълта, въздействието на мисълта остава, мисълта продължава да действува. Нека отново вземем за пример Микеланджело. Прекрасните му картини са подействували на мииони хора извисяващо. Но някога те ще се превърнат в пепел, и ще има цели поколения, които няма да са видели нещо в неговите творби. Това,което е живеело в душата на Микеланджело, преди картините му да приемат външния си вид, което съществуваше като ново творение в душата му, то продължава да живее, то остава, и то ще се изяви във форма в бъдещите степени на развитие и ще добие форма. Знаете ли защо днес съществуват облаци и звезди? Защото в предишни времена съществуваха същества, чиито мисли бяха облаците и звездите. Всичко възниква от мисловни творения, и мисълта е ново творение. Всичко е възникнало от мисълта, а великите неща в света са предхождани от мислите на божеството.Това е третото. В откровението нещата преминават от еволюция към инволюция. Но зад тях се намира скрито дълбоко третото, което дава пълнотата, едно творение, което е напълно ново творение, което е произлязло от нищото. Така че три неща са неделим: творението от нищото, и след това, когато то стане откровение и се подчини на времето, то приема формата на откровението: еволюция и инволюция. Това се има впредвид, когато в религиозните системи се говори за Сътворяването на света от нищото. И когато днес се спори за това, то това се случва, тъй като хората не разбират какво се съдържа в тези източници. В откровението - за да обобщим още веднъж - всичко се сменя от инволюция в еволюция. В основата на това лежи едно скрито творение от нищото, което се съединява с двоичността и става троичност. Троичността е връзката на божеството с откровението.Зад двоичността, на която се натъкваме навсякъде трябва да търсим троичността. Тогава ще разглеждаме символите на числата правилно и в питагорейски смисъл. Зад всяка двоичност може да се открие скрито трето.
-
Сега стигнахме до числото Четири **. Четворката е знак на космоса или на творението. Ще разберете, защо четворката се нарича число на сътворението, когато си спомните казаното по-рано, че нашата земя - доколкото можем да проследим това, се намира в своето четвърто въплъщение.Всичко, с което се сблъскваме на земята, също и четвъртия принцип в човека има за предпоставка, че това творение се намира в четвъртото състояние на планетарното си развитие. Това е само един особен пример за всички творения. Всяко творение се намира под знака на четворността. В окултизма се казва: Човекът днес е в минералното царство. Какво означва това? Днес човекът разбира единствено минералното царство, и той може да владее само него. Посредством събиране на минерални вещества той може да си построи къща, да конструира часовник и други неща, тъй като те са подчинени на законите на минералното царство. Друго той не е в състояние да направи. Той например не е способен да сътвори едно растение по силата на собствените си размишления, затова той самият трябва да се намира в растителното царство. Това ще се случи по-късно. Днес човекът е творец в сферата на минералното царство. То се предхожда от три други, наречени елементарни царства, минералното царство е четвъртото подред. Като цяло съществуват седем такива природни царства.Така човекът се намира днес в четвъртото си царство, в него той постига същинското си съзнание навън. На Старата Луна той действуваше в третото елементарно царство, на Старото Слънце във второто и на Стария Сатурн - в първото. На Юпитер човекът ще бъде в състояние да действува в растителното царство, той ще може да създава растения, така както днес прави часовник. Всичко, което се явява видимо в откровението, се намира под знака на четворката. Съществуват много планети, които не можете да видите с физически очи, онези планети, които се намират в първото, второто и третото елементарно царство, не са видими за физическите очи. Едва когато планетата навлезе в четвъртото царство, в минералното, ние можем да я съзрем. Затова четворката е числото на космоса, или на сътворението. Едва с навлизането в четвъртото си състояние съществото става напълно видимо за очите, които могат да виждат външното.
Пет е числото на злото. Това бихме си изяснили най-добре, ако отново разгледаме човека. Човекът се е развил до своята четворност, до същество на творението, но на земята към него се прибавя петият член - Духът-Себе. Ако човекът беше останал в четворността си, то той за добро винаги щеше да бъде дирижиран отгоре, от боговете.Той никога не би достигнал до самостоятелност. Той стана свободен поради това, че получи на земята зачатъка на петия си член, на Духа-Себе. Така той получи възможността да върши зло, но стана и самостоятелен. Нито едно същество, което не навлезе в петицата, не може да върши зло, и навсякъде, където се натъкваме на зло, което действително може само по себе си да действува разрушително, то там в сила е петицата. Това е така навсякъде, също извън в света. Човекът само не го наблюдава, а днешният материалистически светоглед няма и идея за това, че света може да се наблюдава и по този начин. В един пример можем да видим как навсякъде, където срещаме петицата, имаме основание да говорим за зло в някакъв смисъл. Колко благотворно би се оказало, ако медицината се възползва от това, да проспроследи протичането на болестите, това, как протича една болест от избухването си до петия ден, или до петия час след полунощ в един единствен ден, или до петата седмица. Тъй като петицата винаги владее това, където лекарят най-много би помогнал. Преди това той не може да направи нищо друго освен да остави природата да свърши своето, но може да се намеси в помощ, когато съблюдава закона на петицата, тъй като тогава принципът на това число се намесва във фактическия живот така, че с право можем да го наречем вреден или лош.Така бихме могли да покажем в много области какво голямо значение за външните събития има числото пет. В живота на човека има седем периода: първият е този преди раждането му, вторият продължава смяната на зъбите, третият е до половото съзряване, четвъртият се простира седем-осем години по-нататък, петият продължава до тридесетата годишнина и т.н. Когато хората ще знаят, какви са тези периоди и какво е най-добре да достигне до човека именно през петия период или какво трябва да остане далеч от него, то те ще знаят много повече и за това, как да си подсигурят добри старини. Тогава може да бъде предизвикано добро или зло за целия останал живот. В тези първи периоди може да се направи много посредством едно възпитание според тези закони. Тогава обаче в петия период на човешкия живот настъпва една повратна точка, която е решаваща за целия следващ живот. Тази повратна точка в петия период от живота на човека, трябва да бъде прекрачена по възможност преди човекът да се впусне с пълна увереност в света. Царящият днес принцип, че човекът трябва да се изпрати в живота още много рано, е много лош. От огромно значение е да се спазват такива древни окултни принципи. Затова в миналото, по разпореждане на тези, които знаеха за това, човек завършваше времето за учение и пътешествие, преди да може да се нарече майстор.
Седмицата ***е числото на съвършенството. Отново можете да си го разясните на базата на човека. Като същество той е четворен, в петицата се намира доколкото може да бъде добро или зло същество. Когато ще се е развил изцяло, той ще стане едно седемчленно същество, съвършено по вида си. Седмицата владее света на цветовете, дъгата, тя владее света на звуците, гамата. Навсякъде, във всички сфери на живота вие можете да представите числото седем като един вид число на съвършенството. Нека сега отново се върнем към единицата. Поради това, че разгледахме и други числа, това, което може да се каже за единицата ще може да изникне пред нас в правилна светлина. Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две. Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата. В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка. Какво всъщност означава това да се дели единството? Вземете например едно златно листче, погледнете през него и светът ще ви изглежда зелен. Златото има свойството, когато върху него пада бяла светлина, да отблъсква жълтите лъчи. Къде обаче отиват останалите цветове, които продължават да се съдържат в бялата светлина? Те влизат в предмета и преминават през него. Червеният предмет е червен, защото отблъсква червените лъчи и поглъща останалото. Червеното не може да се извлече от бялото,без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате нещата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.В математиката съществува един израз за това, който важи навсякъде в окултните школи:
1 = (2 + х) - (1 + х)
това е една окултна формула, която трябва да изрази, как се дели единството, и как частите се представят така, че отново да правят едно. Окултистът трябва да си представя делението на единицата така, че винаги да събира частите отново в единица.Ако изместим медитативно света пред призмата на числата, бихме могли да достигнем до дълбоки световни тайни.
За допълнение:в петата седмица, в петия ден или в петия час е важно да се внимава дали нещо не може да се обърка или да се поправи. В седмата седмица, в седмия ден или в седмия час - или в някое съответствуващо съотношение на числата, например 3½, тъй като вътре също се съдържа седмицата - винаги се случва нещо поради самото себе си, например в петия ден на болестта температурата може да добие определен характер, или на четиринадесетия ден. В основата винаги лежат отношения между числата, които правят структурата на света.Този, който правилно се вглъби в това, което в питагорейски смисъл гласи: изследвай числата - той ще се научи от символиката на числата да разбира живота и света.
Из лекции на
Р.Щайнер
* Питагорейците ненавиждали Двойката.При тях тя е била начало на диференциацията, следователно на противоположностите, на дисхармонията или материята ,началото на злото. У ранните питагорейци обаче Диадата е била несъвършеното състояние, в което е попаднало първото несъвършено същество,когато се е отделило от Монадата.Това е била точката , от която се разделили два пътя – на доброто и на злото.Всичко двоично или лъжливо е било наричано от тях „двоичност”. Само „ Едно” е било добро и е проявявало хармония ,тъй като никаква дисхармония не може да произлезе от ЕДНОТО , единнното.
** С помощта на науката ,наречена Arithmomantia ,питагорейците учели на връзката и отношението между Боговете и числата.Те казвали че Душата е число,което се движи само по себе си и съдържа числото Четири ;духовният и физически човек е числото Три,тъй като троичността е представлявала за тях не само повърхност ,а и принцип на образуване на физическото тяло.Така животните проявяват една троичност и само човекът представлява седмичност ,когато е Добродетелен,и петичност в обратния случай ,тъй като числото Пет е било съставено от двоичност и троичност и от тях именно двоичността е внасяла безредие и объркване във всичко,което е имало съвършена форма.Те твърдели ,че Съвършеният човек е бил четвъртичност и троичност или се е състоял от четири материални и три нематериални елемента; и тези три Духа или елемента ние намираме също така в Пет ,когато то е употребено в значение на Микрокосмос.Последният е съвкупност на двоичността, непосредстрено отнасяща се към плътната Материя и трите Духа.
*** Питагорейците смятали, числото Седем, или Хептагон, за религиозно и съвършено число.То се наричало Telesphoros, тъй като чрез него всичко във Вселената и човечеството се довежда до своя край, т. е. до своя завършек.От времената на Лемурия до Питагор Учението за сферите,управлявани от седемте Свещени Планети ,утвърждава седем Сили на земната и подлунна Природа, както и седем велики Сили на Вселената , като изхождащи от седем тона и проявяващи се в тях ,които са седемте ноти на музикалната гама .
И както казват алхимиците:
„ Когато Три и Четири се целуват помежду си Квадратът присъединява своята средна природа към природата на Триъгилника (или троичността т.е. страната на една от неговите плоскости става средна страна на другата) и образува Куб;само тогава той ( разгърнатият Куб ) става вместилище на Живота, Баща , Майка седем .”
-
Свастиката произлиза от българския корен и е един от най-изконните български знаци.Тя има своя душа и сама избира от кого да бъде носена.Добро от нея ще види добрият човек,а злият ще види зло.Тя не донесе добро на цялия свят и е безкомпромисна в избора си.Да се опиташ да "опитомиш" свастиката означава,че тя ще си отмъсти за това.
Същото се отнася за знак Тангра - IYI
Зад всеки знак стои сила.По отношението към нейната проекция в нашия свят (защото космосът е многомерен,а нашият свят е ограничен) силата съди за нашата почит към съществото й.Тя сама избира достойните да се ползват с благоволението й.
Нацистка германия се срина с много жертви за света.Каквато сила беше насочена към Свастиката,такава се върна при подателя.
Присвояването на най-мощния знак,познат на хората(чието име и масони и сатанисти и всякакви учения избягват да призовават)от Гвардия също е опасно.Още повече подпалването му (допълнителния пламък,който е добавен) съвсем скоро си нанесе последствията.Даже на колите си го сложиха и инцидентите бяха налице.
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1101.gif)
КРЪГ
Обща символика: Кръгът е един от четирите основни геометрични символа (кръг, център, кръст и квадрат), олицетворение на Земята и Слънцето, на жизнената сила и плодородието. От най-далечни времена той е служил за означаване на цялост, завършеност и като темпорален знак. В древния Вавилон кръгът се използвал за измерване на време, а в по-късни вре¬мена сферичността на вселената, на земното кълбо и на човешката глава се възприемали като знак за съвършенството. Кръгът е един от най-разпространените елементи на митологическата символика, изразяващ идеите за единство, безкрайност и висше съвършенство. Той символизира небето в неговото кръгообразно и неизмеримо движение. Това движение без начало и без край олицетворява от своя страна времето. Като емблема на космическото небе, кръгът е знак за неговата активност, за отношенията му със земята и за ролята му на провидение. Кръгът е символ на преградата между културно-усвоеното пространство от природата и Хаоса. Той изпълнява функцията и на знак със защитна магическа сила срещу болести и лоши влияния.
Според теологическите и философските текстове, кръгът символизира безначалния и безкраен дъх на божествеността в своята неизменност и като източник на благост и добрина. Кръговата форма се асоциира с култа към огъня, към героите и божествата. В Християнската символика кръгът олицетворява вечността. В най-ранни времена той бил изобразяван във формата на Уробурос – навита в кръг змия, която си хапе опашката, след това станал олицетворение на слънцето, после кръглата форма влязла в символиката на ореола (виж стат. "Ореол").
Кръгът е знак на основното Единство и на Небесната циклична активност. Като такъв той символизира развитието и проявлението на централната точка. В този смисъл кръгът се разглежда като "разтеглена" точка, където участва в нейното скрито съвършенство. Кр. и точката (или центърът) имат общи символни качества като завършеност, еднородност, неделимост и др.
Кръгът е фигура, образувана от правилна крива линия без начало и без край, представлявайки универсална проекция на кълбото. В много традиции космосът е графически изобразяван като кръг или неговите варианти – във вид на костенурка, диск, яйце. В кръговата форма намира отражение концепцията за цикличността на времето. Месечното и годишното кръгово движение на слънцето обединява времевата цикличност с тази на пространството. Това намира отражение в астрологическото отчитане на времето и създаването на "кръгли" календари за неговото обозначаване. Кръглата форма се асоциира и с култа към огъня, към героите и божествата. В Ислямската традиция тя се възприема като най-съвършената от всички форми.
Кръгът е основен символ на Земята и на Слънцето, поради еднаквата форма и кръговия характер на цикличното им движение. Аналогия между кръга и слънцето откриваме в крилатия диск на Атон, в дискообразната корона на Ра, в слънчевата колесница на Аполон и др.
Кръгът в съчетание с други фигури и символи образува широка област от символни и емблематични асоциации, като:
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1102.gif)
Кръг с криле – слънчев символ, познат от древния Египет, където е често срещан елемент, известен като "Крилато слънце". Там той изразявал представата за слънцето и небето с крилата на сокол, ко¬ито се простират над земята. В Египет се среща и като защитен знак, поставян над вратите на храмове и светилища. Кръгът с криле е също древна емблема за бог или за божествен дух
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1103.gif)
Кръг с кръст в средата означава център и четирите посоки на вселената.Това е стар предхристиянски символ на слънцето и светлината (при германските племена и азиатските народи). По-късно, в християнското изкуство става знак за властта на Христос над живота и светлината в света.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1104.gif)
Кръг, разделен на две е олицетворение на деня и нощта, на лятото и зимата, на ЯН и ИН принципите.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1105.gif)
Два съединени кръга означават свещен съюз между небето и земята.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1106.gif)
Два кръга един в друг символизират андрогинизъм и хермафродизъм.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1107.gif)
Кръг, разделен на две, с точка в горната половина и долна част, разделена на още две: точката горе символизира "центъра на света" – Ерусалим; горната половина е Азия, разделителната хоризонтална черта е Средиземно море, долната дясна част е Африка, а долната лява част е Европа. В някои стари изображения владетелите са представени с такъв диск в ръката.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1108.gif)
Кръг, разделен на три части – символ на Светата Троица. Във византийското (християнско) изкуство прибавяли буквите О, омега и Н - гръцкият превод на Яхве (Господ) или "Този, който е".
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1114.gif)
Концентрични кръгове – символ на тишината, необходима за самовглъбяване и медитация. Олицетворява също обединението на Космическия разум. Фигурата е често срещана и в Дзен Будизма, където символизира етапите на вътрешно усъвършентване и прогресивно хармонизиране на духа.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1109.gif)
Кръг и квадрат символизира движение и промяна на реда или на нивото.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1110.gif)
Кръг, вписан в квадрат, кабалистичен символ, олицетворяващ божествената огнена искра, скрита в материята, разпалваща в нея огъня на живота.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1111.gif)
Три вплетени кръга - свързват се с идеята за Триединството (Светата Троица) и за трилистната детелина.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1112.gif)
Пет вплетени кръга - един от най-известните международни символи. Петте олимпийски кръга олицетворяват мирното обединение на петте континента чрез спорта.
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1113.gif)
Кръг с точка в средата – точката символизира обединяващото съдържание на всичко, което тръгва от нея и ще се върне отново в нея. Знакът е познат също и като емблема на златото и на слънцето.
Българска обредност и символика: Кръговите ритуални обреди са типични за много народни празници, свързани с цикличността в природата и с критични ситуации във времето и пространството. Такива са кръговите обредни шествия по празниците Коледа, Нова Година, Кукеровден, Еньовден, Великден и Спасовден
Кръгови са обхожданията на землищата против природни бедствия като суша, градушка или наводнения. Кръгова е и церемониалната обиколка на свещени извори и параклиси, извършвани от нестинарите. При строеж на нова къща избраното място най-напред се обикаля с конец и се прекадява с тамян, за да се сложи преграда между човешкото усвоено пространство, хаоса и природата.
-
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1115.gif)
Небесна Огнена Птица.Безсмъртна и вечно самовъзраждаща се от пепелта си.Част от най-сакралната митология на българите и се отнася до Душата БА* (небесната), както и до ролята й в живота на хората.
Символичен образ на безсмъртния ДУХ.Символ на най-високата степен на посвещение в Тангризма,когато Душата е станала Велика ,Старша Вселенна Същност -БалГ-УР (българин).В най- новата история на българското племе Душата Иисус е единствената,която е достигнала това ниво да се самовъзражда , да възкръсва.
* БА Космична ,полово неопределена душа , слизаща в материята , за да стане Ка-проявена душа.
Спас Мавров
*******
Световното дърво
Славяните си представяли Вселената като едно гигантско дъбово дърво, наричано "Световно дърво". В короната му е свила гнездо вълшебната Жар Птица - птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.
За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта.
В корените пък живее огромна змия, която свързва света на живите и света на мъртвите. По вертикалата на Световното дърво са разположени трите вселенски свята - "Прав", "Яв" и "Нав".
Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред и божествената йерархия, установени от прародителя - бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог - небесния господар, родител на божествата, наричан "Всевишният". Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън - един от четирите основни елемента - и не се интересува особено от земния свят.
Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и представлява ствола на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е ЯВНА, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед - дуализъм и противопоставяне. Тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ. Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав. Над света на хората властва бог Перун - господар на мълнията и възмездието, наричан "Всемогъщият". Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.
В корените на Световното дърво е Нав - подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака - Чернобог, придружаван от своята страховита спътница - богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух, на самия вход към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес, край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности, и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.
Над трите вселенски свята бди бог Троян, "Всевиждащият". С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав. Следи за съблюдаването на световния ред и възможно най-бързо възстановява космичния баланс, ако бъде нарушен. Именно балансът е основна грижа на Троян, не благодеянието, не налагането на светлото, доброто над тъмното, злото, а равновесието между стихиите.
-
СВЕТОВНОТО ЯЙЦЕ
(http://home.comcast.net/~m.adova/wsb/media/180301/site1130.jpg)
Cosmic Egg
William Blake , Milton
1804-1808
Яйцето, като свещена емблема, се среща в Космогонията на всеки народ на Земята и се е почитало както поради неговата форма, така и по силата на заключената в него тайна. Започвайки от най-ранните умствени представи на човека, то е било известно като най-подходящото изображение на началото и тайната на Битието. Постепенното развитие на невидимия зародиш вътре в затворената черупка вътрешният процес, без някаква забележима външна намеса на сила, който от скритото нищо произвежда активно нещо, без да се нуждае от каквото и да е, освен от топлина; постепенното развитие на този зародиш в конкретно живо същество, което разбива своята обвивка и изглежда за нашите външни сетива като самозараждащо се и самосътворило се същество; всичко това от самото начало е трябвало да изглежда като постоянно чудо.
Окултното Учение вижда причината за това почитане в символизма на доисторическите раси. Отначало „Първопричината" не е имала название. По-късно тя се е запечатала във въображението на мислителите като вечно невидима, тайнствена Птица, изпускаща Яйцето в Хаоса, и това Яйце става Вселена. Оттук и Брама се е наричал Калаханса - „Лебед в (Пространството и) времето". Ставайки Лебед на Вечността, Брама (в началото на всяка Махаманвантара) полага Златно Яйце, изобразявано с великия Кръг, или O, което само по себе си е символ на Вселената и нейните сферични тела.
Втората причина за избирането на яйцето като символ на Вселената и на нашата Земя се е съдържала в неговата форма. То е било Кръг и Сфера - овалната форма на нашата планета е била навярно известна от самото начало на символиката, щом яйцето е било при¬ето повсеместно. Първото представяне на Космоса във формата на Яйце е било най-широко разпространеното вярване в древността. Tо е било символ, приет сред гърците, сирийците, персите и египтяните. В египетския Ритуал се казва, че Себ, Бог на Времето и Земята, положил Яйцето, или Вселената, „Яйце, заченато в часа на Великия Единен, обладаващ Двуначална Сила."
Ра, подобно на Брама, е бил изобразяван като развиващ се в Яйцето на Вселената. Умрелият „блести в Яйцето на страната на Мистериите." Тъй като това е „Яйце, на което е даден Живот сред Боговете." „Това е Яйцето на великата кудкудякаща Кокошка, Яйцето на Себ, който излиза от него, подобно на ястреба."
Орфическото Яйце е било описано от Аристофан и е било част от Дионисовите и други Мистерии, по времето на които е ставало осветяване на Световното Яйце и се е пояснявало неговото значение.Порфирий също го обяснява като символ на Света.
Във Вишну Пурана е посочено:
„Разумът (Махат)... включвайки (непроявените) груби елементи, образувал Яйцето... и Властелинът на Вселената Сам пребивавал в него в качеството на Брама. В това Яйце, о, брамини, са се съдържали материците и моретата, планините, планетите и подразделенията на планетите, боговете, демоните и човешкият род."
Както в Гърция, така и в Индия първото видимо Същество с Мъжко Начало, съединяващо в себе си природата на двата пола, се е намирало в Яйцето и излязло от него. Този „Първороден на Света", по мнението на някои гърци, е бил Дионис, Бог, който възникнал от Световното Яйце и от когото са произлезли Смъртните и Безсмъртните. Бог Ра е показан в Книга на Мъртвите като сияещ вътре в своето Яйце (Слънце), като при това звездите също излизат от него, когато Бог Шу (слънчевата енергия) се пробужда и му дава тласък. „Той е в Слънчевото Яйце, Яйце, на което е даден живот сред Боговете." Слънчевият Бог възкликва: „Аз съм Душа на Твореца на Небесната Бездна. Никой не вижда моето Гнездо, никой не може да разбие моето Яйце, Аз съм Властелин!"
В Книга на Мъртвите, често се правят позовавания на яйцето. Могъщият Ра остава в своето Яйце, докато се води борбата между „Децата на Възмущението" и Шу, Слънчевата Енергия и Дракона на Тъмата. Умрелият проблясва в своето Яйце, когато преминава в Страната на Тайните. Той е Яйцето на Себ. Яйцето е служило за символ на Живота в Безсмъртието и Вечността, а също за глиф на раждащата утроба, докато Тау, намиращ се във връзка с него, е бил само символ на живота и раждането в акта на зараждане. Световното Яйце се е намирало в Хнум във Водите на Пространството, или в женското абстрактно Начало, при което Хнум е ставал (след „падението" на човечеството в зараждането и фалицизма) Амон - Творящ Бог. Когато Пта, „Огненият Бог", носи Световното Яйце в своята ръка, символизмът става съвършено земен и конкретен в своето значение. В съединение с Ястреба, символ на Озирис-Слънце, символът става двойствен и се отнася към този и към другия живот - смъртен и безсмъртен. Изображението на един папирус в „Еdipus Egyptiacus" на Кирхер представлява яйце, хвърчащо над мумията. Това е символ на надеждата и обещание за Второ Раждане на озирифицирания умрял - неговата душа, след необходимото очистване в Аменти, ще пребивава в това яйце на Безсмъртието, за да се роди отново от него за нов живот на Земята. Доколкото това Яйце по Езотеричното Учение е Девачан, Обител на Блаженството, Крилатите Скарабеи са друг символ на същото. Крилатата Сфера е само друг вид на Яйцето и има същото значение, както и Скарабея, Кhopirоо от корена кhoprоо - да стана, да се родя отново - което има значение за превъплътяването на човека, също както и за неговото духовно възраждане.
В Теогонията на Мохус намираме отначало Ефира, а след това Въздуха - две начала, които са породили Улом, Познаваемото Божество, видимата Материална Вселена, от Световното Яйце .
В Орфическите Химни Ерос-Фанес възниква от Божественото Яйце, което се оплодотворява от Ефирните Ветрове; от Вятъра, който тук е „Дух Божий" или по-точно „Дух на Непознатата Тъма" -Божествената Идея на Платон, - движещ се, както е казано, в Ефира . В Катхопанишада на индусите Пуруша, Божественият Дух, вече стои пред Първичната Материя, „от сливането на които се ражда Великата Душа на Света". Маха-Атма, Брама, Дух на Живота и т. н. - всичките тези наименования са тъждествени с Аnimа Миndi или „Вселенска Душа", Астрална Светлина на кабалистите и окултистите, или „Яйце на Тъмата". Освен това съществуват много други прекрасни алегории на тази тема, разхвърлени в свещените книги на брамините. В един текст Творецът от женски род е представен отначало като зародиш, след това като капка роса, бисер и накрая като Яйце. В такива случаи, които са твърде много, за да бъдат изброявани отделно, Яйцето дава живот на четирите Елемента вътре в Петия - Ефира, и е покрито със седем обвивки, които впоследствие стават седемте висши и седемте нисши свята. Разбивайки се на две, черупката става Небеса, а съдържанието - Земя, като при това белтъкът образува Земните Води. След това от Яйцето възниква Вишну с Лотос в ръката. Вината (дъщеря на Дакши и жена на Кашиапа, „Самородения, възникнал от Времето", на един от седемте „Творци" на нашия Свят) положила Яйцето, от което се родил Гаруда, Носителят на Вишну - последната алегория се отнася до нашата Земя, тъй като Гаруда е Великият Цикъл.
Яйцето е било посветено на Изида и поради това жреците на Египет никога не са ядели яйца. Изида почти винаги се изобразява като държаща Лотос в едната ръка, а в другата - Кръг или Кръст -(crux ansata).
Диодор Сикул твърди, че Озирис, подобно на Брама, се е родил от Яйце. От Яйцето на Леда са били родени Аполон и Латона, а също Кастор и Полукс, светлите близнаци. И въпреки че будистите не приписват тъждествен произход на своя Основател, те също както и древните египтяни или съвременните брамини не ядат яйца от страх да не унищожат в тях латентния зародиш на живота и с това да извършат грях. Китайците вярват, че техният Първи Човек се е родил от Яйцето, което Тян пуснал във Водите от Небесата на Земята. Този символ на Яйцето и до днес се разглежда от някои като изразяване на идеята за началото на живота, което е научна истина, въпреки че човешкото оvит е невидимо с невъоръжено око. Затова ние виждаме неговото почитане от най-древни времена у гърците, финикийците, римляните, японците и сиамците, сред племената на Северна и Южна Америка и даже сред диваците на далечните острови.
У египтяните Съкровен Бог е бил Амон, или Мон, „Скритият", Висшият Дух. Всички техни Богове са били двуначални; научната Реалност - за светилищата; нейният двойник, приказното, митично Същество - за масите. Например, Старшият Хор е Идея на Света, която пребивава в Разума на Демиурга, „Роден в Тъмата преди сътворението на Света"; Вторият Хор - същата идея, излизаща от Логоса, обвиваща се в материя и започваща реално съществуване . „Старшият" Хор, или Наroiri, е древният аспект на Слънчевия Бог, съвременният Ра и Шу; Наroir често се приема за Хор (Ноrsusi), Син на Озирис и Изида. Египтяните много често са представяли изгряващото слънце като Хор Старшия, издигащ се от разтворен Лотос, Вселената, като при това слънчевият диск винаги се е намирал на ястребовата глава на този Бог. Наroiri е Хнум (Khnum). Същото е и по отношение на Хнум и Амон - и двамата се изобразяват с овчи глави и често ги бъркат, въпреки че функциите им са различни. Хнум е „оформител на хората", създаващ хората и нещата от Световното Яйце на колелото на грънчаря. Зараждащият се Амон-Ра е вторият аспект на Съкровеното Божество. Хнум е бил почитан в Елефантина и във Фил , а Амон във Фив. Но Емефт е Единно Висше Планетно Начало, издухващо Яйцето от своята уста, който поради това е Брама. Космическото и Вселенско Божество, което мъти и оплодотворява Яйцето със своя животоначален Дух, докато не съзрее съдържащият се в него Зародиш, е бил този Тайнствен Бог, името на когото не се е произнасяло. Това обаче е Пта (Пта е бил първоначално Бог на Смъртта и разрушението подобно на Шива. Той е Слънчев Бог само поради това, че огънят на Слънцето също убива, както и дава живот. Той е бил национален Бог на Мемфис, Лъчезарен и „Прекрасно-Лик" Бог.), „този, който открива", откриващ Живота и Смъртта , излизащ от Яйцето на Света, за да започне своята двойствена работа.
Според гърците призрачната форма на Хеми (Хеми - Древният Египет), плаваща по Ефирните Води на Небесната Сфера, е била призована към живот от Хор-Аполон, Слънчевия Бог, който бил причина за нейното развитие от Световното Яйце. В Браманда Пурана се съдържа цялата тайна за Златното Яйце на Брама и вероятно затова тя е недостъпна за езиковедите, които казват, че тази Пурана, подобно на Сканда, е „невъзможно вече да се намери цялата", а „се среща в различните Кханди и Махатмии, които, както се твърди, са произлезли от нея". Браманда Пурана е описана като „тази, която възпяла в 12 200 стиха великолепието на Яйцето на Брама и в която се съдържа пояснение за бъдещите Калпи, както това е било открито от Брама". Съвършено вярно, а даже може би и нещо повече.
В Скандинавската Космогония, която проф. Макс Мюлер счита за „много по-древна от Ведите", в поемата на Волюсп, в Песента на Пророчицата, Световното Яйце отново се среща в Зародиша, Призрака на Вселената, който е изобразен като лежащ в Гинунгагап, в Чашата на Илюзията, Майа, Безпределната и Пуста Бездна. В тази Световна Утроба, която преди е била област на нощ и пустота, Нефелхейм, Страна на Мъглата, небесните мъглявини, както това се нарича сега, в тази Астрална Светлина паднал Лъчът на Студената Светлина, който препълнил Чашата и замръзнал в нея. Тогава Невидимият извикал горещия Вятър, който разтопил замръзналите Води и разпръснал Мъглата. Тези Води (Хаос), наричани Потоци на Еливагар, се излели като живителни капки и създали Земята и Гиганта Имир, който бил „само подобие на човек" (Небесния Човек), и Кравата Аудумлу („Майка", Астрална Светлина, или Космическа Душа), от вимето на която потекли четири реки от мляко - четирите страни на света: четирите извора на райските реки и т. н., които „четири" са символизирани от Куба във всичките му разнообразни и мистични значения.
Християните, особено гръцката и латинската църква, изцяло са приели този символ и виждат в него напомняне за вечния живот, спасението и възкръсването. Свидетелство и потвърждение на това намираме в осветения от вековете обичай да си подаряваме „Великденски Яйца". Започвайки от Ангуина, „Яйцето" на езическите Друиди, само името на които е довеждало Рим до ужас, и стигайки до червеното великденско яйце на селянина славянин, е минал цял цикъл.
Е.Блаватска
Тайната доктрина
*****
Обща символика: Яйцето е универсален символ на това, което съдържа зародиша на всяко проявление. В митологията Яйцето се осмисля като първоизточник на живата материя и от дълбока древност е възприето разбирането, че светът е произ- лязъл от яйцето. Според преданията, в стари времена пастирите очертавали около стадата си елипса с формата на яйце, за да пазят животните от опасности. В различните традиции то се интерпретира различно: било като яйце на змия или дракон, като яйце на хаоса, като космическо или световно Яйце, появило се на повърхността на първичната вода и т.н.
Според китайските традиции в незапомнени времена Яйцето на хаоса и тежките елементи образували земята (ИН), а леките и чисти елементи образували небето (ЯН). В друго китайско по-верие светът се възприема като огромно Яйце, където небето и звездите стоят в горната вътрешна част на черупката, земята представлява жълтъка, плуващ в средата на първичния океан, олицетворяван от белтъка, изпълващ дъното на Яйцето. В тази образност сезоните се разглеждат като следствие на периодичните вълнения в посочения океан. В някои медитативни будистки направления кокошката, която мъти яйца, символизира концентрацията на духа, съзнанието и способността за духовно обогатяване.
За древните египтяни яйцето и заякът били символи на плодородието и според египетските представи от яйцето бил произлязъл живота в света. Стар египетски мит разказва, че първият бог е произлязъл от яйце, което лежало сред блатния гъсталак. Бог Кнум въвел ред в хаоса и дал живот на различните същества по земята. От първото яйце и от първичния океан той създал яйцата и зародишите на живота. В Египет били ценени амулетите с яйцевидна форма, чрез които хората желаели да придобият силата на скрития в тях бог.
Символиката на Яйцето отвежда и към друга широко използвана идея – тази за периодичното подновяване и възраждане на живота в природата. С нея се свързва традицията на боядисаните Великденски яйца, които отвеждат към възкресението, вярата и надеждата. В гробниците в Египет и Китай са открити доказателства, че преди хиляди години хората боядисвали яйцата в яркочервени цветове – за прослава на слънцето, което през пролетта започвало да грее и да топли по-силно.
Яйцето символизира също и гнездото, дома, семейството, сигурността и топлото крило на майката. То може да олицетворява и вътрешни противоречия в образа на пиленцето и новия живот, напиращи под черупката да излязат от зависимостта на меката и влажна обвивка.
Източник: Светът на символите
Х.Енев
-
Защо слонът е враг на еднорога или по - скоро противоположност?
-
ОГЪНЯТ
Огънят не е елемент, а божествена същност. Физическият пламък е обективен носител на висшия Дух. Елементалите на Огъня са висши. На тази светлина всички имат своя Аура и свой Дух, Пламъкът, който вие прилагате към свещта, няма отношение към самата свещ. Аурата на обекта влиза в допир с най-низшата част на другия. Гранитът не може да гори, понеже неговата Аура е Огън. Елементалите на Огъня не притежават съзнание на този план, те са твърде високи, отразявайки божествеността на своя източник. Други елементали притежават съзнание на този план, тъй като те отразяват човека и неговата природа. Между минералното и растителното царство има огромна разлика. Например фитилът на лампата е отрицателен. Той става положителен чрез огъня, като при това маслото ще бъде посредник. Ефирът е Огън. Най-ниската част на ефира е този пламък, който вие виждате. Огънят е Божество в своето субективно присъствие в цялата вселена. При други условия този Вселенски Огън се проявява като вода, въздух и земя. Това е единен Елемент в нашата видима Вселена, който представлява Крияшакти на всички форми на живот. Това е нещото, което дава светлина, топлина, смърт, живот и т.н. Той е дори кръв. Във всичките си различни прояви той по същество е един.
Той е „седемте Космократори".
Свидетелства за почитта към Огъня намираме в „Стария Завет". Огненият стълб, Горящият храст, Сияещото лице на Мойсей - всичкото това е огън. Огънят по своята природа е подобен на огледало и отразява лъчите от първи порядък на субективните прояви, които, както предполагат, се хвърлят на екрана на първите очертания на сътворената вселена; в своя по-нисък аспект те по същество са творения на Огъня.
В най-грубия аспект на своята същност огънят е първата форма и отразява низшите форми на първите субективни същества, които се намират във вселената. Първите божествени хаотични мисли са Огнените Елементали. Намирайки се на Земята, те приемат форма и пърхат в пламъка във вид на саламандри, или низшите елементали на Огъня. Във въздуха има милиони живи и съзнателни същества, освен нашите мисли, които те подхващат. Елементалите на Огъня са свързани с чувството зрение и поглъщат елементалите на всички останали чувства. Така чрез зрението вие можете да имате съзнание за осезание, слух, вкус и т.н., тъй като всички те се съдържат в чувството зрение.
Е.П.Б.
"Тайната доктрина"
Езотерика
Обща символика: Символиката на огъня и култът към него имат различни корени в човешката праистория. Според Дж. Фрейзър митологията на огъня може да се възпроизведе на три нива: първото – когато хората все още не са познавали Огъня; второто – когато се научили да го ползват; третото - когато хората се научили сами да добиват огън.
В Египет огънят се възприемал едновременно като разрушителна и като благодетелна сила. Пламъкът бил смятан за пречистващ и за символ на чистотата. Той прогонвал властта на Сет и поглъщал злото. Другата, зловещата и разрушителна сила на огъня играела важна роля в представите за отвъдното в Текстовете от саркофазите.
Огънят е най-нагледния и универсален пример за отделянето на човека от животинското царство. Най-често срещания мотив в митовете е открадването на Огъня от някой, изпълняващ ролята на културен герой и даването на Огъня на хората. Този герой можело да бъде някакво животно (птица или четириного) или човек. В много от митовете за огъня се проявяват някои общи мотиви, като:
-главният герой е едновременно първи притежател на огъня и негов похитител;
-огънят първоначално е притежание само на жени, а мъжете го получават по-късно; при някои северни народи (якути и буряти) Огъня е символизиран от женския образ на Майката на Огъня;
-първоначално Огъня е притежание на боговете и бива откраднат от културния герой;
-в много от митовете за Огъня хората го получават от животни или с тяхна помощ.
В римската митология богиня на домашния огън е Веста, в гръцката – богът ковач Хефес (съотв. на римския Вулкан). Гръцката митология съживява праисторическия мотив за огъня и му придава човешки, морален и богоборчески аспекти в мита за Прометей, който открадва огъня от Олимп.
В древноиранската маздеистка (зороастърска) религия огънят е представен като свещена стихия и въплащение на Божествената справедливост. Пламъкът на огъня е символ на върховния бог на Доброто в религията на Зороастър – бог Ахурамазда. Повечето от символните аспекти на Огъня са резюмирани в индуистките принципи и доктрина. Във Ведическата (индуистката) традиция един от най-великите богове е този на Огъня – Агни. В индуизма "огньовете на земните светове, на посредника и на небето" са олицетворени от Агни, Индра и Сурия. Те символизират обикновения Огън, Мълнията и Слънцето. Всъщност, познати са още два огъня – на Проникването(Вайшванара) и на Разрухата (отново Агни). Ритуалният огън се разглежда в 5 паралелни аспекта, свързани с Агни. В Индуизма свещения огън бива още "вътрешен огън", представляващ едновременно "проникващо познание", "просветление" и "разрушаване на обвивката".
В Китай, според И Дзин, огънят съответства на посоката юг, на лятото, на червения цвят и на сърцето. Отношението огън/сърце е постоянна величина, понеже Огъня символизира страстите (по-точно любовта и омразата). Той олицетворява също и разума (триграмата Li) и интуитивното познание.
Една от основните символни характеристики на Огъня е неговата пречистваща и регенерираща сила – идея, развита в Източните и Западните традиции. Католическата литургия за Новия огън се отслужва в нощта на Великден. Земеделските народи имат многобройни обичаи, свързани с огъня и неговите пречистващи функции, напр. опожаряването на полето преди "новото зелено покривало на живата природа". Както Слънцето чрез лъчите си, така и огъня посредством пламъка си символзира осветляващото, пречистващото и облагородяващото въздействие. На санскритски има само една дума за понятията "огън" и "чист".
Символиката на Огъня, свързана със смъртта и възраждането отвежда към познатия антагонизъм между огъня и водата. Така например, в микрокосмически план, пречистването с огън е допълнение към пречистването с вода. В макрокосмически план тази идея е развита в митовете за Потопа, за Големите Суши и Пожари.
Огънят се асоциира освен с идеята за периодичната регенерация и със своята Слънчева символика и функции. Той се отличава и с деструктивни, отрицателни аспекти, отвеждащи към пожари, изпепеляване, дяволски функции, свързани с пламъците на Ада, изключващи завинаги възможността за възраждане и т.н.
Огънят е един от четирите елемента, с които се свързват зодиакалните знаци Овен, Лъв и Стрелец. Като проекция на Небесния Огън, огънят се явява посредник два свята - между небето и земята.
Българска обредност и символика: Преклонението и култа на българите към Огъня са отразени в народните вярвания и празнично-обредните традиции. Те се обуславят от неговата разрушителна, но и съзидателна сила, и се отнасят най-често към периода на лятото с типичните за него небесни стихии (Горещници, Павльовци, Илинден, Игнажден). Огънят заема важно място в народните вярвания, които му приписват магическа, очистваща, предпазваща и профилактична сила. Огъня може да прогонва зли демони, болести, вредни животни и насекоми, може да предпазва от градушка, пожари и т.н.
Огънят от запалената свещ при мъртвец се явява средство против превъплащаване. Пепелта от огъня на Бъдника или от Огъня, горял през т.нар. Мръсни дни (12-дневния период между Коледа и Йордановден) се слага в семето за посев, за да се роди чисто жито и жътвата да е богата. От недогорелия Бъдник се правят части за ралото, с идеята за бъдещо плодородие и т.н.
Х.Енев
-
Това медно изделие, наподобяващо ръка, ми бе подарено тези дни от една еврейка. Така и не успях да получа задоволително обяснение, какво точно символизира. Някой да има някакви идеи? :)
-
http://www.smalljudaica.com/judaica-hamsa/what_is_hamsa.htm
-
http://www.smalljudaica.com/judaica-hamsa/what_is_hamsa.htm
Благодарности за линка :-*
-
A за тези символи някой нещо да предположи:
(http://i271.photobucket.com/albums/jj138/kalitka/new4.jpg?t=1204405305)
Може и да съм завъртяла изображението... :-\
-
(http://a801.ac-images.myspacecdn.com/images01/94/l_a7469b83a8774206b5f5567f6bdc1580.jpg)
Някой може ли да обясни какв е това?
-
някой може ли да обясни какв е това? Поставям и други картини от подобен характер намрени в интернет.
Четирите стихии: огън (Ignis), въздух (Aer), вода (Aqua), земя (Terra), сякаш звучи ОК.
Обаче, змията и рогата ги разбирам като печат от O.G. (orion group), което не вдъхва доверие.
Освен това, не е сигурно, дали "рогата" върху слънчевата система/зодиака (например, знаците на Венера и Марс, кръг с кръст и кръг със стрелка, плюс Земя - кръг с точка и зодиакалните знаци около тях) не е масонския полумесец (вж темата "Символи и лога..."), което пак не е добре.
Насекомото е или кокарача :) или скарабей, което незнам как да го разбирам.
Като цяло сякаш ала-бала, масонски дивотии - без да искам да те засегна AU. Просто не мисля, че има кой знае какъв смисъл.
Иначе мисля, че има други потребители, които са по-вещи в тази област.
--
ПП: Слънчевата система стига до Сатурн....
-
Понеже има доста египетски мотиви. Рогата са атрибут на Изида и са символ на плодородието, на женския, скрития аспект на Бог, на материята като основа, чрез която се проявява божествения замисъл. Да не забравяме, че в Египет бикът е било свещено животно. Като цяло не намирам нищо особено в първата рисунка, т.е. няма нищо което да бъде от особена полза за някого.
-
спред мен това е някакъв календар или нещо , което показва точка във времето, за случило се нещо, или нещо което ще се случи. На мен също хич не ми изглежда добро това което е там, особенно с тези рога, змии/ отровни/ и т.н.
Интересно е, че е някаква микстура от разлчини култури. Зодиаклните знаци са древногръцки, но има и египетски, както и маиски символи./ не съм много вещ, но изглежда така ???
Направо си е сатанистко това изображение, но ми беше интересно дали някой може да го обясни някак си :-\
-
допреди няколко години не бях чувал за Алистър Кроули, но в последно време все повече и повече откривам негови последователи в средите на музикантите. Ето какъв знак открих в един негоя профил направен от почитатели.
(http://b3.ac-images.myspacecdn.com/00781/33/23/781433233_l.gif)
:-\
-
В България откриха най-древните свастики в Европа
http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-05-22_08.html
-
Символизъм на отделните планети и спътници
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/02/simvolizym-na-otdelnite-planeti-i-spytnici.585750
За да се намери е необходимо правилно разграничаване и то според древния вид на тези тела, не според сегашни, също трябва да се абстрахираме от сегашните орбити и местоположения, те са само резултат от разбъркване на модел на перфектност съществувал в миналото. Ето и групите на разделение. . . . Точно в момента възрастна жена звънна на домофона, за да пита дали за съседната сграда, която тя е виждала през 1961 а сега я няма, защото там е имала приятелка, сигурно не е случайно. Вероятно това показва ползата за четящите постинга по-надолу :-)
1. Трите големи светила. Те символизират Авраам, Исак и Яков, това сега са слънцето, Юпитер и Сатурн, в миналото Слънцето по размер е била малко по-голямо от Юпитер и не е било горещо, само е светело силно. Явно и гравитацията му е била по-слаба.
2. Двете малки светила. Това са двата по-малки газови гиганта, Уран и Нептун, те символизират нефилимите Йосиф и Вениамин. слънцето е било в центъра, но всички останали са обикаляли по една орбита всеки на по 90', както е показано на схемата
http://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutZDRmZmNjZDMtYWM2MC00ZDYwLWE3NDItYWIyM2ZkNTVlYzE1&hl=en_GB
3. Следват планетите или големите тела, това са първите 12 планети и спътници, числото им съответства на броя на синовете на Яков, като номера указва нещо в историята на Библията и поне в този случай има и връзка с нас.
Ето и техния символизъм;
1-Земята - Кайн - Рувим.
2-Марс-Авел-Симеон, планетата е била с много по-различни размери, но за да се очисти кръвта на Авел, която е попаднала на планетата е била изрината огромна част от повърхността.
3-Венера-Сит-Юда, цялата Библия се развива именно там след Битие 4.
4-Леви тази планета липсва и от нея са останали отломки, които са сега пръстените на Сатурн, тази планета е първата останала около "Яков" на оригиналното си място, където е символизма на материята. Леви е символ на закона и той никога няма да се отдели от материята. Но може да се разруши действието му. Това е благословение за нас, защото потомците на Кайн не биха могли да получат иначе досег с материята.
5-Ганимед-Дан това е най-големия спътник преместил се от оригиналното си място около материята при символа на пространството Исаак. Дан, който е родоначалник на Самсон и Натанаил, следващите нефилими е и символ на петия Завет.
6-Титан-шестия син на Яков вероятно е както е в текста Нефталим, Титан е единствената планета след първите три с атмосфера, което символизира Духа, На шестия ден е сътворен човека и Шестия Завет е на Светия Дух. Това е следващата планета с оригинална орбита около символа на материята. Човека винаги ще остане на материята, дори и след смъртта на сътворението си, явно това е искало да ни се каже с Титан.
7-Меркурий-Гад вероятно и това е сина с истинския си номер, планетата най-близо до слънцето, а числото 7 посочва завършеност и достатъчност. Неправилната орбита посочва някаква разбъркване в сътворението.
8-Калисто-Асир планетата прилича много на предшестващата по размери и числото 8 символизира новото начало, то ще започне на "небето", вероятно за това тя си е сменила мястото както #5
9-Йо-Исахар преди смятах, че числото 9 символизира времето, сега вече не съм толкова сигурен, вероятно е само някаква характеристика на времето или ползата и изпълнението на нещо във времето. Планетата също обикаля около времето и най-близка до него, до Юпитер, явно това е връзката.
10-Луна-Завулон името на 10-тия син на Яков значи "живелище" в нашия превод в английския е луната обикаля около нас и събирането на #1 и #10 е неслучайно, така се указва къде живее истинския човек, ситите бяха само хора по заместителство, освен това планета #10 ни посочва какво ще ни съди един ден това е Закона.
11-Европа-Йосиф както споменах той е нефилим и неговия символизъм е в малък газов гигант. Тук все пак е символизма на Христос. 11-тата планета посочва къде е сега "човека" Христос той е на "небето", за това се обикаля около Юпитер.
12-Тритон-Вениямин, планетата посочва с номера си какво символизира 12-тия син на Яков, както и къде е Светия Дух. Вече не е нито при материята нито на небето.
4. Следва планетата Плутон и тя символ на отвеждането на Йосиф в Египет. Исмаил е Плутон, а Харон е Йосиф, Никс и Хидра са Манасия и Ефрем, планетата е винаги обикаляла около Слънцето.
5. Това са Малките планети, всички спътници с кръгла форма и по-малки от Титания. Има 6 такива спътника около Сатурн, 5 около Уран и Церера, която е изпуснат сателит обикаляш около слънцето. Какво символизират малките планети не знам за сега.
http://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutYWEzMzljNDEtYzA0MC00MGY4LWE3YTgtZDg1OTAwMTk5M2Ni&hl=en_GB
http://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutYjc5Y2ZkNjQtY2U0Ny00N2VlLTlhMzAtZTZjYWYyY2VjNjE1&hl=en_GB
http://docs.google.com/leaf?id=0B8DLMmdMtyutMWFkZjFjYTUtZjJlYS00ODA0LTkwZmMtZTMzOWJhZDZlZGEz&hl=en_GB
-
Намерих хвърлен ключ в нас с отбелязан номер 112. Някаква идея?
-
Не помня вече от кога си задавам въпросът: Защо точно тази геометрична фигура?
Питала съм кого ли не и къде ли не. Никакви подсказки.
Тези дни обаче, ми хрумна идеята, че този символ е много по-комплексен, отколкото изглежда. На помощ ми дойдоха българският език и една икона.
Развих фигурата още малко и буквално се разчита като нещо, което спрягаме много често.
Тук обаче ще се спра на основния елемент (чертожниците да ме прощават, не съм се престарала в случая).
https://flic.kr/p/QkPkmu
Червеното поле в графиката е Огън!
https://flic.kr/p/Qp7cFX
Админ, опитах се да вмъкна изображенията с опцията, не излизат. Реших да не рискувам.
-
Изображенията са вмъкнати, в случай, че изчезнат от първоизточника
[attach=1 width=320]
[attach=2 width=320]
(не видях никакви проблеми, при прикачването, но ... )
-
Благодаря. При предварителното преглеждане изображенията не се зареждаха от опцията. Може да е от устройството, което ползвам.
-
8 + ∞ = †
ТОЯ КРЪСТ като го забият на нечий гроб, изглежда като равнораменен!
В горната част на осмицата (влакчето на ужасите) стои Водолей, който излива ли излива идеи, които се хранят с познай какво...
В долната част, на тъмно, се спотайва Скорпиона, като глупостта, която прави, е, да трансформира, създавайки илюзията за промяна в света
Light = Life = FOOD = Life = Light
На това му викам аз mind control! Да внушиш на един Скорпион, че най-мощният му инструмент - да жили смъртоносно, бил за лечение на неизлечимо болни... Нали сте чували, че Скорпионът е свръх опасен престъпник!
Е, да, великодушно спасих всички бедстващи котки по света, каза Водолея, но пък избих толкова птици и риби за да ги храня ежедневно по три пъти на ден, рече Скорпиона. Къде е "спасението"?!
Питагор открил, че 1+2+3+4=10 (числото на бога)
Аз пък открих, че е просто сърце в сложна конфигурация, чиито елементи са 4 и сборът им прави потагорейската 10ка. Гледай графиката в по-горния пост.
Излизането ви от лудницата се извършва на 4та предавка. Просто Скорпиона трябва да хване Водолея за косата и да го хрърли с главата надолу от ролеркостъра.
Scorpio = Death = LOVE = Death =Scorpio
-
Ето така изглежда "8"!
10 (kNOW, единство, 1+2+3+4= 10)
vs
01 (BELIEVE/ belly Eve; множество, падане в "светлината", по - скоро изсипване)
Имаше тук едни дето ни разправяха за някакви куки. Не са куки, а е съд, чаша...
Сега се пържим като кабапчета на Слънце (присвоих си го от "С Деца на Море")!
Верно, шаренко е, обаче "8" не е моето число.